РЕЧ НА ПРЕДСТАВИТЕЛЯ НА АТИНА ПРЕД СПАРТАНЦИТЕ, ЦИТИРАНА В

тия в напразни опити да приобщят японците към католицизма - по онова време именно Португалия е владеела монопола върху търговията с Япония, като доста по-късно в тези тогава затънтени земи проникват холандските протестанти, а най- накрая - англичаните. Въпреки че мисионерите постигнали известен успех (главно сред управляващия в Япония елит), те не спечелили популярност сред японския народ. В началото на XVII век японските императори започнали да се противопоставят все по-решително на португалските мисионери и посрещнали с облекчение холандските мореплаватели, които именно през онази епоха стъпили на японските острови. Японците се нуждаели от помощта на европейците единствено в областта на огнестрелните оръжия и мореплаването (дотогава японските кораби се ограничавали само с крайбрежни рейдове), но никак не са били склонни да сменят религиозните си убеждения. Холандците пък се интересували само от търговия и така се стигнало до окончателното прогонване на католическите мисионери от Япония. Десетилетия след това японците търгували само с практичните холандски протестанти.
Япония и Холандия са страни с напълно различни култури, но всяка от тях е подвластна на един и същ мотив, независещ нито от епохата, нито от географското местоположение - собствения интерес. Всеки човек, с когото ви се налага да си сътрудничите, притежава собствена душевност, доста различна от вашата - подобно на далечните непознати земи, които притежават богата минала история, за която вие въобще не сте подозирали. Но можете да не обръщате внимание на тези толкова значителни различия, ако наблегнете на взаимния интерес, стига той да засяга пряко както вашите цели и стремежи, така също целите и стремежите на другия. Не е за предпочитане да се показвате като прекалено умен и хитър.
Напълно достатъчно ще бъде да предложите на другия нещо, от което той ще спечели, ще се почувства щастлив, ще живее по-дъл- го или ще има някаква друга изгода. В такъв случай той неминуемо ще откликне на вашите предложения. Това е език, който всеки от нас разбира прекрасно.
От изключителна важност при този процес е да схванете психологическите особености на човека срещу вас. Например има ли някакви слабости? Суетен ли е?
Или се интересува единствено от положението си в обществото и от властта, с която може да разполага, ако предприеме тази или онази стъпка? Има ли врагове, които могат да ви помогнат да го победите? Или пък се интересува само от парите?
През XII век монголските орди нахлули в Китай и над изтънчената китайска култура, създавана от повече от две хиляди години, надвиснала смъртна заплаха.
Предводителят на нашествениците страховитият Чин- гиз хан не ценял нищо друго в просторния Китай, освен тучните пасища, така необходими за хилядите коне на войската му, затова издал заповед да бъде разрушавано всичко, което се изпречи на пътя на неговата побе
173

доносна конница. Неговите войници сривали до основи стените на всички завоювани крепости, защото безжалостният хан бил наредил колкото може повече китайци да бъдат изтребени, за да има къде да расте тревата за монголските коне.
Оказало се, че в онази трагична епоха Китай бил спасен не от някой прочут пълководец, не от някой знатен велможа, а от Иелу Чу Тай - всъщност той дори не бил китаец, а някакъв пришълец, за чийто произход никой нищо не знаел. Може би именно защото е бил чужденец, той е оценявал така високо превъзходството на многовековната китайска култура. Успял да се добере до поста съветник на Чингиз хан и започнал да го убеждава да не сравнява със земята завоюваните китайски градове, а да събира данъци от техните жители. Ханът оценил мъдростта на своя съветник и променил заповедта си.
Но когато монголските орди най-сетне разкъсали отчаяната обсада и превзели град Кайфен, Чингиз хан бил толкова силно разгневен от ожесточената съпротива, че отново си припомнил предишната си стратегия и решил да изтреби до крак жителите му - както повелявала древната военна традиция спрямо всички племена, които се съпротивлявали на монголското нашествие. Чу Тай побързал да се намеси с довода, че в обсадената крепост били потърсили убежище най-опитните строители, механици и занаятчии от централен Китай и че ханът само би спечелил, ако се възползва от уменията им. Така градът бил пощаден, а всички съвременници
- изумени от неочакваната проява на милосърдие от страна на свирепия Чингиз хан. Само неговият мъдър съветник не се радвал, защото познавал добре нрава на господаря си - жесток сатрап, който никога не се интересувал от културата на съседните племена и народи, а се е грижел само за собствените си интереси.
Именно затова Чу Тай решил да наблегне на единственото, което можело да привлече вниманието на монголския хан - неговата ненаситна алчност.
Собственият интерес е главният мотив, който направлява действията на повечето хора. След като успеете да ги убедите, че по някакъв начин (независимо как точно ще се осъществи това) ще подпомогнете техния възход, тяхното нежелание да ви се притекат на помощ' моментално ще се изпари. На всяко стъпало от вашето изкачване към върховете на властта вие непрекъснато трябва да си напомняте, че сте длъжен да не преставате с опитите да прониквате в чуждите мисли и желания, за да проумеете нуждите и интересите на хората, от който зависи съдбата ви. При изпълнението на тази нелека задача много често ще ви се налага да забравяте поне временно за собствените си стремежи или да си давате вид, че сте загрижен за интересите на другите. Ако овладеете майсторски това тънко изкуство, няма да срещнете препятствия, които да не можете да преодолеете.
174

АСОЦИАЦИЯ
Представете си въже само от едно влакно, свързващо двама
души. Така е и с въжето на благодарността и
признателността - много тънко, лесно се къса при първото
опъване. Въжето на взаимна- та полза обаче е изплетено от
много влакна и затова не може лесно да се прекъсне - това
въже ще ви служи дълги години.
ЕДНО АВТОРИТЕТНО МНЕНИЕ
„Най-лесно можете да се сдобиете с власт и богатство, ако
помогнете на хората да проумеят, че е в техен интерес да ви
подкрепят, независимо от цената на положените усилия.“
ЖАН ДЬО ЛА БРЮЙЕР (1645-1696 г.)

Изтегляне 5.4 Mb.

Сподели с приятели: