ХИДРОЛОГИЯ, ПОВЪРХНОСТИ ВОДИ

3.11 ДЕМОГРАФСКИ, СОЦИАЛНИ И СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКИ УСЛОВИЯ

Област Бургас има 419 925 жители, от които 296 236 в градовете и 123 689 в селата по данни на Националния статистически институт (Здравеопазване 2004, НСИ и НЦЗИ, София). В град Бургас към 31.12.2003 г броят на населението е бил 207 424 души, в град Камено – 12 419 души. Населението има тенденция към застаряване, която е характерна за цялата страна. Относителният дял на жените е по-висок от този на мъжете, особено след 40-годишна възраст. Възрастовото и половото разпределение на населението в област Бургас не се различава съществено от средните показатели за страната.

По данни на Националния статистически институт и Националния център по здравна информация към Министерството на здравеопазването (Здравеопазване, 2004, НСИ и НЦЗИ, София) показателите за демографското състояние на област Бургас и град Бургас през 2003 г са представени на Таблица 3.11.1 –1.
Таблица 3.11.1 –1. Демографски показатели за движение на населението в област Бургас и град Бургас към 31.12. 2003 г

Население Общ брой	Живородени деца Раждаемост		Общо умрели Обща смъртност		Умрели деца на възраст под 1 г
	Брой	%о	Брой	%о	Брой	%о
Област Бургас 419 925	4033	9.6	5306	12.6	56	13.9
Град Бургас 207 424	1935	9.3	2251	10.8	13	6.7
Р България 7 801 273	67359	8.6	111927	14.3	831	12.3

В сравнение с данните за страната за същия период от време общата смъртност в област Бургас и град Бургас е по-ниска (средна за страната 14.3 %о), а раждаемостта е по-висока от средната за страната (8.6 %о). Детската смъртност в област Бургас е по-висока от средна за страната (12.3 %о), но детската смъртност в град Бургас е статистически достоверно по-ниска от тази в Р България. Естественият прираст на населението е отрицателен – 3.0 %о за област Бургас и –1.5 за град Бургас, при естествен прираст за Р България през 2003 г –5.7 %о. Демографските показатели, включително естественият прираст на населението, са подчертано по-благоприятни от средните стойности за страната. Известно е, че естественият прираст е свързан със социално-икономическото развитие и състоянието на здравеопазването на даден населен район. Може да се приеме, че курортното дело, корабоплаването, промишлените предприятия, включително разкритите работни места в “ЛУКОЙЛ НЕФТОХИМ БУРГАС” АД, допринасят за подчертано по-добрите демографски показатели в област Бургас и град Бургас в сравнение с други области в страната.

Продължава демографското остаряване на населението, като относителният дял на лицата над 65 годишна възраст е по-висок от относителния дял на населението под трудоспособна възраст. Делът на младото население има тенденция към намаление, което се наблюдава от данните, публикувани от Националния институт по статистика в “Районите, областите и общините в България 2003” (НСИ, Отдел Регионална статистика, 2004). Това се отразява неблагоприятно на броя на населението в трудоспособна възраст: относителният дял на младите хора в трудоспособна възраст (25 – 30 г) е по-малък от относителният дял на по-старите хора в трудоспособна възраст (50 – 60 г). За област Бургас относителният дял на лицата в нетрудоспособна възраст е сравнително по-малък от този за страната. Разликите спрямо средните за страната стават подчертани през курортния сезон на годината.

Демографската интегрална характеристика отчасти е свързана и с неблагоприятните здравни ефекти върху населението на факторите на околната среда и средата за обитаване в града.

Стандартизираните данни за смъртността в област Бургас не се различават съществено от тези за останалите области в страната, които не са идентифицирани като “горещи точки” поради неблагоприятно въздействие на факторите на средата за обитаване и околната среда по данни на МОСВ и МЗ. Статистическите данни сочат, че няма основание здравните рискове, свързани със смъртност общи заболявания да бъдат приемани за по-високи или за свързани с експлоатацията на “ЛУКОЙЛ НЕФТОХИМ БУРГАС” АД. След 2000 г ефективните екологични програми на рафинерията, на Община Бургас с подкрепата на правителствените компетентни органи, на екологичните НПО в района и промените в социално-икономическите приоритети са се отразили благоприятно на интегралните демографски показатели, характеризиращи здравното състояние на населението.

