Съдържание увод закон №1

понеже беше нада-
рено с борбен нрав и
често се впускаше в
ожесточени
схватки със себепо-
добните, след което
се прибираше в дома
на своя господар с
изпохапани
уши.
Всяко свадли- во куче
знае, че рано или
късно ушите му ще
пострадат. Разбира
се,
другите
ще
отхап- ват от нас
толкова
по-малко,
колкото
по-малко
им
предлагаме
самите ние. Ако
някой
реши
да
напада тези около
себе си, трябва да се
приготви и за отбра-
на. Вземете за при-
мер младия мас-
тиф
-
неговият
господар му остави
уши, къси като на
птица, след което
му нахлузи наший-
ник с шипове, така
че сега дори и вълк
да го нападне, ще
има да се чуди закъде
да го захапе.
„БАСНИ“, ЛАФОНТЕН
(ЖАН ДЬО ЛА ФОНТЕН)
(1621-
1695 г.)
отлични моряци, пътешественици и търговци. Сред всички елински царства и държави именно Атина първа започнала да основава колонии по крайбрежията на близките морета.
Атиняните били родени за търговия и затова техните монети бързо залели цялото Средиземноморие. Но с това далеч не се изчерпвали различията между Спарта и Атина.
Атиняните вечно търсели нови пътища за решаването на всички проблеми, изобретили неизвестни дотогава форми на социално управление и създали невероятно богато изкуство. Тяхното общество сякаш никога не можело да остава спокойно. С нарастването на мощта на Атина логично било тя да се превърне в заплаха за Спарта.
През 431 г. преди Христа избухнала дългоочакваната, неколкократно отлагана война между Атина и Спарта.
Траяла двадесет и седем години и след редица внезапни поврати на съдбата, при които везните на победата клонели решително ту към едната, ту към другата страна, накрая безупречната военна машина на спартанците отново им осигурила крайната победа. Сега пред спартанците се открили нови хоризонти - можели да мечтаят за мощна империя, обединяваща под тяхната егида всичките дотогава разпокъсани гръцки държави. До това време не е имало толкова сгоден случай да излязат от черупката си. Ако отстъпели завоюваното, атиняните, прочути с амбициите си и със свободолюбието си, рано или късно щели да се окопитят и да отмъстят за поражението си. Тогава би се оказало, че толкова дългите
Пелопонески войни са били напразно проливане на реки от кръв.
След войната в Спарта нахлул мощен поток от атинско злато. Спартанците били тренирани превъзходно за война, но нищо не разбирали от икономика и политика.
И понеже били неопитни като деца, невижданото богатство доста скоро започнало да им обърква главите и да ги главозамайва. В земите на Атина били изпратени спартански наместници. Далеч от родината, те бързо започнали да се поддават на корупция и разврат, при това в най-злокачествените им форми. Наистина Спарта сразила Атина, обаче Атина й отмъстила, като я заразила със своя разпуснат начин на живот, поради което прословутите в миналото спартанска дисциплина и ред започнали да се
738

разяждат и накрая от тях останал само споменът.
Междувременно Атина се примирила със загубата на имперската си роля, приспособила се към новите обстоятелства и постепенно започнала да се налага като търговски и културен център, още повече че не харчела пари за войска - тази грижа била оставена на глупавите спартанци.
Объркана от неочакваната от никого кардинал- на промяна, Спарта все повече западала. Тридесе- тина години след победата над Атина несломимите спартанци изгубили много важна битка с войската на Тива. Буквално за една нощ славата на могъщото някога царство угаснала и никога повече не изгряла отново.
ТЪЛКУВАНЕ
От милиони години еволюцията на видовете е доказала, че защитната броня никога не е помагала за оцеляването на вида. Въпреки че съществуват няколко изключения, във всички останали случаи непробиваемата обвивка обикновено се превръща в смъртоносен капан за скритото в нея животно, понеже забавя всеки опит за придвижване и така не само че затруднява намирането на храната, но и го превръща в лесна плячка на много по- подвижните хищници. В течение на хиляди столетия са оцелели най-пъргавите живи същества - онези, които са успели да се измъкнат от океаните и да изпълзят на сушата, да литнат в небесата, да покорят огромните земни пространства.
Когато Спарта се е сблъскала с неочаквано сериозния проблем да управлява обширните земи, завладени след победата над Атина, за спартанците това се оказало равносилно да захвърлят предпазната. си броня и да се озоват голи и беззащитни в непозната за тях обстановка.
Дотогава спартанците подобно на костенурки наблягали много повече на сигурността, отколкото на мобилността си, на способностите си за приспособяване и развитие.
Цели три столетия те упорито усъвършенствали мерките, осигуряващи оцеляването на тяхната държава, само че на каква цена? Заради укрепването на отбраната пренебрегвали културата, не умеели да се наслаж-

Изтегляне 5.4 Mb.

Сподели с приятели: