ИКОНОМИЧЕСКА ОЦЕНКА НА ПРОИЗВОДСТВОТО

Производството на соя за зърно и семена може да бъде икономически изгодно при условие, че всички агротехнически мероприятия (Приложение 1 и Приложение 2) са приложени в съответствие с изискванията на културата, в оптимални срокове, дози и норми, а получените добиви са достатъчно високи за да осигурят рентабилност на производството.

Най-точни критерии за оценка на ефективността на производството са крайните икономически показатели. Поради динамиката на стойностите на преките и косвените разходи и на реализационните цени, те са изчислени средно за петгодишен период (2009-2013 г.) и са представени в таблица 7.

Независимо, че разходите при поливни условия са доста по-високи, то чистия доход и нормата на рентабилност в резултат на по-високия добив нарастват с пъти, спрямо неполивни условия. От друга страна, себестойността на соевото зърно (480 лв./t) е по-ниска от средната реализационна цена 600 лв./t, дори при добив от 145 kg/da, реализиран при неполивни условия. Тя намалява до 316 лв./t при производството на соя в условия на напояване и не се влияе от използването на нарушен или оптимален поливен режим.

В таблица 8 са посочени основните икономически показатели характеризиращи производството на соеви семена при поливни условия. Икономическата ефективност на технологията за производство на соеви семена е доста по-висока, независимо че разходите са по-големи, тъй като средната реализационна цена на базовите и сертифицираните семена е 1500 лв./t. Увеличените разходи при семепроизводството на соя са в резултат на допълнителни мероприятия свързани със семепроизводствените посеви, заготовката и окачествяването на семената.

Последните 4-5 години, характеризиращи се като средни, средно-влажни и влажни, дори и без напояване в практиката бяха получени добиви в порядъка от 250 до 380 кг/дка. Това показва, че при благоприятни условия и спазване на агротехниката нашите сортове имат висок биологичен потенциал.

Съгласно „зелените директни плащания” за периода 2015-2020 г., стопанство с повече от 15 ha обработваема земя, най-малко 5% от тях трябва да бъдат поддържани като екологично насочени площи /ЕНП/, в т.ч. и площи с азотфиксиращи култури. Икономическата логика и екологичните стандарти на ЕС ще наложат площите със соя у нас да се увеличат поетапно до 120 хил. hа, при годишно производство от 150-200 хил. t. Това е наложително, защото:

- без участието на соя не може да има агрономически и екологически обоснован сеитбооборот и структура на културите;

- без соев шрот в съвременните условия е немислимо да има ефективно животновъдство;

- без соеви продукти няма безопасни и предпазващи здравето храни за човека;

- соевото масло е основна суровина за производство на много технически продукти –биодизел, лецитин, глицерин, сапуни, бои, лакове, пластмаси, каучук, целулоид, изкуствени влакна и т.н.

За постигането на тези цели, първостепенна роля имат създадените и сертифицирани наши сортове и технологии за производство на соя за зърно, зелена маса и семена.




Приложение 1

* Примерна технологична карта

за производство на соя от 100 dа, среден добив 250 kg/dа и разстояние до 2 km

№	Агротехническо мероприятие	Календарен срок	Произв. разходи, лв (без ДДС)
1. 2. 3. 4. 5. 6. 7. 8. 9. 10. 11. 12. 13. 14. 15. 16. 17. 18. 19. 20. 21. 22.	Дълбока оран (26-28 cm) Допълн. есенна обработка Култивиране с бран.–двукратно Инокулация с Нитрагин Извозване на семена Сеитба (8 kg/da) Извозване на вода (50l/da) Третиране с почвен херб. Извозване на вода (40l/da) Третиране с вегет. /широк./херб. Междур. окопаване -първо Извозване на вода (40l/da) Третиране с вегет. /житен/ херб. Междур. окопаване-второ Набраздяване за поливка Първа поливка (90 m3/da) Втора поливка (90 m3/da) Прибиране с комбайн Извозване на зърно Почистване на ОВП-20 Заготовка на семена Зашиване и стифиране	Август Октомври Март-април Април Април Април Април Май Май Май Май Юни Юни Юни Юни Юли Август Септември Септември Септември Октомври Ноември	1200 310 500 90 15 1350 20 500 20 410 250 20 780 250 200 760 760 1000 100 90 360 100
	Всичко:		8785

* По данни за 2013 г.