Първично инвалидизираните лица на възраст до 16 г в област Бургас през 2003 г са 332. Първично инвадилизираните лица над 16 г са 4519 и представляват 3.88 % от общия брой на инвалидизираните лица в страната за тази възрастова група. От тях 1303 имат над 90 % загубена трудоспособност, 1585 лица имат 71 – 90 % загубена трудоспособност, 1123 лица имат 50 – 70 % загубена трудоспособност и само 508 лица са с до 50 % загубена трудоспособност.

В област Бургас по данни, включително и за 2003 г, има 17 лечебни заведения с 2295 легла, от които 14 болници. От тях 5 са многопрофилни болници. Лечебните заведения за извънболнична помощ са 59. От тях медико-диагностични центрове и лаборатории са 33. Населението в област Бургас и град Бургас е добре осигурено с медицински персонал, квалифицирани лекари и възможност за даване на спешна медицинска помощ.

“ЛУКОЙЛ НЕФТОХИМ БУРГАС” АД има собствени организирани медицински звена за даване на долекарска и специализирана лекарска помощ, стоматологична помощ, спешна медицинска помощ, както и Служба по трудова медицина.

Данните за заетостта и безработицата (Таблица 3.11.1 – 4) са взети от изданието на Националния статистически институт (“Заетост и безработица” НИСИ, 1/2005, София, 2005).
Таблица 3.11.1 – 4.Работна сила, заети и безработни лица за Югоизточният район за планиране спрямо данните за Р. България през 2004 – 2005 г: коефициенти (К) в %

Основни показатели свързани със заетост и безработица в %	Р България, %			Югоизточен район за планиране, %
	ІІІ трим 2004 г	ІV трим 2004 г	І трим 2005 г	ІІІ трим 2004 г	ІV трим 2004 г	І трим 2005 г
Работна сила: Коефициент на икономическа активност	50.8	49.4	48.0	51.9	48.3	46.5
Заети лица: Коефициент на заетост	45.3	43.6	42.5	45.6	42.5	41.0
Безработни лица: Коефициент на безработица - общ	11.0	11.8	11.3	12.1	12.1	11.9
Безработни лица: Коефициент на безработица - мъже	11.5	12.5	11.7	11.9	11.6	11.1
Безработни лица: Коефициент на безработица - жени	10.4	11.1	10.9	12.5	12.7	12.9

Работната сила в Югоизточния район за планиране на икономически дейности, където се намират област Бургас и град Бургас, има коефициенти на икономическа активност и коефициенти на заетост, които са от порядъка на общите за страната. Отклоненията варират с около 1 %. Сравнението на коефициентите на икономическа активност и коефициентите на заетост при мъжете и жените от Югоизточния район показва, че относителният дял при жените е около 10 % по-нисък в сравнение с този за мъжете.

Сравнението на коефициентите на икономическа активност и коефициентите на заетост при мъжете и жените от Югоизточния район показва, че относителният дял при жените е около 10 % по-нисък в сравнение с този за мъжете.

Общите стойности на коефициентите за безработица за Югоизточния район са незначително по-високи от средните за страната. Стойностите им се различават с по-малко от 1.0 %. Сред жените в трудоспособна възраст безработицата е малко по-висока - с около 1.0 %.

Структурата на заетостта в Югоизточния район за планиране показва, че 55.4 % от заетите лица са ангажирани в частния сектор, докато 30. 3 % работят в обществения сектор. Структурата на безработицата за 2004 г в Югоизточния район показва, че продължителността на безработицата до 5 месеца има най-висок относителен дял за групата на безработните – 40.8 %, следвана от лицата с продължителност на безработицата 3 и повече години – 27.6.%. По-малък е относителният дял на безработните лица с продължителност на безработицата 6 – 11 месеца (8.4 %) и продължителност на безработицата 24 – 35 месеца (5.1 %). Проучванията показват, че квалифицираните млади хора с подходящо образование в района намират работа до края на първата година след дипломирането си.

Инвестиционното предложение на “ЛУКОЙЛ НЕФТОХИМ БУРГАС” АД има съществено социално и здравно значение. До настоящият момент твърдите негорими опасни и неопасни производствени на рафинерията се депонират директно в Депо "Долно Езерово" или Депо “I^во Окислително езеро”. Отпадъците не са подходящо стабилизирани и въпреки взетите предимно палиативни мерки, те представляват риск за здравето на населението поради вторично разпространение и замърсяване на атмосферния въздух, почвите, подземните и повърхностните води. Разрешението за депониране в тези депа изтича на 30.06. 2006 г за Депо "Долно Езерово" и на 30.12. 2005г. за Депо “I^во Окислително езеро”. Инвестиционното предложение гарантира съвременно стабилизиране на производствените отпадъци, като в течение на 15 до 30 години те безопасно ще бъдат депонирани в границите на площадката на “ЛУКОЙЛ НЕФТОХИМ БУРГАС” АД. Избраните технологии за предварително третиране и депониране в специално подготвени за целта стоманобетонови резервоари отговарят на високите изисквания на Европейското законодателство и на нормативните изисквания на МОСВ и МЗ.

Област Бургас вече не се определя като “гореща точка” при оценките на риска за околната среда от МОСВ в “Стратегията за опазване на околната среда с план за действие за 2001 – 2006 г“ (МС, 2001). Същото се отнася и до “Национален план за действие по околна среда – здраве” (МС, 2004) на МЗ и МОСВ, в който Община Бургас не се счита за проблемна по отношение на здравето на населението във връзка с рисково замърсяване на околната среда от“ЛУКОЙЛ НЕФТОХИМ БУРГАС” АД. Предприятието има завършена процедура по ОВОС, значителен брой програми за собствен екологичен/здравен контрол и успешно управление на замърсяванията на околната среда. Дейностите се извършват на базата на комплексно разрешително (КР №6/2004г.), което постоянно се актуализира.

Оценките на Община Бургас и на компетентните органи, свързани с опазването на околната среда и здравето, при изготвяне на планове и програми за подобряване на състоянието на средата за обитаване и здравния статус на населението през последните години, показват тенденция към подобряване на качеството на компонентите на околната среда.

До настоящия момент няма писмени жалби и оплаквания до държавните институции от страна на населението от близките до дружеството населени места, град Бургас и екологични НПО.

3.11.2 Здравно състояние на работниците и служителите в ”ЛУКОЙЛ НЕФТОХИМ БУРГАС” АД

Комбинираното въздействие на многообразните фактори на работната среда в съчетание със социално значимите условия на живот се оценява чрез анализа на заболеваемостта с временна нетрудоспособност (ЗВН) личните данни от болничните листове и анализа на резултатите от провежданите профилактични медицински прегледи според изискванията на Наредба № 3 за задължителните предварителни и периодични медицински прегледи на работниците (ДВ бр. 16/1987 г, изм.доп. ДВ бр. 65/1991, бр. 102/1994 г), Наредба № 28 за профилактичните прегледи и диспансеризацията (ДВ бр. 4/2004, бр. 16/2004 г), Наредба № 39 за профилактичните прегледи и диспансеризацията (ДВ бр. 106/2004 г). Информацията за 2003 г, 2004 г и 2005 г е събрана, обработена и анализирана от Службата по трудова медицина (СТМ) на дружеството. Данните са систематизирани от Д-р Галина Димитрова, лекар в СТМ.

• 
  Заболеваемост с временна нетрудоспособност (ЗВН)
  

ЗВН е интегрален показател за общото здравно състояние на работещите. Тя зависи от въздействието на химичните, физичните, физиологичните фактори на работната среда, създадените условия за здраве и безопасност при работа, организацията на труда, трудовата дисциплина и практиките в здравната мрежа. ЗВН е индикатор за успешната реализация на мерките за управление на риска (Наредба № 5 за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска (ДВ бр. 47/1999 г) в едно предприятие. Тъй като показателите за оценка на ЗВН са свързани и с издаването на болнични листове от личните лекари, структурата на заболеваемостта с временна нетрудоспособност не винаги съответства на структурата на моментната болестност, оценена чрез профилактичните медицински прегледи прегледи.

На Таблица 3.11.2 – 1 е представен средно списъчният състав (ССС) на работещите в “ЛУКОЙЛ НЕФТОХИМ БУРГАС” АД и показателите за състоянието на ЗВН: Кчестота - коефициент на честота на случаите (брой първични случаи на заболявания на 100 осигурени от персонала); Ктежест – коефициент на тежест на случаите брой дни с временна нетрудоспособност на 100 осигурени от персонала); Ср.прод. – средна продължителност на дните, загубени поради временна нетрудоспособност за осигурени от персонала.
Таблица 3.11.2 – 1. Показатели за заболеваемостта с временна нетрудоспособност на персонала на “ЛУКОЙЛ НЕФТОХИМ БУРГАС” АД

Година	ССС	Случаи	Дни	Кчестота	Ктежест	Ср. прод.
2003	6926	6130	70690	88.51	1020.68	11.53
2004	6051	5643	61277	93.26	1012.68	10.84
2005	4776	4590	45408	96.11	950.75	9.89

Сравнението на информацията за тригодишния период показва, че в сравнение с приетите критерии за оценка в страната, Кчестота на случаите и Ктежест за 2005 г са средни (Кчестота 80 – 100 и Ктежест 800 - 1000). Последният показател показва тенденция към намаление за наблюдавания период от време. Същото се отнася и до средната продължителност на загубените дни, свързани със ЗВН.

