Таблица 1. Групиране на сортовете по зрялост

Таблица 1. Групиране на сортовете по зрялост

Най-характерните отличими признаци на тези сортове са отразени в Таблица 2 и Снимка 2, а производствените им характеристики са следните:

от сортовете във фенофаза пълна зрялост –R8

На-добри предшественици за соята са зимните житни култури – пшеница, ечемик, тритикале и ръж. Те освобождават рано площта и създават възможност да се изведе успешно борбата с плевелите, чрез подходяща система за обработка на почвата и прилагане на ефективни хербициди. Добри предшественици за соята са царевицата и памука. С прилагане на ротацията “соя-царевица” или „соя-памук” се постига най-ефективно използване на поливните площи у нас.

Неподходящи предшественици на соята са слънчогледът, захарното цвекло, соргото и суданката, които изтощават и изсушават почвата. Фасулът, грахът и рапицата също са рискови, тъй като имат общи болести със соята.

Като бобова азотфиксираща култура, соята подобрява структурата на почвата, обогатява я с азот и е много добър предшественик на зимните житни култури.

Соята не бива да се отглежда като монокултура, независимо че понася сеитба след себе си или след други бобови култури. Отглеждането на соята монокултурно води до увеличаване на плевелите през третата година с 40% и с над 50% през петата година и следващите години, което намалява добива средно с 14%, в сравнение след предшественик пшеница. Тя може да бъде включвана в ротация и с други култури. При това обаче, е необходим внимателен подбор на предшественика, във връзка с контрола на плевелите и болестите и ефективното използване на почвените и водните ресурси.

6.2. Основна и предсеитбена обработка на почвата

При нашите почвено-климатични условия, а често и по организационно-технически причини, основната обработка се извършва в продължителен период – от август до ноември. Навременното й провеждане спомага за по-добро разлагане на растителните остатъци, успешно извеждане на борбата с плевелите и създава по-благоприятни условия за сеитба и прилагане на следващите агротехнически мероприятия. На силно заплевелени площи, когато е извършено третиране с тотален хербицид, дълбоката оран се извършва най-рано след 2-3 седмици. След ранни предшественици и зимни житни култури, когато площите са средно или слабо заплевелени, се извършва плитка оран (подметка) на стърнището, а след това – основна обработка. Дълбочината на подметката е 8-10 cm при едногодишни и 15-16 cm при коренищни и кореново-издънкови плевели. Добивите намаляват от 10 до 20%, когато основната обработка на почвата се извършва късно наесен, през зимата или рано напролет. Закъсняването на основната обработка благоприятства размножаването на коренищните и кореново-издънковите плевели и тогава дълбочината й трябва да бъде над 30 см.

След житни предшественици от агротехническа гледна точка дълбочина от 22-25 см за соята е достатъчна –Снимка 3. След царевица първо се извършва дискуване (не се препоръчва при наличие на коренищни плевели) и след това дълбока оран на 30-32 сm, с цел по-добре да се заорат растителните остатъци.



Снимка 3. Дълбока оран за соя след предшественик пшеница
Когато основната обработка е извършена рано (юли-август) и площта се заплевели, задължително е да се извърши поне една допълнителна есенна обработка – култивиране или дискуване.

Предсеитбената подготовка на почвата има за цел да се подравни площта, да се запази влагата, да се унищожат плевелите и да се създаде добро легло за бързо и дружно поникване на семената. Най-често се извършват две предсеитбени обработки – първата на дълбочина 8-10 сm, а втората на дълбочината на посевния слой – 4-6 сm, косо или перпендикулярно на посоката на сеитба.

Предсеитбените обработки не могат да компенсират недостатъците на основната обработка. При некачествена оран, дълбочината на посевния слой става неравномерна, което води до неравномерно поникване, неблагоприятни условия за формиране на кореновата система, и като резултат до по-нисък добив.

6.3. Минерално и бактериално торене

При внасянето на различни минерални торове, трябва да се има предвид запасеността на почвата, очаквания добив и икономическия ефект от това мероприятие. Като бобово растение, соята приема най-много азот. Нуждата й от калий и особено от фосфор е значително по-малка. За формирането на 100 kg зърно са необходими в активно вещество: от 7,2 до 10 kg N, от 1 до 1,8 kg P₂O₅ и от 2,5 до 3 kg K₂O.

Многогодишната практика при производство на соя у нас показва неизползване или силно ограничено използване на минерално торене. Независимо от това, при планирането на високи добиви от соята, на торенето трябва да се обърне особено внимание. При бедни почви, в зависимост от запасеността им с тези елементи, торенето с P₂O₅ и K₂O е в дози 4-10 kg/da, като внасянето им се извършва преди основната обработка на почвата. При средно и добре запасени почви, за предпочитане е внасянето на фосфора и калия да става срещу предшественика, а соята да използва остатъчните количества. Ако недостига само един от елементите, е необходимо внасянето в по-голямо количество именно на този елемент. При висока агротехника и напояване, соята се нуждае от допълнително внасяне на 5-6 kg/da N преди последната предсеитбена обработка на почвата.

От микроелементите молибденът дава най-добри резултати, тъй като засилва азотфиксиращата дейност на грудковите бактерии. Внасянето му става чрез третиране на семената с амониев молибдат преди инокулацията, в доза 3-5 g на количеството семена, предназначени за 1 da.

Третиране на соята с листни микроторове (Лактофол, Хумустин, Амалгерол премиум) е също ефективно мероприятие, което увеличава стойностите на структурните елементи на добива с 10 - 12%. То може да стане заедно с внасянето на вегетационните хербициди или самостоятелно в по-късна фенофаза –до начало на цъфтеж.

С оглед на икономическата ефективност, решението за използване на минерални макро и микроторове трябва да се вземе, след като се съпоставят разходите за торене с приходите от очакваното повишение на добива.

За развитието си соята използва както почвен, така и атмосферен азот. Ето защо е необходимо да се познават механизмите, при които това растение ги използва. Ако запасеността на почвата с азот е голяма, растенията покриват нуждите си от почвения азот. При положение, че този азот се намира в зоната на кореновата система, той влияе отрицателно върху грудкообразуването –снимка 4. Дори при извършена инокулация на семената, наличието на почвен азот в началните фази от растежа на соята води до преимущественото му използване, за сметка на атмосферния азот.


Снимка 4. Соев корен: ляво-високо съдържание на почвен азот,

дясно -оптимално съдържание
При липса на достатъчно количество азот в почвата и наличие на нормално формирани грудки, соята е в състояние да си осигури до 60-70% от необходимия за формирането на биомасата й азот, чрез биологичната му фиксация от атмосферата.

Ако соята ще се отглежда върху почва, на която тя не е засявана преди, т. е. не съдържа специфичните за нея грудкови бактерии, е необходимо те да бъдат внесени чрез инокулация на семената преди сеитбата. Препаратът „Нитрагин” съдържа живи бактерии, които чрез инокулация на семената, водят до увеличаване на броя на кореновите грудки с 30-50%. При използването му следва да се има предвид, че при неблагоприятни условия те губят своята жизнеспособност.

Установено е, че само чрез инокулацията с Нитрагин при неполивни условия добива се увеличава с 11-12%, а предсеитбеното азотно торене с 2, 4, 6, 8 kg/da +Нитрагин увеличението е от 18 до 34%, спрямо вариантите без торене. На излужени черноземи най-ефективно е самостоятелното приложение на Нитрагин или използването на минерален азот 4 kg/da +Нитрагин, както при поливни така и при неполивни условия. Затова, за практиката препоръчваме внасянето само на бактериален препарат Нитрагин или комбинацията 4 kg/da минерален азот+Нитрагин, от които варианти се получава най-висок ефект.

Самостоятелното бактериално торене при соята, като последействие увеличава добива и от пшеница с 10-12 %. Съчетаното последействие от използването на минерален азот + Нитрагин води до повишение на добива от пшеница от 14 до 26 %.

4. 
   Сеитба
   

В условията на България, срокът на сеитба се определя от редица фактори – от условията на годината до наличието на необходимата механизация. Основните критерии за настъпването му са устойчивото затопляне до 10-12 °С на повърхностния 5-7 сm почвен слой и задържане на средноденонощната температура на въздуха над 10 °С (т.е. времето да е с тенденция към затопляне). Препоръчително е сеитбата да се извършва възможно най-рано. Решението за срока на сеитба трябва да се определя от температурата на горния почвен слой, а не от календара. Най-често сеитбата на соята се извършва от началото до края на април, едновременно или малко по-рано от сеитбата на царевицата. В календарно време срокът е различен за различните райони с подходящи условия за производство на соя (Таблица 3).

Не бива да се сее в студени и преовлажнени почви, тъй като семената загниват и посевите се разреждат. За покълване и поникване на соята, сумата на ефективните температури е около 100° С. По-късната сеитба, през втората половина на май, също е рискова, защото има опасност от изсъхване на повърхностния слой и нередовно поникване.

Критерий за качеството на сеитбата е осигуряването на оптимален брой растения на декар и равномерното им разпределение вътре в реда.

Гъстотата на посева зависи от сорта, междуредовото разстояние, срока на сеитба и условията на отглеждане. Обикновено, соята е толерантна към различни гъстоти на посева на единица площ. Оптималната гъстота на растенията трябва да осигури бързо засенчване на редовете и оптимална височина на залагане на първите бобове. При ниска гъстота на посевите, соевите растения залагат по-ниско първите бобове. Сгъстяването причинява значителни загуби на добив и борбата с плевелите е по-трудна. От друга страна, твърде гъстите посеви са склонни към полягане, развитие на болести и ниска доходност. Като цяло, по-ранните сортове трябва да се засяват с по-висока гъстота, отколкото по-късните. Препоръчително е да се използват пневматични сеялки за осигуряване оптималната гъстота на соята на декар -снимка 5.


Снимка 5. Сеитба на соя със сеялка СПН - 6
Резултатите от полски експерименти със сортове от различни групи на зрялост засяти при различни междуредови разстояния, показват следните оптимални нива на гъстотата на посева –табл. 4.
Таблица 4. Препоръчителна оптимална гъстота на посева

Съгласно Наредба №46 от 29.10.2003 г. на МЗХ семената за посев (Базови, С1 и С2) трябва да отговарят на следните качествени показатели: минимална кълняемост -80%, минимална аналитична чистота -98%, максимално съдържание на влага -12%.

Най-подходящите междуредови разстояния за сеитба на соята са от 25 до 45 см. Тези разстояния осигуряват бързо засенчване на почвената повърхност и оптимално развитие на растенията. Широкоредовото разстояние на 70 см е също подходящ начин на сеитба. Посевите с по-голямо разстояние между редовете обикновено са по-малко конкурентни на плевелите.

Всеки сорт има различни по размер семена и кълняемост, така че са необходими корекции между разстоянието на семената за всяка партида семена. Изчисляването на разстоянието на семената в реда се извършва за всеки отделен случай по следната формула:

Pc(cm)=	100 000 x Ст. ст. (%)
	Бр.р. х М.р.

Ст Ст (%)=	Чистота (%) x Кълняемост (%)
	100

Pc - Разстояние между семената в реда (cm)

Преди сеитбата, производителят трябва да знае количеството семена, необходимо за един декар. Поради големи различия в размера и масата на семената, необходимото количество семена за един декар може да варира от 5-6 kg (напр. бр. семена 50000 х 120 g) до 10 kg (напр. бр.семена 50000 х 200 g). Тъй като всяка партида семена трябва да е придружена със сертификат, който съдържа информация за масата на 1000 семена, лесно може да се изчисли необходимото количество семена. Междуредовото разстояние също влияе съществено върху количеството семена за един декар. Например при 70 см и 40000 семена х 150 g = 6 kg/da. А при 25 см междуредие и 60000 семена х 150 g =9 kg/da

Дълбочината на сеитба е важен фактор за осигуряване на редовно поникване и желаната гъстота на посева. Ако семената са засяти дълбоко и почвата е студена, поникването е продължително и се отразява върху жизнеността на младите растения. Обратно, ако семената са засяти плитко при засушаване на повъхностния почвен слой, поникването им се забавя и може да се стигне до изсъхване на поникналите растения. Оптималната дълбочина на сеитба е 4-5 см. На влажни и тежки почви семената трябва да се засяват малко по-плитко. Ако почвата е суха, дълбочина на сеитба трябва да се увеличи и сеитбата да се извърши на еднаква дълбочина. При почви с по-лек механичен състав е допустимо дълбочината да се увеличи до 6-7 сm. Не се препоръчва валиране след сеитбата.

Прилагането на интегрирана система за борба срещу плевелите е предпоставка за получаване на високи и стабилни добиви соево зърно. Тя се осъществява чрез комплекс от решения и мероприятия като: избор на предшественик и система на обработка на почвата в сеитбообръщението; система от мероприятия за използване на тотални листни системни хербициди и основна обработка на почвата; предсеитбени и вегетационни обработки на почвата и прилагане на почвени и вегетационни хербициди при соята.

При заплевеляване на обработваемите площи с многогодишни коренищни и кореново-издънкови плевели след зимно-житни култури се препоръчва третиране на стърнището през лятото с тотални листни системни хербициди на база глифозат. За целта след прибиране на предшественика е необходимо да се изчака около 3-4 седмици, докато тези плевели нарастнат интензивно и достигнат фенофаза цъфтеж – за широколистните, и изметляване – за житните. След най-малко 2 седмици след третирането се извършва дълбока оран, като се следи във влажни години за вторично заплевеляване.

В периода, преди сеитбата на соята се извършват две предсеитбени култивирания, като последното може да се извършва едновременно с внасяне на почвени хербициди, преди сеитба с инкорпориране (ПСИ) на бази трифлуралин - срещу едногодишни житни плевели и метрибузин - срещу едногодишни широколистни плевели) или хербициди приложени след сеитба, преди поникване на културата – ССПП. Това е най – честото приложение, особено във влажни райони. Прилага се върху почвената повърхност преди поникването на соята, но са необходими валежи, за да се придвижи хербицидът надолу в почвата, където поникващите плевелни семена могат да го абсорбират. Необходими са 5-10 mm валеж по време на 10-дневния период след внасяне на хербицидите, за да действа той активно. Прекалено многото валежи могат да причинят повреди по посева, особено при студена пролет, докато много малките количества валеж могат да доведат до по – лош контрол върху плевелите. Най – често използваните активни съставки, използвани срещу житни плевели приложени ССПП са: алахлор, S-метолахлор, ацетохлор, пендиметалин и диметенамид-П.

Срещу широколистните плевели, за борба изведена ССПП се използват: линурон, флумиоксазин и метрибузин. Изборът на хербицид зависи от видовия състав на плевелите и от степента на заплевеляване на посева. При преобладаване на едногодишни житни или само едногодишни широколистни плевели, се третира съответно с един почвен противожитен или с един почвен противошироколистен хербицид. При смесено заплевеляване с житни и широколистни плевели могат да се правят различни комбинации от двата хербицида, включително и смесването им за едновременно третиране (с по-голямо количество на работен разтвор на декар). Могат да се използват и други хербициди за борба срещу плевелите, посочени от търговските фирми, при условие, че за тях има указания за дозите и начините им на прилагане и са регистрирани за соята.

Предимствата на прилагането на хербицидите преди поникване на соята са: третиране веднага след сеитбата и добър плевелен контрол поради факта, че плевелите се унищожават в чувствителните за соята фази от развитието й. Като недостатък може да се посочи зависимостта от валежите в кратък период от време и недостатъчната ефективност, ако степента на заплевеляване е висока.

Съществено значение за борба с плевелите освен използването на хербициди имат и вегетационните обработки. Например с ротациона брана от типа БРИ-5.6 може да се води ефективна борба с едногодишните житни и двусемеделни плевели. Черното куче грозде и обикновенният щир са най-уязвими във фаза котиледони, а сивата кощрява във фаза I-II лист, при което се унищожават 80% от плевелите. Ефективността е най-висока, когато брануването се извършва по посока на редовете, с по-голяма скорост в топлите часове на деня.

При широкоредова сеитба на 45-70 см се извършват две междуредови окопавания: първото – при поява на първи троен лист (фенофаза V2), с по-малка защитна зона до редовете, второто – при закриване на междуредието, като е възможно да се комбинира с набраздяване за гравитачно напояване.

Агротехническата ефективност по отношение степента на унищожаване на плевелите чрез вегетационни обработки е най-висока при брануването с БРИ-5.6 (80%), следвани от първата (50%) и втората (45%) междуредова обработка.

При силно заплевеляване е необходимо да се използват и вегетационни хербициди, тъй като в защитната зона на редовете остават неунищожени плевели от механичните обработки. А при тесноредови (слети) посеви, прилагането на вегетационни хербициди е задължително.

Вегетационното внасяне на хербициди се прилага в интервала от напълно развит 1-ви същински лист до 3-ти същински лист на соята, а плевелите да са във фенофаза 2-4 лист –снимка 6. Прилагането на вегетационни хербициди върху плевели, в напреднала фаза от фенологичното им развитие или посеви растящи при условия на стрес може да доведе до влошен плевелен контрол и увеличени повредите по растенията. Навременното внасяне на хербицидите е много важно за осъществяване на успешен контрол. Много от вегетационните хербициди изискват допълнителни химически съставки (подобрители/прилепители) за да се подобри тяхното поемане от растенията.