Съдържание увод закон №1
ПРИМЕР ЗА СПАЗВАНЕ НА ЗАКОНА
Изтегляне 5.4 Mb. Pdf просмотр
|
| ПРИМЕР ЗА СПАЗВАНЕ НА ЗАКОНА През 1905 г. в Париж плъзнали слухове за някаква необикновено оча- рователна девойка от Ориента, която танцувала по домовете, обвита във воали, които падали един след друг. Един от журналистите, който присъствал на нейните сеанси, написал в своя вестник, че „тази нимфа от Изтока пристигна в Париж с полъха на арабските благоухания, накичена с индийски рубини, за да ни припомни пищните багри на Ориента и безгрижието на живота в знойния юг, за да шокира самодоволните европейски еснафи“. Скоро името на танцьорката - Мата Хари - се носело от уста на уста. По-рано през същата година, още през зимата, малобройна и грижливо подбрана публика се събрала в изискан салон, украсен с индийски статуетки и други източни реликви, за да послуша хиндуистки и индонезийски обредни мелодии. След като накарала аудиторията да я изчака достатъчно дълго, Мата Хари внезапно се появила в зашеметяващ костюм - бял сутиен от индийски памук, забулен Под няколко наниза индийски огърлици. Обсипаният с топази колан на талията й едва крепял полупрозрачния саронг. Ръцете й били стегнати с няколко масивни златни гривни. Мата Хари плахо започнала своя първи танц, в странен източен стил, за който дотогава никой в цяла Франция дори не подозирал, като цялата й кръшна снага трепетно се извивала, сякаш танцьорката е изпаднала в транс. Мимоходом обяснила на възбудената мъжка част от публиката, че нейните танци преразказват легендите от индийската митология и от преданията, и до днес споделяни от поколение на поколение на индонезийския остров Ява. Не след дълго най-знатните личности в цял Париж, както и посланиците на всички държави, се надпреварвали да се сдобият с покани за салона, където според несекващите слухове Мата Хари изпълнявала свещени танци чисто гола, но само пред подбрана публика. Широката аудитория, разбира се, веднага започнала да се дразни, че и този път била пренебрегната, и с нетърпение зачакала да узнае нещо повече за тази жива легенда. Девойката всъщност разказала на журналистите всичко така, както било в действителност. Родена в Холандия, но отрасла на остров Ява. Освен това прекарала доста години в Индия, където научила тези свещени танци, предназначени за прослава на древните хиндуистки божества. През лятото на 1905 г. всички парижани говорели само за фантастичната Мата Хари, въпреки че малцина всъщност са се наслаждавали на нейните необичайно пластични изпълнения. Тъй като непрекъснато й се налагало да дава интервюта, историята за нейния произход неусетно била коригирана - тя израснала в Индия, но баба й била дъщеря на принцеса от остров Ява, затова по-късно Мата Хари се преселила на остров Суматра, където прекарвала времето си предимно в езда, с пушка в ръка сред кръвожадните местни племена. Ни 98 кой не знаел със сигурност истината за нейното минало, но журналистите не обърнали внимание на тези подробности. Те я сравнявали, възторжено с индийските богини или с виденията на поета Шарл Бодлер, или с това, което би трябвало да представлява една красавица от Изтока според тяхното развихрено въображение. През август 1905 г. Мата Хари за пръв път се появила пред масовата публика. Тълпите едва не съборили сградата в напора да се доберат до залата. За малко не се стигнало до улични схватки с полицаите, опитващи се да опазят реда пред вратите. Тя веднага станала култова фигура - не закъсняла появата на десетки нейни имитаторки. Един хроникьор писал в светската колона на вестника: „Мата Хари олицетворява цялата поезия на Индия, нейното опияняващо сладострастие, нейното хипнотизиращо очарование.“ А друг негов събрат по перо добавил: „Ако Индия наистина таи в недрата си такива вълшебни съкровища, то тогава всички френски мъже трябва веднага да потеглят за нейните брегове.“ Скоро славата на Мата Хари и нейните сакрални индийски танци се разпространила далеч извън пределите на Париж. Заредили се турнета в Берлин, Виена, Милано. На практика през следващите няколко години тя кръстосала цяла Европа. Сближила се с десетки представители на висшите кръгове и натрупала баснословно състояние, с каквото надали можела да се похвали друга жена от онази епоха. Малко преди края на Първата световна война обаче тя била арестувана във Франция, обвинена в шпионаж в полза на Германия, след което осъдена и разстреляна. Чак по време на скандалния съдебен процес цялата истина излязла наяве: Мата Хари съвсем не била нито от остров Ява, нито от Индия, въобще не била стъпвала в Ориента и във вените й нямало капка азиатска кръв. Истинското й име било Маргарета Целе. Произхождала от Фризланд - глуха провинция в Северна Холандия. ТЪЛКУВАНЕ През 1904 г. Маргарета Целе пристигнала в Париж само с половин франк в джобовете си. Била най-обикновено момиче - едно от хилядите миловидни девойки, с каквито се изпълвал Париж всяка година, привличани от светлините и бурния живот на столицата, надяващи се да си изкарват препитанието като модели на художници, като танцьорки в нощните клубове или в салоните за водевили - като Фоли Бержер например. След няколко години те неизбежно били измествани от по-младото попълнение и често оставали на улицата, принудени да проституират. Или пък се връщали по родните места, застаряващи и напълно лишени от илюзии. Още от самото начало на своята главозамайваща авантюра Маргарета Целе преследвала много амбициозни цели. Тя нямала никакъв опит като танцьорка и никога не била стъпвала на сцената, но като малко мо 99 миче пътувала много с родителите си и успяла да се запознае с древните обредни танци, изпълнявани по традиция от девойките от островите Ява и Суматра. Целе добре разбирала, че за нейната бъдеща кариера най-важното няма да са танцувалните й умения, нито дори лицето и фигурата й, колкото способностите й да създава мистична атмосфера около себе си. Мистерията, която тя така ловко успяла да постигне, не се основавала само на танците, нито само на костюмите или на историите за нейните преживявания (които тя отрано започнала да съчинява). Тя не се градяла и на безкрайните лъжи за нейния произход - най- важният елемент била атмосферата, която обгръщала всичко около загадъчната й личност. Никой не можел да твърди каквото и да било за нея с абсолют- на сигурност - толкова променлива била тя, така фантастично умеела да сменя костюмите, танците, легендите. Това изкуствено създавано напрежение непрекъснато подтиквало публиката да научи още и още за нея и да посреща с възхита всяка следваща нейна стъпка. Мата Хари всъщност не била по-красива от мнозина други млади дами в Париж, нито пък се оказала първокласна танцьорка. Но това, което й позволявало да изпъква сред множеството, което привличало като магнит интереса на публиката и я направило нечувано известна и приказно богата, това било мистериозното було, обгръщащо всичко около нейната личност. Хората били запленени от тази мистерия и понеже тълкуванията и легендите около нея не секвали с години, никога не се насищали на нейните представления. Мистериозното не може да бъде разбрано, а това винаги предоставя необикновено мощно влияние в ръцете на режисьора на мистичните сеанси. Изтегляне 5.4 Mb. Сподели с приятели:
|