Съдържание увод закон №1

ИЗМАМЕНИЯТ
ВОЕНАЧАЛНИК
Всички ние сме
слушали често за
такива поучителни
истории, за воена-
чалници, които
благодарение на
своето мъжество и
пълководческа дарба
са завоювали нови
земи, за да обогатят
своите господари, а
за себе си са
спечелили
внушителна слава
заради бляскавите си
победи над вра-
жеските армии и са
позволили на своите
войници да се
натоварят с обилна
плячка. Всички са
превъзнасяли
способностите на
такива вое-
началници до такава
степен, че техните
господари
-
принцовете по
рождение - са за-
почвали да се озър-
тат, изпълнени със
страхове и подоз-
рения. И тъй като
човешката природа е
амбициозна и по-
дозрителна, никак не
е изключено първите
плахи подозрения,
покълнали в мислите
на принца, да бъдат
още повече
подсилени от някои
лекомислени
жестове и постъпки
на самия
кълна се в Слънцето, нашия небесен господар, че ще налея в гърлото ти повече кръв, отколкото можеш да изпиеш, за да се удавиш в кръв, щом си толкова зажаднял за нея!“
Кир само свил рамене презрително - нямал никакво намерение да освобождава сина й, защото не се съмнявал, че ще смаже тези диви варвари.
Синът на царицата, след като се убедил, че не ще бъде освободен, не можал да понесе унижението и се самоубил. Тази жестока вест сразила в сърцето царица
Томирис. Събрала всички годни да носят оръжие мъже от обширното си царство и повела многохилядната войска към най-кървавата и свирепа битка, каквато не помнели дори стогодишните старци. В невероятно ожесточеното сражение паднали хиляди воини от двете страни, но накрая масагетаите взели превес. В гнева си те убивали бе- зогледно всички пленници, сред които бил и самият Кир, царят на света.
След като битката стихнала, царица Томирис и нейните воини дълго бродили сред осеяното с хиляди мъртъвци бойно поле, за да издирят трупа на Кир. Когато най-после го довлекли пред колесницата на царица
Томирис, тя заповядала да му отсекат главата и да я пуснат в мях за вино, напълнен догоре с кръвта му, след което извикала: „Успях да те победя и да те убия, но ти ме порази в сърцето, когато уби сина ми. Затова трябва да изпълня заканата си: да те удавя в твоята кръв!“ След гибелта на Кир персийската империя започнала да се разпада. Само една необмислена и надменна постъпка се оказала достатъчна, за да заличи всичките предишни победи на Кир Велики.
ТЪЛКУВАНЕ
Няма нищо по-опияняващо на този свят от една победа. Но и нищо не е толкова опасно, колкото една победа.
Кир изградил огромна империя върху развалините на предишната. Сто години преди това могъщото асирийско царство било напълно унищожено и от някога процъфтяващата Ниневия, столицата на асирийците, сега сред пясъците на пустинята стър-
722

чали само окаяни развалини. Асирийците били пос- . тигнати от тази зла съдба, защото прекалили със завоевателните войни, които водели срещу всички свои съседи.
Кир не си взел поука от трагичната гибел на Асирия.
Не обръщал внимание на тревожните предупреждения на своите опитни съветници и на мрачните предсказания на многочислените гадатели и пророци, каквито винаги е имало в изобилие в Изтока. Не се разтревожил, че обидил жестоко царица Томирис. Многобройните му бляскави победи го опиянявали и потискали гласа на здравия разум.
Вместо да се заеме да укрепва огромната си, но раз- нородна империя, той продължил да ламти за нови завоевания, за слава и плячка. Не отчитал, че всяка ситуация има своите неповторими особености и си въобразявал наивно, че и следващата война ще завърши като предишните, с поредната зашеметяваща победа на персийската войска благодарение на единствените два стратегически метода, с които Кир Велики умеел да си служи - грубата сила и лукавата хитрост.
Запомнете поуката от трагичния край на Кир Велики.
В царството на властта трябва да се ръководите единствено от повелите на хладния разум. Може да се окаже фатално за вас и за всички, които ви следват по пътя към бойното поле, ако преследвате само опиянението от победата на всяка цена. Разумно е след всяка победа да отстъпите крачка назад и да се огледате зорко. Бъдете предпазлив, въпреки че враговете ви са сразени и бягат паничес- ки от полесражението. Разумно е да си давате сметка за второстепенните фактори, които са спомогнали да спечелите тази битка, и да не си въобразявате, че следващото решително сражение ще завърши със същата победоносна развръзка. Историята изобилства с руини на рухнали империи, въпреки че някога те са били по-могъщи от всички останали царства, както и с безчет трупове на самонадеяни водачи, които не били научили изключително важния урок - кога и къде да спрат поредното победоносно настъпление.

Изтегляне 5.4 Mb.

Сподели с приятели: