момент е нападението (Бъс, 1961). Според него агресивните действия могат да бъде определени втри измерения, от които произтичат осем вида агресия. Агресията е най-вече директна даден индивид напада жертвата. Главният вид нападение е физическата агресия. Човек може да нанася удари с юмруци или с ръце, да
рита с крака, да драска с нокти, или дори да хапе със зъби. Физическата агресия обикновено се придружава или предшества от лицеви изрази (вторачване или свиреп поглед. Алтернатива на физическото нападение е вербалната агресия. Човек може да ругае, да се подиграва, да се присмива, всяко от които може често да
причини психичен дистрес, тревожност или загуба на каквото ида било самочуствие. Друга категория нападение е индиректната агресия, при която жертвата обикновено не присъствано увредата се нанася по заобиколен начин.
В теорията на Бандура (1999) за социалното научаване агресията се придобива чрез ➢ биологични фактори (напр. хормони, нервна система научаване (напр.
наблюдение, непосредствено преживяване);
Агресията се пробужда от:➢ влияние на модели (напр. внимание, възбуда стимули (напр. пари, възхищение инструкции (напр. заповеди отблъскващо отношение (напр. нападение, фрустрация)
Агресията се регулира от:➢ външни възнаграждения или наказания (напр.
материални награди, отрицателни последствия косвена подкрепа (напр. наблюдавайки наградите или наказанията на другите себерегулаторни механизми (напр. гордост, вина).
Сподели с приятели: 
