СЕКС И ЧАКРИ
Всичко в живота е като бумеранг. Получаваме това, което даваме.
Вече засегнахме одухотвореността на цветовете и звуците, спокойната сила на Висшия Аз и как всичко това се свързва с телата, в които живеем, но това е непълно, ако не обсъдим и една от най-основните човешки дейности - секса. Той е привлекателен и объркващ, както и всяко друго занимание, на което се отдава човек.
Първо, от всичко, което съм чела и научила от терапевти и специалисти по психология, сексът рядко се прави заради самия него. Той се използва, за да се отработят други емоции, други нужди, като жажда за власт, чувство за собственост, контрол, благоприличие, господство, безпокойства, привързаност към майка или баща и многообразни други аспекти на човешкото състояние. Разглеждането им е запълнило хиляди книги от същите тези специалисти. По-голямата част от този аналитичен материал, тъй като засяга деоформациите, по необходимост е негативна.
Относително малко се казва за жизнено важната и по-ложителна роля на секса в същетвуващите връзки - и физически, и духовни. Знаем, че тя е съществена, понеже тя е основната сила, която осигурява продължаването на човешкия род. Знаем, че трябва да е положителна точно защото тя е толкова основна и защото чувствата ни към другия човек в този смисъл може да са силен катализатор за преследването на договарянето на радостна интимност.
Това, за което не съм чела, е интуитивната сила, която усещаме, когато сме привлечени от друг човек. Бих искала да дам пример със себе си. Чувствам се привлечена не само от тялото и лицето; считам, че и духовната същност на човек също оказва силно въздействие. Може дори да си спомняме тази личност от друго време и друго място. Когато две души се срещнат и взаимодействат, сексът се превръща в общуване на физическото същество, така че духовното познаване, което всеки може да има по отношение на другия, да може да се изследва и разучи по-дълбоко.
Смятам, че всички сме имали опитности и като мъже, и като жени. Всеки пол носи със себе си различна комбинация от енергийни модели, като мъжкото е по-нападателно, проявяващо се и ориентирано към интелекта; женското е по-възприемчиво, интуитивно съзидаващо и ориентирано към емоциите.
В обществата на Индия, Средния Изток и Ориента женското начало представлява ин енергията, а мъжкото -ян енергията. Те двете по същество се допълват и правят вселената едно цяло, като ян е външна и проявяваща се, а ин - вътрешна и съзидателна.
Поглеждайки на половия инстинкт от тази гледна точка - т. е. необходимостта да се допълнят или обединят ин и ян - ми бе интересно да проуча емоционалните въпроси, въртящи се около сексуалната потребност от гледна точка на връзката им със системата на чакрите в човешкото тяло.
Научих, че в гореспоменатите общества трите по-долни чакри и при мъжете, и при жените, действат главно с ян енергия, енергията на онези въпроси, които са свързани с физическото, земното ниво на съществуванието. Трите горни чакри при жените и при мъжете работят основно с ин енергия, която съответства най-вече на темите, свързани с духа.
Сърдечната чакра, намираща се в сърцето, е андрогинна. Тя е седалище и дом на душата, или Висшият Аз, и е абсолютно балансирана по отношение на ин и ян в изявите си. Висшият Аз е свързан и взаимодейства с Божествената енергия, която също е съвършена в своя баланс на сътворение и проявление, ин и ян.
Следователно колкото повече всеки от нас отразява съвършенството на Висшия Аз, толкова повече сме в равновесие и сме по-андрогинни. Това не означава бисексуални. Просто значи напълно уравновесено приемане на женското и мъжкото начало във всеки от нас.
Когато внимателно разгледаме своите проблеми и конфликти, свързани с живота, свободата и търсенето на щастие, става ясно, че много от тях са свързани със схващанията ни по отношение на мъжкото и женското, не само във връзка със секса, но също и относно творчеството и начините на изява. Имаме ли нужда да се налагаме, защото се страхуваме от гибел, ако сме пасивни и нежни? Необходимо ли ни е да контролираме, понеже се опасяваме, че може нас да контролират? Имаме ли смелостта да послушаме шепота на интуицията, а не гръмките искания на интелекта?
Тъй като сме несъвършени същества и трябва да се справим, доколкото можем, с липсите, незадоволените потребности и гнева в психиката ни, използваме половото привличане, за да изберем хора, с които да разрешим тези въпроси. Можем да бъдем сексуално притеглени към някой, защото усещаме в този човек проблем, който е отражение на собствените ни безпокойства, и сексът става повод и мост към близостта. Това, което смътно усещаме в себе си, можем да разпознаем, понякога със заслепяваща яснота, в друг човек. Интимността ни дава възможност да уредим това. Едно взаимоотношение става все по-ползотворно, когато разберем, че виждаме себе си в своя партньор - и доброто, и лошото. Затова навлизането навътре, за да открием защо обичаме даден човек, а не друг, може да се окаже много поучително и с огромно значение за откриването на това кои сме всъщност и кого в действителност обичаме или не обичаме (себе си!).
Проблемите ни, свързани с изразяването и с личната близост, фактически зависят от уравновесяването на мъжкото и женското в нас.
Следователно, ако погледнем метафизично на нещата, първата крачка е всеки партньор да приеме наличието на тези две начала в себе си. Това не е лесно. Много мъже се чувстват заплашени от ин енергията си. Може би, ако те разпознаят ян компонентите в своите партньорки, това би им помогнало да приемат собствената си чувствителност и способност за интуиция и нежност. Това е приложимо също и за отношенията между хомосексуалистите. В спорове и неразбирателства едно много полезно упражнение при уреждането на въпроса е това, което артистите често правят: четенето на репликите на другия. В момента, в който започнете да играете ролята на вашия опонент (или партньор), започвате да разбирате по-добре проблемите му. Защото, помнете, другият чете вашата роля. Това е много поучителен процес и може да помогне да се намали страхът и гневът, и по този начин ще разберем силните страни и на ин, и на ян.
Обществата, разбиращи влиянието на енергията на зодиака (на всеки период от 2100 години), знаят, че енергията на отминаващата епоха - Епохата на Рибите - бе мъжка, ян енергия. Влиянието й водеше към агресивност, проява на рационалния интелект и сила на волята. Западният свят бе прекрасен пример за изявата на ян енергията. Всъщност целият свят бе ориентиран към ян. Повечето от лидерите в света са мъже, опитали се да разрешат проблемите на планетата главно чрез интелекта и волята. Вече сме в Епохата на Водолей, който е с ин, женската енергия, която изисква уравновесяване на интелекта и силата на волята чрез черпене от интуитивното и духовното.
Липсата на духовност в такъв случай е липса на женското начало в много отношения, недостиг на женската духовност и в ръководството, и в личните контакти. Когато съзидателната, духовната, женската ин енергия не се уважава, използва, почита и обхваща при решаването на човешките проблеми, може да има ужасни последствия, които са съвсем очевидни. Резултатът е враждебност, страх, противоречия, гняв и липса на разбирателство. Духовните учители подсказват, че начинът, по който трябва да се отнасяме към „врага" си, е първо да се опитаме да го разберем; второ, да осъзнаем, че между нас има допирни точки на двете противоположни сили, защото иначе не би имало конфликт. Противоположните гледни точки съществуват спрямо някакъв въпрос, така че има допирни точки. Ако ги разберем по-добре, очевидно ще има по-голям шанс за разрешаване на спора.
По този начин се съсредоточаваме не върху разликите, а върху приликите. Смекчаваме полярностите и онова, което в началото е било конфронтация на противоположности, може да се превърне в съюз на достойни опоненти, при който се разбират общите черти. Трето, може да се достигне до нов етап в духовния напредък, когато противниците разберат, че разликите са послужили като катализатори за по-задълбочено разбиране, а дори и любов. Можем да го наречем любещ съюз на противоположности и всяка от тях отразява неразрешените проблеми на другата страна. Така врагът ви става най-добрият приятел.
Това схващане според мен е едно по-напредничаво разбиране и в основни линии започва с проучване на самия себе си: „От какво се опасявам? Врагът ми отразява отговора".
По този начин това се превръща в духовен въпрос, защото се учим от своя „враг". Той става наш учител. Необходимостта от доминиране над другите се измества и се преобразува в потребност от вътрешно разбиране и власт над себе си. Това е принципът на бойните изкуства (тай чи, айкидо и т. н.), който е добре познат като най-прогресивното разрешение на конфликтите. Ние на запад започваме да разбираме, че разковничето към световните противоречия се крие в личната промяна вкъщи. ~~ Това изисква уравновесяване на мъжкия и женския подход, така че да разберем не само кои сме, а и какви можем да станем. Това означава, че вече не можем да си позволяваме да пренебрегваме женския принцип на духовността, принадлежащ на истинската ни същност. Аз например бих искала да осъзнавам по-добре присъщата ни духовна енергия, която представлява равнопоставено приемане на двете начала и постъпване според вдъхновението, идващо от сърцето, в по-голяма степен, отколкото сме правили това в миналото. Сърцето - чувствата, емоциите - е седалището на Божественото съзнание, а не на интелектуалния ум.
В езотеричната и мистичната литература пише, че преди хилядолетия, по времето на Лемурия и Атлантида, човешките същества били достигнали до едно високо ниво на духовност. Изразявали сме се чрез тела и умове, които по един съвършен начин отразявали баланса на ин и ян в душата. Съблазънта на техниката отклонила вниманието от духовното и в резултат на това тези чудесни цивилизации изчезнали.
Изправени сме пред възможността това отново да се случи. Техниката в съвременния свят поражда криза в духовността. Дали човек вярва в съществуването на Атлантида и Лемурия не е толкова важно. Това, което е от значение, е постиженията на едно общество да се оценяват според това доколко духовно напреднали са неговите членове.
Степента на духовност на отделния човек се разбира от способността му да живее във физическото измерение в Г хармония с останалите хора. Степента на духовност на обществото се вижда от умението му да живее в разбирателство с всички други общества. Само тогава човекът и обществото ще могат да живеят по начин, който е проявление на Божествената сила. Тогава няма да съществува представата за разделяне от Бог. Ние всички сме едно. Творящата физичност и любовта стават възможни на всяко ниво, което можем да си представим.
Веднъж щом главната мотивация на човек стане да се изявява „като Бог", възможностите за това проявление стават все по-фини. Целта и смисълът на самия живот тогава се превръщат в одухотворяване на физическото измерение, докато станем по-богоподобни, по-способни на индивидуална и всеобща любов и съпричастие.
Какво общо има това със секса и чакрите? Днес сме в ситуация, при която болестите, предавани по полов път, създават криза със страшни последици, подобна на война. Те се предават толкова бързо, че не можем да ги овладеем. Все едно че самата природа ни моли да навлезем в себе си и да открием баланса на ин и ян в своята личност, преди да е станало прекалено късно. Тя апелира към нас да се обърнем към себе си и да открием съвършенството там, вместо непрестанно да прехвърляме отговорността за себе си върху някой друг. Все едно че всеки от нас действа с едно неопределено разочарование и чувство на загуба, на незавършеност. Това неясно усещане на този недостиг и еднакво смътната и неспирна потребност да го запълним с връзката с друг човек само води до нови разочарования. Считам, че ако навлезем навътре, за да поемем контрол над равновесието в себе си, ще последва едно по-истинско запълване.
Това означава работа с чакрите. Ако работим с тях с разбиране, това може да ни помогне да изваем и построим една добра полова връзка, понеже тук наблягането е върху вътрешните духовни центрове. В древността са били създадени тантрични техники и упражнения, чрез които да може да се издигне половото съзнание на мъжа и жената, така че те да могат да взаимодействат и поотделно, и като цяло.
Начинът да се постигне това е като медитираме с любов и оценяваме седемте центъра на съзнанието в партньора. Двамата партньори сядали един срещу друг, и се настройвали към цвета, честотата на трептене, емоционалните въпроси и Божествената енергия в системата от чакри на другия, докато практиката придобиела еротичен и чувствен вид. Малко след това кръвоснабдяването на двамата се активирало сексуално.
Тантристкият секс тогава се превръщал в духовно разпознаване на енергийните центрове на обичащи се партньори. Всеки от тях виждал себе си в другия.
Еротичната чувственост се съсредоточавала и реализирала по един духовен начин, така че когато Кундалини (жизнената сила) се издигала от основната чакра към теменната, се постигал оргазъм и се отваряла врата към Бог и по-висше духовно познание.
Създаването на потомство се превърнало в действие, в което е вложена духовността на нивото на душевната сила, позволяващо по този начин да се извърши зачатието при една повишена честота на вибрациите, така че новата душа да има на разположение една изящно аранжирана комбинация от яйцеклетка и сперматозоид, която да развие като средство за навлизане във физическото измерение.
Според преобладаващите проблеми в чакрите, засягащи индивида, били разработени индивидуални форми на еротичност и привличане. Когато единият партньор е бил сексуално чувствителен към другия, той е трябвало да се настрои към емоционалните центрове, символизирани най-добре от чакрите. По този начин се оформяли чувствени зони според емоционалните потребности, контролирани от седемте чакри, и партньор, чувствителен към тези области на тялото, се превръщал в опитен любовник.
В процеса на оргазъм се извършва едно разместване на полярностите. Мъжката става по-пасивна, а женската -по-настоятелна. По тази причина при сполучлив опит се достига до андрогинна цялост.
Тогава сексът се превръща в проява на андрогинността на душата, или казано с други думи, на съвършеното равновесие на ин и ян. Това е едно духовно старание, освободено от проблемите за надмощие, садомазохизъм, унижение или притежание. Когато сексът се освободи от тези ограничения, той се преобразува в духовен акт, чиста емоция, оттам произтича усещането, че партньорите се докосват до Бог.
Сексуалното приключение на общуването между телата, стремящи се да достигнат до сливане на ин и ян, създава едно преживяване, което може да ни свърже с някой в продължение на много години, тъй като то напомня на равновесието отпреди хилядолетия. Усещаме се като едно, обединени, цялостни.
Много хора при бързо развиващото се духовно пробуждане започват да се отнасят към половия живот по различен начин. Те описват разсейването на сексуалното напрежение, защото се уравновесяват вътрешно. Те чувстват, че сексът се отказва от тях, а не обратното. Вече не е толкова страшно наложително да намерим партньор, за да задоволим физическите си потребности. Вътрешната същност се пречиства и удовлетворява. Хората се чувстват по-съвършени в себе си; следователно когато те открият, че се привързват към някого, връзката се осъществява поради еднаквото разбиране, а не поради страх и чувство на нужда и самота.
Когато започнете да се доверявате на духовността на половия живот, по същество вие си позволявате да се отдадете на женския аспект в себе си. Това не е лесно, когато живеем в ян-ориентиран свят. Ключът към това е отдаването - да позволим на себе си да се отдадем на интуицията на Богинята, на съзидателността на Богинята, на Богинята и скрития в нас Божествен пламък на доверието. Няма значение дали сте мъж или жена, енергията на Богинята копнее за изява. Това е енергията на толерантността, на разрешаването, на подхранването и безусловната любов. Когато разпознаем Богинята в себе си, одухотворява-нето на физическото измерение ще бъде доведено докрай.
Но прекалено дълго ни е било страх да й се доверим. Всъщност ние сме настроени против нея, поради страх. „Мога ли да си позволя да се доверя, че няма да бъда завладян или да се загубя?" „Мога ли да си разреша да еволюирам, вместо просто да се стремя да оцелея?"
Това са сексуалните въпроси на Новата Епоха на духовността. Мъжката, изявяващата се енергия може да се види. Женската, творческата енергия е скрита. Доверието в нея означава доверие в невидимото: невидими истини, невидими измерения, невидима действителност, невидими същества. Всъщност невидим Бог.
Да отдадем своята изявяваща се самоличност на уравновесената самоличност, която все още не можем да видим и да изпитаме е задачата пред всеки от нас.
Ние сме специалисти в областта на физическото оцеляване, но в сферата на духовната еволюция сме новаци.
Може би след потопа и унищожението на познатия свят (без значение дали са съществували Лемурия и Атлантида) ние поради огромния страх сме си позволили да възприемем отношение, необходимо за самосъхранение, за сметка на духовното доверие на процеса на еволюция. Еволюиралата душа автоматически е и оцеляла душа, но недоверието и страхът ни пречат да проумеем мъдростта в
това.
И така, сега самото ни оцеляване зависи от разбирането на необходимостта да балансираме себе си физически, умствено и духовно. А духовното равновесие е най-належащото. Може би самият смисъл на живота е да обединим видимото и невидимото във физическата ни действителност - да балансираме мъжкото и женското в себе си и да поддържаме и двете и в своите партньори. Тогава ще сме одухотворили материалното и материализирали духовното. И във взаимоотношенията си с другите ще се изявяваме с уравновесено разбиране на истинската си същност андрогинна и в съвършено равновесие.
хп
ЦЯЛАТАВЕЧНОСТ НАВЕДНЪЖ
Всеки от нас е временно въплъщение на спомени.
Въпросът за времето винаги е бил неуловим и труден за мен. Причината за това изглежда е защото никога нямам достатъчно от него. Помня, че в младежката си възраст гледах на времето почти като на враг. Смятам, че хората като мен, с големи стремежи, обикновено споделят това виждане. Използвах времето като мотивираща сила (неговата липса ме караше да върша повече), но този подход не ме правеше щастлива. Бях неспокойна и продуктивна.
Почувствах, че трябва да има някакъв начин за възприемане на времето така, че да бъда едновременно и щастлива, и продуктивна. Никога не съм приемала теорията, че е по-добре да бъда невротизирана артистка, отколкото щастлива скитничка. Когато се захванах с духовно и метафизично търсене, осъзнах, че представата ми за времето започва да се измества. С това не искам да кажа, че започнах да закъснявам за срещи, защото бях на седмото небе от щастие. Искам да кажа, че по някаква причина, ако се отпуснех и отдавах на идеята, че ще има достатъчно време, обикновено точно така се получаваше. Струваше ми се, че времето като че ли се огъваше и се разтегляше. С доверието, че всичко ще стане както трябва, обикновено така се и получаваше. Медитацията имаше връзка с това.
Когато медитирах, открих, че времето придобива нов смисъл. Бях чела, че Айнщайн е казал, че линейно протичащото време е изобретение на човечеството, с цел да ни помогне да се съсредоточим в пространството. Не бях ли сътворила и аз своята концепция за него, за да мога да се съсредоточа върху успеха?
Когато медитирах, се почувствах свързана с всемирното единство и времето, както аз го измервах, стана маловажно. Чувствах се съвсем спокойна в настоящето. В резултат на това почувствах, че съм част от всичко и се намирам навсякъде едновременно. Открих, че ставам дори по-продуктивна, защото се захранвах от тази всемирна цялост, вместо да се изчерпвам от безпокойства относно онова, което може да не успея да направя в бъдеще. Тази езотерична мистична представа вече се превърна в сърцевината на научното мислене на Новата Епоха, в тема на научни експерименти и в най-висшата форма на теоретично мислене.
Дузпата обаче не може да се измери. Когато описваме безграничните параметри на преживяването на душата имаме нужда от фрази от рода на някъде другаде и по някое друго време.
При навлизането и излизането от опитностите по време на медитация, човек чувства, че миналото и бъдещето са толкова действителни, колкото и настоящето. Те са такива, разбира се. Съществуват ясни емоционални спомени от времена и места, намиращи се в „миналото" и в „бъдещето"1 - но въпреки това вие чувствате, че те стават в момента.
Когато това се случи, вие прозирате, че всичко във времето се извършва едновременно.
С други думи това, което изживяваме като линейно време, всъщност е едно фокусиране, което ни позволява да се съсредоточим върху онова, което ни интересува и възбужда любопитството ни в ограничения момент. В действителност с едно малко отместване на фокуса можем да изживеем друго време и друго приключение, като разширим осъзнаването си за момента.
От тази гледна точка линейното прераждане (т. е. животи, изживени последователно един след друг) не е истината, а по-скоро едно преживяване на онова, към което избираме да насочим съзнателното си внимание. Следователно настоящият живот, който водим, е просто едно фокусиране по наше желание и той съществува едновременно с други приключения, но „сега" се съсредоточаваме върху него.
Нека направим една аналогия с тялото - аз зная, че имам цялостно тяло, състоящо се от глава, торс, ръце и крака. Ако обаче реша да се съсредоточа и насоча вниманието си само върху дясната ръка, няма да осъзнавам със същата интензивност останалата част от тялото си. Това, разбира се, не означава, че друго не съществува. Означава само, че в този момент не съм насочила вниманието си към другите части на тялото. Дясната ръка в случая е аналогия на настоящия живот. Този живот съществува поради фокусирането към него, но това не означава, че целокупността на преживяванията на душата ми не става едновременно с това.
Или да погледнем по друг начин: ако Айнщайн, Ален Аспект и други физици са прави да смятат, че всичко във времето става едновременно, тогава това важи и за целокупността от опитностите на душата.
Схващането на тази концепция оказа огромно влияние върху мен. Ако всичко става заедно, тогава проблемите на това „време" не са чак толкова сериозни, освен дотолкова, доколкото те са резултат на случилото се „преди" това. Изяснява се разбирането на законите на карма. Вие наистина можете да проследите във времето произхода на някоя болезнена опитност и да видите съвършеното действие на закона за причината и следствието.
