Пета главаКак да поддържате разговора

31
„Със Сали се виждаме, да речем три-четири пъти седмично - или аз ходя у тях, или тя идва у
нас. Обикновено говорим за работата си, за децата или си разменяме по някоя и друга новина.
Старая се всячески да поддържам разговора, но след малко и двете млъкваме - сякаш отдавна
сме си казали всичко за всичко и просто няма какво повече да добавим. Подхванем ли някоя нова
тема, разменяме две-три думи и зацикляме! После се втренчваме безпомощно една в друга или
се разсмиваме. Понякога обаче това създава доста тягостна атмосфера. И тогава тази от
нас, която е на гости, си измисля някаква спешна работа и си тръгва."
Проблемът, споделен от тази жена, е нещо твърде често срещано и излишно мъчително. Няма никакви причини, поради които тя, пък и вие, да мълчите притеснено и да не знаете какво да кажете.
По време на всеки разговор хората почти винаги ви дават свободен достъп до информация - най- неочаквани сведения, за чието съществуване не сте и подозирали, нито пък сте им искали да ги споделят с вас. Ако се възползвате от този свободен достъп до информация, като се изказвате по чутите сведения или задавате свързани с тях въпроси, ще откриете, че всъщност разполагате с безкрайни възможности да насочвате разговора в интересни за вас направления.
Ето, вижте следните диалози (с курсив е отбелязана свободно предоставяната информация), произволно извлечени от разговори, състояли се в разстояние на съвсем кратък период от време.
Сам: Танцуваш великолепно, Глория. Вземала ли си и преди уроци по танци?
Глория: Не, това е първият ми урок. Но докато живях в Англия, ходех да танцувам всяка вечер.
Алън: Здравей, Питър. Не съм те виждал от векове. Питър: Да, всъщност, бебето ни не беше
добре и се наложи да прекарвам повечко време вкъщи.
Джон: Радвам се, че не съм единственият, който черпи информация най-вече попрелиствайки изложените за продан вестници.
Шарън: Напоследък съм толкова заета с благотворителна дейност, че не ми остава много време за четене.
Ник: Здравей, Маджи. Лори там ли е? Маджи: Не, отиде да купи продукти за една торта по
случай рожден ден, който се каним да спретнем.
Алън: Кога трябва да дойде автобусът за летището? Мъжът: Трябваше да е тук преди десет минути. Обикновено идва навреме. (Бележка: Последното изречение, и особено думата
„обикновено", ви дава свободен достъп до ценна информация, защото издава, че мъжът често е хващал този автобус и вероятно пътува много със самолет.)

32
Брайън: Днес морето е доста бурно.
Еми: Аха. Напомня ми за езерото Титикака по време на буря.

Изтегляне 0.98 Mb.

Сподели с приятели: