Съдържание въведение 1

3.4 ГЕОЛОГИЯ И ХИДРОГЕОЛОГИЯ

●Геоложки строеж

Територията на “ЛУКОЙЛ НЕФТОХИМ БУРГАС” АД, в това число и на основната площадка на Дружеството с набелязаните в нейния обсег 2 площадки за изграждане на Инвестиционното предложение, попада в Бургаското понижение, което в структурно отношение представлява депресия в пределите на Източносредногорската структурна зона.

Геоложкият строеж на този район включва горнокредни скали, палеогенски седименти и кватернерни образувания (Петрова Л. и др. 1992).

Горната креда е представена от Бургаската група, изградена от алкални вулканити (базалтоиди и трахити), секущи тела с аналогичен състав и интрузивни скали (алкални сиенити и габроиди). Сред интрузивните скали е Карабаирския плутон, югозападно от Бургас при с. Черни връх.

Върху горнокредните материали трансгресивно и дискордантно залягат палеогенските седименти на Равнецката и Мугриската свита.

Кватернерът включва делувиални, алувиални, езерно-блатни и съвременни морски образувания.

- горен слой от песъчливи глини с почвено покритие и дебелина до 8÷10 m;

- долен слой от чакъли, пясъци и валуни с дебелина до 7÷8 m в лявата тераса и до 15 m в дясната тераса. Надолу по течението на реката чакълите постепенно преминават в едри и средни пясъци и на юг, в посока към вливането на реката в Бургаското езеро, песъчливият слой постепенно изклинява.

Непосредствената геоложка среда на основната площадка на “ЛУКОЙЛ НЕФТОХИМ БУРГАС” АД с набелязаните в нейния обсег площадки за Инвестиционното предложение е представена от описаните кватернерни делувиални и алувиални образувания на левия склон и лявата тераса на Айтоска река и залягащите под тях седименти на Мугриската свита в палеогена.

Геолого-литоложкият разрез в границите на площадките на Инвестиционното предложение до достигната с пиезометричните сондажи дълбочина 7,50÷8,80 m (ВН 129, ВН 130, ВН 135, ВН 136, ВН 137) включва:

- почвен слой и насипи от тъмнокафяви до черни глини с дебелина до 1,60 m и спорадично разпространение;

- прахови и песъчливи глини, на места с чакълени включения;

- прослойки и лещи от заглинени дребно до едрозърнести пясъци всред глините на дълбочина под 3,20÷6,30 m.

Инженерно-геоложките условия в най-голяма степен се обуславят от литоложкия състав и физико-механичните свойства на непосредствената геоложка среда, в която ще се осъществява фундиране и строителство на сгради и съоръжения.

Набелязаното в инвестиционното предложение за третирания обект ново строителство, включващо водоплътна бетонова площадка на “Инсталация за предварително третиране на твърди опасни и неопасни производствени отпадъци и подготовката им за депониране” със съответни сервизните помещения и боксове за втвърдяване към нея, както и изграждане на дренажна канализация, подходна рампа и бетонови пътища при съществуващите подземни стоманобетонови резервоари за депониране на предварително третираните отпадъци, ще се изпълнява в обсега на залягащите под почвения слой кватернерни глини и песъчливи глини.

По данни от изпълнения голям обем инженерно-геоложки проучвания, лабораторни и полеви изследвания, основните физико-механични показатели на глинесто-песъчливи кватернерни образувания се вписват в диапазона: за обемно тегло

Според ”Класификация на земните и скалните почви” тези литоложки разновидности се категоризират като средни и тежки земни почви, за които най-стръмните допустими откоси на строителните изкопи с дълбочина до 3,0 m са 1 : 0,25 за ненатоварена берма и 1 : 0,50 при наличие на товари с динамично действие покрай откоса (“Даниел СГ” ООД, 2000).

Изчислителното натоварване на земната основа, съгласно табл. 3.4 в Приложение 3 към чл. 57 на “Наредба № 1/01.09.1996 г. за проектиране на плоско фундиране” е от порядъка на R₀ ≤ 0,2÷0,3 МРа.

