Д-р Н. Тази сила успява ли най-сетне да те поведе в правилната посока, далеч от тихия океан?
К. (тихо и смирено, но и с тъга.) Да, вече съм високо над Земята.
Д-р Н. (въпрос, който често задавам.) Искаш ли да се сбогуваш с родителите си, преди да преминеш по-нататък?
К. О... Не веднага... По-късно ще го сторя... Сега искам само да продължа.
Д-р Н. Разбирам. Кажи ми какво е следващото, което виждаш, Саманта.
К. Отвор на тунел... Свива се и се разширява... В синхрон с моето движение. Минавам през него и се чувствам много по-лека. Толкова е светло. Към мен се приближава някой в тога.
При сеанса на Дейл разбрахме, че той е Рик ц спомените му съвпадат с тези на Морийн. Явно Саманта е живяла няколко секунди след падането в океана и се е издигнала оттам, а душата на Рик е напуснала тялото му, докато колата все още е била във въздуха. Когато разказах тази история на лекция в Далас, една слушателка отбеляза на висок глас: „типично по мъжки!" обясних, че щом душата разбере, че няма шанс за оцеляване на тялото, може да го напусне миг преди истинската смърт. По този начин енергията й остава незасегната.
След като завърших сеансите на Дейл и Морийн, се срещнах с тези двама вечни партньори, за да обсъдим какво сме научили. Морийн сподели, че винаги, когато кара по магистрала 1, на юг от Сан Франциско, необяснимо защо, в един участък от крайбрежния път я обземат тревоги и опасения. Вече знае причината за това. Надявах се депрограмирането на спомена за смъртта й през 1923-а да я избави и от повтарящия се кошмар. Месец по-късно Морийн ми писа и потвърди, че е престанала да го сънува.
Открихме удивително съвпадение, когато Дейл ми каза, че една от причините да напусне родния си край била, че изпитвал смущение, когато шофирал в околностите на Сан Франциско. Може би предполагате, че времето, прекарано в духовния свят между прераждания, би трябвало да елиминира всички влияния от предишни животи. В повечето случаи е така, но както казах, някои хора пренасят физически и емоционални белези от едно прераждане в следващото. Особено когато това е свързано с важен кармичен урок в бъдещия живот.
Защо тези вечни партньори са били разделени петдесет години в сегашния си живот? За да разберем това, трябва да започнем от динамиката в духовната им общност. Дейл и Морийн принадлежат към група от първо ниво. В различна степен тези дванадесет души са дръзки борци и обичат рисковете. Учителят им често ги води при съседни общности, за да видят как те функционират в спокойствие и хармония. Дейл и Морийн казаха, че посещенията са интересни, но кротките души им се струват „някак скучни". Естествено тяхната група има и по-спокойни членове, но Рик/Дейл не е един от тях. В настоящия си живот е бил армейски рейнджър, пътувал три пъти до Виетнам. „Не очаквах да се завърна жив, сподели той, но ми беше все едно." Понеже обича да живее на ръба на опасността, след края на войната напуснал службата си, защото решил, че е твърде скучно да бъде военен в мирно време.
След катастрофата през 1923 г. Рик бил посрещнат от старшия водач и прекарал доста повече време в обсъждане на отминалия си живот, отколкото Саманта. Когато се завърнал при групата, бил много тъжен. С нежна енергийна ласка уверил вечната си партньорка колко съжалява, че е прекъснал младия й живот. По време на сеанса не стана ясно дали някоя от двете души е знаела предварително за катастрофата. Били са влюбени в множество предишни животи, в доста от които са претърпели изпитания. Въпреки че са се преродили по едно и също време за сегашния си живот, при това на същото място, където са живели през двадесетте години, не е било планирано да се срещнат в младостта си. Споменът за сетивните преживявания и емоционалната енергия от географската местност просто са били част от условията за срещата им едва по-късно в този живот. .
Преди прераждането си и двете души са знаели, че ще прекарат доста години разделени. Дейл е трябвало да изпита тъгата от отчаяното търсене на подходящата жена. Саманта/Морийн също е имала нужда от зрялост, която не е притежавала при връзката си с Рик през двадесетте години. Сега и Дейл, и Морийн са се научили да ценят живота повече. Знаят, че и двамата са преживели голяма болка един без друг. Работата ми с всеки от тях завърши с почти еднакво изявление. Морийн каза: „В края на лечението си изпитваме дълбоко уважение към светостта на живота и важността на прошката. И двамата вече познаваме болката от загубата и ще ценим времето, което прекарваме заедно в този живот."
Преди да завърша раздела за духовните партньори, ще добавя, че много от тях минават през подготвителен курс преди следващото си прераждане. Целта на тази генерална репетиция с водачите ни е последен преглед на ключовите въпроси в предстоящия живот. По-някога по време на подготовката две души партньори взаимно си изпращат визуални образи как ще изглеждат в новите си човешки тела и в каква обстановка ще се срещнат.
В „Пътят на душите" посветих цяла глава на подготовката за отпътуване. Не винаги вечните партньори се свързват непосредствено преди заминаването си. В зависимост от кармичните обстоятелства в някои случаи единият от тях знае повече за бъдещата им среща и как ще изглежда другият. Ето кратък цитат от клиент за срещата с бъдещата му съпруга:
„Получих разрешение да видя жена си в залата за избор на следващ живот. Беше привлекателна инструкторка по аеробика, с която щях да се запозная в спортната зала. Внимателно запомних фигурата и чертите на лицето й, защото не исках да проваля запознанството ни, както в миналото прераждане. Ароматът на тялото й, плувнало в пот, се запечата в съзнанието ми... жестовете й... усмивката... И най-вече очите й. В мига, богато я видях в този живот, бяхме привлечени като два магнита."
Връзка между духовните и човешките семейства
По правило членовете на една духовна група не се прераждат по няколко пъти в хора от едно и също човешко семейство. Това противоречи на индианската традиция, според която душата на дядото обикновено се завръща в тялото на неговия внук. В четвърта глава, в раздела за духовната двойственост, както и в пета във връзка с ДНК-теорията обясних причините душите да не се прераждат в генетично свързани тела. Би било твърде ограничаващо и дори безсмислено душа, която иска да усвои нови уроци, да живее със същата наследственост, етническа принадлежност, културна среда и може би дори географска обстановка като в предишен живот. Благодарение на правото да се прераждат в различни семейства по целия свят душите могат да се възползват от многобройни възможности за избор на тяло. Именно това разнообразие придава дълбок смисъл на преражданията ни на Земята.
В редки случаи водачите са благосклонни, когато някоя душа има силно чувство за незавършена кармична работа в едно определено семейство и желае да се върне в него. По този начин й дават възможност да преодолее сериозна травма от несправедливост, проявена спрямо нея, или да изкупи вината си за страдание, което е причинила на друг член на семейството. Тогава душите се прераждат в деца от следващото поколение, на докато хората, свързани с важните кармични събития, са все още живи. Държа да подчертая, че случаите на генетично прераждане поради кармични причини са редки. По-обичайно е, когато душата иска да поправи сериозна грешка, да се завърне в друго семейство, периферно свързано с предишното. Но дори това е доста неконвенционално решение, особено когато желанието на душата е породено от преживяна несправедливост, защото навежда на мисълта за търсене на отмъщение.
Въпреки че душите не се прераждат в същото семейство, което са имали в предишен живот, почти винаги членовете на духовна група избират тела на роднини, за да бъдат заедно. Обичайно е душите от една общност да бъдат свързани в живота с кръвна връзка и географска близост. Какви роли избират? Сигурен съм, че читателите на тази книга се изкушават да съставят схема на важните си връзки с роднини, приятели, любими и дори просто познати, а след това да помислят кои са най-вероятните членове на духовното им семейство.
В пета глава, фигура 7 представлява цветова схема на аурите на едно духовно семейство и показва връзките между партньорите в сегашния им живот, фигура 10 е диаграма, отразяваща как душите от една група са се прераждали в човешки семейства, за да останат свързани в преражданията си през последните три века. В центъра на схемата е клиентката ми Рут, имайте предвид, че семейната наследственост е напълно различна, въпреки че съм съставил схемата като родословно дърво, фигура 10 е съкратен модел на преражданията на приятелите й в човешки тела. Във всеки век присъстват шест души от общностната й група и две - косвено свързани, от съседна общност.
Рут се явява в средата на диаграмата и всяка от свързващите линии от центъра навън показва как една и съща душа е поемала различна роля в семейството й от осемнадесети до двадесети век. Виждаме, че вечният партньор на Рут е съпругът й в този живот. В миналото й прераждане същата душа е била най-добрата й приятелка, а в предишното - съпруга, когато тя е живяла в мъжко тяло през осемнадесети век. Вечният партньор на Рут има жълт ореол на закрилник, докато нейният е синкаво-бял, което означава съчетание на чиста обич и стремеж към познание. Тези две души са партньори от около 7000 години, когато е бил първият им живот заедно.
Фигура 10. Духовно и човешко родословие
Тази мрежовидна диаграма илюстрира връзките между вечни партньори, сродни и косвено свързани души, които са се прераждали в роднини на клиентката ми Рут през последните три века. Всяка линия между поколенията, тръгваща от центъра, показва, че телата са били обитавани от една и съща душа.
Освен членовете на духовната група на Рут съм включил две близки души от съседна общност. Това са сегашните родители на клиентката ми. Ролите им в деветнадесети век са били на дядо и баба. През осемнадесети - същата двойка са се преродили в нейни леля и чичо. Случаят на Рут е типичен. Всяка група има известни предпочитания към видове роднински връзки. През седмицата, когато беше сеансът на Рут, имах клиентка, която се чувстваше особено близка с майка си. Душата на майка й се оказа от същата група и нейна сестра в миналия живот.
Бабите и дядовците често играят важна роля рано в живота ни като разбиращи довереници. Често откривам, че любим дядо или баба в сегашния живот е бил брат, сестра или близък приятел на клиента ми в предишния. Общностната динамика на близките човешки контакти е толкова силна, че от повечето си случаи се убеждавам, че ролите, които изпълняват душите-партньори в живота ни и ние в техния, са част от кармичния урок на групата. Когато някой близък ни накара да страдаме в живота или е бил наранен от нас и резултатът е раздяла и отчуждение, това е, защото сме изявили желание взаимно да си помогнем да усвоим тези уроци, които подготвят всички ни за бъдещи връзки, както ще проличи от случай 47.
Ще изтъкна още, че периферните роли на стотици косвено свързани души могат да продължат поколения наред. Поради ограниченото пространство не съм включил в диаграмата на фигура 10 всички тези връзки за Рут. Като пример за важна косвено свързана душа в този случай, която не е в схемата, ще посоча Зенда, любимата учителка на Рут от шести клас. Открихме, че през миналия век Зенда е била нейна съседка и близка приятелка, а през осемнадесети век - собственик на компанията, за която е работила клиентката ми. Мрежовидната схема на фигура 10 е подходящ начин за отразяване на всички връзки с хора, чиито съдби са преплетени с нашата.
Психологическите профили на вечни партньори, пряко и косвено свързани души в сегашния и миналите животи на клиентите помагат значително при съставянето на схема, подобна на родословно дърво. Във всеки от миналите три века открихме още една главна актриса в преражданията на Рут, която е от съседна духовна група. За нея също нямаше място на фигура 10. Тази душа, носеща името Ортиер, е поемала роли на ревниви, безчувствени и подли хора. Била е изпратена, за да изпита доверчивата натура на Рут и да й помогне по-бързо да превъзмогва причинената болка. Човешкият темперамент на същата личност издава и различни положителни качества, но отрицателните са постоянни. В сегашния живот на Рут Ортиер е нейна свекърва. В предишния е изпълнявала ролята на близка приятелка, която я е предала. Доста факти от кармичните цикли, в които Ортиер поема ролята на враг, ме карат да смятам, че те скоро ще свършат.
Рут има топъл, сърдечен и нежен характер. Вечният й партньор също притежава подобни качества, но освен това е упорит, безмилостно откровен и решителен. Много от другите души на фигура 10 са по-сдържани и тихи. Но перфекционизмът и упоритостта са техни общи черти.
Една душа в групата е по-безгрижна и нехайна от останалите. Това е Анди, братът на клиентката ми в сегашния й живот. Същата душа е приела ролята на неин съпруг през миналия век, за да й даде възможност временно да намали темпото и да си почине. Тогава главният партньор на Рут е избрал да бъде неин близък приятел. Между тях имало толкова силно привличане, че започнали любовна връзка и това почти довело до край на брака й с Анди. Най-сетне тя разбра, че Анди, определено необичаен партньор, е бил човекът, който с лекота е успял да отвори съзнанието й за по-оптимистично съществуване и я е научил да цени всеки ден и да приема живота с повече хумор, което сега допълва естествената топлота на характера й. Въпреки че връзката им не се е основавала на силна любов, през деветнадесети век Анди е бил толерантен съпруг, приемащ доста неща на шега. Същевременно нейният вечен партньор трябвало да се справи с предизвикателствата на брачен живот с жена, чийто характер бил далеч по-избухлив, отколкото на Рут.
Не искам да създам впечатлението, че бракът с човек, който не е вечният ви партньор, винаги е несполучлив. Всъщност попадал съм на клиенти, които съзнателно са сменяли партньорите си в поредица прераждания и са живели с три-четири различни души от тесния си кръг, за да преодолеят редица предизвикателства. Въпреки че душите на Рут и Анди са опитали това за първи път през деветнадесети век, резултатът е почти изцяло положителен.
Среща с душите на хора, които са ни наранили
След като добихме представа за различните роли, които духовните ни партньори могат да изпълняват в нашия живот, бих искал да се спра на един особен аспект от тези връзки, който би събудил интерес. Често ме питат какво е да видиш в духовната си група някого, който ти е навредил в току-що отминалия живот, Философът Хайдегер е казал: „Никой не може да обича вместо теб или да поеме болката ти." Може би това твърдение е вярно на Земята, но не и в духовния свят. Душите притежават способността да проникват в съзнанието на приятелите си и напълно да споделят чувствата им. Правят го от съпричастие и желание да разберат страданието, което взаимно са си причинили в последния живот.
В случай 47 съм избрал клиент, който е имал трудно детство в миналото си прераждане поради властния и жесток характер на баща си, който никога не бил доволен от постъпките му. За по-просто ще използвам земните имена на сина Рей и бащата Карл. Рей бил плахо момче, израснал без самоуважение и прекарал целия си зрял живот в опити да преодолее отрицателните чувства. Скривал своята чувствителност от другите, като издигал защитни стени около себе си. Най-важна в случая е срещата с баща му в духовния свят.
Ще присъстваме на нещо, което Рей нарече „мотивационно-критичен сеанс" с Карл. Встъпителната сцена започва съвсем невинно, с обичайното поднасяне на поздравления от членовете на общностната група. Би било от полза да се върнем към фигура 3, ла която съм съставил диаграма на група души, застанали в полукрьг, наподобяваща горна част на циферблат. Прилагам „часовниковата си техника", за да помогна на новопристигналата душа да идентифицира членовете на общностната си група.
• случай четиридесет и седми •
Д-р Н. Докато се приближаваш към тези души, как са се подредили, за да те посрещнат?
К. Мммм... В нещо като полукръг и аз трябва да застана в средата.
Д-р Н. Искам да си представиш разположението им като циферблат. Ти си в центъра, където се намират стрелките. Точно срещу теб е дванадесет часа. Вляво се пада девет, а вдясно - три часа. Разбираш ли?
К. Да, но водачът ми Иксакс в момента е точно зад мен.
Д-р Н. Това е обичайна позиция за такава среща, Рей. Да кажем, че учителят ти стои между седем и пет часа. Сега ми кажи от коя посока идва първият, който те поздравява?
К. Отляво... Където е девет часа.
Забележка: Първата душа, която идва да ни приветства, винаги е важна за нас.
Д-р Н. Добре. В мъжки или в женски образ се явява, или като безполово същество?
К. (нежно.) Това е съпругата ми Мериън.
Д-р Н. Накъде се придвижва в момента?
К. Допира ръце до лицето ми... Целува ме нежно и обгръща главата ми.
Всяка душа има свой начин за посрещане на новопристигнал партньор. След Мериън бабата на Рей изцяло го обвива с любящата си енергия като наметало. После се приближава дъщеря му Ан. Част от енергията й все още е на Земята, защото животът й не е завършил. Въпреки намалената си енергийна маса Ан притиска Рей, силно го залюлява и се засмива на смущението му.
Щом продължихме по посока на часовниковата стрелка, забелязах, че клиентът ми става нервен. Предположих, че някой важен член на духовната група е скрит от погледа на Рей. Наближихме края на полукръга и настроението му започна да се променя, когато се сблъска с нещо, което наричам синдром „криеница" - някоя душа е застанала зад друга. Понякога това е просто шега, като детска игра, но не и в този случай.
Д-р Н. Всички ли се изредиха?
К. (смутено се раздвижва на стола в кабинета ми.) Не... Виждам нечия сянка зад леля Бес.
Д-р Н. (след като го успокоявам и окуражавам.) Рей, кажи ми какво точно става по-нататък.
К. Сега виждам ярка светлина. (явно познал някого.) О... това е баща ми... Карл. Скрил се е зад другите. Иска да бъде последен. Избягва ме. Чувства се неловко в този радостен миг... Толкова прегръдки, смях и вълнение. Баща ми не иска да се появи пред мен точно сега. (мрачно.) И аз не желая да го виждам.
Забележка:Малко по-късно в сеанса отново ще се върна към душата на Карл.
Д-р Н. Искам да преминем към момента, когато говориш с Карл. Опитай се да ми опишеш подробно как протича разговорът ви.
К. Скоро стигаме и до... критичната преценка на случилото се и причините... Обсъждането на отношенията и мненията ни. Мериън и Ан са тук, а Карл все още се срамува. Първите му думи са: „Бях твърде суров с теб като баща. Зная, че провалих предварителния план. Този живот... Просто загубих контрол над него..."
Д-р Н. Какво означава за теб признанието му, Рей?
К. (очевидно стигнал, до прозрение.) Душата на Карл не е като жестокия алкохолик, който беше мой баща... О, долавям известна прилика... Но явно характерната му доброта е била потисната. Не е успяла да надделее над слабостите на онова тяло.
Д-р Н. Извинявай, Рей, но нима търсиш оправдания за поведението му? Искам да кажа, Карл също е трябвало да усвои някои уроци, нали?
К. Прав сте, сам избра тяло, склонно към емоционални изблици. Освен задачата да създаде трудности за мен, искаше да види дали би могъл да овладее мозък със склонност към насилие. В предишния си живот Карл беше човек на крайностите. Признава, че този път не се справи със задачата си. Не успя да стори каквото трябва и за мен, и за себе си.
Д-р Н. (настойчиво.) Все пак навярно не мислиш, че постъпките на Карл като твой баща могат да бъдат оправдани заради темперамента на тялото му?
К. Не, това не е извинение. Карл казва, че е попречил на развитието ми по много начини, но е узнал доста неща от този живот и ме пита дали и аз съм се поучил. (пауза.)
Д-р Н. Рей, продължи, ако обичаш.
К. (дълбока въздишка.) Виждам, че гневът му е изчезнал, което ми се струва странно, защото все още не съм свикнал с истинския му характер... Но не след дълго ще свикна.
Д-р Н. Като имаш предвид всичко това, Рей, какви са отрицателните наклонности на душата на Карл, които пренася в преражданията си?
К. Знае, че една от тях е желанието да контролира събитията и хората около себе си. В миналия си живот като мой баща не можа да се пребори с този недостатък. И за двама ни е трудно да живеем без разбиране. Затова се сработваме толкова добре с Ан и Мериън. Те като че ли преодоляват разочарованията много по-лесно от нас.
Д-р Н. Да се върнем към обстоятелствата, довели до избора ти да живееш под контрола на строг баща, който е трябвало да създаде трудности за теб. Дори ако Карл не се бе увлякъл с ролята си, не разбирам защо си решил да бъдеш негов син. .
К. (смее се.) Жалко, че не познавате Икс-акс. Предпочита да използва чувството си за хумор, вместо да се държи като наставник. Никога не ни принуждава, защото знае, че и двамата с Карл не обичаме да ни заповядват. Икс-акс ни въздейства така, че да повярваме, че сами сме стигнали до едно или друго решение. (замълчава за момент.) Оставя ме да мисля, че е твърде отстъпчив с мен, и кара съвестта ми да заговори. Държи се по-скоро като треньор, отколкото като режисъор.
Д-р Н. Радвам се, че имаш такъв водач, но какво общо има всичко това с теб и Карл и злополучната връзка между вас в миналото прераждане?
К. (търпеливо.) В предпоследния си живот бях сираче и усвоих доста лоши навици. Загубих истинската си същност. Имах нужда от пробуждане.
Д-р Н. В какъв смисъл?
К. Като дете не получих никакво възпитание. Майка ми почина. Самотните деца или оцеляват, или се пречупват. Проблемът беше... че колкото по-силен и самоуверен ставах, толкова по-малко ме беше грижа за другите. Свикнах да вземам, без да давам почти нищо в замяна. Мислех, че всички хора са ми длъжници.
Д-р Н. Слушай, Рей, нима е било нужно да стигаш до такава крайност? Защо не си предпочел живот с любящ баща вместо с Карл, за да компенсираш страданията си на сираче?
К. (свива рамене.) Би било твърде лесно. След живота ми като сираче Икс-акс ме попита: „Навярно сега си готов да се преродиш в глезено дете с ласкави родители?" Аз отговорих: „Всъщност не звучи никак зле." после водачът ми добави: „Искаш ли да уредим да бъдеш единствено дете в заможно семейство?" позабавлявахме се с този сценарий и Карл се включи в обсъждането с няколко реплики, че искал да влезе в ролята на богатия ми баща и да харчи парите си за коне. Обожава конете.
Д-р Н. И как стигнахте до идеята за живот в напрежение и вражда?
К. Икс-акс ни познава много добре. Твърде напреднал съм, за да приема лесен живот. Накрая пожелахме да ни изпратят заедно, но при тежки обстоятелства.
Д-р Н. Не беше ли вредно за теб да прекараш два поредни живота в самота и отчуждение? Питам се дали двамата с Карл наистина сте научили нещо от тези толкова лоши отношения помежду си като баща и син.
К. (кратка пауза, докато замислено потрива длани.) И да, и не. Вярно е, че се опитах да използвам отчуждението си и в двата живота като извинение за липсата на значителен напредък, но в последния поне имах баща, който не ме изостави. По-добре се справих с жестокостта на Карл, отколкото с пълната самота в предишния живот, когато бях сираче.
Д-р Н. Не звучи много убедително. Душата на Карл ли е била баща ти в предпоследния живот?
Сподели с приятели: |