Приложение 2

Календар за основните агротехнически мероприятия при производството на соя

Мероприятия

Март

Април

Май

Юни

Юли

Август

Септември

Октомври

Двукратно пролетно култивиране. Ако не се използва Нитрагин, преди второто култивиране се внася азотен тор в доза 5-6 кг/дка а.в-во.

Сеитба при устойчиво затопляне на повърхностния 5-6 см слой до 10оС. Гъстота 35-40 хил. к.сем. при редова и 55-60 хил. к.сем. при слята сеитба. Третиране с почвен хербицид веднага след сеитба преди поникване: Пледж –8-10 г/дка; Стомп-400 мл/дка; Зино -60 мл/дка

Третиране с вегетационен хербицид Пулсар 40 в доза 80-100 мл/дка във фенофаза от 1 до 3 същински лист на соята. Третиране с хербицид против житни плевели 7-10 дни след първото третиране: Фузилад, Пантера, Ажил, Стратос и др. Към хербицидите могат да се прибавят и листни торове като Лактофол и др.

При редови посев на 70 см се извършват едно или две междуредови окопавания – първото 10-12 дни след третирането с вег. хербициди. При възможност за гравитачно напояване се извършва и набраздяване на посева /без загърляне/.

Напояване гравитачно с поливни норми от 70-80 мм или чрез дъждуване с поливни норми от 40-50 мм. Обследване за акари и при плътност 3-4 бр. възрастни на лист да се третира с акарициди: Митак-200 мл/дка; Омит –100 мл/дка и др.

При продължителна суша се извършва още една гравитачна поливка или две чрез дъждуване. Обследване за нападение от акари и при необходимост се третира с РЗП. При посеви с ранни сортове започва тяхното прибиране.

Плитка оран или дискуване на стърнището при слабо заплевеляване. При силно заплевеляване третиране на стърнището от предшественика с тотален хербицид –Глифозат /360 г/л/ в доза 500 -600 мл/дка.

Прибиране при влажност на семената не по-висока от 13-14%, когато листата са напълно изсъхнали. Използват се комбайни с хедер за соя ХПС 4,2 или с обикновен житен хедер, като се намаляват оборотите на барабана до 450-500 об./мин. и се увеличава разстоянитето между барабана и контрабарабана.

Почвен анализ и минерално торене в зависимост от запасеността. Веднага след торенето се извършва дълбока оран на 23-25 см след пшеница и ечемик и на 27-30 см след предшественик царевица.

Първично почистване на семената или зърното за преработка със зърнопочистващи машини от типа на ОВП-20, ИЗ-20 и др. Заготовка на семената на семечистачни машини от типа на „Петкус”. Обгазяване срещу складови неприятели. Водене на регистри.

При заплевеляване на оранта се извършва едно есенно култивиране или дискуване. Проучване и планиране на разходи, пазари и цени на соята.

Мероприятия в културата соя Мероприятия в предшественика за соя (незавършено производство)

1. Алексиева, А., В. Събев, (2005). Сребрина - нов високодобивен български сорт соя. Растениевъдни науки, №5, 476-480.

2. Георгиев, Г., (2000). Биологическа и икономическа ефективност от напояването на соята, Растениевъдни науки, 37, 141-144.

3. Георгиев, Г., (2005). Състояние и перспективи на производството на соя в България, Сб. Научни трудове от Юбилейна научна конференция, 08.09.2005 г., гр. Павликени, 21-30.

4. Георгиев, Г., В. Събев, И. Георгиев, П. Серафимов (2005). Технологичните изследвания при соята и предизвикателствата на 21 век. Сб. Научни трудове от Юбилейна научна конференция, 08.09.2005 г., гр. Павликени, 42-52.

5. Георгиев, Г., и кол., (2008). “Технология за производство на соя” – Протокол №15/11.04.2008 г. на Експертен съвет към ССА-София, 1-40.

6. Георгиев, Г., и кол., 2010. Соя – производство, преработка и използване – практическо ръководство, Сб. Доклади от Научно-практическа конференция, 171- 222.

7. Георгиев, Г., А. Кирилов, Я. Янев, 2007. Използване на соята при хранене на преживни животни, Сб. Научни трудове –Овцевъдството у нас и в Европа, 237-245.

8. Горанова, К., и кол., (2002). Соя – Библиотека Земеделие, Земеделие плюс, №3, 13-20.

9. Горанов, Х., Л. Конова, И. Петракиева, (1978). Соя, Земиздат,168-179.

10. Матев, Ал., Ж. Живков, Г. Георгиев, (2006). Влияние на периодичния воден дефицит върху продуктивността на соята, отгледана в района на Росишката напоителна система, СБ. Научни трудове на РУ, т. 45, сер.1, с. 67-73.

11. Николова, И., Б. Дочкова, В. Василева, А. Илиева (2004). Проучване върху неприятелите по соята при поникване на растенията и възможности за борба с тях. I. Ефикасност на някои инсектицидни препарати за предсеитбено третиране на семената. Научна конференция с международно участие “Ст. Загора 2004”, т. II Аграрни науки, 230-234.

12. Николова И. (2005). Проучване върху ефикасността на инсектицидите Гаучо ФС 600 и Карбодан СТ 35 за предсеитбено третиране на семената на соя (Glycine max L..). Екология и бъдеще, 4, 2-3, 44-47.

13. Серафимов, Пл., Цв. Димитрова (2007). Динамика и разпределение на основните заплевелители в плевелните асоциации при някой зърнено-бобови култури. Растениевъдни науки, 44(2), с. 167 – 173.

14. Славов, Н., Г. Георгиев, (1997). Агроклиматично райониране на производството на соя в България, Растениевъдни науки, №5-6, 18-21.

15. Събев, В. (2004). Проучвания върху обработката на почвата и продуктивността на соята. Екология и бъдеще, год. III, № 1, стр. 31-34.

16. Събев, В., Г. Георгиев, (2006). Продуктивност и ефективност на азотното торене на соята в сеитбооборотно звено с пшеница, Растениевъдни науки, бр.3, 254-25.

17. Събев, В., Р. Тодорова-2014, Влияние на обработката на почвата върху основните й физични свойства при соята /обзор/, Сборник доклади 90 г. ИЦ –Кнежа” 236-248.

18. Тонев, Т. (2013), Интегрирана борба с плевелите при слънчоглед и царевица, Библиотека Земеделие, сп. Земеделие +, бр.3

19. Тодорова, Р., Г. Костуркова (2014), Проучване на перспективни линии соя (Glycine max (L.) Merr., Сборник доклади 90 г. ИЦ –Кнежа” 158-168.

20. Djordjevic, Vuk, (2013), Ръководство за отглеждане на соя в Дунавския регион, Institut za ratarstvo i povrtarstvo, Novi Sad, Serbia.

21. Мilev, G., R. Todorova, (2014). Effect of the complex suspension foliar fertilizers Lactofol and Amalgerol premium on grain yield from soybean (Glycine max (L.) Merr.) under the conditions of Dobrudzha region, Agric. sc. And technology – Int. Journ. Publ. by Faculty of Agr. Trakia University, Stara Zagora, Bulgaria, v.7, No.3.

22. Giami, S. 2002. Chemical composition and nutritional attributes of selected newly developed lines of soybean ( Glycine max ( L ) Merr ). Journal of the science of Food and Agriculture 82,14: 1735-1739

23. Lin, Xenry, (2000).Chinese health care secrets, USA.

• 
  Създаване на нови по-продуктивни и с по-високо качество сортове соя (non GMO), устойчиви на абиотичен и биотичен стрес.
  
• 
  Оптимизиране на агротехническите параметри при производството на соя за зърно, семена и зелена маса.
  
• 
  Сортоподдържане и семепроизводство на ПБ и Б семена от сертифицирани сортове соя.
  

• 
  Семена от патентно защитени и сертифицирани сортове соя: Сребрина, Ричи, Роса и Авигея;
  
• 
  Договорирано семепроизводство на соя;
  
• 
  Технологии и технологични решения за производство на соя за зърно, семена и зелен фураж;
  
• 
  Стокова продукция от соя (non GMO) предназначена за преработка и храна на животните и човека;
  

Телефон: 0610 52275; 521 53

Мобилен: 0888763557

Факс: 0610 525 41

E-mail: oss_pavlikeni@abv.bg

Web: http:// soystation.eu