Проучване на практиките за превенция и рехабилтация на деца, жертви на насилие

В настоящия анализ под практика се разбира: дейност/и или услуги свързани с превенция на насилието над деца и интервенция, рехабилитация и интеграция на деца жертви на насилие и техните семейства.

При анализа на добрите практики трябва да се има предвид, че поради сравнително кратката история на функционирането на системата за закрила и предоставяне на програми и услуги свързани с насилието над деца страната не съществува изработен и приет стандарт за добра практика.

За целите на анализа се приемат, че критериите за добра практика са свързани с дейност или услуга, които:

• 
  посрещат актуални нужди на целевата група;
  
• 
  имат широк достъп до целевата група/клиенти, за които е предназначена;
  
• 
  имат устойчивост/осъществен или планирано продължение;
  
• 
  включват работа в мрежа с други организации, структури и др.
  
• 
  има национално влияние върху политики, развитие на практики и др.;
  

При анализа трябва да се има предвид, че оценката на добри практики е относителна, поради невъзможността на дейностите и услугите да отговарят на качествени критерии, които са свързани със стандарти за добра практика. Услугите и програмите за деца жертви на насилие се развиват от няколко години в страната, което предполага наличието на малко практики, които биха могли да се отнесат към критериите за добра практика. Началният период в страната предполага по-скоро апробиране и развитие на различни практики, отколкото развитие на качеството на практиките.

Превенция на насилието над деца е представена в разглеждания период чрез кампании и обучение. По отношение на кампаниите най-широко застъпен в България е подходът чрез информиране. Той е насочен основно към разпознаване видовете насилие и техните симптоми към различни целеви групи под формата на кампании към:

• 
  деца;
  
• 
  професионални общности;
  
• 
  обществото.
  

Такива кампании за периода са "Здравето е моето богатство" и "Можем да се предпазим от сексуалното насилие", чрез брошури, публикувани от Фондация “Джендър”, с подкрепата на Глобалния фонд за децата, в рамките на обучителен проект за превенция на трафика и сексуалното насилие над деца. Практики, насочени към деца за повишаване на тяхната чувствителност към сигнализиране са Национална телефонна линия за деца ”Говори с приятел” 0800 19 100. ДАЗД и УНИЦЕФ създадоха и осъществиха съвместно пилотен проект “Национална гореща телефонна линия за деца”, чиято продължителност е от декември 2007 до 31.12.2008 г. Линията е с лесно запомнящ се номер и има национално покритие. Тя е безплатна и денонощна, за децата, които искат да я ползват. Кампании, насочени към възрастни, провежда Институт по социални дейности и практики (ИСДП) с подкрепата на УНИЦЕФ, Държавна агенция за закрила на детето (ДАЗД) и Център Надя стартира кампанията „Виж, Чуй , Разкажи - Родители, които бият децата си, се опитват да го скрият" през 2008 г. Кампанията цели повишаване на чувствителността на обществото към проблема за физическото насилие над деца и информиране за начините за ефективна помощ за деца жертви на насилие. Кампанията ще продължи до края на 2010 година като за периода се предвижда разпространение на комуникационни материали в търговски вериги, центрове за социални услуги, болнични заведения, училища и др.

• 
  да се информира потенциални жертви относно рисковете от сексуална експлоатация и трафик;
  
• 
  да изградят умения у специалистите за работа по проблема и повишаване ефективността на мултидисциплинарния подход;
  
• 
  предотвратяване на отпадането от училище с акцент върху ромското население.
  

Благодарение на многобройните проекти реализирани от Фондация „Асоциация Анимус” за борба с насилието, би могло да се определи като добра практика Центъра за възстановяване на жени, юноши и деца, преживели насилие, в които се предоставят следните услуги и програми, за деца и юноши преживели насилие:

• 
  денонощна Гореща линия;
  
• 
  програма за юноши, пострадали от насилие на възраст между 14 и 21 години;
  
• 
  програма за психологическо консултиране на девойки с проблем насилие;
  
• 
  програма за социална подкрепа;
  
• 
  програма за подкрепа на децата на клиентките на Центъра.
  

В рамките на проекта „Чуй детето", реализиран от Сдружение ИСДП, в партньорство със „Съюза на съдиите в България" и Фондация „Ничии деца" – Полша, финансиран от Фондация „ОУК" се изградиха три специализирани стаи за изслушване на деца жертви или свидетели на престъпления. Целта е да се въведе по възможност еднократно изслушване на жертвите, в присъствието на съдия и това да се случва в приятелска обстановка.

На територията на България са изградени 8 центъра за спешни приема, които са част от центровете за обществена подкрепа, според базата данни на ДАЗД. Чрез услуга се цели спешно извеждане на деца от семейна или друга среда, която е рискова за физическото или психическото им здраве и осигуряване на тяхната закрила. Услугите се разпознават от оторизираните органи и структурите, като места за бързо и безопасно настаняване на децата, но често има очакване от социалните служби настанените деца да получат по-голяма подкрепа, отколкото ресурсите на услугата позволяват.

5. Изводи и заключения

5.1. Изводи от проучване на статистическите данни и изследванията за насилие над деца в институции:

Проучването на изследванията фокусирани върху насилието над деца в периода 1999 – 2009 год. Дава основание да се направят следните изводи:

• 
  изградената система за закрила на детето и информационната система към нея за първи път позволяват да се идентифицира проблема за насилие над деца, в т.ч. на сексуално насилие.
  
• 
  има недостиг на индикатори за статистическа информация за деца жертви на насилие (напр. няма данни за това, колко са децата , участвали в съдебни процедури, за колко от сигнализираните случаи на насилие е заведено дело, има осъдителни присъди и пр. или колко са осъдените за насилие срещу деца.), а съществуващата статистическа информация е противоречива ( има разлика в данните на НСИ и ДАЗД и МВР);
  
• 
  статистическата информация за насилието над деца не може да се смята като изключително надеждна по отношение на феномена, тъй като две основни сфери за сигнализиране и рапортуване на случаи на насилие на практика не функционират в това отношение – образователна и здравна система.
  
• 
  проучените изследвания показват, че приоритетна тематика на изследванията за разглеждания период са физическото насилие над и между децата в училище, дома и улицата.
  
• 
  През разглеждания период приоритетна тема за изследване са и обществените нагласите към насилието над деца
  
• 
  децата жертви на домашно насилие не са обект на отделно изследване.
  
• 
  сексуалното насилие над деца е недостатъчно изследван феномен. Изследванията, които са посветени на темата са сравнително малък брой от общият брой изследвания посветени на насилието над деца и по-често частично засягат този проблем. Изследванията в тази група използват различни дефиниции за сексуално насилие. Тези изследвания разчитат преди всичко на полицейската статистика, в която се отчитат преди всичко възрастови и полови характеристики, без да се има предвид историята на детето, която може да е свързана с неглижиране в семейна среда или живот в институция .
  
• 
  Резултатите от изследванията в тази група дават основания да се счита, че през проучения период в най-голям степен е изследван: трафикът с цел сексуална злоупотреба /механизми на въвличане, възрастов и джендър аспект на въвлечените и извършителите/ и факторите за викитимизаране на деца и профила на извършителя на сексуални престъпления срещу деца. Като по-важните изводи от тези изследвания, които определят основни тенденции по отношение на проблема за сексуалното насилие над деца могат да бъдат посочени снижаване на възрастта на децата, които стават жертва на престъпления; увеличаване на възможностите повече деца да попадат в рискови групи; по-големият процент на момичета, които са жертва на сексуална злоупотреба; фактори, които подпомагат виктизирането на деца като бедност, липса на родителски контрол, липсата на реакция при случаи на насилие; липса на ангажираност на професионалните общности за връзката между виктимизиране и криминализиране на децата/ възможността жертвата да бъде насилник /;ниската чувствителност на обществото към сексуалното насилие над момичетата
  
• 
  липсва единен подход на професионалистите работещи с деца, центриран към нуждите на детето и защита неговия най-добър интерес и липса на услуги за деца жертви на насилие.
  
• 
  Броят на изследванията, които конкретно изследват насилието над деца, отглеждани в специализирани институции е крайно ограничен. Резултатите от изследванията, където децата в институции са част от общата група за изследване показват само някои от тенденциите на насилието в институции, като по-висока степен на виктимност и агресивност, затвореност на децата за споделяне по темата за насилие в институция, и склонността на момчетата към физическо насилие и на момичетата към „вербален тормоз”, възрастов аспект – от 12 -17 като възрастта на най-голяма агресивност.
  
• 
  Сексуалното насилие над деца отглеждани в институции не е било обект на изследване в разглеждания период. Този факт вероятно е свързан, както с ограниченото изследване на темата за сексуално насилие над деца, така и със затвореността на този тип институциите и процесите на децентрализация, които изместват фокуса и усилията на от проблемите на настанените деца на процедурите за делегиране на услугите.
  

– законодателната и институционалната рамка се променят и изграждат в съответствие с изискванията на международните стандарти, но трябва да се положат специални усилия за инкорпориране на препоръчителните международни стандарти;

• 
  все още в законовите уредби има недостатъчна гаранция за зачитане на най-добрия интерес на детето и за спазване на неговите права;
  
• 
  практиката на прилагане на законовите норми е далеч от прокламираните принципи в законодателството
  
• 
  необходими са повече усилия за повишаване на професионалната квалификация на органите на съдебната власт и досъдебното производство по прилагане на международното право за защита на децата-жертви на сексуално насилие.
  

• 
  Проучването показва, че практиките за насилие над деца в страната са свързани с превенция на насилието над деца, интервенция, рехабилитация.
  

• 
  .При проучването е установено, че няма практики, които са свързани с интеграцията на деца жертви на насилие/ резидентна грижа и услуга в общността/ след услугите по кризисна интервенция и рехабилитация.
  

• 
  В проучения период липсват и практики за работа с извършители на насилие, от семейство и деца или лица извън семейството.
  
• 
  Тенденция в развитието на практиките през проучения период е, че се наблюдава разширяване на целеви групи и набора от включените дейности Тази тенденция вероятно е свързана с натрупването на опит в организациите, което им позволя да подготвят и да реализират практики, които не са ограничени до една целева група и дейност.
  

• 
  Най-широко застъпен в България по отношение на превенцията е подходът чрез информиране, който се осъществява чрез кампании и обучение. Той е насочен основно към разпознаване на видовете насилие и техните симптоми. Кампаниите и обученията са регионално ограничени, което вероятно е свързано с трудностите да се обезпечават финансово национални кампании и обучения от една нестопанска организация.
  

• 
  Практиките за обучения за професионалисти са ограничени времево, в рамките на проект на нестопански организации, което не е обвързано с функционирането на система за подкрепа/обучения, методическа подкрепа и супервизия, на тези професионални общности.
  

• 
  Сравнително малко са практиките, които да включват проучвания на нуждите и ефективността на програмата или услугата
  
• 
  Съществуват в страната практики на специализирани услуги за деца жертви на насилие, но те са единични, крайно недостатъчни, т.е. няма гарантиран достъп до такива услуги на всяко дете, което се нуждае от тях
  
• 
  По отношение за деца отглеждани в специализирана институция практиките в проучения период са свързани с обучения за превенция на трафик за деца и професионалисти в рамките на проекти. Проектите са пилотни и от наличната информация липсва яснота как получените компетентности на тези групи се подържат след приключването на проекта, което намалява значително устойчивостта на тези практики.
  

Приложение 1

Графики и таблици
Графика 1: Брой деца, настанени в специализирани институции 2001 – 2007 г.



Графика 2: Намаляване броя на децата в специализирани институции с отчитане на броя детско население в същата възрастова група по тип институции



Таблица 1: Общ брой на децата, преживели насилие за периода 2001 – 2007

	2001 г.	2002 г.	2003г.	2004 г.	2005 г.	2006 г.	2007 г.
Общ брой случаи	75	632	1995	2181	1429	1742	1593

Таблица 2: Насилие на деца според мястото. Разпределение на случаите за периода 2001 – 2007