Неочаквано осъзнавате, че карма не е с наказателна цел; в замяна на това вие преживявате пълния кръг на това, което първоначално сте направили. Изявената енергия в края на краищата се завръща обратно като бумеранг и вие получавате всичко, което сте дали, без значение „кога" е било това. Тъй като цялото време и пространство настъпват едновременно, ние си избираме върху какво да се съсредоточим и да преживеем. Това е свободната воля.
Затова, когато се казва, че сами определяме и създаваме своята действителност, това, което се има предвид, е, че от необятния избор на възможни енергийни схеми ние подбираме онези варианти, които създават емоционални импулси, свързващи ни по най-подходящия начин с уроците, от които се нуждаем, за да научим това, което ни е
необходимо.
Всеки път, когато съм притеснена или разстроена от нещо, „навлизам навътре" и моля своя Висш Аз да ме насочи към първоизточника на това, което чувствам. Ако притежавам необходимата дисциплина и се обвържа с вътрешното отдаване, мога да проследя затруднението обратно към причини и следствия отпреди хилядолетия. Когато изживявам това издирване, струва ми се, че то се случва сега. Следователно днес, в този живот, аз съм резултат на много преживявания и на много карма, натрупана в продължение на много животи. Аз съм следствие на всичките си животи и опитности, точно както като възрастна аз съм продукт на преживяванията си като дете.
Когато си спомням какво се е случило, когато съм била малка, аз възпроизвеждам емоциите е този момеят. Въздействието може да е също толкова силно, въпреки че преминава през филтъра на зрелите възприятия. По време на регресията* под хипноза човек изживява събития от миналото в същия емоционален център както когато те са станали в действителност. Пациентът не е под контрола на гледната си точка на възрастен човек, какъвто е понастоящем. В замяна на това хипнозата му позволява да преживее миналото в себе си, което, въпреки че е детинско, все още протича в него сега.
* Връщане назад във времето в този живот или в предишните животи. (Бел. прев.)
По този начин е възможно да разширим ограниченото си и линейно виждане за времето и да започнем да разбираме, че действителността има много по-големи възможности.
Ние, хората от западната цивилизация, имаме съвсем различно устройство и начин на възприемане на себе си и на своите преживявания от хората, живеещи на изток. Нас ни възпитават да мислим и усещаме по линеен начин, което изисква много логична и рационална гледна точка. Това е от компетентността на лявото мозъчно полукълбо. Хората, мислещи по този начин, логически поставят една мисъл след другата по същия начин, по който ходим, и вървят от причината към следствието по една ясна, но тясна пътека на мисълта. Това е основата на научното редуциращо мислене, което характеризира напредъка на техниката, но то е склонно да пренебрегва всичко, което не е на неговия път или не отговаря на критериите му.
Ориенталската мисъл не е толкова линейна, но има повече широта и допуска изследването по допирателните и отклоненията. Тя е по-малко точна, по-разлята и абстрактна и следователно по-способна едновременно да поддържа противоречащи представи. В резултат на това мислителите и учените от Ориента могат да видят по-широката връзка между събитията, която би била като парадоксална загадка и би объркала ляво-мислещия човек от запада. Неговият рационален и обективен подход е изграден според правилата на класическата логика и е много благонадежден в рамките на линейната действителност. Но западните мислители се затрудняват при създаването на нови разбирания и по-широки понятия, отнасящи се до истината за самата действителност.
Напоследък обаче - т. е. през последните две десетилетия - на запад има една голяма вълна в научното мислене и експериментите във връзка с представи, които могат да бъдат определени като граничещи с мистиката. Само квантовата теория е създала увлекателни области за размишление върху естеството на вселената, което от своя страна води до въпроси как материята във вселената получава информация - как например една група от необособени клетки в човешкото тяло, всяка от които съдържа кода от ДНК, способен да създаде цялото тяло, решава коя от тях ще се оформи като глава, коя - като крак или нещо друго? Кой или какво информира клетките за различните им роли, когато всяка от тях има потенциала да играе всякаква роля?
Нито Изтокът, нито Западът притежават отговора, но на запад са възникнали някои великолепни хипотези, които могат да отведат човек до въпроса „Какво е съзнанието?" Радикалната теория на биохимика Руперт Шелдрейк за М-полето, която бе описана по-рано в тази книга, е основана на доказаната способност на екземплярите от един вид да се „учат" един друг на форми на поведение и израстване, дори и когато ги разделят големи разстояния. М-полето функционира през времето и пространството.
Този и много други теории, подкрепени с доказани опити, подкрепят холистичната представа за пространството и времето.
Източната мисъл изглежда не се нуждае от доказателства и възприема схващания, които са с по-голяма гъвкавост спрямо новите стадии на интуитивно познание. Това е работата на дясното полукълбо. Мисленето с него допуска интуитивни и субективни подходи, които могат да създадат нови мисловни 4юрми и виждания. То позволява също така и едно вътрешно отдаване на духовната действителност в нас.
Такова отдаване става по време на медитация, която за много ориенталци е нещо обикновено.
По време на медитация много хора се виждат в предишен живот и понякога преживяват драматични събития от онова време, които обясняват някой силен и неразбираем страх в този живот.
Източната мисъл приема прераждането като нещо естествено. Те смятат, че душата, Висшият Аз, помни всичките си животи, въпреки че съзнателният ум може да не ги признава.
По време на медитация човек започва да чувства фината всемирна енергия, наричана прана от индийците, чи от китайците, ка от египтяните, озонова енергия от Вилхелм Райх, животински магнетизъм от Месмер, одическа сила от Райхенбах. Това е енергията на Божествения извор в нас. Когато се настроим към него, автоматически усещаме как ставаме по-уравновесени.
Сега, с навлизането на източния начин на мислене в западния поток на съзнаване, ние от запада започваме все повече да си позволяваме да погледнем настрани към това, което назоваваме действителност. Не е необходимо да се фиксираме в линейните ограничения на логиката и емпиричната доказуемост. Процесите на спомените, въображението и интуитивната фантазия вече се разглеждат не само като принадлежащи на сферата на „нереалното", но по-скоро като потенциал на разширената действителност. С други думи физическите измерения на действителността, каквато ние я възприемаме, може би не са, и всъщност почти сигурно е, че не са, единствените истински измерения.
Нещо повече, физикът Дейвид Бом е въвел теорията за „скритите променливи", съществуващи на някакво друго ниво или нива на действителността, които превишават дори възможната „неопределеност". След като срещнал Кришнамурти, той продължил да развива своите виждания за връзката между теорията за субатомните частици и схващанията за вселената.
В книгата си „Целостта и подразбиращият се ред" Бом стига до извода, че тази теория не само е част от непрекъснатото единство, съществуващо на няколко нива, но и че видимият свят - триизмерният свят, който познаваме - е просто проекция на една по-висша и многоизмерна действителност. Освен това тези неща имат връзка с целостта на времето и с пълната взаимосвързаност.
По този начин основният "подход на западното мислене и разбиране става по-балансиран и в резултат на това ние се чувстваме по-свободни да изучаваме себе си като духовни същества - една истина, която след време ще се оценява наравно с техническите постижения. Фактически това, което правим, е изследване на вътрешната физика на силата на душата.
Интуитивното познание за душата е внедрено дълбоко в човешката природа, но ние, западните хора, отдавна пренебрегваме духовните си корени. Интуитивното мислене винаги е играло по-съществена роля в човешката еволюция, отколкото ограничените схващания на логиката, понеже то засяга по-висшите измерения и Божествените реалности. Те ни дават възможност да се почувстваме свързани към извора на вътрешната Божествена енергия, чиито възможности за вдъхновение и изява чрез любовта са неограничени.
Лявото и дясното полукълбо на повечето деца са уравновесени и те притежават психични възможности, докато не започнат да изучават определените начини на мислене и да възприемат ограниченията. Причината за тези техни първоначални способности се крие във факта, че епифизната им жлеза, която според източните езотерични учения е органът за телепатия, е добре развита по рождение. Постепенно тя се смалява, поради липса на стимули и употреба, когато детето израства и започва да използва логиката на лявото полукълбо, вместо интуицията и чувствата на дясното.
Детето с психически способности вижда скритото за обикновените простосмъртни, използващи лявото полукълбо, в едно измерение, познато като четвъртото, отвъд онези, които схващаме като „действителни".
Четвъртото измерение е областта на свръхсъзнанието. Това е измерението, описано от Айнщайн като непритежаващо време и пространство. Мистиците казват, че това е измерението на душата, която от своята позиция обхваща една вселена, в която знанието, мъдростта и времето съществуват като едно цяло.
И древните учители, и съвременните мъдреци твърдят, че човешкият ум, когато се хармонизира със свръхсъзнанието на душата, притежава потенциал за пълно познание на всички тайни на живота и вселената.
Ориенталците всъщност гледат на хората като на дух, който е въплътен във физическото измерение: душа, въплътила се в материята. Раждането тук следователно е ограничение на духа, а смъртта на тялото е завръщането на духа в присъщата му област. Така че дори представата ни за смъртта зависи от начина ни на мислене. Това е друга точка на разминаване между западното научно мислене и източните схващания по отношение на естеството на действителността.
Постепенно заключенията на съвременните квантови физици и вижданията на древните мъдреци и мистици изглежда се сближават по отношение на природата на действителността във вселената.
„Основният елемент на вселената е елементът на ума" - е писал сър Артур Едингтон, велик английски физик. Това съвпада точно с твърдението на учителите по Зен, че всемирът е изграден от собствените ни умствени образи.
Съзнанието е начинът, по който възприемаме действителността. Няма действителна разлика между онова, което долавяме, и онова, което смятаме за действителност.
А сега идваме до още един великолепен пример за експериментите на Новата Епоха.
А. Р. Г. Оуен описва в книгата си „Можем ли да обясним полтергайста?" своя опит да създаде този феномен заедно с още осем негови приятели и съпругата му. Те измислили съвместно една съвсем фиктивна личност, като всеки от тях добавял различни части от цялото, докато създали един комбиниран индивид, чието име, пол, възраст, външен вид, рождена дата, главни влечения и антипатии, предпочитания за храни и още много данни били твърдо установени, включително тези за „контрол", неверни исторически подробности, отнасящи се за събитията по негово време.
В течение на повече от година групата се срещала всяка седмица и съвсем сериозно участниците проектирали и се опитвали да се свържат със своето творение - но без успех. Тогава г-жа Оуен случайно прочела за подобен експеримент, проведен в началото на века, време, когато по-тропването по масата, гадаенето по дъсчиците за писане и масичките на спиритическите сеанси и други занимателни игри с окултното били ВЕСЕЛИ и РАЗВЛЕКАТЕЛНИ светски забавления. Групата на Оуен се отпуснала и започнала, така да се каже, да се наслаждава на заниманията си, хората разговаряли свободно, шегували се и изобщо прекарвали приятно. Само след няколко сеанса те били стреснати от силните потропвания по масата. „Филип" желаел да се присъедини към тях.
Те установили метод за общуване и Филип бодро проявявал чертите, които те били вложили в него, включително и историческите неточности. След това, за тяхно изумление, Филип продължил и разкрасил биографията си, разказвайки на своите автори как родителите му починали от едра шарка, как той бил запален ловец, притежавал соколи скитници и работил като шпионин за Чарлз I. Всичко това било съчетано с изчерпателни подробности за събития, които въобще не били споменавани от групата, а и с черти на характера, които те не били вложили в него, като значително нетърпение, когато вниманието на групата се отклонявало и хората започвали да разсъждават слисано за творението си!
Филип, както го усещали в действителност, бил започнал собствен живот...
Понастоящем, дори и в лабораторни условия, квантовите физици забелязват, че природата на наблюдаваното се измества и променя според съзнанието на наблюдателя. „Вселената вероятно е една гигантска мисъл" - било шеговитото им заключение.
Какъв е изводът от всичко това? Според мен то трябва да ни накара да разберем важността на това как мислим и възприемаме нещата. Ние сме отговорни за гледната си точка за абсолютно всичко. Всеки човек избира да схваща действителността по различен начин. Можем да предпочетем да я долавяме както поискаме. Обективната действителност се променя според субективното й възприемане. В такъв случай две абсолютно противоречащи си становища за света трябва да се опознаят едно друго и да разберат по-добре самите себе си, за да могат да открият среден път, порядък, съвместим и с двете.
Когато започнем да работим и да живеем с тази представа за света, ще обръщаме все повече внимание на потенциалните възможности и въздействието на самата мисъл.
В книгата си „Тао на физиката" Фритьоф Капра пише: „Физиците стигнаха до заключението, че всичките им теории за естествените явления, включително и описваните от тях „закони", са творения на човешкия ум, присъщи на нашето разбиране за действителността, а не на самата нея".
Тъй като, дори според самата наука, ние разбираме, че според начина на възприемане от конкретния човешки ум може да има много нива на реалността, нека разгледаме някои от тъй наречените психични явления, които винаги са привличали вниманието на хората при техния стремеж за разширение на действителността, в желанието им да проумеят целостта на пространството и времето.
Самата Библия е съкровищница от описания на психични феномени - чудеса, пророци, предаващи ни Божието слово, духовни водачи, донесли мъдрост и спасение на герои в опасност, дори са отбелязани явления, навеждащи ни на мисълта за космически кораби. Човешкият дух и същността на душата се разглеждат във всяка глава съвместно със законите на карма. Необходимостта от всемирната любов, от доверието в невидимото напътствие чрез духовната вяра се появяват многократно.
С вихреното си движение из огнените облаци небесните колесници изобилстват в Стария Завет, носещи „подобие на хора", чиито глави са покрити с кристал. Тези апарати са били с огромни колела и когато „подобието на хора" се качвало отново в тях, те се „издигали от земята с колелата си и започвали да бълват огньове"; след това отвисоко „с техните духове, намиращи се в колелата" те „заговаряли с гласа на Всевишния". Езекиил писал, че духът на съществата от тези апарати е влязъл в него и му казал да отиде в Израел и да предотврати размириците там. Една от главите ни разказва за шума на колелата и как той е бил взет на борда и отведен бързо в Телабиб до реката Чебар, където „седял замаян седем дни". Една особено реалистична нотка според мен.
Общоприетата история за живота на Христос е добре позната. По-малко известна е връзката му с братството на есеите. Според Свитъците от Мъртво море, открити през 1948 г. в една пещера в Кумран, Палестина, Христос бил член на това братство, което между другото вярвало и в прераждането. Техните учения са толкова универсални и съдържат много елементи от нашата езотерика, а вече и от научните търсения, че си струва да проучим кои са тези хора и какво знаем за тях.
Есеите са живели скромно, без слуги и роби, и поделяли всичко по равно. В основата си те били земеделци с доста добро разбиране на посевите, сезоните, промените в климата и начините да се стопанисва земята в пустинята.
Те изучавали древните си принципи, които наричали Закон, и били вещи в астрономията и лечителските изкуства. Имали умения и в пророкуването, което постигали отчасти чрез дълги периоди гладуване.
Събуждали се преди изгрев и всекидневно се къпели със студена вода като ритуал за пречистване. Работели на полето по цял ден, спирайки само на обяд и при залез за ядене и молитва. С дълбокото си уважение към всичко живо те никога не яли месо, твърдейки, че само свежата или „жива" храна може да се поема, а не тази, придобита чрез убийство. Те казвали, че вибрацията на живата храна е по-здравословна и искали да живеят дълго - точно така е било, често продължителността на живота им била над сто години.
Прекарвали много време в медитация върху „небесните сили" и с всичките си дейности изразявали съзидателна любов.
Съществуват писмени сведения от автори, които са били техни съвременници - Плиний - римски естественик; Фило - александрийски философ; Йосиф - римски историк; и Селоний - гръцки философ. Всеки от тях описал есеите като най-забележителния народ в целия свят, като най-отдавнашните посветени, получили ученията си от Средна Азия и запазили ги в продължение на огромен период от време. Самите хора били с постоянна и неизменна святост.
Ученията на есеите са описани в Зенд-Авеста от Заратустра. Те съдържат концепции, характерни за Брахманизма, индуските Веди и Упанишади. Традицията на йога, включително хатха и трансцеденталните клонове, произлиза от същия източник като знанието на есеите. Буда е преподавал същите принципи и неговото свещено дърво Бодхи е взето от Дървото на Живота на есеите. А в Тибет ученията още веднъж намерили израз в тибетското Колело на Живота.
Братството на есеите е вдъхновило доктрини, които са забележителни с универсалната си приложимост и неостаряващи с мъдростта си. Те са запазени с йероглифите на шумерите шест хиляди години преди Христа. Някои от техните символи са открити и в по-ранни епохи.
Следи от техните учения се появяват в почти всички цивилизации и религии по света. Основните принципи са преподавани в древна Персия, Египет, Индия, Тибет, Китай, Палестина и Гърция. Преводите на Едмон Бордо Шекали от оригиналните Еврейски и Арамейски текстове са доста информативни. Според него най-чистите есейски разбирания са се срещали в периода между втория и третия век преди новата ера в Палестина, Египет и Сирия. В Палестина и Сирия членовете на братството са били познати като есеи, а в Египет - като терапевти или лечители.
Питагорейците и стоиците в древна Гърция са следвали принципите на есеите, а също и част от адоническата култура във Финикия и Александрийското училище по философия в Египет. Тези принципи са дали голям принос за много дялове от западната култура като масонство, гностицизъм и кабалистика. А, разбира се, и Исус е бил есейски учител и лечител.
Причината да наблягам толкова на есеите, както споменах и по-рано, е, че техните учения, принципи, ценности и задачи в живота са толкова сходни с тези на днешната тъй наречена Нова Епоха. Изработвали лекарствата си от билки и други растения, били убедени, че Божествената сила е навсякъде и във всеки, медитирали върху невидимите духове, които ръководели и закриляли Земята, медитирали върху вътрешния Бог и вярвали в повторното физическо превъплъщение на душата, за да пречисти кармата си, знаейки същевременно, че всеки човек създава чрез свободната си воля своите собствени кармични схеми. Доверявали се на мистичните си прозрения и пророчества, наричали се Деца на Светлината; били уверени в съществуването на невидимите светове, на другите измерения и общували със същества от тези измерения. Математиката и астрономията им ни показват разбирането им за хармонията на живота навсякъде в космоса.
Исус е изучавал и усвоил есейските схващания и техники. Лечителските и сътворителните чудеса, извършени от него, са били в съответствие с естествените закони и са били постигнати чрез ниво на съзнание, по-високо от онова, което повечето от нас могат да схванат, въпреки че самият Исус е казал: „Вие ще извършите стореното от мен, дори и повече".
Христос е демонстрирал неща, които днес бихме нарекли предчувствие, пророчество, левитация, телепатия и окултно лечение. Но мнозина други, и преди Христос, и след него, са показвали същите способности чрез духовни техники. Те твърдят, че силите им идват не само от „небесния" Бог, но от намиращия се в тях Бог, който се свързва със свръхсъзнанието.
И така Исус и есеите, с ученията им за любовта, светлината и космическите закони, заедно със Златното Правило на кармата, изглеждат като търсещите с метафизични наклонности в днешната Нова Епоха. Тези „нови" начини на мислене се коренят в древните умения и мистерии. Новото е, че научното братство, мислещо с лявата половина на мозъка си, започва да уравновесява манията си за прагматичен материализъм с десен подход спрямо науката за съзнанието и космическата мисъл. Тяхната нова теория, според която човечеството (а може би и всички други цивилизации) е наблюдател-участник в сътворението на вселената, ни дава да разберем необходимостта от личната отговорност.
При засилващата се по своята интензивност енергия на нашия свят става все по-задължително да внимаваме какво мислим. Тъй като всеки от нас е отговорен за онова, ?. което преживява в живота си, наложително е да следим и ч осъзнаваме мислите си.
Никога не бях осъзнавала колко важно е да подбираме какво мислим, докато не се захванах с метафизиката и с възможното преобразуване на енергията. Сега разбирам и в действителност се улавям, когато избирам да се страхувам (отрицателно) или да се разгневя или, от друга страна, да отхвърлям страха. Сега съзнавам, че всички емоции, които чувствам, са въпрос на мой избор. Когато избера да отхвърля отрицателната емоция и успея, разбирам, че това поначало не е било нищо друго освен една илюзия. Но илюзиите са полезни. Гневът към друг човек ми помага да видя враждебността, която всъщност насочвам към себе си; а осъждането и нетърпеливостта са уроци, които някой друг ми преподава, за да се опозная. Откривам, че ако мога да преобразя отрицателното, което виждам в другите, съм много по-щастлива със себе си. Не е лесно, но след известно време става като една дисциплина за ума, която всъщност представлява едно изместване в начина на възприемане. Опитвам се да намеря положителното в някоя отрицателна черта и след това се опитвам да подкрепя него. Това е по-добре, отколкото да продължавам да реагирам със собствената си негативност, но както казах, това не е лесно, понеже както всички останали и аз съм възпитана и научена да съдя и да критикувам другите, а не да потърся начин да превърна такива чувства в разбиране и познания.
Сега съзнавам, че действията ми се управляват от мислите ми, а те - от вярата, която имам в себе си. Следователно, когато започнах да проумявам идеята, че светлината и разбирането не са само мои, а са във всички ни, започнах да виждам как да се освободя от отрицателните оценки, които имах за себе си и за другите, което бе причина за възпрепятстването на способностите ни.
Така че необходимостта да разширя нивото на съзнанието си за самата себе си и за другите се превърна в най-важна задача, за да мога да се добера до източника, който открива пред мен една вселена от способности за положителна съзидателност на мястото и във времето, които аз долавям. Моят свят е единствено мой и само aз мога да го променя.
Сподели с приятели: |