Съдържание увод закон №1

планове за бъдещите
си операции освен
когато се налагало да
нанася първия
изненадващ удар по
линиите на
противниковата
отбрана. През
следващите фази от
поредната си
операция Ромел не-
уморно пригаждал
тактиката си спо-
ред конкретната
обстановка по
фронта. Лесно на-
мирал най-подходя-
щите решения. Дори
и сред безбрежните
пясъци на Сахара
той действал
уверено, с непознати
дотогава мащаби,
като че ли неговите
танкове напредвали
по шосетата на
Европа. Не случайно
си спечелил
прозвището
Пустинната лисица.
След като успял да
разкъса британската
отбрана в Африка,
той получил простор
за действие по цяла-
та северна част на
континента. Срав-
нително по-свободен
да взима са-
мостоятелни ре-
шения заради зна-
чителното разсто-
яние до Берлин, Ро-
мел провел няколко
много успешни нас-
тъпателни операции
и покорил по-
успели да се окопитят и да сплотят редиците си, понеже били изправени пред могъщата по онова време японска окупационна армия. Ала въпреки това Чан Кай-ши и неговите офицери не се съмнявали, че ще успеят да ги победят, тъй като ги превъзхождали във всичко: националистите били много по- добре въоръжени, натрупали солиден боен опит от осемгодишната война с японците, техните офицери били по-добре обучени
(самият Чан Кай-ши бил възпитаник на европейските военни академии, докато Мао Дзе-дун - преди всичко философ, поет и оратор). Комунистите през 1945 г. контролирали само отделни райони на север, предимно в
Манджурия, докато националистите разполагали с про- мишлената база на Южен Китай и с плодородните райони около пълноводните реки в обширната Централна равнина. Чан Кай-ши решил да изпрати в Манджурия своите елитни бойни съединения, за да се справят по- скоро с надвисващата комунистическа напаст. Опитният стратег планирал първо да завземе по-големите градове, за да установи там своите тилови бази, след което да започне прочистването на цяла Манджурия от отредите на маоис- тите. По онова време Чан Кай-ши не се съмнявал, че не след дълго борбата с китайските комунисти ще приключи най-много за една-две години.
През 1945-1946 г. този план се изпълнявал успешно: националистите лесно завзели най-важните градове в
Манджурия.
Изправени пред многократ- но превъзхождащия ги противник, стратегията на комунистите привидно изглеждала лишена от всякакъв смисъл: те отстъпвали панически към най- глухите райони на Манджурия и винаги се разпръсвали на малобройни отреди. Но после отново се връщали към изоставените позиции, за да поставят засади на войските на националистите, след което започвали ожесточени сражения, комунистите отново се спасявали с бягство и така до следващото повторение на този безкраен цикъл, което обаче силно изтощавало силите на националистите, без да причинява по-значителни вреди на отредите на маоистите. Офицерите на Чан Кай-ши били безкрайно озадачени: комунистите превземали някой второстепенен град, за да го изоставят без бой са-
742

мо след няколко седмици. При тях нямало нито авангард, нито ариегард, а само отделни въоръжени групи, толкова малобройни, че трудно можело да бъдат засечени, при това действащи така хаотич- но, че за никакво планиране на контранастъпления и други мерки за отблъскване на противника не можело да става дума. Няма как да се отблъсква противник, за когото никой не знае къде се намира. Разпръснати и подвижни като капки живак, комунистическите формирования, или по-скоро бойни групи или партизански отреди, били неуловими като вя- търа, защото никога не оставали на една и съща позиция за повече от едно денонощие.
За националистите това означавало, че противниците им се страхуват да влязат в открито сражение, тъй като били по-слаби във всяко отношение, и, второ, липсвал им боеви опит и стратегическо мислене. Достатъчно било да се сравнят двамата главнокомандващи - Мао Дзе-дун израснал сред простолюдието и нямал никакво образование, докато Чан Кай-ши можел да цитира свободно принципите, разработени от прочутия германски стратег Карл фон Клаузевиц - един от най-известните теоретиците във военното дело.
С напредването на времето в хаотичните дотогава действия на маоистите започнала да се забелязва една важна промяна, която можело да се смята за начална фаза на прилагането на добре обмислена стратегия. След като националистите завладели по-важните градове на
Манджурия и оставили комунистите да се укрият в по- слабо населените райони на север и североизток, комунистите започнали да се прегрупират и да обкръжават базите на чанкайшистите. Чан Кай-ши веднага изпращал подкрепления на помощ на обсадения град, обаче маоистите изтегляли нови сили от скритите си на север резерви и обкръжавали подкрепленията, напредващи от юг. Така войските на националистите постепенно се разкъсвали и били въвличани в изолирани дребни сражения, които неизменно се оказвали фатални за тях, защото били лишени от своите снабдителни бази и изолирани от щабовете си. Все пак националистите продължавали да превъзхождат комунистическите отреди, ала времето явно

Изтегляне 5.4 Mb.

Сподели с приятели: