КЛЮЧОВАТА СТРАТЕГИЯ ЗА ПОДСТЪПИТЕ КЪМ

варианти за тълкуване, възбужда въображението ни, съблазнява ни да повярваме, че наистина сме станали свидетели на истинско чудо, с което тайно гьделичка самочувствието ни. Светът отдавна е станал прекалено добре познат и неговите обитатели напълно предсказуеми, че това, което е забулено в мистериозна мъгла, неизменно привлича погледите ни и ни принуждава да не откъсваме очи от него.
Но не бива да си въобразявате, че за да създадете около себе си мистичен ореол, непременно трябва да сте изключително умен или много даровит.
Мистериозното, което по някакъв странен маниер може да се преплита с ежедневното, притежава много по-силно въздействие от класическите митични легенди. Запомнете важното правило: повечето от хората са лековерни и в тях можете да четете като в отворена книга. Не се изисква много от вас, за да започнете да направлявате въображението им, та дори и потайните им фантазии.
Те рядко се преструват дотолкова съвършено, че за едно опитно око да бъде невъзможно да отгатне недо- изказаните им помисли. Следователно мнозинството е безнадеждно предсказуемо. Достатъчно е да се държите на подобаваща дистанция, да не говорите нито дума повече от най-необходимото, като само понякога да отронвате напълно неясни фрази, съзнателно да изглеждате като дос- та алогично и странно създание, за да започнете да излъчвате мистериозна аура.
Хората около вас ще останат завинаги омагьосани от това неповторимо излъчване и в същото време няма да се уморят да търсят отговора на загадката, която им поднасяте.
Както театралните артисти, така и професионалните мошеници от- лично разбират жизнено важната връзка между мистериозната атмосфера и степента на привличане на вниманието на публиката. Граф Виктор Лустиг, този принц сред изнудваните и аферистите, е умеел да играе тази игра безпогрешно. Винаги е изпипвал нещата така безупречно, че всяка следваща измама да изглежда различна, да не вдъхва опасения и да бъдат сведени рисковете до възможния минимум. Позволявал си е да отсяда в най-скъпите хотели, да се разхожда само в луксозни лимузини с шофьор японец. Никой дотогава не бил виждал японец зад волана на някой от знатните господа, така че само тази странност вече била доста- тъчна, за да вдъхва респект. Лустиг се обличал само с най-елегантни костюми, без обаче да забрави да добави някакъв ексцентричен аксесоар - невиждан досега орден или екзотична орхидея на бутониерата си, или бастун от непознато тропическо дърво. Това подсказвало на зрителите не само за изискания вкус на графа, но и въздействало много интригуващо. В петзвездните хотели, където обикновено отсядал, не било рядко явлЬние той да получава десетки телеграми, чинно поднасяни на китайски поднос от неговия японски шофьор - тази показна церемония траела по цели часове, защото той пренебрежително хвърлял по един бегъл взор на името на подателя и повечето от тях незабавно се озовавали в кошчетата за смет. (Разбира се, никой не подозирал, че Лустиг - който сам си
101
I

изпращал тази оживена кореспонденция - отдавна бил изпипал този номер и отлично помнел кои адреси са фиктивни: в тях телеграмите били само непопълнени бланки.) Можел да стои съвсем сам в просторен салон за хранене, докато бавно се наслаждава на перфектно подбраното от него меню за обяда, и да чете съсредоточено някаква ужасно дебела и внушителна книга, раздавайки само бегли усмивки на чинно подредения персонал, без да отрони нито дума. След няколко дни, разбира се, целият хотел коментирал единствено чудатостите на този загадъчен гост.
Цялата тази грижливо изпипвана режисура била необходима на Лус- тиг, за да подмами наивниците да повярват на маскировката му. Те не закъснявали да го помолят за среща, копнеели да прекарат някой час в неговата изискана компания.
Всеки искал да бъде забелязан на масата на този безупречен и загадъчен аристократ. И така, обкръжени от атмосфера на тайнственост, жертвите не се усещали как полека сами се набутва- ли в капана.
Мистериозната атмосфера може да помогне дори и на най-посредс- твената личност да изглежда интелигентна и задълбочена. Точно това е използвала Мата
Хари - всъщност жена с доста обикновена външност и средна интелигентност - да изглежда като богиня, а нейните танци - като вдъхновени от неземни сили. Когато във въздуха около нас витае мистерия, всяко представление ни се струва десетократно по-интригуващо - този трик е позволявал на Марсел Дюшан да постига грандиозен ефект. Най-смешното е, че не е чак толкова невъзможно да се постигне подоб- но „чудо“ - трябва да не бъдете многословен за всичко, свързано с вашата особа, да умеете да гъделичкате любопитството на зрителите, да грабнете вниманието им още от самото начало, да ги предизвикате да ви коментират разгорещено (не се страхувайте от язвителните подмятания, защото те само ще усилят всеобщия интерес към вас), а после спокойно можете да се отдръпнете настрани и да оставите другите да си блъскат главите с вашите загадки.
Мистериозните хора поставят останалите в подчинена позиция - позицията на пасивните наблюдатели, които се чудят и се маят сред гла- воблъсканиците, породени от вашата поява на сцената. До известна степен - определяна от техните възможности - те могат да всяват дори страх, защото страхът винаги ни съпътства при всяка среща с необичайното и загадъчното. Всички големи лидери са знаели, че мистичната аура около техните личности ще им гарантира, че ще привличат вниманието на тълпите, и ще им осигурява водеща роля в направляването на ис- торическите събития. Мао Дзе Дун например съзнателно култивирал своя загадъчен образ, без да се притеснява, че изглежда противоречив - според него дори наличието на противоречия неговите действия и изказвания трябвало да подсказват на населението, че той винаги ще има последната дума. Никой, дори и неговата съпруга, не успял напълно да го разгадае и затова той е внушавал впечатлението на гениална личност,

