Селскостопанска академия софия наръчник за отглеждане на соя

Вегетационните хербициди изискват да се изпръскват с работен разтвор 30–40 l/da при температура на въздуха, не по-висока от 25 ^оС, в тихо време, при скорост на вятъра, не по-голяма от 2 m/s и без валежи в продължение на 2 до 4 часа след третирането.

При смесено заплевеляване на посева с житни и широколистни плевели, не се допуска третиране чрез смесването на вегетационните хербициди (противожитни и противошироколистни). Първо се третира с противошироколистен хербицид, а след 5 – 6 дни с противожитен хербицид.

С цел опазване на околната среда и намаляване на разходите за хербициди е необходимо да се прави системно отчитане и картотекиране на заплевеляването в рамките на цялото сеитбообръщение. Високата култура на земеделие изисква да се осъзнае основното правило: много по-лесно, икономически по-изгодно и екологически по-безопасно е земеделските земи да се предпазват от заплевеляване, отколкото на вече заплевелените площи да се прилагат различни методи за ограничаване на щетите нанесени от плевелите

Соята е една от малкото култури у нас, при която почти не се налага използването на фунгициди за борба с гъбните болести. Този факт се потвърждава и от опита на други страни, крупни производители на соя. Извеждане на борба с тях, макар и рядко и само в определени райони, все пак може да се наложи (при благоприятно съчетаване на множеството фактори влияещи върху развитието на причинителите на болести). Затова е необходимо да се познават болестите по соята, които биха могли да допринесат за снижаване на добива и неговото качество.

От гъбните болести с икономическо значение могат да бъдат: гниенето на семената, кълновете и корените; склероцийното стъблено гниене; пригора по стъблата и бобовете; рака по стъблата; въглищното гниене и маната по соята. При силно нападение от тези болести, борбата с тях може да се проведе чрез третиране с един от следните системни фунгициди: Ридомил голд МЦ 68 ВГ – 0,25%, Микал флаш – 0,3 %, Фундазол 50 ВП – 0,1%, Топсин М 70 ВП – 0,1%.

От бактериалните болести с най-голямо значение са бактериалния пригор и бактериалната пустула, а от вирусните – обикновената и жълтата мозайка.

За ограничаване появата на причинителите на гъбни и бактериални болести по соята следва да се прилагат следните агротехнически мерки:

- соята да не се засява като монокултура или след предшественици слънчоглед, рапица, фасул и грах, с които култури има еднакви причинители на болести;

- да се използва здрав посевен материал, тъй като много от причинителите на болести се пренасят чрез заразени семена;

- степента на нападение от гъбни болести се увеличава при по-висока гъстота на посева и особено при полягане;

- да се засява в оптимални срокове. Ранната сеитба благоприятства развитието на гниенето на семената и кълновете, а късната сеитба – развитието на рака по стъблата;

- рискът от поява на болести се повишава при напояване, особено чрез дъждуване. За предпочитане са по-редките, но с по-голяма поливна норма поливки.

- да се прилага балансирано торене, тъй като едностранчивото азотно торене води до намаляване устойчивостта на растенията.

От неприятелите по соята най-важни са обикновенният и туркестанският паяжинообразуващи акари. Акарите смучат сок от листата и причиняват преждевременното им пожълтяване и окапване. Наблюденията за нападение на соята от акари трябва да се водят системно по време на вегетацията, особено в периода от първата половина на юли до края на август. Нападението обикновено започва от ъглите на площта (снимка 7), но ако не се третират посевите, може да обхване цялата площ. Навременното

третиране с акарициди или инсекто-акарициди може да предотврати миграцията на акарите навътре в посевите. Ако нападението бъде открито рано, се препоръчва пръскане само в ъглите на площите.

При установяване на средна плътност над 3-4 броя възрастни на лист, трябва да се пристъпи към третиране на посевите с един от следните акарициди: Митак 20 ЕК– 200 ml/da, Омит 57Е – 100 ml/da, Каскейд 5ЕК – 100 ml/da, Талстар – 10 ЕК - 50 ml/da.

