Панкреасът има 2 части - едната принадлежи на Марс , другата – на Сатурн

И сега искам да говоря по-подробно затова. Какво същество е Марс? Агресивен, но какво е агресията? Разрушение, насилие,усилване на скоростта и внезапно спиране, всичко това принадлежи на Марс. Той означава не винаги да захвърлиш нещо много далеч, но и да изчакваш . Марс може да контролира, но и да убива. Кога убива Марс и какви мотиви има? Да бъде известен? Защо се защитава? Марс само тогава убива, когато се опитва да оцелее. Така Марс се защитава, когато това е извън него и го заплашва, за да оцелее.

Вижте отново панкреаса- той има две части- лява и дясна и те имат различна функция. В дясната част се произвежда течност, която се влива в дванадесетопръстника, и е безкрайно агресивна. Това можем да го представим метафорично – нейния смисъл е „вълкът, който изяжда овцата да не стане овца“.

Това е което говорихме за Марс , там е смъртта. Това е процес на умиране, за да може тялото да се самосъхрани. Едното е агресия, другото е самосъхранение. Агресията е срещу чуждото, за да се съхрани своето. Това е едната половина на панкреаса.

А сега към другата, където се произвежда инсулин. Тя се владее от Сатурн. Какво се случва, какъв е този процес ще говорим след паузата.

Консекутивен превод: Станислава Карпарова

Запис и дешифровка: Светлана Желева


Депресия и суицидност – разглеждане от антропософска гледна точка,

1 част
28.06.2013, първа лекция на

д-р Мариолейн Шултес – психиатър,

клиника „Ита Вегман“, Швейцария
Здравейте, скъпи мои приятели,

Радвам се, че съм в София. Ще се опитам да ви разкажа от моята клинична практика в Арлесхайм, от клиника „Ита Вегман“. Но първо ще започнем с обясняване на това що е депресия и какво представлява тази болест. Тези две думи- депресия и суицидност (самоубийство) могат да се свързват помежду си, имат връзка едно с друго, но могат да се разглеждат и поотделно.

Защо депресията е толкова често срещана днес? Какво мислите? Един от отговорите е, че човечеството днес не признава Духовния свят. Какво още може да добавим?Има много неща, които ни разсейват и тогава е трудно да стигнем до най-важното. Ние се движим като физическа активност все по-малко през деня, живота става все по-абстрактен, хората вече не живеят в тази взаимна връзка с околната среда , с другите и със себе си, както е било преди. И сега търсят нови взаимовръзки.За нас е важно е да останем в сегашния момент, обикновено сме в следващия момент, в това, което ще се случи.

Депресията не е просто да си тъжен, да ти е мъчно, това просто е едно място, в което е празно.

Като се размислим за различните аспекти на тази болест, какво можем да кажем за нея, как бихме я описали? Как изглежда мисленето на човек, който е в депресия? Мисленето е много забавено и човек се върти като че ли в кръг, липсва концентрация, възприятията са различни, възприемането на околната среда, на хората, около тебе, те са променени, светът става по-сив, а не така цветен, както го виждаме, усещането и чувстването също са променени. Как бихте ги описали? Безнадеждност, безразличие, насочване към себе си.

На немски език се казва „ човек усеща празнота“, липса на усещания, на чувства. И така лека –полека се приближаваме до областта Как е, какво, къде е волята на човека? Липсва волята, липсва мотивацията да се започне нещо, трудно се влиза в действие, след като сме взели едно решение.

Какъв е езикът на тялото на човека с депресия? Раменете са отпуснати напред, повечето хора са тежки, неподвижни, съвсем малка част от тях са хиперактивни. В депресията можеш да плачеш без да спреш, или изобщо не можеш да плачеш.Тялото се „изсушава“, липсва топлина, вътрешната и външната топлина на тялото се губят. Може да се каже и така: тялото в пространството сякаш губи от светлина и от сила в една депресивна ситуация. Всичко в организма сякаш върви бавно- храносмилането, мисленето, запек(констипация ) или се наблюдава другата крайност- има диария.И като цяло, човек не се чувства в самото си тяло, както обикновено, усеща и световъртеж, има и загуба на апетит, отслабва.

Други пък стават по-тежки, тъй като имат повишен апетит. Стават все по-уморени при депресия. Качеството на бодрост през деня се променя.Трудно е да се задържиш буден и концентриран, с настъпването на вечерта това състояние се подобрява, а през нощта е трудно да се отпуснеш и да се откъснеш от мислите, които те държат буден. И това са няколко страни на състоянието депресия. И това са различни аспекти, области, симптоми, които могат да се видят в човека, след като има депресия. Това, което липсва е възприемането на живота, такъв, какъвто е. Трудността е, че човек се намира сякаш пред една врата, която в зависимост от това дали може да премине или не, се приближава към самоубийството.

Както вече казах самоубийството може да е част от болестта депресия, а също присъства и в други клинични картини като психоза, анорексия, наркозависимост. Мисълта за самоубийство може да се прояви и в рамките на други болестни състояния , както и при други ситуации, когато човек иска да си тръгне от живота.

В Швейцария всеки ден има по 4 самоубийства.Самоубийството е много често срещано в Европа. По-често се среща при мъжете, отколкото при жените. И все по-често се среща във възрастовата група след 50 години. Нямам съвсем актуални данни, малко е остаряла статистиката, с която разполагам - от 2004г, като данните са на 100 хил.души.

В Швейцария- 24.7 –мъже, 10.5-жени,

В Русия- 53.9 –мъже, 9.5 – жени,

В Холандия- 12.7 –мъже, 6.1 –жени

В България- 19.7 –мъже, 6.7- жени

Както забелязахте, има голяма разлика между държавите.

В кой ден смятате, че се случват най-много самоубийства? Според една статистика, в Америка денят е сряда. 25 на сто от всички самоубийци в САЩ избират сряда. В Германия са понеделник и вторник, а в събота и в неделя- няма. В Германия, хората, които се хвърлят под влака избират дните понеделник и вторник.

А през кой сезон? През пролетта и лятото, показва още статистиката, защото е трудно да се направи новото начало. Интересен факт е напр., че страни в които има или е имало война, има по-малък процент самоубийства. Познаваме и самоубийството,чийто корени са исторически – напр. в знак на протест срещу войната , напр. в Тибет и много др. В страните, които изповядват исляма религията им забранява да се самоубиват. Но това в един определен момент се променя. В религията на евреите смъртта е част от болестта, интегрирана е, последствие е от болестта, не е нещо, което е забранено. В будизма на въпроса за самоубийството се гледа от по-различна гледна точка. Това е един малък преглед , който успях да подготвя. От 2006 г. в Швейцария е позволена евтаназията (желанието, решението на човек сам да приключи собствения си живот). Но хората, които помагат живота да свърши по този начин се преследват от закона.

Но да се върнем към темата- Как да помогнем на хората да не се самоубиват? Въпросът има не само медицински, но и икономически, политически, социален аспект и толкова лесно не могат да се променят нещата. Искам да ви покажа картини, които са направени миналата седмица от една пациентка, която има мисли да се самоубие .Тя успя да покаже как се чувства – напр. страх от неуспех в живота, за нещо, което тя е решила да започне. Тя самата се намира в рамките н светлината, но й е трудно да се отдели от тази тъмнина, която е около нея.

Когато е вкъщи , тя би трябвало да се чувства „вкоренена“, силна, но тя не е тук, а е несигурна. Тя усеща сякаш два свята в себе си- единият, светлината и здравето, а вторият- тъмнината и болестта и много често изразява тази тежка, черна сила, която отвътре я стяга.Тя много се самоупреква. Има промяна в състоянието, макар че все още носи депресията в себе си. Тя показва в картините се Йерархиите и разбирането за това как Христос лекува човек. Опитва се да намери баланса в нещата. Аз съм й благодарна, че ми позволи да взема картините й и да ги споделя с вас. Тя бе много впечатлена, защото тази самота, тези чувства, които носи, може да сподели с други хора. В момента тя има малка работа в кухнята на клиника „Ита Вегман“, където може да бъде дейна и да се чувства полезна в една общност.

Благодаря ви, предстои в следващите ни лекции да се задълбочим в темата!

Това е гръбначният стълб , а в перпендикулярната посока лежи панкреаса. И смъртта е смисъла на този орган. И има две различни „смърти“, ако можем така да се изразим. Смъртта е резултат от една „война“- едната е разрушителната „смърт“ на Марс, която подпомага самооцеляването, а от другата - смъртта на Сатурн. Само накратко ще обясня, защото иначе ще ни трябва много време.

Целта на смъртта, свързана с лявата страна на панкреаса и с органа, кореспондиращ на Сатурн-далака, целта на това взаимодействие е „Да бъда!“. Мотивът на дясната страна на панкреаса е самоутвърждаване. Какво означава това? Сега ще отворя една скоба. Кои сили в тялото работят и действат в лявата част на панкреаса? Ако лекар го види и чуе това, в първия момент ще бъде шокиран. В човешкото тяло, Аз-организацията на всяко ниво води до смърт. Аз-организацията, терминът е на Р.Щайнер, не е съзнателна. Р.Щайнер също казва, че „всичко, което стои на пътя на Аз-организацията в тялото, бавно и постепенно умира“. И това се случва до точката нула, от която започва съграждане на човешкото. И тогава вече се създава едно човешко, а не животинско тяло. И говорим вече за вещества. Какво общо има това с диабета?

Аз-организацията има инструмент на обмяната на веществата, за да може да въплъти това постепенно умиране и това е захарта. Захар има навсякъде, затова навсякъде този процес може да се осъществи. Как ви звучи това? Много е странно, че процесите, които са свързани със Сатурн, предизвикват тези процеси на умиране в целия организъм .

Ще разкажа нещо, с което ще ви помогна да го разберете по-лесно. Този процес има като страничен ефект първо, точката нула, където се умира и той се нарича узряване, съзряване“. Това е качествен процес, който в детайли, в конкретните стъпки помага за едно развитие на човека. Това можем да го кажем по друг начин, а именно, че този процес води до смърт, която ни дарява едно съзряване, узряване. Как е процесът при една ябълка, която е на дървото? Ябълката расте, но 2-3 месеца узрява, без да се разширява. И ако вземем гроздето, ще видим, че последните дни са решаващи за сладостта на плода. Каква е цената, която плаща ябълката, за да узрее? И тогава ябълката умира, не е вече жизнена, но е узряла. И можем да кажем, че това е едно противоречие - зрялост и смърт , живот и съзряване. Напр. едно бебе е много жизнено, но не е „съзряло“. А пък възрастните хора са зрели, но вече не са толкова жизнени, колкото са били. Това важи за цялото човечество.Напр. на процеса на Сатурн отговаря оловото, и от терапевтична гледна точка ние го използваме, за да подпомагаме съзряването на човека.

Съзряването, узряването на човека започва още от стадия на едно нововъведение, и цената, която трябва да се плати е, че новосъздадените клетки и връзки вече не могат да се репродуцират и регенерират, както е в един орган, какъвто е черният дроб. И това е един процес, който започва още от самото раждане. Всеки от органите ни-кожа, кости, сърце и т.н преминава през този процес на съзряване и умиране. Но пък кръвта носи жизнеността, и тя никога не остарява. Тук написах още една дума, която означава „жертва“.
Съзряването е една саможертва, която носи в себе си загубата на жизненост.

Този процес на Аз-организацията е непрекъснат до точката нула, след нея съзряването започва да се увеличава. Лекарите и терапевтите трябва да подпомагат този процес, за да се постигне качествено лечение. Ако се концентрираме само върху Аз-организацията и оставим настрана етерното и астралното тяло, ще видим какво значи здравето и болестта.

Какво се случва, ако процесът не протича по нормалния начин? Какво се случва, ако Аз-организацията не може да се справи със захарта, а по-късно и какви са причините за това?

Имате ли някакви предположения какво се случва? Най-главният проблем е атеросклерозата. А какво заболяване е тя? Тя има пряка връзка с кръвоносните съдове, които стават неподвижни, твърди като водопроводни тръби. Какво не могат вече да правят артериите, когато са толкова калцирани? Не са еластични. Що за симптом е еластичността на съдовете ? За жизненост. Това се случва при атеросклерозата - еластичността умира. Когато кръвоносните съдове губят своята еластичност, следващата логична стъпка е получаването на сърдечен удар (инфаркт). Загубата на еластичност на кръвоносните съдове има най-голямо влияние в сърцето, в бъбреците и в очите, и тя е за сметка на тези органи.

От една страна, имаме дясната част на панкреаса, която е свързана с Марс и отговаря за храносмилането. А отляво , тази част, която отговаря за Аз-организацията и за бавното, постепенно умиране. За домашно за утре, да си помислите върху въпроса : „Защо на здрав човек му се сложи инсулин, драматично изпада в безсъзнание?“

А сега давам думата на АнкеМари да обясни тези процеси от нейна гледна точка.
Анке Мари – лечебен евритмист,

клиника "Ита-Вегман" Швейцария
Ябълката, „узряването“, Аз-организацията грабва всичко и има директна връзка с буквата Т. Всяко Т има връзка с един от знаците на Зодиака. Вчера упражнявахме буквата Д.

Д и Т кореспондират на знака L - област на топлина, на Аз-организация. Напр. в средата на лятото се вижда ново, синьо небе, почувствайте това синьо и искрящо небе.Как се чувства душата? Тя иска да тръгне, да отиде към Слънцето, сърцето иска да стане Слънце и тогава идва друг импулс. Т е така да се каже „големият брат“ на буквата Д.

Р.Щайнер казва, че буквата Т е още по-силна отколкото е буквата Д. Буквата Д успокоява душата.

Забелязах, че при пациенти с главоболие, това премахва главоболието им . Но не бива да е на височината на главата, а на нивото на сърцето, и без голям натиск. Главата остава изправена. Сърцето иска да стане Слънце. Защо се повдигам на пръсти? Като премине енергията през сърцето, какво чувствате? Топлина, човек се изправя и сякаш коленете се стягат едно в друго, и резултат от това нещо е повдигането на петите. Това означава едно подскачане, скокът увеличава действието на упражнението. С всеки скок има едно краткотрайно разделяне на етерното от физическото тяло. И трябва да се повтаря това упражнение, по този начин двете тела се връщат едно към друго и се спояват по-силно. И това т.нар.Аз ( Ich) казва: „Аз съм тук“.

Сутринта упражнявахме буквата И - това изправяне и разтегляне, и важното е да не усеща напрежение и натиск. Всяко вътрешно изправяне и опъване е едно евритмично И. Почувствайте в горните крайници, в всяка част от ръцете, като правите упражнението. Сега се получава като венец от светлина, който ни обгражда. И можем да го сравним със слънчев часовник. И затова е важно долната част да не се забравя и да се направи целия кръг.

Слънцето не губи от енергията си, когато лъчите му попадат върху земната повърхност.

Това може да се постигне когато сърцето е спокойно, равновесие и това състояние настъпва след като сме направили всички тези лъчи. Това подпомага и изразяването на същността на човека, на личността му.

Идва ред на краката и на стъпалата, да започнем с това как усещате целия десен крак-отдолу догоре, и сега обратно до другия крак да се върнем. Продължаваме да работим с десния крак и да направим 1/8 , след това 1/ 4, усещайте какво се случва в крака, а сега 3/ 4 , назад и ½ , т.е пет лъча, а сега да ги свържем с десния крак.Пак повтарям, концентрирайте се какво е чувството в крака. Десен крак, ляв крак. Когато движите десния крак се опитайте да го движите все едно чертаете , а не да го мятате, и да можете да го спрете по всяко време. За да можем да направим това упражнение автоматично, главата е изправена и не гледаме към краката. Пазим равновесие, важно е да се концентрираме върху усещането в крака. Усещайте целия крак през бедрото към стъпалото и винаги завършваме със спокойното поставяне на краката един до друг. А сега следваме лъчите и свързваме 5-те точки. Със сигурност ви прави впечатление, че е добре да се повтаря упражнението. Свикнали сме нашият мозък да ни води.

Когато играем евритмия или лечебна евритмия, добре е да действаме без за включваме мозъка и главата.

Вярно е, че психиатрията и психосоматиката като отделения са много малки, но трябва да видим в бъдеще по какъв начин да ги разширим. Това, което забелязвам е, че някои от пациентите, когато имат нужда от болница, обичат да идват при нас. Ние не се опитваме да правим никаква реклама, що се отнася до психиатрията, иначе напливът ще бъде огромен. Много важно за психиатричното отделение е да съществува тясно сътрудничество между лекуващите лекари, пациентите, кухненския персонал, градинарят и т.н., за да може пациентът да намери това равновесие в себе си към здравето. Това е една болница, която бавно и постепенно расте .

Д-р Ита Вегман е започнала в една селска къща с 12 пациенти. Когато бе основана болница, първоначално хората, които се грижеха за пациентите и тези, които бяха на нощно дежурство спяха в същата стая, която ползваха тези, които бяха на работа през деня и се редуваха, друго яче не беше възможно. Да не забравяме че много от нещата са се случвали преди 90 г, сега това се е променило, вече има и договори със Здравната каса. Това позволява много пациенти от различни категории и прослойки да идват при нас. Но така или иначе, до ден днешен, всички, които работят при нас, независимо дали става въпрос за лекарския или другия персонал –болногледачи напр, или за секретарката, печелят много по-малко, отколкото в други болници. В противен случай не е възможно да се осъществи тази тясна среща с пациента в терапевтичния процес и, за разлика от начина по който се преглежда в традиционната медицина.

Д-р Ита Вегман извърши пионерска работа, защото тя следва медицина във време, когато това е било почти невъзможно в Европа. Тя е първо дете на холандски емигранти, родена е в Джава, Индонезия. Индонезия е много специфична страна, в която се усещат как природните сили са много живи, много силни, има вулканична дейност. Земята там е много млада, което означава, че в нея има изключително много жизнени сили. Като млада жена Ита Вегман е живяла за кратко и в Холандия, където тя научава една практическа професия – на масажистка, т.е работа с ръцете. По-късно, тя в Берлин се запознава с Рудолф Щайнер и едва тогава взема това решение да следва медицина в Цюрих, Швейцария. В паспорта си тя поправя датата си на раждане, т.е прави се с 2 години по-млада и то е за да може да следва медицина в Цюрих. След което с помощта на родители и близки, тя успява да събере средства и да закупи тази селска къща в Арлесхайм, Щвейцария, където да основе тази болница. Вегман е една нестандартна личност, която е използвала всичко, което е знаела и можела в медицината. Тук не е ставало дума за едно единствено хомеопатично средство, или когато има някакво лечебно средство да се дава на всеки човек същото. Тя е била много практична, всичко, което е научила от Духовната наука и от Р.Щайнер е усвоила, всичко това е използвала в работата си с пациентите.

В областта на психиатрията има различни антропософски психиатрични болници. Напр. от 80 г. в Германия съществува болницата на Хуземан, която има повече от 100 пациенти. Но има и в Хердеке, Северна Германия, където освен психиатрично отделение, разполагат и с дневен център. В Холандия също има психиатрична болница, но и много селски къщи, заедно със стопанства, където се приемат психично болни. Отделения психиатрични има и в Берлин.

Сега пристъпваме малко към човекознанието. В психиатрията болестта се вижда видимо до телесната част. Тя се усеща в душата, всъщност, знаете, че Духът никога не може да се разболее, но в случай на психично заболяване няма как да използва душата и тялото като инструмент. И когато като лекар се опитвам да лекувам психичното заболяване, то това е съчетанието, в това, което се случва между душата и тялото. И това всъщност е областта на медикаментите. Това, което е областта на разговорите, на говоренето, по какъв начин да се живее, това се случва между душата и Духа. А лечебната евритмия навлиза надолу в тялото. Музикотерапията е нещо, което се осъществява на това ниво, нотя успява да влезе също и през душата надолу към тялото. А пък въздействието на цветовете, това е нещо, което стига до душата, но все пак зависи от това какви методи на артерапия се използват, за да могат наистина да стигнат надолу до тялото.
Когато говорихме за депресията вече споменахме , че нещата се случват в мисленето, чувстването и волята. Р.Щайнер , мисля, че през 1919 г. говори за това,как тези душевни функции са „закотвени“ в душата и тялото. И знаете, че мисленето се отразява в нервно-сетивната система, то ни позволява да осъзнаем всичко това, което се случва и то чрез главата. Чувстването се осъществява преди всичко в сърцето и белите дробове, това е т.нар. ритмична система. Това, което засяга душевната функция на волята , е нещо, което се осъществява от целия организъм, от всички вътрешни органи, но това, което ни позволява да действаме се извършва в храносмилателната система и във вътрешните органи, разбира се, най-вече в крайниците. При депресията, във всичките тези области се показва неравновесие. Разбира се, при всеки човек, депресията се изразява по различен начин в зависимост от неговата конституция. Като възрастните хора, които изживяват депресия ,при всеки от тях се наблюдава съвсем различна лична история. И затова при всеки един равновесието на тази система , в зависимост от неговата конституция е различна. В нашата болница ние се опитваме да постигнем това, че здравият импулс в човек да бъде подкрепен. Стана въпрос вече , че някой няма вътрешен подтик, вътрешен импулс нещо да прави.

Един от най-важните органи в нашия организъм е черният дроб. Разбира се, всички органи са важни, но в тази насока черният дроб е много важен. Много хора в храносмилателната област има затруднения, при тях се прави опит да се подсили, да се подкрепи функцията на черния дроб. На обяд нашите болногледачи правят топли компреси с бял равнец, с които се стимулира също и жлъчката. И много важно е когато правим тези неща, първо да ги пробваме върху нас самите. И аз, във времето, когато съм била във ваканция на село, съм ги пробвала. И в този случай, като че ли получаваме наново жизнени сили. При хора с депресии, които се чувстват тежки, те имат нужда понякога от многократни компреси, за да могат да усетят силите, които им се дават по този начин. И това, което споделят пациенти, те казват, че изведнъж като че ли нови идеи им се появяват, става им ясно какво да правят. Разбира се, това е само един пример, в който се показва как се подкрепя храносмилателната система. Но във всеки клиничен случай, трябва да се види кои от органите трябва да бъдат подкрепени.

В областта на чувстването, трябва да се получи отново един порив отвътре, да се получи отзвук отвътре. Тук е много важно художественият образ, който се получава от заниманията с музика и рисуване. Това, което е в сърцето- чувство на вина, чувства, които го натоварват , те трябва да бъдат докоснати. Разбира се, там много силно се усеща чувството на страх, една „теснота“. Важно е вечерно време, преди лягане, за да не може да стигнат до главата тези мисли на вина, усещане за тежест и т.н да бъдат подкрепени, и сърдечната област да бъде разтрита с лавандула или с розово масло. Това е област, при която и вътрешно, чрез растителни медикаменти да се окаже въздействие.

Третата област, това е нервно-сетивната система. Много е важно хората да започнат да възприемат света , а да не остават в себе си и в своите проблеми, като фокусът трябва да е насочен върху ТУК И СЕГА. При нас сутрин се извършват упражнения, които се отнасят до сетивни възприятия , а именно - в продължение на цяла седмица да се наблюдават 2 дървета. Тези упражнения биват направлявани или от терапевтите, или от болногледачите, защото ние подминяваме предмети, това, което е около нас, не го забелязваме и с тези упражнения пациентите започват все повече да виждат и да наблюдават дървото. И самото упражнение в група, по 20 минути всяка сутрин се наблюдава дървото и после се споделя какво е забелязано, а на следващия ден да се спомня какво е било видяно , това е нещо, което наистина подкрепя нервно-сетивната система, и поражда в нея сили. Също така помага наблюдаването в един и същи момент всяка сутрин на времето., т.е става дума за възприемането на това, което е в света. Може също някой от кухнята да дойде и всеки ден сутрин да бъде поднесен някакъв вкус за усещане, да бъде възприеман. Но може да дойде и някой от нашата лаборатория за лечебни средства, и да поднесе по един такъв лечебен продукт и така да се развие мирисното сетиво.

И разбира се, в областта на мисленето и на чувстването, това е областта на психотерапията. И е много важно да се види как човек гледа на себе си и на света в този момент на срещата. При хора с много тежка депресия е много важно е да бъде подпомогнато настоящето, т.е човек да дойде в сегашния момент, защото не е възможно тези тежки събития от миналото да бъдат преработени, защото той няма сили в момента за това. Защото във всяка една област от биографията ни има камъни, но има и цветя. Тук става дума за това човекът да намери сили, за да може отново да погледне към бъдещето. И това е един процес на съвместно откривателство с другите хора. Има,разбира се хора, които имат доста силни духовни връзки, но въпреки това, може да стигне и до тях депресията. И тогава за тях е много важно да бъдат подпомогнати. И е добре да им бъде обяснено, че тези три системи- на мисленето, чувстването и волята са неравномерно разпределени, а също и да бъдат духовно подпомогнати. Също много важно е нещата да се случват в екип и много често това означава да бъде проявено голямо търпение. Не случайно думичката „пациент“ означава търпение.

Много важно е каква субстанция се използва. Напр. за джинджифила, за който говорих може да се използва както в прясно състояние, така и като сушен прах. И трябва в температура на водата около 75 С, защото това е растение, което обича топлината и затова компресът трябва да е топъл. Ако е в сурово състояние се стрива, после се слага в съд с вода, след това платът се изстисква, навива се около тялото и отгоре се слага вълнено парче. Важно е да се отбележи, че компресът трябва да е много топъл, след това започва после самият джинджифил своята топлина да отделя. Стои около 30 мин.

Ако се вземе друга субстанция- оксалис, то компресът не трябва да е горещ, защото растението не го обича. И се прилага само с температура, близка до телесната – 37 С. Когато оксалисът се прилага при хора с депресия, които са отслабнали или се чувстват много слаби, той се слага в мас и се прави кремообразно. Компресът с оксалис се прави повече около слънчевия сплит. Има разлика в компресите, когато се прави на хора в депресия, които са слаби и на тези, които са надебеляли. Оксалисът не трябва да се слага в топла , а в хладка вода.

Може би е добре да направим семинар за производството на лечебни средства.