пред която всичко останало било на втори план. Това допринасяло също и за несекващото внимание на цялото общество към неговата особа, понеже никой не е бил способен да предвижда следващите му ходове.
Ако вашето социално положение не ви позволява да обгърнете действията си в мистериозна обвивка, поне трябва да се научите да не изглеждате прекалено лесен за разгадаване. Няма да е зле от време на време да предприемате нещо, което ще попречи на другите да могат с лекота да предвиждат вашите бъдещи ходове. По този начин инициативата ще бъде във вашите ръце, а вниманието на обществото ще остане приковано към вашите действия. Ако сте планирали грижливо всеки ход и ако изпълните точно плана си, ще успеете да създадете атмосфера на тайнственост около вас, а това ще обърка противниците. Остава само да изчакате те да допуснат някоя непоправима грешка.
По времето на Втората пуническа война (219-202 г. преди Христа) великият картагенски предводител Анибал успял да предизвика сред римското население незапомнена паника благодарение на устремения марш на войските си право към крепостните стени на Рим. През цялата италианска кампания Анибал командвал по-малобройна войска от римляните, но ги превъзхождал по отношение на маневреността. Само веднъж като че ли допуснал сериозна грешка - повел армията си през блатист терен, като оставил морския бряг в тила си. Римляните веднага блокирали всички планински проходи, водещи към плодородната долина, и техният военачалник, консулът Фабий не криел радостта си - най-после уловил
Анибал в смъртоносен капан, от който картагенците нямало как да се измъкнат.
След като изпратил най-добрите си войскови части да завардят проходите, Фабий се заел с плана за окончателното унищожение на армията на Анибал. Но посред нощ стражите му, залегнали в засада по върховете на хребета, докладвали за една изумителна промяна - нагоре към билото на планината, точно към римските позиции, се изкачвала дълга процесия от горящи факли. Блещукащите светлини били хиляди и в суматохата никой не успял да ги преброи. Очевидно това била армията на Анибал, но как е възможно само за една нощ нейната численост да нарасне хилядократно?
Изумените стражи в римския лагер напразно се опитвали да разтълкуват тази загадка. Нима Анибал е получил подкрепления, тайно пристигнали по море? Или е решил да укрие войските си в труднодостъпна- та планина? Ами ако това не са вражески войници, а горски духове? Нито едно от тези обяснения не изглеждало достоверно и убедително.
Докато продължавали да се взират напрегнато в нощния мрак, отпред проехтели хиляди рогове. „Това са подземните демони!“, изплашили се римските стражи, изпаднали в паника и отново се втурнали към палатката на консула.
На следващия ден Анибал измъкнал войските си от тресавищата. Как успял да измами врага? Наистина ли се съюзил с подземните демо
103

ни? Истината била съвсем друга и много по-прозаична. Хитрият пълноводен заповядал на войниците си да закрепят по два снопа клонки към рогата на всеки вол - в обоза на войската имало хиляди волове. Когато запалили върховете на клонките, целият планински склон засиял като гигантска коледна елха. А когато огньовете започнали да обгарят главите на воловете, побеснелите от болка товарни животни заревали отчаяно и се втурнали да бягат в най-различни посоки.
Успехът на Анибал се основавал не само на поразително изненадващия успех, но най-вече на паниката, която съумял да всее във вражеските редици - римляните наистина повярвали, че срещу тях се изкачват стотици хиляди горски духове и панически побягнали. Така пред Анибал се отворил пътят към плодо- родната долина на Кампания.
Ако се окажете уловен в капан, притиснат сте в ъгъла и сте принуден отчаяно да се браните, опитайте следния експеримент: измислете някакъв номер, за който противникът ви няма да може да намери смислено обяснение. Започнете с нещо съвсем простичко, но го реализирайте така, че да позволява най-различни тълкувания и никой да не може да отгатне вашите намерения. Не само че трябва да бъдете непредсказуем (въпреки че и тази тактика е много полезна - вижте Закон № 17). По-доб- ре е да режисирате някаква сцена, която ще зашемети противника ви - както е постъпил Анибал. Задачата ви в случая ще бъде да изглеждате напълно необясними, неразгадеми и зашеметяващо странни. Ако разрешите умело тази задача, ще вдъхнете страх в сърцата на враговете, техните стражи ще се разтреперят от ужас и панически ще побягнат назад. Този прийом се нарича още
„лъжливата лудост на Хамлет“ - защото Хамлет е използвал с голям успех тази тактика в прочутата пиеса на Шекспир, за да подплаши чичо си Клавдий. Колкото сте по-загадъчен, толкова по-внушителни изглеждат силите, с които разполагате, толкова по-ужасяващо е вашето могъщество.
АСОЦИАЦИЯ

Изтегляне 5.4 Mb.

Сподели с приятели: