Съдържание увод закон №1

един от друг по-
неясни и по-злокоб-
ни. Осата, безкрайно
доволна от су-
матохата, която
успяла да причини,
радостно промър-
морила, преди да
умре: „Доскоро бях
най-обикновено жи-
лещо насекомо, само
дето името ми беше
по-особено. Но едно
голо име без слава е
нищо и половина -
също като огън без
пламък. На този
свят явно няма по-
прив- лекателно
нещо от това да те
забележат, дори и на
скъпа и прескъпа
цена! “
ИНДИЙСКА
БАСНЯ
„Дори когато
съм зад решетки-
те, аз пак мога да
се възползвам от
облагите, които
дължа на моето
прославено име.“
ПИЕТРО АРЕТИНО.
ВИДЕН САТИРИК ОТ
ИТАЛИАНСКИЯ РЕНЕ-
САНС (1492-1556 г.)
черния костюм е самият Ефраим К. Ейвъри. Трикът, несмутимо обяснил собственикът на цирка, бил всъщност ловък рекламен трик за привличане на лековерната публика. „Скъпи Барнъм - завършил Търнър, - всичко това беше само за наше общо добро. Нали не си забравил, че от нас публиката очаква все нови и нови зрелища?“ За изненада на вцепенения от изумление Барнъм планът на
Търнър пожънал блестящ успех - вечерта под купола на цирка нямало нито едно непродадено място. И този нечуван наплив на простолюдието продължил до последното представление в глухото градче Анаполис.
Така Барнъм получил ценен урок, който не забравил до края на живота си.
Първата по-мащабна сделка на Ф. Т. Барнъм била с
Американския музей в Ню Йорк, прочут с богатата си колекция от странни антикварни предмети. Един ден някакъв просяк се приближил към Барнъм насред улицата. Но вместо да му подхвърли няколко цента, съобразителният Барнъм решил да наеме просяка на работа. Завел го в музея и му връчил пет тухли, след което му наредил да обиколи с по-бавна крачка няколко пресечки. На определените от Барнъм места просякът имал право да остави три от тухлите на тротоара, да седне върху тях, за да си отдъхне, но да държи по една тухла във всяка от двете си ръце. После трябвало да се върне по обратния маршрут и да сменя оставените по тротоарите тухли с някоя от тухлите в двете си ръце. През цялото това налудничаво циркулиране сред пренаселения
Манхатън просякът трябвало да изглежда напълно сериозен и абсолютно мълчалив, със застинала и непроницаема физиономия „...колкото по-загадъчна, толкова по-добре“, натъртено подчертал Барнъм. И след като приключи с поредната обиколка и се върне в музея, просякът трябвало да влезе вътре и да се поразтъпче из залите, след което да се измъкне тихомълком през зад- ната врата, за да започне следващата си шантава обиколка.
Още при първия тур на просяка тухлоносач в центъра на Манхатън стотици минувачи го проследили с изумени погледи. На четвъртата обиколка най- любопитните не издържали, наобиколили го и
90

го запитали дали не е луд, или тепърва се готви да полудява. При всяко влизане на странника в музея по петите му се влачела внушителна тълпа, която била принудена да си купува входни билети, за да продължи да следи побъркания тухлоразносвач. Но щом се озовавали вътре, мнозина от зяпачите оставали прехласнати от пъстроцветните колекции в музея и не бързали да напуснат просторната сграда. До края на първия си
„работен“ ден просякът успял да примами вътре поне хиляда посетители. За жалост на третия ден нервите на районните полицаи не издържали и те наредили да се престане с този „просташки“ цирк - многолюдните тълпи препречвали най-важните авенюта и задръствали уличното движение. Тухлоразнасянето било преус- тановено, но хиляди жители на Ню Йорк вече били разгледали музея на Барнъм и мнозина от тях за дял живот останали запалени почитатели на онзи „чешит“, шоумена Ф. Т. Барнъм.
Барнъм просто не умеел да седи със скръстени ръце и да си губи времето с шаблонни занимания. Подредил на балкона на музея откъм най-шумното авеню многоброен оркестър, а над главите им опънал огромен крещящ плакат: „Безплатна музика за милионите нюйоркчани!“
Каква щедрост, ахнал цял Ню Йорк, и всички се завтекли да слушат концертите. Но Барнъм си направил труда да изнамери най- бездарните музиканти в цял Харлем и когато чер- ноликата банда весело надула тромпетите, цукт- ромбоните, кларнетите, тубите и другите духови инструменти и успяла да вдигне страхотна врява (как иначе, щом само барабаните били десет!), тълпата не могла да издържи на адския шум и всички се втурнали да купуват през глава входни билети, за да се скрият в най- близкото помещение, което - може би не е нужно да се подсказва - бил музеят на мистър Шоу - т. е. почитаемия
Ф. Т. Барнъм.
Един от първите странни ходове на Барнъм било всеамериканското турне на Джойс Хет - жената, за която пъстрите афиши се кълнели, че била на 161 години и на всичкото отгоре на млади години като робиня била наета за кърмачка на първия президент на Щатите - прочутия
Джордж Вашингтон! След неколкомесечни касови представления тълпи-
ЗА ПРИДВОРНИТЕ
АРТИСТИ, ХУ-
ДОЖНИЦИ И ШУ-
ТОВЕ

Изтегляне 5.4 Mb.

Сподели с приятели: