Съдържание въведение 1

2.3 ДРУГИ АЛТЕРНАТИВИ

2.3.1 По отношение на площадката за разполагане на инсталацията за предварително третиране

На проведен експертен технико икономически съвет (ЕТИС) на “ЛУКОЙЛ НЕФТОХИМ БУРГАС” АД от 21.08.2001 г. е разгледано предпроектното проучване за използуване на титул 25/2 и 25/3 за депо за отпадъци. Взето е решение за приемане на разработката и съгласуване за екологичната пригодност на подземните резервоари с МОСВ и е набелязан района на производство ПЕНН, в който да се търси площадка за възел за предварителна подготовка на отпадъците. В Приложение 6 е показано копие от протокола на ЕТИС.

По отношение разположението на резервоарите няма алтернатива, защото в момента Дружеството не е в състояние да използва други групи резервоари за нуждите на депонирането на отпадъци.

2.3.2 По отношение на вида на предварителното стабилизиране на отпадъците

Добавянето и смесването на негасена вар с отпадъци е метод за свързване на излишната вода, като освен това по този начин се постига и подобряване на хигиенните (санитарните) качества на отпадъците.

Обикновено добавянето на негасената вар се прилага при утайки от пречистване на битови отпадъчни води от пречиствателни станции с биологично стъпало. Освен до повишаване на рН-стойностите на смесите, използването на негасена вар най-вече непосредствено след внасянето й в утайките води до повишаване на температурата, респективно до елиминиране на микроорганизмите. Негасената вар може да се съхранява в силози и да се смесва с утайките от пречистване на води в смесители (бетонобъркачки) с непрекъснато действие. Тъй като вследствие добавянето на негасена вар не се постига структурообразуване, а единствено обезводняващ ефект, в случая не се постига структурна якост на стабилизираните отпадъци.

Инвестиционните разходи за подобни инсталации за третиране с негасена вар без изграждането на инфраструктура и сгради при производителност 20 m³/h могат да бъдат определени на 250 000 до 300 000 евро.

Освен смесителя (бетонобъркачката) с непрекъснат режим на действие следва да се предвидят силоз за съхранение на негасената вар, както и подаващи (захранващи) приспособления за отпадъци и съответно вар.

По отношение отпадъците на “ЛУКОЙЛ НЕФТОХИМ БУРГАС “ АД стабилизирането с негасена вар може да се определи като неподходящ метод, тъй като:

• 
  утайките от ЦПС не са предмет на предварително третиране с цел депониране;
  
• 
  отпадъците на “ЛУКОЙЛ НЕФТОХИМ БУРГАС” АД представляват смесица от отпадъци с различни показатели, респективно изисквания за третиране;
  
• 
  различни рецептури следва да бъдат пригодени към отпадъците на “ЛУКОЙЛ НЕФТОХИМ БУРГАС” АД;
  
• 
  в случая на “ЛУКОЙЛ НЕФТОХИМ БУРГАС” АД се налага ползването на прекъснат метод на смесване (смесване на партиди);
  
• 
  част от отпадъците на “ЛУКОЙЛ НЕФТОХИМ БУРГАС” АД са финозърнести (пепелите от пещите за изгаряне). Последните трябва да бъдат предварително третирани със структуроообразуващо средство.
  

Съществуват предложения за кондициониране чрез смесването на отпадъците с полимери. Използването на органични свързващи вещества в повечето случаи се базира на смесването на материалите за третиране (отпадъците) с термопласти (битум, парафин, асфалт, полиетилен и полипропилен). Диспергираните частици на отпадъка се обгръщат от термопласта и се включват в матрицата (микрокапсуловане). При втвърдяването с органични полимери (карбамидно-формалдехидна смола, полиестер) малко количество от мономера се смесва с изходния материал (отпадъка). При последващото добавяне на катализатор – по правило кисел катализатор – се получава твърда, гъбоподобна маса, която обгръща и вредните вещества.

При стабилизирането посредством смесване с полимери по принцип следва да се очаква дългосрочно химически устойчив и устойчив на излужване стабилизат. При все това не е известна технически реализирана инсталация, при която да е приложена тази технология за кондициониране на отпадъците.

Стабилизирането на отпадъци чрез полимери не се разглежда по-подборно по отношение отпадъците на “ЛУКОЙЛ НЕФТОХИМ БУРГАС” АД, тъй като:

• 
  не съществува подобен опит от изградени такива инсталации в промишлен мащаб (по промишлени методи);
  
• 
  Примесването (добавяне) на свързващи вещества с неминерален характер (произход) противоречи на водещата мисъл на законодателството в областта на отпадъци, в съответствие с която предназначените и годните за крайно обезвреждане чрез депониране материали следва да са минерализирани;
  
• 
  Депонирането на органични отпадъци без предварителното им третиране като например битови отпадъци в съответствие със законодателството на Европейския съюз в областта на обезвреждането на отпадъци се допуска единствено като преходна мярка;
  
• 
  Загубата от накаляване не се допуска да превишава 5 % тегловни.
  

Встъкляването представлява технология за предварително третиране на отпадъци, предназначени за крайно депониране. През 80-те години на миналия век различни инсталации за встъкляване (застиване на високотемпературна стопилка в стъкловидно състояние) са били разработени в полу-промишлен мащаб. Стабилизираните по тази технология отпадъци по принцип се отличават с изключителна устойчивост на излужване и изискват минимален обем за обезвреждане на остатъчните материали.

Изходна точка за разработването на технологията е встъкаляването на радиоактивни отпадъци, тъй като в този случай се прилагат най-високи изисквания по отношение на сигурността, а икономическият аспект е от второстепенно значение.

В областта на техниките за обезвреждане на отпадъци тези технологии не са се наложили поради икономически причини.

Технология за встъкаляване на пепели от изгаряне е била разработена от фирмата ABB, без обаче да намери пазарна реализация. Поради известни проблеми с материалите (за облицоване на пещите), както и поради проблеми с емисиите (отделяне чрез изпаряване на летливите тежки метали) и на последно място поради високите инвестиционни и експлоатационни разходи няма да разглеждаме по-нататък и по-подробно предложената от фирма ABB технология.

Plasmox-технологията за третиране на опасни отпадъци в плазмени пещи е чрез стопяване на отпадъците при температура от няколко хиляди градуса °C на плазмена горелка. Пилотна инсталация по тази технология е била изградена в Базел, Швейцария. Тази технология се отличава със специфични разходи по третирането на отпадъците, възлизащи на няколко хиляди евро за тон отпадъци и се прилага единствено за отпадъци, изискващи много прецизно и сигурно обезвреждане.

Известна популярност получи технологията на фирма Thermoselect, представляваща стопяване и встъкаляване на битови отпадъци. Технологията на фирма Thermoselect представлява комбинация от изгаряне на битови отпадъци и оползотворяване на топлинната енергия. Освен разработената и изградената в периода 1993 -1997 пилотна инсталация Fondotoce с капацитет 30 000 t/y. подобни инсталации за построени в Япония и Германия. Подобна промишлена инсталация е изградена от заводите Баден в Карлсруе, с проектен капацитет за изгаряне на 225 000 t битови отпадъци годишно. Инвестиционните разходи за Инсталацията в Карлсруе възлизат 122,71 милиона евро, от които 102,26 доставка на оборудване. Въпреки направените няколко преустройства (закрита горивна камера за 20 милиона евро), които налагат повторни пробни пускове, инсталацията от 1999 до 2001 година е работила на 13 до 22 % от проектния си капацитет. За 2002 и 2003 година инсталацията е натоварена до 44, респективно 53 % от проектния си капацитет.

В счетоводния си доклад за първото полугодие на 2003 година Energie Badenwerke, трето по големина енергийно предприятие в Германия, обявява извънплановото отписване като амортизации на инсталациите в Карлсруе и Ансбах (последната само като проект) със сумата 283 милиона евро. Заедно с разходите по изграждането и оборудването й инсталацията на Thermoselect в Карлсруе е предизвикала загуби в размер на 451 милиона евро за енергийния концерн EnBW, тъй като инсталацията не е могла да влезе в редовна експлоатация съгласно предписанията.

Технологията на фирма ASC DEC Технологии за опазване на околната среда АД е разработена и патентована от професор Сергей Карпов, професор Михаил Ботусов и Лудвиг Херман. Представлява технология за инертизиране и пелетизиране на летливи пепели от инсталации за изгаряне на отпадъци.

Характеризира се с намаляване температурата на образуване на високотемпературната стопилка от 1600 °C на около 900 °C. Последното се постига чрез използването на два адитива.

Крайният продукт представлява химически и механично стабилни пелети и отговаря по правило по качества на изискванията за приемане на отпадъци на депо за неопасни отпадъци в съответствие с предписанията на Директива 31/1999/ЕС. По данни на фирмата инвестиционните и експлоатационните разходи за преработване на 1 t отпадъци в инсталация, работеща по технологията на фирмата ASC DEC, възлизат на около 140 евро. До този момент фирма ASC DEC има изградена единствено пилотна инсталация с капацитет 100 kg/h.

По отношение предварителното третиране с цел депониране на представените за обезвреждане отпадъци от “ЛУКОЙЛ НЕФТОХИМ БУРГАС” АД технологията встъкаляване трябва да сеизключи поради следните съображения:

• 
  Няма изградена и работеща промишлена инсталация със съпоставимо приложение;
  
• 
  Само ограничена част от определените за отстраняване отпадъци на “ЛУКОЙЛ НЕФТОХИМ БУРГАС” АД е подходяща за третиране чрез встъкаляване (тоест без отпадъци, съдържащи летливи съединения);
  
• 
  Енергийните разходи (електрически топилни пещи) са значителни;
  
• 
  Вследствие на изискващото се квалифицирано и прецизно пречистване на димните газове се генерират допълнителни количества отпадъци за обезвреждане;
  
• 
  Разходите за встъкаляване на отпадъците и за пречистване на димните газове не се вместват в икономически защитима рамка.
  

Технологията екстрахиране обикновено намира приложение най-вече при предварителното третиране на минерални отпадъци с цел крайното им депониране. Една такава технология е разработена в Швейцария с цел предварително третиране преди депониране на пепелите от изгаряне на битови отпадъци и съответно е намерила приложение в промишлени мащаби при различни инсталации за изгаряне на отпадъци. Целта на екстрахирането чрез промиване е извличането или отстраняването на лесно разтворимите соли. Допълнително е възможно преминаването на тежките метали в по-слабо разтворима форма.

Освен при инсталациите за изгаряне на битови отпадъци в Швейцария тази технология се прилага при третирането на пепелите от ръкавните филтри на инсталации за изгаряне на опасни отпадъци в Измит, Турция.

Тази технология обаче е изключена от разглеждане по отношение отпадъците на “ЛУКОЙЛ НЕФТОХИМ БУРГАС” АД по следните причини:

• 
  екстрахирането на лесно разтворимите соли представлява само една спомагателна технология и не замества същността, а именно втвърдяването;
  
• 
  При отпадъците на “ЛУКОЙЛ НЕФТОХИМ БУРГАС” АД се очаква делът на лесно разтворимите соли да е от второстепенно значение;
  
• 
  Свързването на тежките метали е възможно също така да се осъществи и чрез добавянето на цимент и други добавки и то в една единствена технологична стъпка;
  
• 
  При технологията екстрахиране следва да се извърши последващо третиране на отпадъчните алкални води. Третирането на отпадъчните води предполага и изисква допълнителни технически и икономически средства;
  

Различни минерални добавки се използват за примесване с отпадъци. Това могат да бъдат перлити, зеолити или пък пепели от ТЕЦ-ове. Целта е чрез примесване на тези минерални добавки да бъде свързана излишната вода и маслата, а при зеолитите и за свързване на тежките метали. При все това чрез използване на тези добавки не се постига структурна якост на отпадъците. В световен мащаб при ТЕЦ- овете се практикува смесване на праха от ръкавните филтри с отпадъците от сероочистващите инсталации (гипс), навлажняване и депониране на последните.

Тази технология представлява едно допълнение на технологията за кондициониране на отпадъци чрез добавка на хидравлично свързващи вещества, без да е в състояние да я замести. Причините са:

• 
  Чрез минералните добавки не се постига структурна якост на кондиционираните отпадъци;
  
• 
  Използването на тези добавки може при всички случаи само от части, но не и изцяло да замести използването на цимент;
  
• 
  Включването и на тези добавки е предмет и задача на разработването и прецизирането на рецептурите;
  
• 
  Техниката, която следва да се използва в случая, е идентична с тази, която е необходима за стабилизиране с хидравлично свързващи вещества.
  

Разглеждани са 2 алтернативи по отношение на вида на крайния продукт от инсталацията:

• 
  с използуване на "биг бегове" или
  
• 
  използуване на разглобяеми кофражни форми за многократна употреба, позволяващи формоването на циментови блокове с обем 1 m³ с такава форма, позволяваща неговото механизирано натоварване, разтоварване и подреждане в резервоарите.
  

В приложената Таблица 2.3.1-1 е направено сравнение на предлаганата технология за предварително третиране на отпадъците въз основа на изпитанията на 19-те вида проби, които са направени, с BREF 0805: Ref. doc on BAT for Waste Treatment Industries, August 2005.