а) съвместно третиран проблем – това са проблеми свързани със зависещата и взаимозависеща функция на медицинската сестра (акушерката), които се свеждат до наблюдение на болния с цел установяване на проблема и уведомяването на лекаря – медицинската сестра (акушерката) е тази, която определя в кой момент кои признаци са критични и изискват лекарска намеса и изпълнение на лекарските назначения; б) проблеми, свързани с автономната функция на медицинската сестра – това са проблеми, които медицинската сестра сама диагностицира и решава чрез адекватната сестринска интервенция като за резултатите от това носи лична отговорност.
2. Събиране на данни на ниво знания, умения, опит и интуиция. На този етап усилията се насочват към откриване на признаците (показателите) за даден проблем.
3. Откриване и групиране на признаците – установени факти, които излизат извън биологичните, психологичните и социални норми.
4. Изработване на хипотези – въз основа на събраните данни, както и откриване и групиране на определени признаци се изработват една или няколко хипотези –или т.нар. възможни диагнози.
5. Валидиране на резултатите.
За да пристъпи към валидиране трябва м/с, акушерката да е сигурна, че проблемът съществува.
За да проверим неговото наличие е необходимо отново да се проверят данните, регистрирани в сестринското досие, задълбочено да се анализират, да се потърси мнението на колеги от други смени, да се проведат допълнителни разговори и наблюдения с конкретна насоченост.
Важно е:
Пациентът със свои думи сам да може да конкретизира проблема.
