В група В – „Изследвания за насилие над деца в институции”

Децата отглеждани в институции са обект на социалната оценка на грижите за проведена през 2000 година преди стартирането на реформата за повишаване на благосъстоянието в България, но в нея не се открива проучване и оценка на насилието в институциите. Две от изследванията в проучвания период имат обект на изследването децата в институции и грижата за тях. Насилието над деца в институции е отразено в изследване ”Децентрализация на домовете за деца лишени от родителски грижи – предизвикателства и възможности, 2007 г.по поръчка на УНИЦЕФ, извършено от ИСДП/. Задачи на изследването са оценка на актуалната ситуация и нужди на децата в периода на преход на ДОВДЛРГ от структури в системата на МОН към общински институции и оценка на потребностите на местните власти във връзка с поемането на отговорността за домовете. В изследването са обхванати ообхванати са 80 домове и прилежащите общински власти. Проведени са 274 интервюта, от които с представители на местната власт – 93; с деца от домове – 94; с директори и персонала на домовете – 87 проведени в периода април-май 2007 г. Изследването използва предимно качествени методи, като за обобщаване на общите мнения и препоръки на респондентите се извърши кодиране, което представя количествени резултати. Резултати от изследването, свързани с насилието, са от интервютата с децата и са водени главно по отношение на физическото насилие. (граф. 5, Приложение).

При изследването относно насилието има следните резултати:

• 
  децата от домовете споделят, за насилие в училищата, където учат- другите странят от тях и дори не ги поздравяват, не са редки и случаите на побои сред двете групи деца.
  
• 
  нивото на насилие от по-големите към по-малките деца в домовете е също тревожно високо. Най-често това са шамари, ритници и обиди.
  
• 
  нерегистрирани са и случаи на насилие от страна на възпитатели – удряли са деца с ключове и дневници по главата, ритали са ги и са ги биели.
  

Изследването Живот след институционалната грижа в България /БИОХ- НБУБ/, 2009 цели да очертае картина на съществуващата система за услуги в подкрепа на излизащите от домове, проучване на добри практики, идентификация на фактори, които допринасят за социалното включване. Проучването включва проучване на данни и законодателство, 15 интервюта с професионалисти, 15 интервюта с млади хора, излезли от домове преди 2 до 5 години.

Резултатите от проучването показват, че :

• 
  няма система от услуги за подкрепа на излизащите от домове
  
• 
  голям брои младежи с дълъг престой и преминали през много институции, т.е. с висок риск за социално изключване
  
• 
  подготовката за независим живот е вменена на домовете, а по мнение на професионалистите трудностите в подготовката за независим живот са свързани с: зависимост, неясна идентичност, лоша преценка на социалната реалност, нереалистични очаквания и изисквания, липса на активен житейски проект, живеене ден за ден, лошо образование,
  
• 
  фактори, допринасящи за успешно включване ( от интервюта с експерти и младежи) са - продължителност на престоя в дом (настанени след 7-9 год. възраст), поддържана връзка със семейство и роднини или добър родителски образ; приемственост в грижите (един дом); индивидуална връзка със значим възрастен.
  

В изследването „Партньорство на полицията и медиите за превенция на престъпността” се цели да се анализират специфичните социални функции и възможности на представата за масова комуникация при отразяване на престъпността и нейната превенция и изработване на препоръки за сътрудничество между полицията и медиите. То се извършва чрез анализ на 2 300 медийни публикации и резултатите са свързани с качеството на отразяване на насилието над деца. Изследването на чувствителността на системата цели измерването на чувствителността на предоставящите услуги за откриване, регистриране и препращане на случаи на насилие над деца. Изследването обхваща всичките 28 териториални области в страната. Обхванати са общо 406 звена в различните сектори: образование, здравеопазване, социални грижи, полиция и правосъдие. Основният извод от изследването е, че липсва хомогенност в системата за закрила на децата, което я прави недостатъчно ефективна в реакцията й спрямо случаи на насилие над деца и неспособна да гарантира йерархията на правата на децата, жертви на насилие.

Съвременна политика за деца-жертви на сексуално насилие (СН) се развива в България като част от хармонизираната политиката за детето след приемането на Закона за закрила на детето (ЗЗД) през 2000 г.. ЗЗД създаде самата концепция „насилие срещу дете”, премествайки фокуса от криминалния аспект⁶ на насилието върху нуждата на детето-жертва от закрила. ЗЗД постулира и основните принципи на социалната и правната закрила на децата, включително на децата, жертви на СН. Тези принципи накратко са:

• 
  детето-жертва на СН е дете в риск и има право на специална закрила.
  
• 
  детето-жертва на СН участва с мнението си на всички етапи при вземането на решения от компетентните органи – отдел Закрила на детето или съда, в случая относно мерките за закрила и ползването на услуги⁷.
  
• 
  всяко решение за детето-жертва на СН трябва да бъде взето от гледна точка на най-добрите му интереси. ЗЗД (изменение на закона, ДВ бр. 14 от 20.02.2009 г.) вече съдържа и легална дефиниция, според която: "Най-добър интерес на детето" е преценка на: а) желанията и чувствата на детето; б) физическите, психическите и емоционалните потребности на детето; в) възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; г) опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; д) способността на родителите да се грижат за детето; е) последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; ж) други обстоятелства, имащи отношение към детето (Допълнителна разпоредба, §1, т.5).
  
• 
  контролирана от съд интервенция в личния и семеен живот на детето-жертва на СН. Детето-жертва може да бъде изведено от семейството само при наличие на основанието риск, временно с решение на административен орган, което решение трябва да бъде потвърдено от съд.
  
• 
  подбор на лицата, пряко ангажирани в дейностите по закрила на детето, съобразно техните личностни и социални качества и грижа за тяхната професионална квалификация⁸;
  
• 
  отглеждане на детето в семейна среда.
  
• 
  развиване на услуги в общността и децентрализация на социалните услуги.
  
• 
  междусекторно сътрудничество и координация в политиките за децата (въведено с изменение на закона, ДВ бр. 14 от 20.02.2009 г.)⁹.
  

Институционалната рамка за защита правата на децата, включително за закрила на децата-жертви на сексуално насилие, също беше създадена със ЗЗД. Тя се състои от органи на централно ниво и местни органи, прилагащи мерките за закрила, включително работата по конкретните случаи.

Централните органи, имащи правомощия в областта на закрилата на децата-жертви на СН, са Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД), Министерството на труда и социалната политика (МТСП), Агенцията за социално подпомагане (АСП) и Централната комисия за борба с трафика на хора (ЦКБТХ). ДАЗД е специализиран орган на Министерския съвет за ръководство, координиране и контрол в областта на закрилата на детето. ДАЗД осъществява също така и общото наблюдение по спазване правата на децата, включително и на децата, жертви на сексуално насилие. Чрез тази функция на ДАЗД могат да се идентифицират случаи на сексуално насилие в сферата на всички доставчици на услуги за деца, както и да се осъществи превенция на насилието чрез информация, методически указания и последващ контрол.

МТСП насърчава развиването на социалните услуги, включително чрез управление на финансирането за услуги, делегирани държавни дейности. АСП към министъра на труда и социалната политика изпълнява държавната политика в областта на закрила на детето и предоставянето на мерките за закрила.

Националната комисия за борба с трафика на хора към Министерския съвет ръководи, координира и контролира дейността по прилагане на националната политика и стратегия за предотвратяване и противодействие на трафика на хора и закрила на жертвите.

На местно равнище, органи с компетентност в областта на СН над деца са органите от съдебната система – районните съдилища и административни органи - местните структури на АСП - Дирекциите за социално подпомагане към които се създават отдели „Закрила на детето” и Районните полицейски управления.

Сексуалното насилие срещу деца е обект на правна уредба в многобройни и разнообразни по своята предметна насоченост нормативни актове. Законовата уредба се съдържа в Конвенцията за правата на детето (КПД) и втория факултативен протокол към нея, Закона за закрила на детето, Закона за социално подпомагане, Наказателния и Наказателно процесуалния кодекси, Закона за защита срещу домашното насилие, Закона за борба с трафика на хора, и други. Явлението е обхванато от всичките му аспекти. От една страна, то се третира като престъпление с висока степен на обществена опасност. От друга страна, сексуалното насилие е сериозно нарушение на правата на детето, обосноваващо комплекс от мерки за закрила на детето. Така законодателството едновременно създава възможност за преследване и наказване на извършителите чрез наказателното законодателство (НК, НПК), както и за предоставяне на закрила, рехабилитация и реинтеграция на детето-жертва чрез социалното законодателство (ЗЗД, ЗСП и други).

