Души на животни и забавления с тях

Спомням си как след лекция в Ню Йорк във времето за въпроси от аудиторията една жена от първия ред ми отправи следното предизвикателство: „Вярвате ли, че котките имат души?" Отговорих с въпрос: „Имате ли котка?" Докато жената се поколеба за момент, приятелката й, която седеше до нея, се усмихна и вдигна ръка. От всички любители на животните, интересува­щи се от това, трябва да бъда най-предпазлив с притежателите на котки. Казах на дамата от Манхатън, че никога не съм хипнотизирал котка и не мога да бъда сигурен. Явно не остана доволна от отговора и добавих, че някои от клиентите ми твърдят, че виждат живот­ни в духовния свят.

Световните религии дълго са водили спорове дали жи­вотните имат души. Източните, например юдеизмът, равнопоставят животинските души с човешките. Юдейската философия е, че съществуват различни духовни нива, като най-низшето са животните, а най-висшето - хората. Мюсюлманите вярват, че животните имат дух, но той не е безсмъртен, тъй като това не са създания, способни да направят съзнателен избор между рая и ада. Според християнството безсмъртна душа притежават единствено праведните човешки същества.

Собствениците на домашни любимци проектират го­ляма част от своята духовна енергия в тях, но влияни­ето й е различно в зависимост от животното и характера му. Дали тези черти представляват душа? Знаем, че животните мислят, но не сме сигурни до каква сте­пен е развита тази способност. Кучетата са предани, котките - гальовни, а делфините притежават сложни речеви умения. Но нима всеки вид рационално мислене, или липсата му, може да бъде критерий дали едно същес­тво има душа?

Всеки, който е притежавал домашен любимец, ще каже, че животните имат индивидуален характер, чув­ства и дори усет за нуждите на стопаните си. Знаем, че те ни носят утеха, когато страдаме емоционално или физически. Домашните любимци могат да повдиг­нат настроението ни и да ни помогнат в преодолява­нето на болката с безрезервното си приятелство и обич. На онези, които смятат, че животните имат само инстинктивни усещания, ще кажа, че ако са спо­собни и на мисловни възприятия, това би означавало, че действително в известна степен притежават инди­видуализирана енергия.

Клиентите ми твърдят, че всяко животно се отли­чава с определено ниво на интелектуална енергия и че човешките души не се придвижват нагоре-надолу по стълбицата от една форма към друга. Енергийните частици варират от сложни форми на живот, като шимпанзетата, до по прости. Въпреки че клиентите ми отричат трансмиграцията, може би всички органични и неорга­нични същности проектират вибрационна енергия на Земята и вероятно са свързани помежду си с някаква цел.

Разговарял съм с клиенти, които са били свързани с различни животни в духовния свят, и според тях всяко от тези същества наистина носи в себе си известна душевна енергия. Но тя не е като човешка душа и освен това не е еднаква. Казват, че след смъртта енергията на животните „съществува в сфери, различни от тази на човешките души". За хората в транс „сферите" са пространства със специфични особености и функции. Слу­шал съм много показателни разкази за животни в духов­ния свят. Следващият случай е подходящ пример с душа на име Кимойе.

• случай петдесети •

Както и растенията ми, но не съм лишена от компа­нията им, ако я желая.

Явно душите гледачи са вид специалисти. Не съм по­падал на много клиенти с такава ориентация, но любителите на домашни животни високо ценят работата им. Не е като тази на пазачи в зоологическа градина. Веднъж попитах клиент, който имаше известни позна­ния, за уменията, необходими за тази специалност, за старата си хрътка Сократ, любимец на семейството в продължение на петнадесет години. Въпросът ми бе да­ли щом душевното ми съзнание може да пресъздаде до­ма ми и моето физическо тяло между прераждания, бих могъл да възстановя и образа на кучето си. Отговорът бе следният:

„Ако сте достатъчно напреднал в създаването на енергия, бихте го постигнали. Но дори и да притежавате такива умения, кучето ви няма да бъде така реално, както ако потърсите помощта на специалист. Всяка душа - гледач на животни, е способна да открие искрата душевна енергия, която не е умряла със Сократ, и да възстанови образа му точно както го помните. Домаш­ният ви любимец ще ви познава и ще може да играе с вас, когато пожелаете, а после да си тръгва."

Очевидно специалистите - гледачи на животни, са души, свързани със Земята, притежаващи дарбата да откриват и възстановяват същността на някои по-низши форми на живот. Мисля, че това са творци, които имат желанието и способността да запазят тези фор­ми за нас в духовния свят, защото самите те изпитват обич към съществата от нашата планета.

Връзката с животни на Земята може да има кармични аспекти и това да е друга причина за съществуване­то на специалността гледач в духовния свят. Имах клиентка, която днес е активен защитник на правата на животните и се е борила за облекчаване на страданията им във всичките си прераждания след живота си в Австрия в началото на шестнадесети век. Тогава била малкият син в семейство, което се занимавало с клане на крави и свине за продай, и работата на родителите травматизирала момчето. Сега клиентката нарича живот­ните „моите деца". През живота си, както и между прераждания, прекарва свободното си време с тях. Сли­ва се с енергията им в зоната, наречена „пространство за трансформация", за да проникне в тяхната съзнател­ност. Кимойе описа същото преживяване, когато по вре­ме на сеанса каза: „Влизам в помещението, където има поле от програмирана животинска енергия, което ми позволява да изпитам това, което чувстват животни­те. Така добивам способността да ги разбирам на Земята." И за двете клиентки заниманието е едновременно отдих и учение.

Пространството за трансформация

По време на дългото си обучение душите имат възможност да изучават и практикуват много изкуства. Една от учебните зони, за която писах в „Пътят на душите", е сферата за духовна трансформация. Много души - и млади, и стари - могат да научат доста във времето между преражданията, прекарано в тази зона. Младите се запознават с някои изкуства, които биха могли да съ­будят интереса им, а по-старите усъвършенстват уме­нията си. Когато описвам това преживяване, използвам аналогия с холокамерата на космическия кораб в телеви­зионния сериал „Стар трек". Въпреки че някои прилики ме подтикващ към това сравнение, пространството за тран­сформация е много повече от симулаторна зала.

В него душите могат не само да проникват в енерги­ята на животните. Тук е възможно сливане с всяко познато живо същество или предмет. За да разберат същността на всички създания на Земята, дори неживите, душите се съединяват с различни същности. Включително огън, газ и течност. Могат и да станат напълно аморфни, за да уловят всяко чувство или настроение, свързано с това състояние.

Пиша за пространството за трансформация в разде­ла за отдих и развлечения, защото повечето души отна­чало започват да го използват просто за удоволствие от променящата се енергийна форма. Много от клиен­тите, с които съм разговарял, предпочитат да провеждат подобни упражнения в истинска физическа обстановка в други светове. Ще се върна на тази тема в следващата глава. Както споменах, за повечето души тези занимания далеч не са само забавление. Следващи­ят случай е кратък пример как пространството за тран­сформация закалява и укрепва душевното съзнание.

• случай петдесет и първи •

Д-р Н. Защо реши да дойдеш в пространството за тран­сформация?

К. Понякога се отделям от духовната си група, защото искам да преживея всичко, което мога да изпитам в тази зала. Тук влизам в енергийните екрани, за да слея енергията си със слоевете на състрадание. Енергийни­ят поток ме привлича... Той е част от душата ми.

Д-р Н. Ако обичаш, обясни ми какво представлява този енергиен поток.

К. Специфични струи пречистена енергия. Сливам се с ивицата на състрадание.

Д-р Н. Кой е създал тази струя за теб в трансформаци­онното пространство?

К. Не зная. Влизам, съсредоточавам се върху това, което искам, и го получавам. Колкото повече практикувам, толкова по-силна става енергията и ползата за мен е все по-голяма.

Д-р Н. Не виждам защо е необходимо да идваш в това пространство, за да изпиташ състрадание, щом можеш да изживееш същото и на Земята.

К. Така е, но трябва да разберете, че когато отида на Земята и посветя енергията си на лечението на други­те, до края на живота ми тя значително отслабва, защото не съм опитен колкото лечител специалист.

Д-р Н. Добре. Щом си тук за такава ободряваща процеду­ра, би ли могъл да ми дадеш по-конкретен пример какво ти се случва в пространството за трансформация?

К. (въздиша дълбоко.) Мога да идентифицирам болката, но за да я извлека от човешкото тяло, я поемам. Това ме прави безсилен. Поглъщам светлината, вместо да я отразявам. Тук мога да усъвършенствам умението си.

Д-р Н. По какъв начин?

К. Уча се да контролирам енергията си, а не да поемам болката. Енергийната струя на състраданието е ка­то басейн с течност, в който мога да плувам и да стана част от емоцията в едно преживяване, което е толкова лично, че не мога да ви го опиша. Помага ми да запазя спокойствие в море от враждебност. Прекрасно е... Чувствам се... жив.

Разказите за трансформационното пространство съз­дават впечатление за изживяване, подобно на еуфория. Не бих могъл да кажа дали духовните струи концентри­рана енергия, която, изглежда, трансформира душите за известно време, са реални, или симулативни, защото све­денията ми за тях са противоречиви. Това се дължи на факта, че клиентите ми виждат духовния свят като абсолютна реалност, а наричат пространството за тран­сформация изменена реалност. Има един постоянен кри­терий, който ми помага да разграничавам тези предста­ви в съзнанието си. Работните модели на реалности, ко­ито са временни и някога ще изчезнат, са илюзорни. Веч­ният свят на душите, които анализират и преценяват този процес, според клиентите ми е постоянно състоя­ние на съзнателност. Пространството за трансформа­ция е зона, създадена за духовно усъвършенстване.

Все още по света има хора, живеещи в отдалечени те­ритории, които изпълняват духовни обреди с танци и песни като част от културния си живот. Преди години имах щастието една нощ да наблюдавам и участвам в песните и танците на племето лаху. Този народ обита­ва планинските земи на границата между Бирма и Тайланд. Пътувах дотам с малка група от запада и бяхме първите чужденци, получили възможността да видят това далечно племе. Пътят през джунгли и планински вериги беше труден, но мистичното преживяване си струваше.

Когато клиентите ми описват как изразяват вът­решната си същност в духовния свят чрез танцови движения, съчетани с музика, се сещам за племето лаху. Лаху са анимисти, вярващи, че природните явления имат душа и излъчват лична духовна сила. В древни времена, дълго преди появата на основните религии, много общества са имали подобни възгледи. Клиенти­те ми твърдят, че когато духовните групи устрой­ват подобни събирания във времето за отдих, има еле­менти на ритуалност и възхвала на свещения източник. Както в дребните и в съвременните земни култу­ри и душите смятат тази форма на изразяване за въз­висяваща. Движенията събуждат спомените на души­те за миналото им на Земята, в други светове и в самия духовен свят.

Танците и пеенето в унисон създават чувство за еди­нение с всяка мисъл. Когато описват въздействието на този вид развлекателна дейност, говорещите сякаш се потапят в спомени за духовно блаженство. Твърдят, че звукът и ритъмът на арфи, лири и камбани е израз на душевния им характер. Някои разкази ми напомнят за гостуването при племето лаху, ако в тях става дума за барабани, флейти и танци в кръг около огън. Ето какво сподели един клиент:

„Подреждаме се в кръг и започваме да се движим в свободна хармония около огъня под нежните звуци на игриви мелодии. Енергията ни се извива в променящи се спирали в синхрон с различните настроения. За нас това е начин за укрепване на здравите връзки, съществуващи помежду ни от хиляди животи заедно. Участието ни в танци и песни е израз на желание за сплотеност и постигане на обща мъдрост."

Следва цитат от друго описание на танцови движения. Явно отначало целта е бързина, след което тан­цът преминава в нещо друго.

„Започваме да се въртим в кръг все по-бързо. Събираме ця­лата тази сила, изтласкаме я напред, докато се образува не-прекъсната вихрушка. После танцът свършва, получава се стремителен поток, който е израз на единението на душите ни. Забавяме - и въздействието на разплитащата се енергия отразява разделянето ни. В края на танца вече познаваме слов­ните различия между вибрационните си енергийни сигнали."

Някои души описват същата сцена като „търкаляне на гума". Това ме навежда на мисълта, че между духов­ните танци и игри има тънка граница и всеки ги тълкува по свой начин. Ето още един пример:

„Когато танцуваме, променяме първоначално образуваната издължена фигура, подобна на круша, в полумесец, който изглежда като луната в първа фаза. Придвижваме се едни към други от три или четири посоки - в зависимост от броя на участниците. Сближаваме се и се раздалечаваме, движейки се по двойки един срещу друг, съединяваме се, а после бързо се разделяме и образуваме овал. Разтягаме и преплитаме енерги­ите си, като същевременно се полюшваме като в бавен танц."

Духовните танци могат да преминат във вид акробатика, както в следващия разказ на клиент:

„Групата ми особено обича акробатиката. Не изпълняваме човешки гимнастически упражнения, както правят други общ­ности. Запазваме овалната или издължената форма на чиста­та си енергия. Издигаме енергийно поле, подобно на трамплин, което използваме за отскачане и салто. Включваме и вид танц, който е труден за описване, но вършим всичко с много смях и веселба. Тези движения в периодите за отдих ни сближават."

Забелязвам, че този вид занимания могат да бъдат съчетани с комедийни скечове. Душите, които обичат да участват в такива форми на забавление, са артистични. Но рядко чувам за разиграване на цели пиеси просто за удоволствие. Така е заради по-сериозните аспекти на ролева игра, макар и съдържащи известен хумор, които са важна част от обсъждането на минали животи. За пове­чето души тези театрални изяви са достатъчни.

Други творчески занимания се практикуват индиви­дуално. Музикалното и скулптурното изкуство могат да бъдат и колективни. Изграждането на енергийни структури и създаването на малки форми на живот не се смятат за развлечения, а представляват неизменна част от творческите упражнения в класните стаи. Все пак, както видяхме, понякога тези дейности се застъпват с развлекателните. Музиката е специална катего­рия, почти като универсално удоволствие за душите. За разлика от Земята, където много от нас не могат да се научат да свирят на музикален инструмент или да пе­ят, като души сме способни да постигаме това без уси­лие. Клиентите ми често твърдят, че в духовния свят чуват мелодични звуци дори в пространства, които не са предназначени за развлечения. Във времето за почивка душите се наслаждават на музиката пряко или като част от заниманията си с драма, танци и дори игри.

В процеса на изследванията си се убедих, че повече от всяко друго средство музиката издига душите до сфери­те на нещо далеч отвъд земното познание. Изглежда, няма ограничения за използването на звуци при създава­не на музика в духовния свят. Хората в дълбока хипноза твърдят, че музикалната мисъл е езикът на душите. Създаването и излъчването на хармонични резонанси е свързано с изразяване на духовен език. Освен за музикално общуване съм чувал, че духовните хармонии служат като градивен материал за енергийно сътворение и еди­нение на душите.

Мнозина обичат да пеят в духовния свят, но с години чаках да открия душа диригент. Клиентът ми в следва­щия случай е имал множество минали прераждания, в които е бил свързан с музиката по един или друг начин. В предишния си живот е бил италиански оперен певец през тридесетте години.

• случай петдесет и втори •