Соята е култура с големи изисквания към влажността на почвата и въздуха. При валежи под нормалните, получаването на добиви над 300-350 kg/da може да се реализира единствено, чрез напояване. Установено е, че в резултат на водния дефицит, в условия на суха година, загубите на добив зърно достигат над 200 kg/da. При поддържането на оптимална почвена влажност през цялата вегетация на соята и интензивни посеви, добивите обаче могат да надхвърлят 450-500 kg/da.

През отделните фенофази сумарното водопотребление на соята за средноранните сортове е както следва: от VE до R1 – 080-100 mm; от R1 до R3 – 280-320 mm; от R3 до R6 – 090-110 mm.

Най-интензивно соята изразходва влагата от повърхностния почвен слой (0 – 20 cm). Водоразходът от него е в границите 45 – 65 % от общия за еднометровия слой. Съществена част от евапотранспирацията на соята се формира и от слоя 20 – 80 cm, особено при оптимално напояване (30 – 50 %). Незначителен е водоразхода от слоя 80 – 100 cm (до 10 %), което потвърждава становището, че не е оправдано при напояване поливната норма да се изчислява за навлажняване на еднометровия слой.

Поливният режим зависи от осигуреността с вода за напояване, характера на годината, ефективността на отделните поливки и начина на напояване -снимка 8.

Към напояване трябва да се пристъпи при спадане на влажността на почвата до 75-78% от ППВ за слоя 0-80 см. При наличие на достатъчно вода се прилага оптимален поливен режим, а при недостиг на вода – нарушен поливен режим, т.е. по-малко ефективните поливки – до началото и по време на цъфтежа, се отменят, а се напоява през най-критичните периоди – “масов цъфтеж - бобообразуване - наливане на зърното”. Критичните фази от развитието на соята (R2-R5), по отношение на водопотреблението и необходимостта от напояване, съвпадат с периода от началото на юли до 5-10 август.

В таблица 5 са представени ориентировъчните брой поливки, поливни и напоителна норми, в зависимост от характеристиката на годината и използвания поливен режим, за условията на средно излужен чернозем.

За ефекта от напояването на два сорта соя (Роса и Ричи) през последните 3 години може да се съди по следните резултати:

- Увеличението на добива при различните поливни режими се движи от 80 до 120 кг/дка или от 36 до 53%;

- При възможност само за една поливка, най-висок добив се получава, когато същата е извършена в периода R5-R6 /масово бобообразуване/- като добивите са 300-320 кг/дка;

- В условия на сухи години и липса на напояване, добивите и от двата сорта са ниски – от 115 до 130 кг/дка. Следователно производството им при неполивни условия, при недостатъчни и неравномерно разпределени валежи по време на вегетацията е на границата на рентабилността;

- В условия на средни по обезпеченост с валежи години (2011 и 2013 г.), дори и без напояване, добивите и от двата сорта са доста по-високи, съответно за сорта Роса от 230 кг/дка през 2011 г. до 310 кг/дка през 2013 г. и за сорта Ричи от 232 кг/дка до 305 кг/дка.

Извода е, че и двата сорта имат висок добивен потенциал, но той силно се влияе от условията на овлажнение през вегетацията им. Затова напояването на соята се явява като основно агротехническо мероприятие (дори само на една поливка в подходящата фенофаза) гарантиращо добива и неговата стабилност в условия на сухи години и растящ воден дефицит.

Следователно няма по-добър, по-сигурен и ефективен начин за борба със сушата и засушаванията от напояването, като се има предвид, че колкото по-суха е годината, толкова ефекта от него е по-голям.

Прибирането на зърното е ключов момент от технологията за производство на соя. При закъсняване на жътвата, неравна повърхност на площите и недобра регулировка на зърнокомбайните, загубите могат да достигнат 20-25%.

Районираните у нас сортове соя са устойчиви на разпукване на бобовете, което позволява да се прибират при пълна зрялост, т.е. когато листата са изсъхнали, а влажността на зърното е не по-висока от 14-15%. Срокът на прибиране трябва да бъде по възможност най-кратък, като се използва всеки благоприятен ден и час, тъй като при удължаването му и редуване на засушаване с валеж, устойчивостта на разпукване на бобовете се намалява.

При 70 сm междуредие най-добро качество се постига ако зърнокомбайните са снабдени със специализирания хедер за соя (ХПС-4,2), който копира почвената повърхност - снимка 9. За да не се допускат по-големи загуби от 5-6%, и над 4-5% начупени семена, на зърнокомбайните се извършват следните регулировки: намаляват се оборотите на барабана до 450-500 об/min; увеличава се разстоянието между барабана и контрабарабана, в зависимост от влажността на растенията и бобовете; вентилаторът се отваря напълно; поставят се подходящи сита в съответствие с едрината на семената; работната скорост се установява на не повече от 4,5-6,0 km/h, а височината на отрязване на растенията – на не повече от 4-5 сm.

Напоследък при жътва на соя все по-често се използват и стандартните хедери за прибиране на житни култури. При тези случай трябва да се обърне внимание върху хоризонтирането на хедера, изборът на подходящо положение на перковия механизъм, както и синхронизирането на оборотите му със скоростта на движение на комбайна.

Не се допуска заготвяне и съхраняване на соя с влага над 12 %, а дебелината на пласта в насипно състояние не трябва да бъде над 60 cm. Ако влагата на семената е над 12%, те се изсушават чрез активно вентилиране със студен и със затоплен въздух, като температурата на последния не трябва да превишава 35-38 °С. Прилага се прекъснат режим на сушене, т.е. редуване на два часа вентилиране със затоплен въздух и два часа със студен въздух.

През зимата температурата на съхранение трябва да е 1 до 4^оС, а през лятото – в границите 4-15^оС. Тези температури намаляват активността на плесените и неприятелите, както и движението на влагата в различните слоеве на купа. Препоръчва се непрекъснато следене на влагата и състоянието на зърното по време на съхранението му.

Първичното почистване на соята предназначена за преработка или за семена се извършва веднага след прибирането, със зърнопочистващи машини от типа на ОВП-20, ИЗ-20, ЗМП-50 и ЗМП-100, снабдени с подходящ набор от сита. Горните сита на двете тръскащи секции са с кръгли отвори и диаметър от 8-9 mm, а долните са с правоъгълни отвори и ширина от 2,2 mm.

Соята е добре облистена и прибрана във фенофаза цъфтеж по качество не отстъпва на сеното от люцерната. Самостоятелно соята по-рядко се отглежда за тревен фураж. В смес със слънчоглед, царевица, сорго и други тя служи за повишаване на белтъчното съдържание на смеската. За фураж подхождат сортовете с високи и нежни стъбла и повече листа. Агротехниката на соята за фураж при самостоятелно отглеждане се различава от агротехниката на соята за зърно. Посевите за фураж са по-гъсти, за да се получи по-нежна маса, като посевната норма се завишава с 20-30 %. При дъждуване междуредовите разстояния са 12-15 до 25-30 cm, с което се осигурява по-равномерно разпределение на растенията в посева. Когато напояването е по бразди или соята се отглежда без напояване, междуредието е 45-70 cm. Грижите за посева са еднакви, както при соята за зърно.

Освен за зърно соята може да се отглежда за получаване на соево сено, за директно изпасване на зелената маса, както и за производство на витаминно белтъчно брашно (чрез косене, завяхване на слънце и изкуствено дехидратиране в специално конструирани за целта съоръжения). По съдържание на смилаеми хранителни вещества и коефициент на смилаемост, соевото сено прибрано в подходяща фаза (полупълни и пълни зелени бобове до начало на пожълтяване на долните листа) не отстъпва на люцерновото и дори е по- добро от детелиновото (Таблица 6).
Таблица 6. Химичен състав на сено от соя, люцерна и детелина

Сено от:	Белтъчини, %	Мазнини, %	Въглехидрати, %	Минер. соли, %
Соя Люцерна Детелина	15,4 14,3 12,4	5,2 2,2 4,5	38,6 42,7 33,5	7,2 7,4 6,6

Зелената маса на соята може също и да се силажира, като се понижи влагата в суровината до 60-65%, или да се смеси с царевица в съотношение 1:1 до 1:2. Много важно е двата компонента да бъдат равномерно размесени. На практика не е изгодно двата компонента да се отглеждат в чисти посеви и след това да се смесват при силажирането. Подходяща за силажиране е смеската от 4 реда царевица + 2 реда соя, при междуредие 70 сm. Смилаемият протеин и кръмните единици от чистия посев са по-малко в сравнение със смесения. Размерът на добива зелена и суха маса се влияе съществено от фенофазата и съотношението на соята и царевицата. В смесените посеви най-високи добиви суха маса осигурява посевът 2 реда царевица + 1 ред соя, следван от 1 ред царевица + 1 ред соя, и най-нисък е реализирания добив, когато царевицата и соята се засяват смесено в реда. Чрез регулиране на съотношението между соята и царевицата, отглеждани съвместно за зелена маса може да се влияе върху количеството и качеството на получаваната фуражна продукция с оглед нуждите на фермера

За зелено изхранване и сено соята се прибира в по-широк интервал, без това да влошава качеството й. При по-ранна коситба добивът е по-нисък. Възможностите за получаване на високи добиви от соята за зелено са ограничени, поради което в много страни тя се отглежда в смес с високодобивни пролетни култури.

В сравнение с другите бобови култури соята по някои агротехнически изисквания и биологични особености добре се съчетава с житните култури царевица, суданка и захарна метла, като суровина за силаж, сенно брашно или сено. При правилно съотношение на компонентите и подходяща агротехника смесените посеви осигуряват добиви, почти еднакви с тези от житния компонент в чист посев (с по-високодобивния компонент), но с по-високо съдържание на смилаем протеин, витамини (каротин) и минерални соли.

Гъстотата на посева и начинът на засяване на смеските зависят от фазата, в която се прибира посевът. При прибиране във фаза изметляване –цъфтеж до засичане на кочаните на царевицата смеската се засява с 6-8 kg царевица (18-25 хил. кълняеми семена на декар) и 5-6 kg соя (30-40 хил. кълняеми семена на декар). Семената на двата компонента се смесват и засяват в редове с междуредия 25-35 см. Може и да се засяват и широкоредово 45-70 см. Смеските с гъст посев с царевица се прибират във фаза изметляване-цъфтеж, а широкоредовите в млечно-восъчна до восъчна зрялост. Смеските със суданка е най-добре да се прибират в началото на изметляването на суданката. При смеските със захарна метла се прибират преди изметляване на метлата, когато се използват за зелено или сено.

За втора култура подхождат само ранни сортове. В зависимост от срока на сеитба от соята може да се получи не само тревен фураж, но и достатъчно висок добив зърно. Агротехниката на соята засята като втора култура, не се отличава от агротехниката като първа култура. Най-добър предшественик е ечемикът, прибран целорастенийно или за зърно. Сеитбата на посева за зърно трябва да приключи до 20^-ти юни, а за зелена маса - до средата на юли. Ако има влага или възможност за дъждуване, веднага след жътвата може да се пристъпи към директна сеитба. С плевелите се провежда химическа борба непосредствено преди сеитбата и преди поникване на посева.

Производството на соя като втора култура без напояване е рисково. Схемата за поливане е различна в сравнение с тази при посевите от соя, отглеждана като първа култура, поради по – ниските изисквания за вода (една трета по - малко). Първата поливка се прилага преди или след сеитбата, а следващите се определят, така че да задоволят пълните изисквания на соята, в зависимост от климатичните условия и фазата й на развитие. Обикновено напояване чрез дъждуване е необходимо на всеки 6-10 дни при поливна норма от 5-10 mm. Може да се наложи и десикация, ако температурата и другите метеорологични условия не позволяват естествено узряване.

8. ОСНОВНИ ИЗИСКВАНИЯ ПРИ ПРОИЗВОДСТВОТО НА СЕРТИФИЦИРАНИ СЕМЕНА ОТ СОЯ

Производството на семена от соя включва следните звена: Предбазови семена - питомник на отбора (ПО), сравнително изпитване на потомствата (СИП), предбазов посев (ПБ); Базови семена (Б); Сертифицирани семена І-во размножение (С1); Сертифицирани семена ІІ-ро размножение (С2).

Прилага се методът на индивидуалния отбор с едногодишно проследяване качествата на потомствата. В ПО се извършва отбор на изходните растения, семената от които се засяват в СИП, след което семената само на одобрените потомства се почистват първично, заготвят се прецизно (избира само най-едрата фракция) и се обединяват за засяване на предбазов посев.

За семепроизводство се използват окачествени Б и С1 размножение семена, които трябва да отговарят на изискванията, залегнали в приложения №2 и №3 на Наредба №46 на МЗХ.

* Срещу почвени фитопатогени (Питиум, Фузариум, Ризоктония) една до две седмици преди сеитбата, семената могат да се обезаразят с Витавакс 200 ВП в доза 200 g /100 kg семена.

** При установена плътност на ларви от грудкови хоботници, телени или лъжетелени червей (над 8-10 бр. м²) е необходимо 2-3 дни преди сеитбата семената да се обезаразят с инсектицидите Гаучо ФС 600 или Карбодан 35 СТ в доза 2l /100 кг семена + подсушител на семена Абсорбент 21 TZ, съдържащ 2,54 % Mg.

* ** С оглед на опазване на почва, вода, хора и животни от замърсяване с химически средства, борбата се извежда само при доказана необходимост.

- Посевите трябва да се поддържат чисти от плевели през цялата вегетация. Освен че са конкурент, плевелите са и добър гостоприемник на много болести и неприятели.

- За получаване на добре изхранени и с висока кълняемост семена, задължително се извършва напояване на посевите, при предполивна влажност 75-80% от ППВ за слоя 0-80 cm.

- До 30 дни след сеитбата в ТЗ на ИАСАС се подава и регистрира заявление по образец за сертификация на семената.

- Към заявлението се прилагат: скица на парцела за семепроизводство, заверена от общинската служба на МЗХ; документи за изходния материал (изходните семена); писмена декларация на селекционера, че ще извършва методично ръководство на производството на предбазови и базови семена.

- През вегетационния период задължително се отстраняват вирусно болните растения в ПО и СИП.

- На семепроизводните посеви се извършва двукратно сортово и видово прочистване – първото по време на масовия цъфтеж и второто при узряване на соята, преди прибирането.

- Задължително се провежда полска инспекция чрез преглед на посевите. Заявителят уведомява 7 дни преди настъпването на съответната фаза ТЗ на ИАСАС, където е подадено заявлението за сертификация. Полската инспекция се извършва, когато посевът има добре развити сортови признаци, позволяващи да се установи съответствието на посева с изискванията за сортова чистота – за Базовите, не по-малко от 99%, а за С1 и С2 размножение – не по-малко от 98%, при осигурена пространствена изолация между два сорта от 1 m. Резултатите от полската инспекция се отразяват в акт за полска инспекция по образец.

- Прибирането се извършва директно, във фаза пълна зрялост, при влага на семената не по-висока от 12-13 %, и с много добре регулирани вършачен апарат и хедер на комбайна, с цел минимално нараняване и начупване на семената.

- За да се избегне механично смесване на семената, когато имаме два или по-вече сорта, прибирането им да става с различни зърнокомбайни. Ако това е невъзможно, наличният зърнокомбайн трябва да се почиства много добре. - Не се допуска заготвяне и съхраняване на семена с влага над 12 %, а дебелината на пласта семена в насипно състояние не трябва да бъде над 60 cm.

- Реколтираните семена от посевите, за които има издаден акт за полска инспекция се почистват на семечистачна машина от типа “Петкус”, с набор от подходящи сита (горните две сита са с кръгли отвори с диаметър от 8 mm, а долните две са с правоъгълни отвори и ширина от 3,5 mm).

- Семената се заготвят в хартиени или синтетични опаковки по 40 kg и партиди от 25 тона. Върху външната страна на опаковката задължително се поставя етикет, издаден от ИАСАС. В зависимост от категорията на семената етикетите са: Бял с диагонална виолетова ивица – за ПБ семена; Бял – за Б семена; Син - за С1 размножение; Червен - за С2 размножение.

- За борба срещу складовите неприятели (когато съхранението се удължава до една и над една година) се препоръчва третиране на семената с Делиция газтоксин (таблетки) или Фостоксин (таблетки), в доза 10 табл./t зърно, при експозиция 5 -7 денонощия.

- След заготовката, от семената в присъствието на заявителя се вземат проби от длъжностно лице, упълномощено от изпълнителния директор на ИАСАС, които служат за анализ на: кълняемост и аналитична чистота; анализ на влага; здравен анализ; последващ (грунтов) контрол и за съхраняване в ТЗ на ИАСАС.

- Съхраняването на опакованите семена трябва да бъде в сухи помещения, при температура на въздуха не по-висока от 15-20 °С, стифирани върху дървени скари или палети.