Българското законодателство се отнася към СН над дете като към тежко престъпление срещу телесната неприкосновеност и свободата на личността на детето. В глава четвърта от Наказателния кодекс (НК), озаглавена „Разврат”, са криминализирани всички съвременни и познати форми на посегателства срещу телесната и половата свобода и неприкосновеност на детето. (Вж. приложената таблица). Обхванати са и формите на комерсалната сексуална експлоатация, т.е. извличането на печалба от сексуалното насилие над дете, включително чрез трафик, като тези посегателства се наказват по-тежко от останалите. Наказателно отговорно лице е извършителят на посегателството. Поведението не детето не е криминализирано. Детето–жертва е възможно да стане свидетел в наказателното преследване на престъпника.

Критика заслужава и уредбата на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) относно участието на детето–жертва или свидетел в наказателното производство. Въпреки че този закон е нов (в сила от 2006 г.) той съдържа редица празноти, относно гарантирането на правото на жертвата на престъплението да участва в наказателния процес и да бъде обезщетена от извършителя на престъплението. Правата на детето-жертва на престъпление и участник в Н процес като свидетел, са още по-слабо гарантирани.

Непълнотите и несъответствията на НПК с международните стандарти се откриват в няколко области. На първо място, в определени хипотези – при производствата, водени по особени правила (въведените за първи път с този закон бързо производство, незабавно производство и освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание – чл.356-384) интересите на пострадалия (детето-жертва), не са защитени. Тези производства могат да се развият и приключат без знанието и участието на пострадалия (не се призовава и съответно не може да ангажира защита). Така не може да получи удовлетворение правото на пострадалия (детето-жертва) да получи обезщетение за претърпените от престъплението вреди още в наказателния процес чрез гражданския иск в наказателния процес¹⁰.Детето-жертва остава изключено и от процеса на споразумение с извършителя, което е възможно и без да са обезщетени вредите от престъплението, въпреки че НПК го изисква като условие за споразумението. Изводът е, че при особените производства, законодателят целенасочено или не, е предпочел интереса на наказателната политика – налагането на наказанието или приключването на случая, пред интереса на пострадалия. Дори и в специалния закон ЗПФКПП¹¹ липсва прецизно законово определение на понятието ,,особено уязвими пострадали”. То включва малолетни и непълнолетни лица, за които лица държавата носи конституционно или международноправно задължение за особена закрила.

Липсва и законово задължение за органите на досъдебното производство да уведомят пострадалите за възможността и правото им да получат безплатна емоционална и правна помощ, за процедурите за гарантиране на техните интереси в наказателното производство, за правото им на обезщетение от държавата и реда за упражняването му.

