Секторен анализ „Развитие на биологичното земеделие на територията на миг-кнежа: Възможности и добри европейски практики, с цел подобряване качеството на живот чрез популяризиране на алтернативни земеделски практики”

„Развитие на биологичното земеделие на територията на МИГ-Кнежа: Възможности и добри европейски практики, с цел подобряване качеството на живот чрез популяризиране на алтернативни земеделски практики”

Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Програма за развитие на селските райони, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от „Евроконсулт МИГ” ООД, гр. Плевен и при никакви обстоятелства не може да се приеме, че отразява официалното становище на Европейския съюз и Договарящия орган.

През последните години въпросите за екологичните и социално-икономическите аспекти превърнаха биологичното земеделие в основно направление на устойчивото развитие на селските райони. Нарастващата загриженост за обезлюдяването на селските райони, разпространената бедност сред селското население, както и неаргументираната употреба на природните ресурси, поставят ключовия въпрос - да се осигури едновременно природощадящо и икономически ефективно земеделско производство.

Селското стопанство като човешка дейност е много тясно свързано с природата. Земеделието оказва огромно влияние върху околната среда, като може както да я влоши, така и да я поддържа и развива жизнена. От друга страна, през последните години значително се промени начинът на живот на населението. Все повече и по-осъзнато се търсят и се подкрепят инициативи, които осигуряват по-здравословен и качествен живот, като едновременно с това допринасят за опазване на природното разнообразие и възстановяване на природните ресурси.

Съвременните социално-икономически тенденции налагат търсенето на нови земеделски практики и дейности, които да използват и развиват регионалните особености, като едновременно с това предопределят нова роля на актьорите - активно участие във всички процеси чрез изграждане на силни връзки, основаващи се на сътрудничество и коопериране.

Жизненият район трябва наред със способността да реализира положителните аспекти на устойчивото развитие -социални, икономически и екологични, трябва да притежава и капацитет да планира, да взема решения и да действа като едно цяло.

Целта на секторния анализ е да се изследва потенциалът на биологичното земеделие за осигуряване на подходяща стратегия за стабилно икономическо развитие на земеделските стопанства и жизнено развитие на селските райони.

В края на 19-ти век в Западна Европа производителите на селскостопанска продукция се сблъскват с голям проблем – необходимост от производство на повече храна, поради нарастване на населението, но значително намаляване на почвеното плодородие. През този период редица учени започват да се занимават с проблемите на почвеното плодородие, но специално химиците отбелязват значителен напредък. Юстус Ван Либих (1803-1873) е известен като “бащата на земеделската химия”. Той изучава растенията с цел да открие какви субстанции са необходими за тяхното развитие, какви вещества те извличат от почвата и как ги абсорбират. Откриват, че фосфорът и калият се важни субстанции, а азотът спомага на растенията в тяхното развитие.

През първите 40 години на 20-ти век напредъкът в областта на биохимията и инженерството водят до големи промени в земеделието. След Първата Световна война успешно се въвежда химизацията на стопанството успоредно с използването на първите земеделски машини. Сър Алберт Хауърд (1873-1947) провежда редица изследвания върху болестите по житните растения, отглеждани в големите британски плантации. Той открива, че има връзка между заболеваемостта на растенията и методите, чрез които се приготвя компоста, с който се наторяват. На базата на своите открития той развива система за компостиране, която намира широко приложение в колониалните страни.

През 1924 г. Рудолф Щайнер, основополжник на антропософското направление във философията, излага своите идеи за земеделие, което да е хармония с природата, с духовните и астрални сили. Тези идеи са изложени в курс от 8 лекции, известни като «Земеделски курс» и дават базата за рождението на био-динамичното земеделие, от което по-късно възниква и биологичното. По-късно в Холандия (Ловерендале) се създава и първата био-динамична ферма.

За първи път терминът «биологично земеделие» (organic farming) се използва от Лорд Nourthbourne (известен като Уолтър Джеймс) през 1939 г. Терминът е вследствие от концепцията „стопанството като организъм”, който той използва и разяснява в книгата си „Поглед към Земята” (1940 г.). В книгата той описва постигането на един холистичен, екологичен подход към селското стопанство. Авторът противопоставя биологичното срещу химическото земеделие. Лейди Ева Балфор (1898-1990) смята, че единственият правилен начин за работа във фермата е цикличният сеитбооборот на земеделските култури. Тя експериментира дълги години своя метод в стопанството си в Суфолк, без да употребява химически торове, приспособявайки се към системата за компостиране на сър Алберт Хауърд. Лейди Балфор публикува в списание „Живата земя” много материали, свързани с нейния опит. Така тя дава импулса за основаването на „Почвената Асоциация” (The Soil Association) през 1949 г. във Великобритания, която днес играе важна роля в Международното движение за Органично земеделие. След Втората Световна война Лейди Балфор издава списанието „Майка Земя”, изцяло посветено на алтернативното земеделие.

През 50-те години на 20-ти век устойчивото земеделие е основна тема в научните среди. В Америка J.I. Rodale започва популяризирането на условия и методи на органично земеделие, особено към консуматорите чрез промоция на органично градинарство.

Първият етикет за био-динамична продукция (DEMETRA) е регистриран през 1954 г. През 1972 г. в Париж се свиква първият конгрес на Международната Федерация на Движението за Органично Земеделие – IFOAM, а през 80-те години на 20-ти век в целия свят фермери и консуматори започват да упражняват натиск върху правителствата за регламентиране на биологичното земеделие. Това води до създаването на закони и стандарти през 90-те.

През 1991 г. Европейската Комисия приема закони, които регламентират упражняването на биологично земеделие. В Регламент 2029/91 на съвета от 24 юни 1991 г. са посочени изискванията, на които да отговарят биологичните продукти. От тогава Регламентът е променян многократно.

Биологичното земеделие е земеделска система, която цели да осигури на потребителите прясна, вкусна и естествена храна, докато в същото време отчита и уважава естествените природни цикли. За да постигне това, биологичното земеделие разчита на набор от цели, принципи и практики, чието предназначение е да се сведе до минимум човешкото въздействие върху околната среда и да се осигури функциониране на земеделската система по възможно най-естествения, близък до природата начин.

За да постигне това, биологичното земеделие разчита на набор от цели, принципи и практики, чието предназначение е да се сведе до минимум човешкото въздействие върху околната среда и да се осигури функциониране на земеделската система по възможно най-естествения, близък до природата начин.

Типични практики на биологичното земеделие са:

• 
  Широко използване на метода "сеитбообращения на полските култури" като предпоставка за ефективното използване на наличните земеделски ресурси.
  
• 
  Много стриктни ограничения върху използването на пестициди и изкуствени торове, антибиотици за животни, хранителни добавки, спомагателни вещества в преработката на храните, както и други добавки от този тип.
  
• 
  Абсолютна забрана за използването на генетично модифицирани организми.
  
• 
  Използване на ресурсите "на място", като например животински тор за обогатяване на почвата или фураж, произведен в самото стопанство.
  
• 
  Избор на растителни и животински видове, устойчиви на заболявания и добре адаптирани към местните условия.
  
• 
  Отглеждане на животните в свободни, открити пространства и чрез хранене с биологичен фураж.
  
• 
  Прилагане на животновъдни практики, отчитащи специфичните нужди на вида.
  

Природата осигурява на земеделския стопанин всички необходими ресурси за произвеждането на вкусна храна с високо качество, годна за консумация без никакви добавки. Биологичните производители се отплащат за това природно благо като пазят и поддържат и, когато е възможно, увеличават качеството и нивото на природния ресурс.

Смята се, че почвата е един от най-важните - макар и често третиран с безотговорност и небрежност - природни ресурси. Почвата е необходимост за живота на земята. Тя храни растенията, а те доставят храна и кислород за животните и хората. Биологичните производители ценят и пазят този източник на живот, като внимателно следят: състоянието на почвата, какво се влага и отнема от нея при почвената обработка и как техните дейности оказват влияние върху плодородието и състава й.

Биологичните производители не само поддържат почвата здрава, плодородна и естествена, но се опитват също да подобряват нейното състояние, като осигуряват подходящите хранителни вещества, структурни подобрения и ефективно напояване.

Добри практики, използвани от биологичните производители за поддържане и подобряване здравето на почвата, са:

• 
  Прилагане на разнообразни сеитбообръщения, за да се прекъсне цикъла на развитие на плевелите, да се даде време за възстановяване на почвата и за генериране на полезни хранителни вещества. Бобови растения като люцерната, например, регулират нивата на атмосферен азот в почвата.
  
• 
  Използване на органични торове, съдържащи оборски тор - за подобряване на структурата на почвата и предпазване от ерозия
  
• 
  Стриктно ограничаване на употребата на минерални торове и на пестициди, за да се избегнат дългосрочните промени в химическия състав на почвата и "зависимостта" й от изкуствени добавки
  
• 
  Осигуряване на смесени видове пасища - за да се избегне преизпасването, да се даде време за възстановяване на почвата и да се избегне загубата на хранителни вещества
  
• 
  Засяване на култури за зелено торене за покриване на почвата след прибирането на реколтата - за да се предпази почвата от ерозия и загуба на хранителни вещества
  
• 
  Засяване на жив плет и ливади около земеделските площи - друг метод за предпазване на почвата от ерозия и загуба на хранителни вещества
  

Съществуват изследвания, според които биологичното земеделие води до нарастване на броя на полезните организми, живеещи в почвата, което от своя страна допринася за жизнеността на културите и селскостопанските животни.

Едно изследване от 2002 г. – „Плодородие на почвата, биоразнообразие и биологично земеделие” разкрива, че биологичното земеделие:

• 
  Удвоява броя на торните бръмбари в почвата
  
• 
  Увеличава с 50% земните червеи
  
• 
  Води до с 50% повече късокрили бръмбари в почвата
  
• 
  Удвоява броя на паяците
  

Освен че са предпочитан метод от страна на самите биологични производители, много от практиките, оказващи благоприятно влияние върху почвата, са част от законодателството на ЕС в областта на биологичното земеделие. Например, новият регламент на ЕС за биологичното земеделие съдържа следните моменти:

• 
  а) Биологичното растениевъдство следва да използва практики за оране и култивиране, които поддържат и увеличават съдържанието на органична материя в почвата, повишават почвеното биоразнообразие, подобряват структурата на почвата, предотвратяват прекомерното й уплътняване и ерозията. 
  
• 
  б) Естественото плодородие и биологичната активност на почвата следва да бъдат поддържани и увеличавани чрез многогодишно сеитбообръщение, включващо използването на бобови и други култури за зелено торене, прилагане на оборски тор или друга органична материя (по възможност компостирани), произхождащи от биологично стопанство.
  

Основен принцип на биологичното земеделие е, че всеки жив организъм трябва да бъде ценен: от най-малкия микроорганизъм в почвата до най-голямото дърво, израснало над нея. Всичко в биологичното земеделие и свързаните с него дейности е насочено към поддържане и, винаги когато е възможно, увеличаване на разнообразието от растения и животни. Практики, които допринасят за увеличаване на биоразнообразието, са често резултат от добрите земеделски практики, прилагани от биологичните производители, и от правилата на Европейския съюз в тази сфера.

В контекста на биологичното земеделие терминът "биоразнообразие" означава не само, че в биологичното стопанство съществуват повече растения и животни, но също и че повече растения и животни - естествени за дадения район, живеят по естествения за тях начин. Особено значение се придава също на опазването на застрашените растителни и животински видове.

Много практики, които увеличават производителността в биологичното земеделие, имат естествен съпътстващ ефект - те подобряват условията за местната флора и фауна и така поддържат и дори увеличават естественото биоразнообразие. Например:

• 
  Използването на оборски тор увеличава концентрацията на микроорганизми, земни червеи, паяци и бръмбари в почвата
  
• 
  Използването на подходящо сеитбообръщение и изборът на подходящи сортове, които са устойчиви на вредители и заболявания и могат да се "конкурират" по жизнеспособност с плевелите, подсилва развитието на желаните растителни видове и отслабва останалите
  
• 
  По-честата ротация на културите води до отглеждането на повече видове култури, бобови и фуражни растения
  
• 
  Предпочитанието към местните растителни сортове и животински видове поддържа естественото разнообразие в различните области
  
• 
  Използването на естествените неприятели на плевелите и вредителите, вместо пестициди, удължава живота на животните
  

• 
  Отглеждане на живи плетове и дървета
  
• 
  Поддържане на съществуващите ливади
  
• 
  Поддържане на естествените водни пътища
  
• 
  Опазване на дърветата и друга естествена растителност
  

Практиките, предназначени да подобрят хуманното отношение към животните, като осигуряването на открити пространства или пасища за птици, свине, едър рогат добитък и други животни, са още един начин за подобряване на естественото биоразнообразие.

Регламентът за биологичното производство не допуска използването на генетично модифицирани организми при отглеждането на растения или животни. Това спомага за запазването на естествените популации растения и животни и стимулира използването на много повече видове растения и животни в земеделското стопанство.

Редица изследвания показаха, че биологичното земеделие произвежда по-малко въглеродни емисии и следователно играе роля в задържането на процеса на климатични промени. Фактори, които могат да допринесат за това, са:

• 
  Намалената употреба на енергия благодарение на рециклирането на отпадъци и вторични продукти - вместо използване на изкуствени торове, чието производство е енергийно-интензивен процес
  
• 
  Запазването на естествената растителност и на повече растителност като цяло
  
• 
  Задържането на въглерод в почвата, управлявана по биологичния метод, е от особена важност, с оглед подобряване съдържанието на хумус в нея.
  

Типично за биологичното земеделие е отношението към водата не просто като към елемент, използван в земеделския цикъл, но и като жизненоважен за живота на земята ресурс, който трябва да бъде пазен и подобряван чрез внимателно управление. Излишно е да се казва, че земеделските производители не пилеят излишно водата, защото знаят колко важно е грижливото й използване за успешното отглеждане на растения и животни. Макар че използването на водния ресурс не е включено изрично в Регламента на ЕС за биологично земеделие или на други нормативни документи за биологичното земеделие, в практиката си биологичните производители допринасят за:

• 
  Запазване на водните ресурси
  
• 
  Поддържане на високо качество на тези ресурси
  

• 
  Подобряване структурата на почвата и нейната способност да задържа водата чрез практики като подходящо сеитбообръщение, подходящ избор на растителни сортове и използване на органичен тор 
  
• 
  Създаване на жив плет, поддържане на ливади и на естествена растителност, използване на практики за предотвратяване на ерозията на почвата
  

В райони, в които засоляването на почвата е потенциален проблем, запазването на повече дървета и естествена растителност с по-дълбоки корени помага за задържане на подпочвената вода дълбоко и избягване на засоляването на повърхността.

Практиките на биологичното земеделие помагат да се управлява и дори подобри качеството на водата чрез ограничаване на количествата химикали, използвани в земеделието, като по този начин се намалява и опасността от по-нататъшно замърсяване на езера, реки, потоци и други водоизточници. 

Биологичното земеделие ограничава използването на синтетични торове и пестициди, както и на растежни хормони и антибиотици за животните и следователно не създава рискове за замърсяване на водата в езера, реки, потоци и други водоизточници. Рискът от еутрофикация на водните басейни (там, където свръхрастежът на водорасли, причинен от изтичането на хранителни ващества, намалява съдържанието на кислород и застрашава здравето на водните растения и животни) също се намалява.

Биологичните производители могат да видят резултатите от своя труд не само в удовлетворението на потребителите от качествените биологични храни, но и в положителните ефекти на биологичното земеделие върху земеделските земи, потоците, горите и хълмовете, които ги заобикалят. Европейският Регламент за биологичното земеделие не посочва изрично практиките, които допринасят за управлението и поддържането на природната среда, но някои правила и доброволни практики, към които се придържат биологичните производители, имат този ефект.

Всички земеделски практики неизбежно променят естествената околна среда. Биологичното земеделие се стреми да намали този ефект до възможния минимум - идеалното биологично стопанство се "слива" с заобикалящата го среда, то е част от естествения ландшафт на района.

Многобройни практики в биологичното земеделие спомагат за подобряване и поддържане на ландшафта в селските райони, включително чрез създаване и грижа за:

• 
  Живи плетове
  
• 
  Ливади
  
• 
  Естествената флора и фауна
  
• 
  Естествените водни ресурси
  

Освен, че създава привлекателни за окото пейзажи, биологичното земеделие води до оформянето на ландшафта, който е подходящ и естествен за съответния район. Това се постига чрез:

• 
  Използване на местните ресурси - вместо доставянето им от далечни места
  
• 
  Предпочитание към местните видове растения и животни
  

Практиките на биологичното земеделие, предназначени да подобрят хуманното отношение към животните, могат също да направят земеделието по-привлекателно за външни лица:

• 
  На всички отглеждани животни се дава свободен достъп до просторни пасища
  
• 
  Гъстотата на животните при паша е по-малка от тази при конвенционалното земеделие
  
• 
  Отглеждат се традиционни, характерни за района видове - биологичното стопанство се възприема от мнозина като приятна пасторална картина
  

Съвременният потребител с основание очаква, че основните нужди на селскостопанските животни ще бъдат задоволени: добра храна, добри условия за живот, добри здравни грижи. Биологичното земеделие следва някои уникални, добре приспособени към конкретните нужди, принципи и практики в грижата за животните, за да постигне тези цели.

Биологичният фураж допринася за здравето и хуманното отношение към всяко отделно животно.

Ето защо биологичните производители отглеждат животните си с биологична храна, която не само спомага за растежа и продуктивността на животното, но и за неговото здраве и добро състояние.

Тъй като качеството и съставът на биологичния фураж са важни при производството на биологично месо и други животински продукти, тези фактори са стриктно регламентирани.

Например, настоящият Регламент на ЕС за биологичното производство изисква от биологичния производител да храни животните си с минимум 85% биологичен фураж (в зависимост от вида), а от 1 януари 2008 г. производителите ще трябва да осигуряват 100% биологична храна за добитъка, за да имат правото да продават продукцията си като "биологична" и да използват логото на ЕС за означаване на биологичните продукти.

Междувременно, новият Регламент на ЕС, който доразвива настоящите правила, изисква производство на биологичен фураж:

• 
  От биологичен материал, освен ако земеделското стопанство не разполага с такъв
  
• 
  При използването на минимум добавки и технологични спомагателни вещества - и то само в случай на съществена нужда от това или по определени, специфични причини, свързани с хранителните нужди на животните
  
• 
  С грижа, чрез биологични, механични и физични методи
  

В съответствие с принципа за използване на ресурсите "на място", биологичният фураж трябва да бъде произведен по възможност в самото стопанство, в което биват отглеждани и животните.

Биологичният фураж не може да съдържа следните съставки:

• 
  Растежни хормони
  
• 
  Синтетични аминокиселини
  
• 
  Генетично модифицирани организми
  

• 
  Небиологичена суровина от растителен произход
  
• 
  Фуражни суровини от животински и минерален произход
  
• 
  Фуражни добавки
  
• 
  Спомагателни хранителни съставки за животни, като ензими и микроорганизми
  
• 
  Технологични спомагателни вещества
  

Животновъдството е една от сферите, в които уменията на биологичните производители са най-важни и ценени.

Има много принципи и практики в биологичното животновъдство, чиято цел е да осигурят на животните комфортен и освободен от стрес живот в съответствие с естествените им нужди.

Важна идея в биологичното животновъдство е, че на животните трябва да се осигури среда, която е подходяща за специфичните за вида им нужди. В това отношение, най-практикуваните методи включват:

• 
  Постоянен достъп до отворени пространства
  
• 
  Добра паша, за да се посрещнат адекватно хранителните им и поведенчески нужди
  
• 
  Забрана на връзването или изолирането на животните
  
• 
  Подходящ подслон
  
• 
  Малка гъстота на животните
  
• 
  Усилия да се намали времето при транспорт на животните
  

Биологичното животновъдство ограничава отстраняването или подрязването на:

• 
  Опашките - на овцете, свинете и други
  
• 
  Клюновете - на пилетата, пуйките и други птици
  
• 
  Рогата - на едрия рогат добитък, овцете и др.
  

Според принципите на биологичното земеделие болката и страданието трябва да бъдат сведени до минимум през целия живот на животното. Оттук произтичат изискванията за намаляване на времето при транспортиране на животните и контрола върху начините за умъртвяване - те трябва да бъдат максимално бързи и безболезнени.

Отглеждането на здрави и щастливи животни е един от основните принципи на биологичното земеделие. Това се постига чрез внимателна грижа и чувствителност към специфичните нужди на животното.

Също както при биологичното растениевъдство, здравето и хуманното отношение към животните се постига почти изцяло без използването на синтетични средства като антибиотици или други лекарства, и в идеалния случай прилаганите превантивни мерки изключват или поне намаляват риска от болести и вредители.

В биологичното земеделие първата стъпка за постигане на задоволително здраве на животните е изборът на породи според тяхната жизненост, адаптивност към местните условия и устойчивост на заболявания. Силното предпочитание към местните породи и видове, доказано подходящи за конкретната среда, помага много за постигането на тази цел.

Биологичните производители полагат усилия за укрепване на естествената имунна защита на животните чрез:

• 
  Подходящ и високо-качествен фураж
  
• 
  Физическа активност
  
• 
  Достъп до подходящи пасища
  

• 
  Поддържане на подходящ по размер и вид и в добро хигиенно състояние подслон за животните
  
• 
  Подходяща гъстота на животните - както в откритите пространства, така и в затворените помещения, в които трябва да бъдат подслонени през зимата
  

Методите на лечение, използвани в биологичното животновъдство, включват:

• 
  Хомеопатия - алтернативен лечебен метод, използващ силно разредени дози на лечебните вещества, които водят до симптоми, подобни на предизвиканите от болестотворните "агенти". Това е метод, който мобилизира организма срещу болестта.
  
• 
  Фитотерапия - билково лечение, използващо растения и растителни екстракти
  

Болестите се лекуват незабавно с цел предотвратяване на страданието на животното; при необходимост, когато употребата на фитотерапевтични, хомеопатични и други продукти не е подходяща, се разрешава използването на синтезирани по химически път алопатични ветеринарномедицински продукти, включително антибиотици, при строги условия, по-специално ограничения относно курсовете на лечение и карентните срокове.

Потребителите представляват последната брънка във веригата на производство и доставки на биологичните продукти. От производителя до търговеца, грижата да ви се доставят пресни и вкусни, автентични храни и напитки е постоянна.

Разбира се, те трябва да бъдат произведени според етични правила, които зачитат природата и хуманното отношение към животните. За да се гарантира това, е възприета сложна система за регламентация.

Лого и означаване

Когато потребителите избират биологичната храна, това, което искат да знаят е, че получават точно това, за което плащат - с други думи, че биологичният продукт е биологичен. Логото на ЕС за означаване на биологичните продукти и системата за означаване са механизмите, които правят това възможно.

Логото е разработено с цел да ви даде пълната увереност, че стоките, които купувате, са произведени изцяло по правилата Регламента на ЕС за биологичното производство, или, в случая на внос на биологични стоки, по правила идентични или еквивалентни на правилата на ЕС.

В рамките на ЕС, производството и пласментът на биологични продукти с биологични лого и етикет, е стриктно регламентирано.

Производителите, практикували до момента т.нар. конвенционално земеделие, трябва първо да преминат минимален 2-годишен преход към биологичното земеделие, преди да могат да предлагат на пазара земеделски продукти, които отговарят на определението "биологични". Ако пък искат да произвеждат едновременно конвенционална и биологична продукция, от тях се изисква ясно диференциране на двете дейности във всеки един производствен етап.

Регламентът на ЕС изисква от производителите и преработвателите да се придържат стриктно към приложимите за тях правила. За да се гарантира това, те подлежат на контрол от страна на съответните частни или публични лица за контрол.

Производителите, успешно преминали контролните процедури, получават сертификат и правото да означават продуктите си като биологични.

Регламентът съдържа стриктни правила относно означаването и ползването на знака за биологична продукция, за да предотврати несигурността на потребителите относно това кой продукт е биологичен и за да намали възможностите за злоупотреба:

"Всички термини, като «биологичен», «био», «еко» и т.н., включително термини, използвани в търговските марки, или практики, използвани при означаването или рекламата, които могат да подведат потребителя чрез внушението, че продуктът или неговите съставки задоволяват изискванията на този Регламент, не могат да бъдат използвани за означаване на небиологични продукти."

Освен това, биологичният продукт не може да използва етикет, върху който е посочено, че продуктът съдържа и генетично модифицирани организми.

За да ви даде повече увереност в автентичността на биологичния продукт, Регламентът изисква всички продукти, означени като биологични, да посочват името на последния оператор по веригата производство-доставка, напр. на производителя, преработвателя или доставчика му, както и името или кода на органа, извършил необходимия контрол.

Знакът на ЕС за означаване на биологични продукти, както и различните лога, възприети в отделните държави-членки, съществуват, за да допълнят гаранциите, дадени от означението «биологичен», и да увеличат «видимостта» на биологичния продукт за потребителите, т.е. да го направят по-лесно разпознаваем.

Купувайки продукти с логото на ЕС, потребителите могат да са сигурни, че:

• 
  поне 95 % от съставките на продукта, имащи земеделски произход, са произведени по метода на биологичното производство;
  
• 
  продуктът съответства на изискванията от официалната схема за контрол;
  
• 
  продуктът идва директно от производителя или преработвателя в запечатана опаковка;
  
• 
  продуктът носи името на производителя, преработвателя или доставчика и името или кода на контролния орган.
  

При пласмента на биологични продукти в държава-членка, различна от страната-производител, нерядко се налага използването на допълнително лого - познато на пазара на страната-вносител. С въвеждането на признатото в целия Европейски съюз лого на биологичните храни, такова дублиране няма да е необходимо.

След приключването на периода на преход към биологично производство, производители и преработватели продължават да са предмет на обстоен ежегоден контрол, който включва:

• 
  Контрол на документацията за осъществените покупки и продажби, дневници за здравето на животните т.н.
  
• 
  Възможно вземане на проби
  
• 
  Контрол на условията за отглеждане на животните в закрити помещения и открити пространства
  
• 
  Контрол на складове, полета, овощни градини, оранжерии и пасища
  

Всяка държава-членка на ЕС има установена система за контрол и определени официални и/или одобрени частни органи за контрол, които осъществяват контрола и сертификацията на биологичното производство.

В случай на неспазване на изискванията, сертификатът за биологично производство може да бъде отнет, а правото на производителя или преработвателя да предлага "биологични" продукти - отменено.

Контрол и сертифициране

Биологичните производители, преработватели и вносители трябва да спазват стриктни нормативни изисквания, ако искат да използват логото на ЕС или означения за биологичен произход или еквивалентни национални знаци. За да се осигури спазването на тези изисквания, е необходима също толкова стриктна система за контрол.

Контролът е необходим във всички етапи на цикъла производство-доставки, за да може вие, потребителите, да имате увереност, че купувате биологична храна, произведена според европейските стандарти, с грижа за околната среда и хуманното отношение към животните и преминала съответните инспекционни процедури.

Всеки стопанин, преработвател или вносител трябва да бъде инспектиран поне веднъж годишно, за да се подсигури спазване на изискванията на ЕС.

На базата на това, всички страни-членки на ЕС имат вече установени обществени институции и/ или частни органи за контрол. Всички контролни органи или институции действат под надзора или в пряко сътрудничество с централните компетентни институции на страните-членки. Ежегодно страните-членки докладват относно осъществявания надзор или сътрудничество на Комисията на ЕС.

Частните контролни органи трябва да отговарят на определени условия:

• 
  Те трябва да са акредитирани според Общите правила на ЕС за органите, прилагащи продуктови сертификационни схеми
  
• 
  Те трябва да бъдат одобрявани и контролирани от компетентни институции на страните-членки.
  
• 
  Те трябва да са обективни в процеса на контрол
  

Общият формат на кодовия номер е AB-CDE-999, където AB е кодът по ISO на страната, в която се извършва контролът, CDE е термин, който установява връзка с биологичното производство, например "био" или "орг" или "еко", а 999 е референтен номер.

Държавите-членки определят кодов номер за всеки контролен и надзорен орган за биологично производство, който е получил одобрение да осъществява дейността си на тяхна територия. Този кодов номер трябва да присъства на всеки етикет за биологичен продукт. Кодовият номер е знак, че купуваният от вас продукт е проверен от контролния или надзорния орган, който гарантира, че продуктът е произведен или преработен в съответствие с регламента за биологичното производство.

При вносните продукти e задължително да се посочва кодовият номер на контролния или надзорния орган само в случаите, когато се използва знакът на ЕС за биологичен продукт. Европейската комисия отговаря за определяне на кодовите номера на контролните и надзорните органи, които осъществяват инспекция извън ЕС.

Преди да може да започне биологично производство, всеки бъдещ биологичен производител трябва да се обърне за одобрение към компетентното лице в страната-членка и да го уведоми за намеренията си. Неговата земя и/или неговите съоръжения, както и неговите производствени методи, биват подложени на внимателен контрол. В случай, че става дума за земеделско производство - стопанството минава през продължителен период на преход преди да може да предлага продукти на биологичното производство.

В случай на нарушение на изискванията на Регламента и на контролните процедури, сертификатът за биологично производство може да бъде отнет.

В случай че се установят нередности, касаещи само част от продукцията, например определен продукт или определена партида, лицето за контрол трябва да се увери, че нито една от индикациите на биологичното производство не се използва за този продукт или партида.

Качество на храните

Една от основните цели на биологичното земеделие е производството на храни с автентични качества и вкус. В етапа на земеделското производство това се постига чрез стриктна забрана върху използването на генетично модифицирани организми (ГМО), както и строги ограничения за използването на:

• 
  Пестициди (хербициди, фунгициди...)
  
• 
  Синтетични торове
  
• 
  Антибиотици
  

• 
  Многогодишно сеибообръщение
  
• 
  По-продължителното време за растеж и достигане на зрелост на растения и животни
  
• 
  Използването на местни сортове и породи
  

• 
  Добавките и технологичните спомагателни вещества
  
• 
  Химично синтезираните добавки
  

Освен че осигурява вкусна и автентична храна, биологичното производство се стреми да създава продукти, които отразяват разнообразните кулинарни предпочитания и умения на съвременния потребител.

Това означава, че диапазонът на съвременните биологични храни обхваща не само пресни продукти, доставени директно от стопанството, но и продукти, изискващи сложен преработвателен процес, като вино, бира, тестени изделия, кисели млека, готови храни, сирене и т.н., употребявани всекидневно от потребителя.

И също като останалите производители, биологичните производители и преработватели наблюдават тенденциите във вкусовете на потребителя, за да са в крак с потребителското търсене.

Концепцията на биологичното земеделие включва силно предпочитание към възможно най-краткото време и разстояние на продукта до пазарната му реализация и към отглеждането и предлагането на земеделски продукти в рамките на естествения им сезон. Пазарните канали, по които продуктът стига до потребителя, могат да бъдат съвсем къси - продажба в самото стопанство на производителя, на местните земеделски пазари или на крайпътни сергии в околността.

Разбира се, тези принципи и ползите от тях са гарантирани чрез системата на ЕС за означаване и други подобни сертификационни системи във всяка държава.

В цял свят, и особено в страните от Европейския съюз, потребителите избират биологичните храни и напитки.

Независимо дали това идва от желанието за вкусна и естествена храна или от съзнанието, че купувайки биологичен продукт, вие допринасяте за опазването на околната среда и подобряването на природните ресурси, хуманното отношение към животните и на селските общности - статистически факт е, че потреблението на биологични продукти се увеличава.

Според последната "моментна картина" на състоянието на биологичното производство и консумация - изследването "Светът на биологичното земеделие 2007" в световен план стойността на продажбите на биологични храни и напитки е нараснала с 43% между 2002 г. и 2005 г., достигайки до 25,5 милиарда евро през 2005 г. Същото изследване оценява стойността на продажбите в сектора на 30,9 милиарда евро през 2006 г.

Въпреки, че биологично земеделие се практикува в повечето страни по света, изследването показва, че потреблението е съсредоточено основно в Европа и Северна Америка, които дори отчитат недостиг в доставките на биологични продукти.

"Светът на биологичното земеделие 2007" оценява продажбите на биологични продукти в Европа на 13-14 милиарда евро през 2005 г., като най-големият пазар през същата година е Германия с обем на годишните продажби от 3.9 милиарда евро. Следващи по продажби през 2005 г. са Италия и Франция с годишен оборот от, съответно, 2.4 и 2.2 милиарда евро.

Растежът на пазара за биологични продукти е между 10 и 15% годишно.

Докладът Биологичното земеделие в ЕС – Факти и цифри, публикуван през 2005 г., оценява пазара за биологични продукти в ЕС през предходната година на 11 милиарда евро.

Проучването посочва също така, че във Великобритания през 2004 г. продажбите на този вид продукти са надхвърлили 1.6 милиарда евро, което я нарежда сред най-големите пазари за биологична продукция в ЕС - заедно с Италия, Германия и Франция, които също имат годишен оборот в този сектор от над 1 милиарда евро.

В посочения период Дания е първа сред държавите-членки по отношение на потребителското търсене на биологични продукти - повече от 60 евро на глава от населението. Тя е следвана от Швеция - 45 евро, Австрия - 41 евро и Германия - 40 евро.

Докладът сочи още, че през същата 2004 г. в Дания пазарният дял на биологичните храни и напитки е най-голям - 5% от пазара на хранителни продукти. В тази статистика следват Швеция с 3%, Германия - 2.6%, Холандия - 1.8% и Франция - 1.3%.

2.4 Общество и икономика.

Биологичното земеделие създава силни връзки между селските и градските райони в страните от Европейския съюз и има огромни социални и финансови ползи и за двете страни.

Секторът на биологичното производство, преработка и маркетинг е силно специализиран. За създаването и реализацията на все по-търсените от потребителя високо-качествени биологични продукти е необходим квалифициран персонал.

Заетите в този сектор са в общия случай запознати с целите на биологичното производство и добре квалифицирани, като им се осигурява и допълнително обучение с цел подобряване на уменията и квалификацията им.

Нормативните изисквания в Pегламента на ЕС гарантират, че работещите в сектора имат високо развити трудови умения. Тези специфични знания и умения са необходими за качествено изпълнение на работата във всички етапи от производството до доставката на биологичния продукт и то на ниво, което ще позволи използването на означението «биологичен», логото на ЕС и другите знаци за означаване на биологичното производство.

Комплексното естество на практиките, използвани при биологичното производство и преработка, само по себе си създава високо ниво на професионализъм.

Преди всичко, ограниченията върху използването на средства като пестициди и минерални торове в биологичното растениевъдство или фуражни добавки в животновъдството означават на практика, че биологичният производител трябва да има силно развити знания и умения, за да е в състояние да поддържа здравето и доброто състояние на отглежданите растения и животни, без да разчита на изкуствени средства. При биологичните земеделски системи превенцията е ключът към добрите резултати, тъй като биологичният производител не разчита на средства за "бързо решаване" на проблемите - вместо това той прилага уменията си, за да предотврати самата им поява.

Този подход е валиден и за преработвателния сектор, който е ограничен в използването на технологични спомагателни вещества и химично синтезирани добавки.

Биологичното земеделие е модерна система за производство на храни, но корените на тази система са в традиционното земеделие, от което съвременният биологичен производител черпи изпитани знания и методи. Например:

• 
  Работа с природата вместо срещу нея
  
• 
  Многогодишно сеитбообръщение
  
• 
  Използване на оборски тор за обогатяване на почвата и на култури, които могат да бъдат отгледани в стопанството без помощта на синтетични средства
  
• 
  Прилагане на мерки за усилване на естествената защита на растенията и животните срещу болести и вредители, вместо да се разчита на ветеринарномедицински продукти или пестициди
  
• 
  Поощряване на полезните видове - естествени неприятели на вредителите - в района на стопанството
  
• 
  Осигуряване на възможност за движение и физическа активност на животните, достъп до качествен фураж и до пашуване на открито, за да се поддържа тяхното добро състояние и здраве
  

• 
  Анализ на почвата, стриктен план за сеитбообръщение и използването на пасищата, основани върху научно знание, за да се осигурят оптимални нива на хранителните вещества за културите
  
• 
  Идентифициране и внимателно балансиране на правилните фуражни съставки, за да бъдат удовлетворени по най-добрия начин хранителните нужди на различните видове и породи в животновъдството
  
• 
  Използване на специално оборудване като уредите за механично отстраняване на плевелите, за да бъдат поставени под контрол, без употребата на хербициди
  
• 
  Запознанство с новите научни изследвания в областта, което помага, например, при избора на растителни сортове, подходящи за ротация на културите
  

Благодарение на високия професионализъм в биологичния сектор се създават възможности за преоткриване на връзката с потребителя - вместо "анонимен" продукт, биологичните производители и преработватели предлагат ясно обяснение на произхода на продукта и ползите от неговите място и начин на производство. Практиките, които допринасят за това, включват:

• 
  Селски и еко-туризъм
  
• 
  Организиране на посещения на ученици и журналисти в образцови стопанства.
  
• 
  Информация за стопанството и производителя върху етикета на продукта
  
• 
  Нови маркетингови и промоционални кампании
  

В доклада биологичните продукти са разделени на две основни групи – храни и нехрани. Според справочника за потребители на биологични продукти, издаден от фондация “Тайм” и Българската национална асоциация на потребителите биологичната храна е продукт на биологичното земеделие, който е отгледан и преработен без използването на синтетични (технологични вещества) при отглеждането като синтетични торове, пестициди, антибиотици, хормони, регулатори на растежа, както и хранителни добавки (консерванти, оцветители, изкуствени подсладители) и помощни вещества при преработката. При биологичната храна е забранено използването на генетично модифицирани организми и техни производни. Производството на този вид продукти се извършва съгласно изискванията на специфични стандарти и е обект на контрол от сертифициращи органи, които могат да бъдат публични и/или частни (независими).

Изискванията към производството на биологичните продукти, които не са храни, са същите, каквито и към храните. Такива продукти могат да са произведени чрез преработка на биологично отгледани продукти, като при тази преработка също трябва да бъде избегнато ползване на изкуствени подобрители (оцветители, консерванти и други химически агенти). Широко употребявани такива продукти са етеричните масла, биологичните козметични продукти, дрехите от биологично произведени материи и др.

Органичен продукт е понятие, което се използва най-вече в англосаксонския свят като еквивалент на биологичен продукт. Въпреки че коректното понятие, възприето в българската нормативна уредба, е биологичен продукт (вж. по-долу), в различни публикации в печата и в Интернет, а също в различни търговски реклами някои продукти се представят като органични, а не като биологични. Най-често по този начин се позиционират козметичните биопродукти.

Екологичен продукт е понятие, което се използва в някои страни от ЕС като еквивалент на биологичен продукт. В България е коректно да се използва единствено терминът биологичен продукт, а използването на термините „екологичен”, „органичен”, „еко”, включително и ако са изписани на латиница, е нарушение на Закона за прилагане на Общите организации на пазарите на земеделски продукти на европейския съюз и следва да подлежи на санкция.

Съществуват множество определения за биологичното земеделие. Широко прието е предложеното от Международната федерация на движенията за биологично земеделие IFOAM, което гласи, че „биологичното земеделие е цялостен системен подход, основан на система от процеси, които водят до устойчивост на екосистемите, запазват храните, добрите хранителни стойности, хуманно отношение към животните и социална справедливост”. В кодекса от ръководни принципи в храненето „Codex Alimentarius” на Организацията за прехрана и земеделие и на Световната здравна организация се посочва, че „биологичното земеделие е цялостна система за управление на производството, която насърчава и укрепва устойчивостта на агроекосистемата, включително и биоразнообразието, биологичните цикли и почвената биологична дейност”. Тя поставя акцент върху използването на практики за управление, вместо входящи вложения извън стопанството, като взема под внимание факта, че регионалните условия изискват местно адаптирани системи. Това се изпълнява чрез използване, където е възможно, на агрономични, биологични и физикомеханични методи, като противовес на използването на синтетични материали, за изпълнение на определена функция в рамките на системата.”

За биологичното земеделие е характерно отговорното използване на енергията и природните ресурси, поддържането на биологичното разнообразие и на местния екологичен баланс, съхраняването и подобряването на плодородието на почвата, хуманното отношение към животните и внимание към специфичните им поведенчески нужди.

Отглеждането на животни по биологичен начин, или биологично животновъдство означава да се отглеждат адаптирани към местните условия породи животни, като се прилагат методи на отглеждане, близки до естествения начин на живот, които понижават стреса и осигуряват добро здравословно състояние. Животните се хранят с биологично произведени фуражи, забранено е използване на регулатори на растежа и е ограничено до минимум използването на антибиотици. Също стриктно се следи съотношението между броя на животните и обработваемите площи. Задължително е осигуряването на достатъчно пространство за изява на естественото им поведение като разходка и паша на открито и пр.

Някои продукти, като билките и диворастящите гъби, които не се отглеждат в същинския смисъл на думата, а се събират в естествено състояние, се считат за биологични, ако са събрани от райони, в които няма индустриално замърсяване или химическо третиране, а също така са обработени по биологичен начин. По-надолу в текста за тях е използвано понятието диворастящи биологични продукти.

ІІІ. Политика на ЕС, касаеща биологичното земеделие

Потребителското търсене на биологични продукти и нарастващата популярност на биологичното земеделие в ЕС е гаранция за това, че нормативната уредба, програмите и плановете в сектора са, от една страна, широко разпространени, а от друга - разработени на много високо ниво.

На 1 януари 2009 г. влязоха в сила нови разпоредби на ЕС относно производството, контрола и етикетирането на биологични продукти. Някои от новите разпоредби за етикетиране, обаче, няма да се прилагат до 1 юли 2010 г.

През юни 2007 г. Европейският Съвет на министрите на земеделието приеха нов Регламент на Съвета за биологичното производство и етикетирането на биологични продукти. Новият Регламент на Съвета съдържа ясно определени цели, принципи и общи правила за биологично производство.

Целта на новата правна рамка е да поеме нов курс към по-нататъшното развитие на биологичното земеделие. Цели се създаването на устойчиви обработваеми системи и разнообразие от висококачествени продукти. В бъдеще този процес трябва да постави още по-голям акцент върху опазването на околната среда, биологичното разнообразие и високите стандарти за защита на животните.

Биологичното производство не трябва да нарушава естествените системи и цикли. Трябва да се постигне възможно най-устойчиво производство с помощта на биологични и механични производствени процеси, чрез свързано със земята производство и без използване на генетично модифицирани организми (ГМО).

В биологичното земеделие затворени цикли с използване на вътрешни ресурси се предпочитат пред отворените цикли, снабдявани с външни ресурси. В идеалния случай външните ресурси трябва да бъдат ограничени до биологични ресурси от други биологични ферми, естествени или естествено добити материали и слаборазтворими минерални торове. В изключителни случаи обаче, когато няма подходящи алтернативи, се допуска използването на химични синтетични ресурси. Разрешават се само тези ресурси, които са включени в списъците, посочени в Приложението на Регламента на Комисията, след като са преминали цялостна експертна оценка от Комисията и държавите-членки.

Тъй като Европейският Съюз се разширява от най-северния край на Европа надолу към Южна и Източна Европа, местните климатични, културни или структурни промени могат да бъдат компенсирани чрез правила за предвидима гъвкавост.

Само храните, които съдържат най-малко 95% биологични съставки, могат да бъдат етикетирани като „биологични“. Биологичните съставки в небиологичните храни могат да бъдат включени като „биологични“ в списъка със съставките, при условие че тези храни са произведени в съответствие с биологичното законодателство. За по-голяма прозрачност се изисква обозначаване на кода на контролния орган.

В биологичното производство все още е забранено използването на генетично модифицирани организми (ГМО) и продукти, произведени от ГМО. Продукти, съдържащи ГМО, не могат да бъдат етикетирани като „биологични“, освен ако съставките, съдържащи ГМО, са попаднали в продуктите случайно и процентът на ГМО в съставките е по-малък от 0.9%.

Съгласно новото законодателство, след 1 юли 2010 г. производителите на пакетирани биологични храни трябва да използват биологичното лого на ЕС. Използването на логото за обозначаване на биологични храни от трети страни обаче не е задължително. От 1 юли 2010 г., наред с използването на биологичното лого на ЕС, трябва да бъде обозначавано и мястото на производство на съставките от земеделски произход.

Пускането на биологични продукти от трети страни на Общия пазар се разрешава само в случаите, когато те са произведени и контролирани при същите или еквивалентни условия. Новото законодателство облекчи режима за вноса. Преди това се допускаше внос от трети страни само на биологични продукти, признати от ЕС, или стоки, произведени под контрола на държавите-членки и получили лиценз за внос.

В бъдеще процедурата за получаване на лиценз за внос ще бъде заменена от нов режим за вноса. Тогава контролните органи, действащи в трети страни, ще бъдат пряко оторизирани и контролирани от Европейската комисия и държавите-членки.

Новата процедура позволява на Комисията на ЕС да упражнява надзор и по-голям контрол върху вноса на биологични продукти и регулирането на биологичните гаранции. Освен това, новото законодателство поставя началото на приемането на правила на ЕС относно биологичните аквакултури и водорасли.

В допълнение на новия Регламент на Съвета, през 2008 г. са приети два нови Регламента на Комисията относно биологичното производство, вноса и разпространението на биологични продукти, както и за тяхното етикетиране.

Настоящият Регламент постановява правната рамка за всички нива на производството, разпространението, контрола и етикетирането на биологични продукти, предлагани и продавани в Европа. Той обуславя трайното развитие на биологичното производство въз основа на ясно дефинирани цели и принципи. Регламентът на Съвета определя общи насоки за производство, контрол и етикетиране, които могат да бъдат изменени единствено от Европейския съвет на министрите на земеделието. Едновременно с това се отменя предишния Регламент (EИО) № 2092/91.

С поправка на Регламента на Съвета новите правила за етикетиране, свързани със задължителното използване на биологичното лого на ЕС, са отложени до 1 юли 2010 г.

Регламентът на Съвета се прилага за следните продукти от земеделски произход, включително аквакултури и дрожди:

• 
  Живи или непреработени продукти
  
• 
  Преработени продукти
  
• 
  Фуражи
  
• 
  Посадъчен и посевен материал
  

В приложното поле на Регламента не попадат:

• 
  Продуктите от лов и риболов на диви животни.
  

Досега са приети следните Регламенти на Комисията:

• 
  Регламент на Комисията (EО) № 889/2008 от 5 септември 2008 г. за определяне на подробни правила за биологичното производство, етикетирането и контрола, включително първата поправка на правилата за производство на биологични дрожди Първата поправка на Регламента, постановяваща нови правила за производство на биологични дрожди.
  
• 
  Регламент на Комисията (EО) № 1235/2008 от 8 декември 2008 г. за определяне на подробни правила относно вноса на биологични продукти от трети страни
  

Към Регламента на Комисията са добавени много Приложения. Те се отнасят до следното:

• 
  Продукти, разрешени в биологичното земеделие, например торове, подобрители на почвата и пестициди
  
• 
  Минимални изисквания относно размера на жилищните помещения и площта за раздвижване на животните, включително пасищата за биологичния добитък в зависимост от вида и стадия на развитие на животните.
  
• 
  Небиологични фуражни суровини, фуражни добавки и технологични средства за производството на фуражни съставки и примеси, разрешени в биологичното земеделие.
  
• 
  Небиологични съставки, добавки и технологични средства, разрешени в производството на биологични храни (включително производството на дрожди).
  
• 
  Изисквания за логото на Общността.
  

Бяха разработени и междинни мерки с цел по-лесното прилагане на новите правила и включването на някои разрешения с изтичаща валидност, постановени в предишния Регламент за биологично производство.

В допълнение на законодателството на ЕС относно биологичното земеделие и биологичното производство, биологичните земеделци и преработватели трябва също да спазват общо приложимите правила за производството и преработката на земеделски продукти. Това означава, че общо приложимите правила за регулиране на производството, преработката, търговията, етикетирането и контрола на биологичните продукти действат и по отношение на биологичните храни.

Трябва да продължи установената практика на двустранно одобрение на трети страни от Комисията в сътрудничество с държавите-членки. По този начин Комисията, с подкрепата на държавите-членки, упражнява надзор и контрол върху биологичните продукти, които трябва да са регулирани съгласно целите и принципите на законодателството, свързано с биологичното производство, но не е задължително да бъдат абсолютно същите. Приложение III на Регламента относно вноса съдържа списък с одобрените трети страни.

Новите правила за вноса постановяват, че биологични продукти могат да бъдат внасяни и от трети страни, които още не са постигнали двустранно одобрение.

Продукти, произведени и контролирани съгласно абсолютно същите принципи като тези на ЕС, трябва в бъдеще също да имат свободен достъп до общия пазар. Контролните органи, които възнамеряват да осъществяват такъв контрол, трябва да кандидатстват пред Комисията на ЕС и съответно да бъдат оторизирани от нея и от държавите-членки. Комисията, в сътрудничество с държавите-членки, е длъжна да осъществява пряк контрол върху тях.

Но понеже условията на производство в трети страни обикновено са много различни от тези в Европа, често е невъзможно да се прилагат абсолютно същите правила за производство и контрол. Следователно, трябва да се разреши и прилагането на подобни правила, които по принцип съответстват на целите и принципите на законодателството за биологично производство.

Преди държавите-членки извършваха проверка и процедура за одобрение на вноса за всеки индивидуален продукт. Тази сложна система сега ще бъде заменена с по-проста. В бъдеще контролните органи, одобрени за тази цел, ще могат да извършват тази проверка на място. Тези контролни органи трябва също да бъдат одобрявани за тази цел директно от Комисията на ЕС и държавите-членки и да бъдат пряко контролирани от тях. Публикувани са Насоки, които обясняват как контролните органи могат да кандидатстват за одобрение, как трябва да бъдат контролирани и какви други мерки са необходими по отношение на вноса на биологични продукти и контрола върху тях.

В бъдеще новите правила за вноса трябва като цяло да облекчават вноса на биологични продукти в ЕС, като едновременно с това повишат контрола и по този начин се противопоставят на измамите.