Посочените входни параметри за проектиране на фундирането на набелязаното ново строителство са насочващи и подлежат на уточняване за всяко конкретно съоръжение по наличните данни от проведените по-рано инженерно-геоложки проучвания и изследвания.

В земните недра на територията на “ЛУКОЙЛ НЕФТОХИМ БУРГАС” АД няма доказани и утвърдени запаси на природни богатсва. В отложенията на Равнецката свита се съдържат прослойки от въглищни шисти, които не представляват промишлен интерес.

Релефът, климатичните и хидроложките условия, литолого-петрографският състав и напукаността на скалите са способствували проявата на физико-геоложки процеси и явления, всред които съществено развитие в разглеждания район имат изветрителните и ерозионно-акумулационните процеси и явления.

Най-значими продукти на ерозионно-акумулационните процеси са оврагообразуването, делувиалните алувиалните и езерно-блатните образувания.

Извън обсега на територията на “ЛУКОЙЛ НЕФТОХИМ БУРГАС” АД са проявени и абразионни и гравитационни процеси и явления.

Гравитационните процеси и явления са развити по Черноморското крайбрежие около с. Сарафово и северно от него, което е моделирано от множество свлачища с различен площен и дълбочинен обхват. Понастоящем деформационните процеси в част от тях са затихнали под въздействие на реализирани противосвлачищни мероприятия – преоткосиране и вертикална планировка на свлечените земни маси, организирано отвеждане на повърхностните и подземните води, изграждане на буни и пр.

Абразионните процеси са свързани с вълново-прибойната дейност на Черно море. Особено значение върху интензивността на тези процеси имат морските течения, щормовете, приливите и отливите и други фактори от геоморфоложко, физико-геоложко, геолого-литоложко, инженерно-геоложко и хидрогеоложко естество, които предизвикват временни или постоянни изменения на бреговата линия, изразяващи се в подкопаване на стръмни брегове, изнасяне или отлагане на плажни пясъци. Техен основен продукт са посочените свлачища и шелфовата зона с морския клиф, плажна ивица и подводна част от склона (бенча).

Според “Норми за проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни райони” от 1987 г. сградите и съоръженията в гр. Бургас, в това число и на територията на “ЛУКОЙЛ НЕФТОХИМ БУРГАС” АД, се осигуряват за VII земетръсна степен със сеизмичен коефициент К_с = 0,10.

3.4.2. Подземни води
● Хидрогеоложки условия

Разглежданото в инвестиционно предложение ще заема малка площ всред основната площадка на “ЛУКОЙЛ НЕФТОХИМ БУРГАС” АД, която според схемата на хидрогеоложкото райониране попада в Бургаския подрайон на Южнобългарския артезиански басейн.

Хидрогеоложките условия на този регион се характеризират с пукнатинни и порови подземни води. Отношение към разглеждания обект имат единствено поровите води.

Поровите води са акумулирани в кватернерните чакълесто-песъчливи образувания. На основната площадка на дружеството те формират подземен воден обект, който, според схематизацията в “Доклад за ОВОС за обект в експлоатация: “ЛУКОЙЛ НЕФТОХИМ БУРГАС” АД (ПОВВИК, 2001), включва две зони:

Зона І. Обхваща североизточния делувиален склон на р. Айтоска до вододелното било на реката. Тази зона в дълбочина (заедно с отдолулежащите палеогенски отложения на Мугриската свита) представлява относително еднороден слабопроницаем водоносен хоризонт;

Зона ІІ. Обхваща алувиалната тераса на р. Айтоска южно и югозападно от
зона І. Тя представлява двуслоен пласт, представен от горен глинест слой с ниски филтрационни свойства и долен чакълесто-песъчлив слой, характеризиращ се със значително по-високи филтрационни свойства. Площното и дълбочинното разпространение на долния слой, който в района на дружеството изклинява, не е изяснено в задоволителна степен.

По-голямата част от подземният поток, формиран в левия склон и терасата, се дренира в р. Айтоска и от водовземни системи и съоръжения, изградени за напояване и промишлено водоснабдяване. Основната посока на движение е от повърхностния вододел на югозапад със среден градиент около 0.019, следвайки в общи линии наклона на терена. В зоната на алувиалната тераса подземната вода се движи на югозапад към р. Айтоска с градиент на потока 0.0037.

Филтрационните свойства на долния чакълесто-песъчлив слой на терасата на
р. Айтоска са сравнително високи. Изразяват се с коефициент на филтрация, който варира от 11 до 135 m/d, средно съставлява 46 m/d.

Филтрационните свойства на материалите, формиращи горния слабопроницаем слой на терасата, както и на слабопроницаемия слой от делувиални материали и мергели по левия склон на реката не са изследвани. Според приблизителна оценка проводимостта в зоната на делувиалния склон е около 3-4 m²/d, а на горния слабопроницаем слой на речната тераса е Т  10 m²/d (ПОВВИК, 2001).

Естествените ресурси се обуславят от сумарното естествено подхранване на водоносния хоризонт в участъка на неговото разпространение и могат да бъдат охарактеризирани чрез напускащия го средногодишен подземен отток.

Определянето на естествените ресурси по средногодишния подземен отток се възпрепятствува от твърде съществената разлика между филтрационните параметри на различните водоносни колектори и отсъствието на сигурни данни за техните параметри. Поради това, за сравнително по-достоверно определяне на естествените ресурси, респективно на подземния отток, подхранващ р. Айтоска от към левия склон, е възприет методът на водния баланс, базиращ се на уравнението (Гълъбов М, и др., 1999):

,

където: Q_ест - естествените ресурси на подземните води (средногодишен подземен отток), m³/d;

Евапотранспирацията приблизително се изчислява по следната формула на Turc: , в която t – средногодишна температура, [⁰C].

Резултатите от изчисленията за площ F = 1,0 km² със входните данни за станция Бургас и р. Айтоска от съответните климатични справочници (Колева Е. и др., 1991; Кючуков М. и др., 1983) и Хидроложки наръчник (Дойчинов В.) са отразени в Таблица 3.4.2-1:

Таблица 3.4.2-1

Подробна качествена характеристика и оценка на замърсяването на подземните води е направена в изготвения през 2001 г. от “ПОВВИК – ООС” ООД “Доклад за ОВОС на обект в експлоатация “ЛУКОЙЛ НЕФТОХИМ БУРГАС “ АД въз основа на изследвания извършени от Страка Ю. през 1994 г., “Хайдер” през 1999 г и РИОСВ – Бургас. Тя е валидна и за разглежданите площадки на Инвестиционното предложение, ситуирани на основната площадка на Дружеството, където е изследвана водата от сондажи ВН 129, 130, 136, 137, 139, 140 и 143, а също така и от сондажи НСК 11 и 13.

Резултатите от проведените изследвания на качествения състав на подземните води в тези сондажи и извън обсега на влияние на производствената дейност на Дружеството са обобщени в следващите табл. 3.4.2-2, 3.4.2-3 и 3.4.2-4.

За оценка на въздействието на подземния отток към р. Айтоска в Таблица 3.4.2-5 са дадени и резултатите от изследване на качеството на водата в реката.

Тежки метали и други компоненти в подземните води от основната площадка на

“ЛУКОЙЛ НЕФТОХИМ БУРГАС” АД (по “Хайдер”)^*

Компонент	Димен- сия	Норма Наредба №1 от 2000г	Норма ІІ катего- рия	Граница на откри- ваемост	ВН 129	ВН 130	ВН 136	ВН 137	ВН 139	ВН 140	ВН 143	НСК 11	НСК 13
CN	mg/l	0.1	0.5	0.02	0.02	0.02	0.02	0,02	0,02	0,02	0.02	0.02	0.02
SO4	mg/l	150	300	10	37	253	16	13	1414	10212	242	225	67
Cl	mg/l	100	300	1	83	164	69	32	46	60	160	54	9
Амониев азот	mg/l	0.9	2.0	0.05	0.05	0.128	0.116	0.220	0.212	0.05	0.05	0.04	0.05
Нитратен азот	mg/l	7	10	0.1	0.01	0.2	0.1	0.1	0.1	0.1	16	0.01	3
ХПК	mgO2/l		70	5	26,4	96.5	44.0	102	33.0	1000.0	87.6	92,0	55,0
БПК	mgO2/l		15	3	4,7	30.0	9.8	21.6	5.0	200.0	12.5	21,0	9,4
рН			6 – 8.5	0 – 14	7,4	7.8	7.8	8.1	7.4	7.9	7.9	7,8	8,1
Електропровод.	S/cm			0.001	1326	1973	1368	1420	849	1482	1753	1545	663
As	mg/l	0.03	0.05	0.05	0,14	0.05	0.11	0.23	0.05	0.13	0.05	0.05	0.05
Cd	mg/l	0,005	0,01	0,005	0.005	0.005	0.005	0.005	0.005	0.005	0.005	0.005	0.005
Cr общ	mg/l	0.05	0.5	0.05	0,13	0.05	0.12	0.12	0.05	0.06	0.05	0.05	0.05
Pb	mg/l	0.2	0.05	0.05	0,11	0.05	0.31	0.34	0.05	0.18	0.05	0,10	0,06
Hg	mg/l	0.002	0.001	0.001	0.001	0.001	0.001	0.001	0.001	0.001	0.001	0.001	0.001
Cu	mg/l	0.1	0.1	0.05	0,40	0.23	0.48	0.24	0.23	0.30	0.28	0,24	0,16
Ni	mg/l	0.1	0.2	0.05	0,11	0.05	0.25	0.20	0.05	0,16	0.05	0.05	0.05
Zn	mg/l	1.0	5.0	0.05	0,13	0.98	0.21	0.66	0.70	0.42	0.09	0,08	0,10
Fe общо	mg/l	0.2	1.5	0.1	7,72	0.31	19.49	48.88	3.00	6.55	0.67	1,78	5,43
Ca	mg/l			0,5	42	40	34	15	58	25	27	49	64
Na	mg/l	100		0,2	176	314	140	304	70	230	338	266	26
Mg	mg/l			0,3	74	67	109	43	57	94	60	70	35

1. Според резултатите от табл. 3.4.2.2 подземните води в естествено състояние са предимно хидрокарбонатно-хлоридно-магнезиево-калциеви със слаба алкална активна реакция, повишена минерализация и по-високи от прага на замърсяване по Наредба № 1/07.07.2000 г. съдържания на хлориди, сулфати, натрий и желязо. С оглед на това в качеството на фонови стойности се очертават концентрациите от около 200 mg/l за хлориди и сулфати, 187 mg/l за натрий и 0,50 mg/l за желязо.

2. Вследствие на производствената дейност на “ЛУКОЙЛ НЕФТОХИМ БУРГАС” АД подземните води в обсега на основната площадка са замърсени в различна степен с концентрации над нормите съгласно Наредба № 1/07.07.2000 г. на нефтопродукти, нефтени деривати, тежки метали и други замърсители. Най-съществено е антропогенното замърсяване от:

- нефтопродукти и други нефтени производни: бензол, толуол, ксилол, феноли и др. (табл. 3.4.2.3);

- метали и металоиди: олово, мед, цинк, желязо, хром, арсен и др. (табл. 3.4.2.4).

3. Сравнението на подземния отток към р. Айтоска, прогнозиран по-горе, с оттока на реката, средногодишната стойност на който при с. Камено съставлява 0,822 m³/s, и на състава на речната вода над и под територията на “ЛУКОЙЛ НЕФТОХИМ БУРГАС” АД, отразен в табл. 3.4.2.5, показва че подземните води като количество и качество не внасят значим дял в замърсяването на реката.