На второ място, положението на детето-свидетел в наказателния процес продължава да е уредено без всякакво отчитане на спецификата на личността на детето и в противоречие с останалото национално законодателство. В НПК липсват разпоредби, специално въвеждащи най-добрия интерес на детето като водещо ръководно процесуално начало. Отсъствието на този принцип в законовата концепция съвсем естествено се отразява на цялостната уредба на положението на детето-свидетел. Малолетният свидетел (до 14 год. възраст) се допуска с определение на съда след задължителна психиатрична експертиза за свидетелска годност. Малолетният свидетел се разпитва в присъствието на педагог или психолог, а когато е необходимо, и в присъствието на родителя или настойника (чл. 140, НПК). Непълнолетният свидетел се разпитва в присъствието на тези лица, ако съответният орган намери за необходимо. С негово разрешение тези лица могат да задават въпроси на детето-свидетел (чл. 140, НПК). НПК изисква само присъствието на специалист, но не предвижда участието му при формулирането и задаването на въпросите. Може да се направи извод, че съдебните органи по наказателни дела не гарантират на детето: възможност да се изрази свободно, без страх и притеснение при даване на показания за преживяното; както и недискриминационно кредитиране на показанията. Това крие рискове както за интересите на детето, въвлечено в наказателно производство, така и за целите на самото производство. НПК не е последователен и при гарантирането на подходяща среда за извършването на разпита на детето-свидетел. В закона присъстват защитни норми, които предвиждат, когато интересите на малолетния или непълнолетния пострадал и неговия родител, настойник / попечител са противоречиви, съответният орган му назначава особен представител – адвокат, който участва в наказателното производство като повереник (Чл. 101, НПК). Както и „разпитващият орган разяснява на малолетния свидетел необходимостта да даде правдиви показания, без да му отправя предупреждения за отговорност” (Чл. 140, НПК). По този въпрос, непълнолетният свидетел се третира като пълнолетно лице – т.е. ще му бъде отправено предупреждение за наказателна отговорност. Наказателният съд, за разлика от задължението на гражданския съд и административните органи, длъжни да консултират детето при изслушването, не може да консултира свидетеля за последиците от поведението му. След разпита в съд, детето се отстранява от съдебната зала (чл. 280 НПК). Ако детето реши да свидетелства, то има право на адвокат от самото начало на производствата (чл. 101 от НПК), на специална защита като свидетел (чл. 123 от НПК и съгласно Закона за защита на лицата, застрашени във връзка с наказателни производства), както и право на правна помощ, съгласно Закона за правната помощ.

Особено притеснителна е липсата на мерки за предотвратяване на вторичното утежняване положението на детето-жертва (вторична виктимизация), което е и свидетел в наказателния процес. В НПК липсва уредба за:

• 
  Броят на изслушванията на детето;
  
• 
  Помещенията за изслушване на детето;
  
• 
  Процесуален и извънпроцесуален достъп на обвиняемия и неговия защитник до детето;
  
• 
  Използване на специални доказателствени средства за закрепване на показанията на дете (рисунки, конструктори, играчки и пр).
  
• 
  Гарантиран съдебен контрол върху разбираемостта на въпросите към детето.
  

Ако детето-жертва на трафик приеме да стане свидетел, то има право на „специална защита” по силата на чл.25 и 26 от Закона за борба с трафика на хора, което означава предоставяне на разрешение за продължително пребиваване в страната на чужди граждани и настаняване в кризисни центрове/приюти за срок от 2 месеца.

Законът за закрила на детето за първи път прокламира правото на детето за защита срещу насилие, включително срещу изрично посочените форми на сексуално насилие: използване за проституция, разпространяване на порнографски материали и получаване на неправомерни материални доходи, както и срещу сексуално насилие (чл.11, ал.3). Законът също така определя, че детето, което е жертва на злоупотреба, насилие, експлоатация или всякакво друго нехуманно или унизително отношение или наказание в или извън семейството му е в риск (Допълнителна разпоредба, § 1, т. 11). Правилникът за прилагане на Закона за закрила на детето въвежда легални дефиниции на всички форми на насилие върху детето, включително на сексуалното насилие. Според § 1 от Допълнителната разпоредба на Правилника, "Насилие" над дете е всеки акт на физическо, психическо или сексуално насилие, пренебрегване, търговска или друга експлоатация, водеща до действителна или вероятна вреда върху здравето, живота, развитието или достойнството на детето, което може да се осъществява в семейна, училищна и социална среда. .... 4. "Сексуално насилие" е използването на дете за сексуално задоволяване.”

Анализът на цитираните разпоредби сочи, че ЗЗД достатъчно ясно определя сексуалното насилие над детето чрез неговите ключови признаци – използване, експлоатация, вредоносни последици за основни ценности на детето. Законът посочва изрично, че насилието може да се случи както в домашна среда – в рамките на семейството, така също и на публично място – в училище и други места, като например в институция за грижи, на територията на доставчик на социални услуги, на улицата и др. подобни¹⁴. Посочени са и някои форми на сексуалното насилие като проституция, комерсиални сексуални приктики и порнография. Разбира се, легалната дефиниция за сексуално насилие може да бъде развита като се използват дефинициите, предложени от Факултативния протокол към Конвенцията за правата на детето относно търговията с деца, детска проституция и детска порнография¹⁵.

Законът за защита срещу домашното насилие от 2005 г. също дава разгърната дефиниция на домашното насилие като „акт на физическо, психическо или сексуално насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено спрямо лица, които се намират или са били в семейна или родствена връзка, във фактическо съпружеско съжителство или които обитават едно жилище” (чл. 2). Детето може да получи защита по този закон не само когато насилието е насочено пряко към него, но и ако то е свидетел на насилие, упражнено върху друг член от семейството.

Детето-жертва на СН е дете в риск и има право на специална закрила по смисъла на ЗЗД. Специалната закрила включва комплекс от мерки и услуги целящи рехабилитация и реинтеграция на детето, уредени както в ЗЗД, така и в Закона за социално подпомагане и Правилника за неговото прилагане. Възможните мерки са – закрила в семейството, настаняване извън семейството и извеждане на насилника от дома, където живее детето.

Компетентен за извършване на преценка за вида на закрилата е отдел „Закрила на детето” на дирекция "Социално подпомагане". Изборът на конкретната мярка или услуга зависи от специфичните нужди на детето и неговите интереси, които се установяват от професионалисти и при спазването на стандартизиран механизъм за работа по случая, описан в Правилника за прилагане на ЗЗД (чл. 9 – 22). Мерките се осъществяват от доставчици на социални услуги за деца или от дирекция "Социално подпомагане" (чл. 24, ал. 1 ЗЗД).

Работата по случай започва след неговата регистрация след постъпване на сигнал в ОЗД. Сигналът може да постъпи по различен ред. В българското законодателство е предвидено задължение на гражданите и длъжностните лица за уведомяване, когато узнаят за извършено престъпление (чл. 205 от НПК). Законът за закрила на детето също задължава гражданите да уведомяват органите по закрилата, когато им стане известно, че дете се нуждае от закрила. Същото задължение има и всяко лице, на което това е станало известно във връзка с упражняваната от него професия или дейност, дори и ако то е обвързано с професионална тайна (чл. 7 от ЗЗД). Този текст се отнася до лицата, които най-често имат контакти с деца, като учители и лекари, а в определени хипотези – безусловно е задължителен и за полицията.¹⁶ Сигналът може да бъде подаден писмено или устно от самото дете, родителите, физически лица, държавни органи или други юридически лица в ОЗД или се препраща там по компетентност.

Мерките за закрила в семейна среда се прилагат съгласно изготвения план за действие и се изразяват във: помощ, консултиране и социална работа с родителите и детето, насочване към подходящи социални услуги в общността и др. (чл.23 ЗЗД).

СН срещу детето е основание за извеждането и настаняването му извън семейството (чл. 25, ал. 1, т.4 ЗЗД). Тази мярка за закрила може да се приложи след изчерпване на всички възможности за закрила в семейството, освен в случаите, когато се налага спешното извеждане на детето (чл. 25, ал. 2 ЗЗД). ЗЗД установява задължителна поредност при избор на място за настаняване на детето извън семейството, при прилагане на принципите за отглеждане в семейна среда и най-добрите интереси на детето. Поредността е следната: настаняване в семейство на роднини или близки, в приемно семейство, социална услуга - резидентен тип или специализирана институция, при липса на предходните. Компетентен да вземе решението за настаняване е съдът, като ОЗД настанява детето временно извън семейството до произнасянето на съда (чл. 26-27 от ЗЗД).

В случаи на СН, когато има опасност за здравето и живота на детето, ОЗД предприема спешно и незабавно настаняване извън семейството (чл.33 от Правилника на ЗЗД). В тези случаи, проучването започва незабавно и се извършва в срок до 10 дни от издаване на заповедта, след което се прави искане за настаняване до съда.

Когато детето е обект на престъпление или има непосредствена опасност за живота или здравето му, както и когато има опасност то да се окаже въвлечено в престъпление, се предприемат мерки за полицейска закрила. Мерките се изразяват в краткосрочно (до 48 часа) настаняване на детето в: а/ специални помещения, като не се допуска контакт с лица, общуването с които може да има вредно въздействие върху него; или б/ в специализирани институции или социални услуги - резидентен тип, като при необходимост му бъде осигурена охрана. Другата алтернатива е детето да бъде върнато при родителите му или лицата, които полагат грижи за детето (чл. 39 от ЗЗД). Полицейските органи, предприели закрилата, уведомяват незабавно: 1. родителите на детето, настойниците, попечителите или лицата, които полагат грижи за детето; 2. дирекциите "Социално подпомагане", в чийто район е предприета закрилата и по настоящия адрес на детето; 3. прокуратурата и 4. областната дирекция на Министерството на вътрешните работи по настоящия адрес на детето (чл.40 от ЗЗД)

Трябва да се има предвид, че децата, на които е предоставена полицейска закрила, не могат да бъдат третирани като задържани лица, поради което помещенията, предвидени за тях, следва да бъдат извън местата за настаняване на задържани лица (например на деца, задържани по Закона за МВР, за извършени правонарушения). В структурните звена на МВР, където няма техническа възможност за изграждане на две отделни помещения за деца, не се допуска настаняването в едно и също помещение, по едно и също време, на задържани малолетни и непълнолетни лица по ЗМВР и такива, на които е предоставена полицейска закрила по ЗЗД. За предоставянето на полицейска закрила, на основание чл. 43 ЗЗД е издадена специална Наредба № 1-51 от 12.03.2001 г. за условията и реда за предоставяне на полицейска закрила на детото.¹⁷.

Когато детето е жертва на СН в семейството, мерки ще се предприемат и по отношение на родителя, извършител на насилието. Компетентен е Районният съд по местоживеене на родителя. Законът за защита срещу домашно насилие създава възможност детето да получи защита чрез временното отстраняване на извършителя от съвместно обитаваното жилище или за забрана за доближаване на места, където жертвата пребивава въз основа на заповед за защита, издадена от районния съд. Особеното на тази защита е, че тя може да бъде получена спешно, в рамките на месец след подаване на молбата до съда.

Семейният кодекс (чл. 74 и 75) предвижда процедура за ограничаване и лишаване от родителските права в определени случаи, включително и за СН над детето. Искът се предявява пред съда от ОЗД и съдът преценява дали да ограничи или да лиши родителите от родителските им права, както и каква алтернативна грижа да се предостави на детето.

3.4.Представяне на структурата на резидентната институционална система (деца в институции)

По настоящем у нас има 144 специализирани институции за деца, в които настаняването става по реда на Закона за закрила на детето, което означава с решение на съда. Капацитетът на тези институции е между 40 и 170 деца, немалка част от тях се намират в отдалечени места. Методологията на работа е базирана на колективния възпитателен подход и натискът, оказван от реформата в грижите за деца за индивидуализиране и професионализиране на работата на този етап е по-скоро пожелание, отколкото реалност. Стремежът за преместване на фокуса на персонала, работещ в тези институции от групата към отделното дете за съжаление не е съпроводен с необходимите изменения в професионалния стандарт и подготовка на тези специалисти.

В домовете за медико-социални грижи (ДМСГД), които са на подчинение на Министерството на здравеопазването, настаняват деца от 0-3 г. Домовете за деца, лишени от родителски грижи (ДДЛРГ) са 86 и бяха на подчинение на Министерството на образованието и науката, но от 01.01.2007 г. са децентрализирани и вече са на общинско подчинение. Те приемат по закон деца от 3 до 18 г., но на практика са разделени на такива за деца от 3-7 и за деца от 7 до 18. Персоналът на първите повтаря персонала на детските градини, а този на вторите се доближава до училищния. Домовете за деца и младежи с умствена изостаналост (ДДМУИ) са 26 и един Дом за деца и младежи с физически увреждания и съхранен интелект (ДДМФУСИ). Те са децентрализирани към общините и са на методическо подчинение на министерството на труда и социалната политика.

1. 
   
   Каталог: files
   files -> Български футболен съюз правилник за статута и трансферите на
   files -> Рецептура на лекарствените форми рецептурни бланки и тяхната валидност
   files -> Прогностични възможности на тестовете, използвани за подбор на млади футболисти
   files -> Правила за реда за ползване, стопаниване и управление на стадион "христо ботев" благоевград глава първа общи положения
   
   
   
   Изтегляне 0.59 Mb.
   
   Сподели с приятели: