Съдържание увод закон №1

цапаници, рисувани
от Кетел само с
устните и босите му
ходила. Друг критик
-
Бочини - обаче
защитава Кетел,
като обяснява, че
той всъщност само
допълва великите
майстори като
Тициан, У го да
Карпи и Палма
Джоване, които
често рисували с
пръстите на ръцете
си, защото се
опитвали да подра-
жават на Бога, за
който никой не мо-
жел да твърди, че е
разполагал с па-
литра и четки. Ван
Мандер напомня съ-
що, че Госер успял на
времето да привлече
интереса на
император Карл V,
като го посрещнал
издокаран във фан-
тастичен костюм
от пъстроцветна
хартия. Явно Госер е
използвал такти-
ката на Динократ,
който за да спечели
вниманието на
Александър Маке-
донски, се появил
чисто гол в тройна-
та зала - при това
точно когато Алек-
сандър раздавал
правосъдие,
-
като
заявил, че имитира
легендарния Херку-
лес.
„ЗА ПРИДВОРНИТЕ АР-
ТИСТИ, ХУДОЖНИЦИ
и
ШУТОВЕ“, МАРТИН
BAPHKE,
1993 г.
те започнали да пооредяват, затова Барнъм изпратил анонимни писма до най-тиражираните ежедневници с недвусмислени доказателства, че тази Джойс Хет никога през живота си дори не е чувала за някой си Джордж
Вашингтон. „Така наречената Джойс Хет - написал
Барнъм - въобще не е живо същество, а хитроумен автомат, изкусно изработен от китова кост, каучук и безчет пружини.“ Тези, които дотогава не си направили труда да посетят представленията на Барнъм с Джойс Хет като суперзвезда, а също и тези, които вече я познавали от цирка, се втурнали към музея на Барнъм (използван и като цирк, и като театър, и като ресторант), за да се уверят с очите в поредната мистификация на остроумния шоумен.
През 1842 г. Барнъм купил скелет на някакво странно създание, упорито наричано от продавачите
„морска сирена“. Приличало на маймуна с тяло на риба, като главата и тялото били много здраво свързани - истинско чудо. След грижливо проучване Барнъм открил, че ^трайното създание е изработено с много вещина в
Япония. Въпреки че разкрил измамата, Барнъм публикувал няколко статии във вестниците с обявата, че край архипелага Фиджи била уловена истинска морска сирена. Разбира се, сирената била изложена в неговия музей, а в цяла Америка бил подет разгорещен спор дали наистина в Тихия океан живеят морски сирени. Преди кампанията на Барнъм никой нищо не знаел за морските сирени, а сега всички говорели само за това, като никак не били малко старите моряци, които се кълнели, че са ги виждали с очите си сред океанските вълни. Тълпите задръстили залата в музея, за да зърнат сирената от
Фиджи и да изслушат лекцията на „специалистите“ на почитаемия Ф. Т. Барнъм.
Няколко години по-късно Барнъм обиколил Европа с
Том Тъмб - петгодишно джудже от Кънекти- кът, представяно от Барнъм като единадесетгодишно момче от
Англия. Този спектакъл привлякъл всеобщото внимание - дори кралица Виктория посетила едно представление, след което поканила Барнъм и неговото даровито джудже в Бъкингамския дворец. Английската преса заливала от подигравки с Барнъм, но кралицата го приела наистина по царски.
92

ТЪЛКУВАНЕ
Барнъм много добре разбирал най-важния принцип в трудната дейност, чиято цел е да се привлече вниманието на публиката - след като веднъж се спечели всеобщият интерес, вече се създава особен ореол около името на съответния шоумен. За него да се създаде интерес към дадено зрелище означавало да се доведе гъста тълпа пред касата на цирка, или както писал по-късно: „Всяка тълпа има сребърна подплата.“ Освен това тълпата се управлява от един-единствен закон - закона на подражанието. Ако един минувач се спре, за да зяпа просяка, който подрежда тухли по тротоара, останалите ще сторят същото. Зяпачите се струпват много бързо и само за броени минути може да се насъбере внушително множество. Сега ще е нужен един лек тласък в нужната посока, за да нахлуят в музея и да наблюдават смаяно това, което си им подготвил. Всякаква щуротия може да свърши работа, стига да е някакво чудо невиждано - защото тълпите се лепят като магнит по всичко, което е особено и необяснимо. А след като си успял да привлечеш вниманието им, трябва да положиш всички възможни усилия, за да не го изпуснеш. Ако тълпата зареже твоето зрелище и хукне към представлението на конкурента, това непременно ще означава, че не си успял да задоволиш любопитството на зрителите. В своя бизнес Барнъм никога не се е уморявал да за- дига зрители от конкурентите си, защото прекрасно е разбирал каква печалба са те за него.
В началото на вашата кариера вие ще се стремите да се извисите колкото е възможно по-нагоре и няма да пестите усилията си, за да привлечете всеобщото внимание. Само че помнете едно много важно правило: невинаги е от първостепенно значение качеството или нивото на средствата, към които ще прибегнете, за да се заговори за някакво ваше хрумване като за събитието на деня.
Няма значение, че вашето представление не е с най-изискано качество, нито пък е кой знае колко значим фактът, че по ваш адрес ще плъзнат какви ли не сплетни и хули. Прочутият Ф. Т. Барнъм никога не е обръщал внимание на подобни подмятания. Ако в някой вестник се появи жлъчна статия срещу неговите предс- тавления, той не забравял да покани този журналист в най-луксозната ложа. Дори сам е писал анонимни критики срещу собствените си спектакли, само и само да не слиза името му от вестникарските заглавия. Защото за Барнъм най-ценен инструмент в преследването на успеха е била дарбата да се събужда интересът на обществото, независимо дали става дума за натрупване на положителни или на отрицателни отзиви. Най-ло- шото, което може да сполети всеки жадуващ за слава и известност човек, е да бъде пренебрегван от силните на деня.
„Ако на един придворен му се наложи да кръстоса оръжието си с
някой опитен противник пред видна публика
93

-
например на рицарски турнир в чест на знатна особа,
-
той трябва първо да се погрижи конят му да е пищно украсен,
самият рицар да има привлекателна външност, а оръжията му да
привличат вниманието на зрителите така силно, както магнитът
привлича желязото. “
БАЛТАСАРЕ КАСТИЛИОНЕ (1478-1529 г.)

Изтегляне 5.4 Mb.

Сподели с приятели: