между средните стойности, което разкрива равен старт при провеждането на педагогическия експеримент. С висока гаранционна вероятност може да се твърди, че през време- то на педагогическия експеримент при момичетата от експерименталната група е настъпило значимо повишаване на нивото на четири изследвани признаци. Прирастът при другите показатели при девойките е в резултатна случайни фактори. За същото време прираст наблюдаваме и при кон- тролната група, особено по отношение на специфична бързина и видовете подаване. Промените, настъпили по времена обучението, не са потвърде- ни със статистическа гаранция. В края на изследването наблюдаваме известно стабилизилане на показателите за експерименталнта група. Тя запазва своята хомогенност както по отношение на техническа подготвеност – подаване, така и при специфичната за волейбола издръжливости бързина на придвижване. ЗАКЛЮЧЕНИЕ Анализът и обобщението на литературните ресурси доказа, че, спортните педагози недостатъчно оценяват специално-подготвителните упражнения и игри като фактор за повишаване на двигателната активност в часовете по волейбол. Този факт ограничава прилагането на разнообраз- ни средства и методи и рефлектира върху крайния резултат от обучението в 6. клас. Получените данни потвърждават подобрението на техническите умения и техническа подготовка на ученичките. При експерименталната група, използвайки специална методика, резултатите са значително по- високи в сравнение с контролната, работила по традиционната методика. Целенасоченото използване на специално-подготвителни упражнения и игри в уроците и часовете за спортна дейност, които по структура и ха- рактер на движенията са сходни с движенията извършвани по времена игра, повишава ефективността и води до усъвършенстване обучението по
