Държавата трябва да подсигури солидарно и достъпно здравеопазване за всеки

Държавата трябва да подсигури солидарно и достъпно здравеопазване за всеки

- Когато говорим за здравеопазване, трябва да сме наясно, че това е най-тежкият и чувствителен сектор. Проблемите са много и това не важи само за България. Няма страна, в която проблемите да са решени на сто процента. Думата реформа у нас почти винаги се свързва с раздържавяване и с налагане на тезата, че всичко частно се стопанисва и управлява по-добре. Да, ама не. Сектор здравеопазване прави изключение. Тежестта в този социален сектор трябва да бъде на държавата. Тя е тази, която трябва да има основната роля и да подсигури солидарно и достъпно здравеопазване за всеки един пациент, независимо какъв е неговият икономически статус и в какъв район живее. Предполагам, че няма човек, който да не се е сблъскал с проблемите от това, че цели области са останали без определени специалисти, без отделения, дори вече и без болници. Редица населени места са без аптека, без лекар и без зъболекар. Много често километрите и времето, които трябва да пропътува един пациент, за да му бъде оказана медицинска помощ, са фатални. Здравето на нацията е най-важното, с което в една цивилизована държава не трябва да се прави компромис. Необходима е адекватна здравна карта, съобразена с нуждите на всяко населено място и регион и всичко това да бъде гарантирано от държавни здравни структури, които са своевременен елемент от националната сигурност, и трябва със закон да се забрани да бъдат закривани или приватизирани. Тук е мястото да кажа, че съвсем наскоро парламентарната група на БСП имаше предложение всички държавни, общински здравни заведения да бъдат поставени в забранителен списък за приватизация до окончателно влизане в сила на Националната здравна карта, но за съжаление, това разумно предложение отново не беше чуто от управляващите.

Държавата е тази, която трябва да се погрижи и за достъпа до животоспасяващи лекарства за всеки пациент. Ние сме с най-късия списък на такива, заплащани на сто процента НЗОК. Затова предлагаме всички те да бъдат изцяло заплащани от държавата, както и да бъде намалена ставката на ДДС върху лекарствата с цел да станат по-достъпни. Темата е много дълга, но трябва да тръгнем още от ВУЗ-вете, от медицинските университети, които произвеждат кадри. Обучението им да бъде обвързано с държавни стипендии, с ангажимент след това да останат на работа в България. И при едно адекватно заплащане на техния труд трайно да останат тук. Национални програми в сферата на социално значимите заболявания, скрининг, ранна диагностика, профилактика, във всяка една сфера държавата може и трябва да бъде основен регулатор.

- Какви мерки предлагате за справяне с корупцията в здравеопазването?

- Колкото и да се набива в съзнанието на хората, че пари за здравеопазване няма, трябва да се знае, че в тази сфера ежегодно се въртят над 9 млрд. лв., от които близо 5 млрд. са публичен ресурс. Голям процент от тези суми не се разходват правилно и има създадени условия за корупция. Наред с механизмите, които са приоритет на съответните служби, занимаващи се с този бич на прехода, може да има и адекватни регулаторни механизми от страна на Министерството на здравеопазването, които да ограничат тези процеси. Електронното здравно досие, информацията към пациента, той какъв ресурс носи след себе си, несъмнено ще го направят съпричастен към този процес на регулация и ограничаване на корупцията.

От числата, споменати по-горе, се вижда, че близо 50 % от парите за здраве са преки плащания от пациента въпреки неговите здравноосигурителни вноски и произтичащите права от тях. За сравнение в повечето развити държави този процент стига под 20. И това трябва да бъде променено.

И двойно повече пари да се отделят за здраве, в условията на корупция те никога няма да стигат.

- За съжаление, системата е толкова изкривена, че голяма част от директорите на болниците като търговски дружества говорят само и единствено за печалба и пари. Много от тях смятат, че доброто управление на поверената му болница се свежда само до печалба. За съжаление, мога да кажа, че много често на пациента се гледа като на банкнота. Затова ние от БСП предлагаме да се промени статутът на лечебните заведения и те да бъдат регистрирани по Закона за лечебните заведения, където не се планира и калкулира печалба. Там, където се разходват публични средства, думата бизнес да изчезне и здравеопазването да придобие естествените си социални функции.

- Дебело искам да почертая, че "Визия за България" не е закон, това е проект, който БСП изготви и поставя на широко обществено обсъждане в следващите месеци, в което трябва да вземат участие пациентски, съсловни организации, здравни експерти и мениджъри. Съответно трябва да се търси широк политически консенсус. Целта е на изхода да има готов, работещ документ, удовлетворяващ здравни работници и пациенти. Темата здравеопазване не бива да се използва за противопоставяне между политици, лекари и пациенти. Смятам, че в България има експертиза, която да създаде продукт, който да акумулира около себе си широка подкрепа и разбиране.

- Несъмнено, след като става въпрос за търговия в здравеопазването, това означава и че има сериозни икономически интереси. През целия преход в България, в условията на криворазбрана демокрация и див капитализъм, както във всеки друг отрасъл, така и в здравеопазването се създадоха условия за спекулация и акумулиране на огромни парични потоци в определени лица и фирми. Дори няма да бъде пресилено, ако кажа, че част от този сектор се доближава до сивия и сенчестия бизнес в България. Тъй че несъмнено ще има отпор. Мисля, че всеки, който иска да управлява, трябва да бъде наясно с това и да има волята да се противопостави на всичко, онова, което не е в интерес и не защитава правата на хората.

- Винаги съм бил за това, можещи и кадърни хора да бъдат адекватно възнаградени и още повече, когато пък става въпрос за лекари, които спасяват човешки животи и са задължени да поддържат едно високо ниво като специалисти. Що се касае до огромните доходи, които вие визирате, те са част от сбърканата ни система на здравеопазване. Нормално е по-добрите специалисти, част от които имат научни трудове, заемат ръководни постове в системата, четат лекции в чужбина да получават и по-високи доходи. Не е нормално обаче подготвен специалист само заради това, че не работи в големия град, респективно - в голяма болница да бъде десетки пъти по-ниско възнаграден. Този дисбаланс създава напрежение както вътре в лекарското съсловие, така и между лекари и пациенти. Всички тези директори с високи доходи, които са обект на коментар в последните седмици, са колеги, високо оценени и уважавани от мен, така че аз не бих могъл да ги коментирам. Ако има нещо нередно или противозаконно, има служби в страната, които могат да вземат отношение.