Сравнението на показателите за структурата на ЗВН по Кчестота и по Ктежест водещи заболявания са: остри инфекции на горните дихателни пътища (ГДП), остър бронхит и бронхиолит, заболявания на междупрешленните дискове, заболявания на нервните плексуси и коренчета. Структурата на ЗВН в дружеството не се отличава значимо от ЗВН в други отрасли на промишлеността в област Бургас.

• 
  Данни от задължителните профилактични медицински прегледи (моментна болестност)
  

За 2003 г профилактични медицински прегледи са провеждани само през първото шестмесечие. На Таблица 3.11.2 – 2 са систематизирани данните за моментната болесност от общи заболявания за 2004 г и 2005 г.

С годините се увеличава относителният дял на персонала, който преминава профилактичните медицински прегледи. Най-висока е честотата на вътрешните болести, следвани от заболяванията на ушите, носа и гърлото и неврологичните болести – по-специално на периферната нервна система. Висок относителен дял има артериалната хипертония (40 – 38 % от всички прегледани лица!), следвана от чернодробната стеатоза с увреждане на функционалното състояние на черния дроб и дислипидемията, свързана най-често със затлъстяване. Честотата на анемиите и болестите на дихателната система и на опорно-двигателния апарат е от един и същи порядък ( 5 – 8 % от всички прегледани лица). Невритът на слуховия нерв е свързан и с хроничното въздействие на наднормен производствен шум. Останалите групи болести имат относителен дял около 1 – 5 % от всички прегледани лица.

Многобройните епидемиологични изследвания на здравното състояние на персонала в нефтени рафинерии показват, че функционалните смущения на черния дроб, дислипидемииите, анемиите, заболяванията на нервна система имат причинна връзка и с професионалната експозиция. Лекарите от Службата по трудова медицина с основание отбелязват, че моментната болестност е свързана освен това и с наследствено предразположение (артериална хипертония, диабет, тиретоксикоза), рисково поведение в извънработно време, допълнително натоварване в семейна среда, неправилно хранене (обилно, с поемане на мазнини, въглехидрати, сол, малко витамини и зеленчуци), намалена двигателна активност, тютюнопушене (над 5 години, повече от 20 цигари дневно), злоупотреба с консумацията на алкохол, лоши стил на живот и лична хигиена, безконтролна употреба с медикаменти, социално-битови проблеми, охлаждане, пропуски в режима на труд и почивка, психо-сензорен стрес.

Някои от опасните вещества при експлоатацията на “ЛУКОЙЛ НЕФТОХИМ БУРГАС” АД са класифицирани като канцерогени от Категории 1, 2 и 3. На Таблица 3.11.2 – 3 са систематизирани данните за злокачествените новообразувания сред персонала.

Лицата, които се нуждаят от диагностично уточняване, допълнителни изследвания и проследяване се отправят към квалифицирани специалисти. При нужда болните от хронични заболявания се диспансеризират.

В периода 2003 – 2004 г не са установени и регистрирани професионални заболявания и отравяния.

Данните за трудовите злополуки през периода 2003 г – 2005 г са представени на Таблица 3.11.2 – 4. При средносписъчен състав на персонала от 6926 до 4776 души (Таблица 3.11.2 – 3), относителният дял на трудовите злополуки в дружеството е много малък. Предвид необходимостта от работа в резервоарите за депониране на отпадъците, от значение е информацията за липса на трудови злополуки в затворено пространство през последните три години.

По време на експлоатацията на инвестиционното предложение се очаква по-висок здравен риск за персонала в сравнение със строителството. Това се свързва с дейностите, при които ще има експозиция на опасни отпадъци и на производствени отпадъци в големи количества. Технологията за предварително третиране и депониране отговаря на изискванията на Наредба № 7/2004 г, Наредба № 8/2004 г и ПМС № 53/1999 г за управление на отпадъците. При неспазване на изискванията за здраве и безопасност при работа се очаква кумулативно и комбинирано въздействие на устойчиви замърсители на работната среда, които притежават отдалечени ефекти върху организма в ниски концентрации. Здравната характеристика на персонала на “ЛУКОЙЛ НЕФТОХИМ БУРГАС” АД, рисковите фактори свързани с поведението, храненето, вредните навици, стила на живот изискват на работа при експлоатацията на инвестиционното предложение да се допускат само лица в добро здраве, без данни за моментна болестност.