Съдържание увод закон №1

горазумен гражданин на Лука не би трябвало да разчита на милостта на безкомпромисния, болезнено властолюбив граф Кастракани. Но Стефа- но ди
Поджи е допуснал именно тази фатална грешка, макар че и след това е имал шанс за спасение - би могъл да подкупи Кастручо със злато, тъй като алчността на графа била добре известна на целия град.
Вместо това обаче Стефано ди Поджи предпочел да припомни миналите заслуги на своята фамилия и да изтъкне колко бил задължен Кастручо към всеки представител на рода Ди Поджи. Но не е съобразил, че трудно ще се намери човек, който да остане доволен, когато му припомнят задълженията му към други лица.
Благодарността е по-скоро бреме, отколкото източник на добронамерени чувства.
Не е изненадващо, че Кастручо Кастракани е решил да се отърве от това непоносимо за него бреме - задължеността си към фамилията Ди Поджи, - като е изтребил всички мъже от тази злощастна фамилия.
ПРИМЕР ЗА СПАЗВАНЕ НА ЗАКОНА
През 433 г. преди Христа, малко преди избухването на Пелопонес- ката война, назрял остър конфликт между Коринт - една от най-мощни- те градове- държави в онази епоха и остров Коркира (днес остров Кор- фу). Двете спорещи държави изпратили свои представители при атиняните, за да спечелят на своя страна толкова ценната подкрепа на Атина. Залогът и за двете страни бил изключително висок, защото този, който щял да спечели поддръжката на Атина, неминуемо щял да спечели предстоящата война. А победените не можели да разчитат на милостта на победителя.
Пръв заговорил представителят на Коркира. Пратеникът започнал с признанието, че неговата островна държава досега не е помагала на Атина и дори е поддържала противниците на атиняните. Така че нито Коркира е задължена на
Атина, нито Атина е длъжна да се обвързва с каузата на Коркира. Да, мрачно допълнил пратеникът, той пристигнал в Атина със свито от страх сърце, загрижен за съдбата на Коркира. Единственото, което можел да предложи, било бъдещото зачитане на взаимните интереси на Атина и Коркира - ако тези две държави сключат военен съюз, ще бъдат толкова силни, че ще могат успешно да се опълчат срещу най-страшния враг на Атина - могъщата Спарта. За съжаление това било всичко, което Коркира можела да предложи.
Представителят на Коринт произнесъл блестяща, прочувствена реч
- напълно контрастираща на сухото, безцветно изложение на пратеника на
Коркира. Припомнил с най-пълни подробности всичко, което досега Коринт бил сторил за подкрепа на Атина. Накрая запцтал как според тях ще се почувстват другите съюзници на Атина, ако тя сключи съюз с доскорошния си враг и така ще му позволи да победи един от най-лоялните
170

приятели на Атина. Няма да бъде изненада, ако след подобен вероломен ход от страна на Атина нейните досегашни съюзници се отвърнат от нея и престанат да я уважават като достоен партньор, след като се уверят нагледно, че нейните обещания са били само празни думи. Освен това пратеникът на Коринт припомнил основните постулати от свещеното елинистическо междудържавно право, според което атиняните били длъжни да се отблагодарят на коринтяните за сторените от тях добрини. Дори измъкнал от тогата си пергамент, на който били изброени най- доб- росъвестно всички задължения на Атина към Коринт.
След неговата реч атиняните се оттеглили, за да разменят мнения и да вземат окончателното решение. След продължително умуване и разгорещени дебати накрая гласували с преобладаващо мнозинство да се съюзят с остров Коркира срещу Коринт.
ТЪЛКУВАНЕ
Атинският елит навремето бил прочут с трезвия реализъм на преценките си.
Никакви речи, дори и най-изкусните, не са можели да затъмнят силата на прагматичните аргументи, особено когато ставало дума за величието на атинската държава.
Това, което не е съобразил пратеникът на Коринт, е простото правило за балансиране на мотивите - след като припомнил на атиняните за някогашните благосклонни жестове на могъщия навремето Коринт спрямо неукрепналата
Атина, той само успял да събуди негодувание на амбициозния атински елит.
Никой в Атина не се интересувал вече от миналите заслуги и приятелските прояви на останалите древногръцки гра- дове-държави, защото основната цел на Атина е била хегемонията над цяла Елада. Същевременно винаги практичните атиняни са си давали сметка, че макар другите техни съюзници да останат огорчени от отказа на Атина да подкрепи доскорошния си съюзник Коринт, те все пак няма да рискуват да прекъснат връзките си с процъфтяващата атинска държава, чиято хегемония се крепяла единствено на военната мощ. В онази далечна епоха Атина била толкова могъща, че лесно можела да смаже всеки опит за противопоставяне срещу нейната хегемония.
Докато повечето от нас обичат да се ровят в миналото, прагматичните, безпощадно деловите хора винаги предпочитат да говорят само за бъдещето, като се стараят напълно да игнорират миналото. Представителите на остров Коркира правилно са преценили, че с тези свръхпрак- тични, загрижени само за своето благо атиняни, трябва да се говори само с езика на печалбите и загубите. И били прави, защото всички хора, племена и народи от всички епохи и всички континенти винаги са се грижели преди всичко за собствените си изгоди.
171

„Слабият винаги прекланя глава пред силния, но Атина никога не е
била сред слабите. До днес вие отказвахте да повярвате в силата
на Атина, но ето че вече започнахте да променяте тактиката си и
вече не ни заплашвате със сила, а се позовавате на такива
отвлечени понятия като добро и зло. Само че никой никога не е
успявал да се противопостави срещу превъзхождащия го противник
с общи разсъждения за това кое е зло и кое е добро за неговия
народ.“

Изтегляне 5.4 Mb.

Сподели с приятели: