І. Качество на повърхностните води

І. Качество на повърхностните води

За целите на анализа на антропогенното въздействие и натиск, и определяне състоянието на водите, съгласно РДВ е приета т.нар. условна класификационна система за

качеството на водите

Оценката за качеството на водите през 2010г. е направена въз основа на изискванията на Директива 2008/105/ЕO и Наредба № 4/ 2000 г.

Мониторингът на водите през разглеждания период е извършван на основание

Заповед № РД – 715/ 02.08.2010 г. на министъра на ОСВ (Приложение 1), в съответствие с

новите програми за контролен и оперативен мониторинг, разработени съгласно чл. 8 на РДВ.

Честотата на пробонабиране се определя в зависимост от натовареността на пункта и е 2, 4, 6 и 12 пъти годишно.

Състоянието на повърхностните води основно е общ израз за състоянието на повърхностния воден обект, определена от неговото екологично състояние и от неговото химично състояние и водните количества. Качеството на водите най-често се определя от химичното състояние и е основната характеристика за общото състояние.

Контролираният от РИОСВ-Шумен район включва част от територии от два водосборни басейна. Това са Черноморски басейн, с управление в гр.Варна и Дунавски басейн, с център за управление - гр.Плевен.

Черноморският басейн обхваща всички повърхностни води, които се вливат в Черно море и подземните води за този район. В района на РИОСВ-Шумен попадат 3 бр. поречия от този район – р.Камчия и р.Провадийска.

В Дунавския басейн са обхванати всички повърхностни води, които се вливат в р.Дунав и подземните води на тази територия. В района на РИОСВ-Шумен от този басейн са включени 3 бр. поречия – р.Русенски Лом, р.Янтра и Добруджански реки.

- р. Провадийска е с обща водосборна площ 2130 км² и дължина 119 км. Реката тече в югоизточна посока до вливането си в Белославското езеро. Среден наклон на реката – 3,6 %_º. Реките в горната част на поречието често пресъхват през лятото, поради специфичния скален състав на терена. В долната част на поречието това не е характерно, макар че оттокът им намалява през периода на маловодие. Средно годишното водно количество на реката близо до устието и^' е 1,0 м3/с.

- р. Русенски Лом се образува от сливането на реките Бели и Черни Лом. Двете реки се съединяват над с. Иваново. За начало е приета р. Бели Лом. Общата площ на поречието е 2950 км², дължината на реката 197 км. Влива се в р. Дунав. Среден наклон на главната река /Бели Лом/ - 1.7 %_º. Тъй като скалната основа е изградена от окарстени мергели и варовици, оттокът на реките силно намалява в края на лятото. Някои от тях дори пресъхват, но не са редки случаите, когато през летните месеци преминават най-големите водни количества. Средно многогодишното водно количество на реката близо до устието и^' е 4.9 м³/с.

В поречие р.Провадийска се включват общините: Нови Пазар, Каспичан, част от община Хитрино и от община Никола Козлево.

Към поречие Добруджански реки се включва територията от община Каолиново, община Никола Козлево, част от община Венец, и община Хитрино.

В поречие р.Русенски Лом се включват основно община Попово и община Опака, от област Търговище.

Към поречие р.Янтра се включват община Антоново и част от община Омуртаг.
Кратка информация за пунктовете за наблюдение
На територията на РИОСВ-Шумен се извършва мониторингова дейност на повърхностно течащите води (ПТВ) в седем пункта. Те са включени в Националната автоматизирана система за екологичен мониторинг (НАСЕМ)

Пунктовете са класифицирани в зависимост от местоположението им в съответния водосбор и влиянието на антропогенните фактори върху качеството на водите в тях. Три от пунктовете са фонови - отчитат влиянието само на природните дадености върху екологичното състояние на водите, четири са референтни – отчитат влиянието и на антропогенната намеса върху качеството на водите.

Пробовземането от отделните пунктове се извършва с честота и по показатели, в съответствие с изискванията на НАСЕМ. Референтните пунктове се наблюдават ежемесечно, фоновите през месеците февруари, май, август и ноември.

Местоположението на пунктовете, вида и съответната проектна категория на водоприемниците в пунктовете са както следва:

Поречие – р. Камчия - 18 броя пункта

Поречие – р. Русенски Лом - 3 броя пункта

Поречие р. Провадийска - 6 броя пункта

Поречие р. Янтра - 2 брой пункт

Поречие Добруджански реки - 1 брой пункт

В два от пунктовете – р. Поройна под с. Р. Димитриево и р. Поповска след гр. Попово се извършват и хидрометрични замервания за определяне на водни количества.

За подземни води пунктоветe са общо 26 броя.

В два от пунктовете – р. Поройна под с. Р. Димитриево и р. Поповска след гр. Попово се извършват и хидрометрични замервания за определяне на водни количества.

Категории за поречие р.Камчия – от изворите на р.Тича до яз.”Тича” включително категорията е първа. От яз.”Тича” по течението на реката категорията е втора. Към първа категория от поречието се включват всички части от течащи повърхностни води в частта от извора до достигане на първо населено място. След населено място проектните категории на реките се променят на втора и трета. За поречието трета категория е обявена за р.Врана от гр.Търговище до вливането в р.Камчия и р.Поройна от гр. Шумен, включително и града, до вливане в р.Камчия.

За поречие Провадийска река към първа категория се включват участъците на река Крива, р.Каменица, р.Мадарска, р.Тузлу дере в участъците от извора до първо населено място. За останалите участъци на територията на РИОСВ-Шумен реките от поречието са втора категория.

За поречие р.Русенски Лом първа категория на водните течения са определени за реките Черни Лом, Поповска, Малки Лом в участъците от извора до първо населено място. За останалите участъци на територията на РИОСВ-Шумен реките от поречието са втора категория.

За поречие р.Янтра първа категория са участъците от реките Голяма река, Ялнъ дере, Кара дере, Стара река в участъците от извора до първо населено място. За останалите участъци на територията на РИОСВ-Шумен реките от поречието са втора категория.
Обобщена информация за състоянието на повърхностните води

От 2009 г. на територията на РИОСВ Шумен няма включени нови пунктове за мониторинг на имисионното състояние на повърхностните води по поречия. Съгласно определените параметри с Рамковата Директива по водите за характеризиране на повърхностните води, са разделени на водни тела. Те са класифицирани за всяко отделно поречие.

В зависимост от описаните данни са определени състоянията на водните тела по данни на Басейнова дирекция за Черноморски район, както следва:

1. р. Голяма Камчия – от извора до яз. “Тича”. На база оценка на риска е разделено на 2 участъка: р. Камчия от извор до след с. Тича и р. Камчия след с. Тича до яз. “Тича” – вероятно в риск от замърсяване с азот и фосфор;

2. р. Камчия – яз. “Тича”- водно тяло в лошо състояние и вероятно в риск от замърсяване с амониев азот;

3. р. Камчия след яз. “Тича” до преди гр. В. Преслав - вероятно в риск – мида зебра;

4. р. Камчия от преди гр. В. Преслав до с. Миланово - вероятно в риск от замърсяване с азот и фосфор;

5. р. Камчия от вливане на река Врана до вливане на р. Луда Камчия и притоци.

На база оценка на риска и източниците на замърсяване, тялото е разделено на 4 участъка: р.Камчия от с. Миланово до вливане на р. Врана, р. Камчия от вливане на р. Врана до вливане на р. Луда Камчия, р. Врана от Търговище до вливане в р. Камчия и р. Поройна от извор до вливане в р. Камчия - в риск от замърсяване с органични вещества, азот и фосфор;

6. р. Камчия – след вливане на р. Луда Камчия до вливане в Черно море - вероятно в риск от замърсяване с органични вещества, азот и фосфор;

7. р. Черна от извор до р. Камчия - не в риск;

8. р. Герила от извор до яз. “Тича” - вероятно в риск от замърсяване с фосфор;

9. р. Драгановска от извор до вливане в яз. “Тича” – не е в риск;

10. яз. „Черковна” - не е в риск;

11. р. Елешница от извор до вливане в яз. “Тича” - не е в риск;

12. р. Златарска от извор до вливане в р. Камчия - вероятно в риск;

13. р. Брестова и притоци - вероятно в риск от замърсяване с азот и фосфор;

14. Токат дере – от извор до вливане в р. Камчия - вероятно в риск от замърсяване с органични вещества, азот и фосфор;

15. р. Стара река от извор до вливане в р. Камчия - в риск от замърсяване с органични вещества, азот и фосфор;

16. р. Елешница – от извор до яз. “Елешница” - не е в риск;

17. р. Елешница – яз. “Елешница” - не е в риск;

18. р. Елешница – от язовир “Елешница” до вливане в р. Камчия – вероятно в

риск;

20. р. Врана от извор до гр. Търговище – вероятно в риск по органични вещества,

азот и фосфор;

21. р. Андере от извор до яз. “Съединение” - вероятно в риск по органични вещества, азот и фосфор;

22. яз. “Съединение” - вероятно в риск;

23. р. Андере след яз. “Съединение” до вливане в р. Врана – вероятно в риск от замъсряване с азот и фосфор;

24. р. Пакоша от извор до яз. “Фисек” – вероятно в риск от замърсяване с органични вещества, азот и фосфор;

25. яз. “Фисек” - вроятно в риск от замърсяване с азот;

26. р. Пакоша от яз. “Фисек” до вливане в р. Врана - вероятно в риск от замърсяване с азот и фосфор;

27. р. Калайджидере от извор до след пътя Търговище-Преслав, р. Кралевска от извор до вливане на р. Отекидере, р. Отекидере от извор до вливане в р. Кралевска,

р.Каладжидере от пътя до вливане на р. Кралевска, р. Кралевска от вливане на Текидере до в р. Врана –вероятно в риск от замърсяване с фосфор;

28. р. Папаздере до вливане в яз. “Камчия” – не в риск;

29. р. Луда Камчия – от извор до язовир “Камчия” - вероятно в риск от замърсяване с фосфор;
3.1. Рекa Камчия – основно течение

3.1.1 Оценка на количественото състояние на водите

Моментните водни количества, измерени по време на пробонабиране, са представени на графиката:

- р. Тича над с. Тича, характеризиращ състоянието на водно тяло р. Голяма Камчия - от извор до след с. Тича;

- р. Тича с. Менгишево, характеризиращ състоянието на водно тяло р.Голяма Камчия - с. Тича до язовир “Тича”;

- р. Камчия след с. Миланово (гр. Велики Преслав), характеризиращ състоянието на

водно тяло р. Камчия от вливане на река Врана до вливане на р. Луда Камчия притоци в участъка р. Камчия – от преди гр. Велики Преслав до вливане на р. Врана;

- р. Камчия при с. Кълново, р. Камчия при ХМП “Арковна” и р. Камчия след гр. Дългопол, характеризиращи състоянието на водно тяло р. Камчия от вливане на река Врана до вливане на р. Луда Камчия и притоци в участъка р. Камчия – от вливането на р. Врана до вливането на р. Луда Камчия ;

- река Врана – след гр. Търговище, река Врана – с. Кочово и река Врана – с. Хан Крум характеризиращи състоянието на водно тяло р. Камчия от вливане на река Врана до вливане на р. Луда Камчия и притоци в участъка р. Врана от гр. Търговище до вливане в р. Камчия;

- р. Поройна - с. Дибич и р. Поройна при с. Радко Димитриево, характеризиращи състоянието на водно тяло р. Камчия от вливане на река Врана до вливане на р. Луда Камчия и притоци в участъка р. Поройна – от извор до вливане в р. Камчия;

- р. Камчия с. Гроздьово и р. Камчия при местността “Пода”, характеризиращи състоянието на водно тяло р. Камчия – след вливането на р. Луда Камчия до вливане в Черно море.

През м. февруари/март, май и август/септември, във всички горепосочени пунктове, с изключение на пунктовете: р. Тича над с. Тича, при с. Менгишево, р. Камчия след с. Миланово, при ХМП “Арковна”, при с. Гроздьово, р. Камчия при местността “Пода”, които нямат превишение през третото тримесечие на 2010 г., са регистрирани моментни стойности, превишаващи препоръчителната норма от 0,2 мг/л за амоний от Наредба № 4 за качеството на водите за рибовъдство.

Стойности за нитрити в концентрации > 0,03 мг/л са измерени във всички изброени

пунктове през обследваните м. февруари/март, май и август/септември, с изключение на пункта р. Тича над с. Тича, кадето няма регистрирано превишение.

Превишения на препоръчителната норма, съгласно Наредба № 4/ 2000 г. има и по общ фосфор в пунктовете р. Тича с. Менгишево, и над с. Тича, река Врана – след гр. Търговище, р. Поройна - с. Дибич, и при с. Радко Димитриево през м. февруари; в пунктове р. Камчия при с. Кълново, р. Поройна при с. Радко Димитриево, и при с. Дибич – през м. май и в пунктове река Врана – след гр. Търговище, при с. Кочово и при с. Хан Крум, р. Поройна при с. Радко Димитриево, и с. Дибич през м. август.

Пунктът р. Поройна - при с. Радко Димитриево има регистрирано несъответствие и по показателя БПК5 през м. февруари и май.

Анализът на данните по останалите физикохимични показатели не показва отклонения от характерните стойности за водните тела за разглеждания период.

Изследваните приоритетни органични съединения, както и химичните елементи, определени като приоритетни и специфични замърсители са под границата на определяне на използваните методи за анализ, или са значително под максимално допустимите концентрации, определени с Директива 2008/105/ЕО.

· Точкови източници на замърсяване на водите:

Канализация на с. Осмар, общ. Велики Преслав – смесеният поток отпадъчни битово – фекални, производствени и дъждовни води от съществуващата канализационна мрежа на селото се зауства чрез два колектора в Осмарско дере - ІІ категория воден обект.

Канализация на с.Троица, общ. Велики Преслав - смесеният поток отпадъчни битово – фекални, производствени и дъждовни води от съществуващата канализационна мрежа на селото се зауства в Троишко дере - ІІ категория воден обект, вливащо се в р. Врана.

Канализация на гр. Велики Преслав – непречистените води се заустват в р. Дервишка - ІІ категория воден обект.

Канализация на с. Хан Крум, общ. В. Преслав - смесеният поток отпадъчни битово – фекални, производствени и дъждовни води от съществуващата канализационна мрежа на

селото се зауства чрез три колектора в Хан Крумско дере - ІІ категория воден обект.

Сдружение “Ловно рибарско дружество” с. Круша, общ. Аврен, обл. Варна – Формират се два потока отпадъчни води: поток 1 от отрастен рибарник, който зауства директно в р. Камчия – ІІ категория воден обект и поток 2 – общ отводнителен канал, също заустващ в р. Камчия.

ПСОВ Шумен – В експлоатация е само механично стъпало, въведено през 2003 г. Пречистените води се заустват брегово в р. Поройна – III категория воден обект.

Канализация на гр. Шумен – Формират се три потока отпадъчни битово – фекални води, зауствани в р. Поройна – III-та категория (заустване 1) и в р. Енчова – III-та категория воден обект (заустване 2 и 3). След приключване на РРМ на ПСОВ Шумен, всички канализационни колектори, заустващи отпадъчни води без пречистване трябва да се включат в станцията.

“Керамат” АД гр. Каспичан (изпичане на тухли) – Фирмата има 3 обекта: цех

Ветрище, цех Дивдядово и цех Каспичан, като и за трите има издадени комплексни разрешителни:

цех Ветрище – формират се два потока отпадъчни води:

- смесен поток отпадъчни води (производствени води, дъждовни води от площадки за съхранение на материали и отпадъци, и от производствена площадка – ТЗ № 2 изход на последен утаител и ревизионна шахта № 2), които се заустват в сухо дере II-ра категория водоприемник, приток на р. Поройна.

- поток отпадъчни води 2 (битово – фекални води от санитарни възли и административната сграда), които се заустват в р. Поройна – III-та категория воден обект.

цех Дивдядово – смесеният поток производствени, битово – фекални отпадъчни води и дъждовни води се заустват в р. Голяма Камчия – II-ра категория водоприемник.

“Пип трейд ООД” – мандра с. Давидово, общ. Търговище - заустването на отпадъчни води се осъществява в р. Старата река на 150 м преди вливането й в р. Кьошка, формиращи р. Давидовска – II категория воден обект.

”Автомагистрали Черно море” - “Бетонов възел” гр. Велики Преслав – основна дейност на предприятието е производство на бетонови и варови смеси. Пречистените отпадъчни води след ЛПС се заустват в р. Камчия – ІІ категория воден обект.

ПСОВ Лозница – пречистените отпадъчни води се заустват в р. Лознишко дере – II – ра категория воден обект.

ВИ “Винекс Преслав” АД – ПСОВ към спиртоварна и ПСОВ към Винпром - произвежда алкохолни напитки. Отпадъчните води се заустват в р. Голяма Камчия – ІІ категория воден обект.

С битов характер - от населени места под 2000 е.ж без ПСОВ. Възможно замърсяване от депа за отпадъци в близост до водния обект (с. Хан Крум

През първото деветмесечие на 2010 г. са анализирани водни проби от пункта р. Герила след гр. Върбица, характеризиращ състоянието на водно тяло р. Герила – от извор до вливане в язовир „Тича”.

Регистрирани са моментни стойности, превишаващи препоръчителните норми за амоний през м. февруари и август, нитрити през м. май и август, и общ фосфор през м. февруари, съгласно Наредба № 4/ 2000 г. за качеството на водите за рибовъдство.

Анализът на останалите данни от мониторинга не показва отклонения от характерните стойности за водното тяло.

Изследваните приоритетни органични съединения, както и химичните елементи определени като приоритетни и специфични замърсители са под границата на определяне на използваните методи за анализ или са значително под максимално допустимите концентрации, определени с Директива 2008/105/ЕО.
Преглед на антропогенното въздействие и натиск върху водите:
· Точкови източници на замърсяване:

Не са установени източници, формиращи отпадъчни води.

р. Герила след с. Върбица

· Дифузни източници на замърсяване на водите:

Малки населени места без изградена канализационна система.
3.2.3 Река Брестова и притоци

3.2.3.1. Състояние на количеството на водите

Моментните водни количества, измерени по време на пробонабиране, са представени на графиката:


3.2.3.1. Състояние на качеството на водите
През първото деветмесечие на 2010 г. са анализирани водни проби от пункта р. Брестова – устие, характеризиращ състоянието на водно тяло р. Брестова и притоци. Регистрирани са моментни стойности, превишаващи uc2а препоръчителните норми за амоний през м. февруари и май, и нитрити през м. февруари, май и август, съгласно Наредба № 4/ 2000 г. за качеството на водите за рибовъдство.

Анализът на останалите данни от мониторинга не показва отклонения от характерните стойности за водното тяло.

Изследваните приоритетни органични съединения, както и химичните елементи, определени като приоритетни и специфични замърсители са под границата на определяне на използваните методи за анализ, или са значително под максимално допустимите концентрации, определени с Директива 2008/105/ЕО.

Преглед на антропогенното въздействие и натиск върху водите:

Канализация на гр. Смядово – водоприемник на непречистените отпадъчни води е р. Брестова - II категория воден обект.

ГПСОВ Смядово – има изградена пречиствателна станция, собственост на „Дивал – 59” ЕООД. След промени в собствеността и цялостен ремонт на сграда и съоръжения, се предвижда пречистването на отпадъчните води от канализационната система на гр. Смядово да става в ГПСОВ Смядово.

· Дифузни източници на замърсяване:

Населени места от 2 000 до 10 000 е. ж. без ПСОВ и под 2 000 е. ж. без ПСОВ, и от земеделски практики в района.