Следите на душите майкъл Нютън

След първите неловки моменти от срещата си в ду­ховния свят Рей и Карл отново са се почувствали спокойни и щастливи в духовната си група. Това не означа­ва, че поведението на Карл изведнъж е оправдано. При прегледа и оценката на живота, преди да се види с Рей, Карл ясно си е дал сметка за безкрайната болка и стра­дание, които е причинил на сина си. Тук действат две сили. Първата от тях е потенциалното потискане на истинския характер на душата от биофизическите чер­ти на обитаваното тяло, както и въздействието на специфични околни влияния. Вторият фактор е ролята, която й е поверена в причинно-следствения кармичен поток.

Всички прераждания са нишки, от които е изтъкана пъстрата безкрайност на съществуването ни. Ако някой роднина или приятел е жесток и непреклонен или може би безразличен към нас в живота, виждаме само външния образ, а не целия истински характер на тази душа. Изпълняването на роли в живота винаги има сми­съл. Ако сте израснали, в особено трудни отношения с някого от родителите си, както Рей с Карл, задайте си въпроса: какво научих благодарение на този човек, кое­то не бих узнал, ако го нямаше в живота ми?

Рей е имал трудности и в сегашния си живот и се е пристрастил към опиати. Все пак на четиридесет и пет годишна възраст проявява воля и се опитва да промени нещата. Сам сподели, че връщането към истинската му - същност по време на сеанса ни му е помогнало много. Душата на Карл сега е по-големият брат на клиента ми и двамата са израснали в противоборство. Много от обстоятелствата от миналия им живот се повтарят, но въпреки това са доста по-близки като братя, отколкото тогава като баща и син.

Без да погребва неприятните спомени от този жи­вот, душата на Рей живее в психически по-здраво тяло. Този път душата на Ан, главна героиня, се е преродила в негова майка вместо дъщеря. Принадлежността й към по-старо поколение от неговото придава по-различно из­мерение на настоящия му живот. Герсхен Кауфман е написал: „Срамът е вид душевно убийство." Един от важните уроци в живота на рей е борбата със срама. Срамът потиска съзнанието, защото събужда чувства за малоценност. Може да бъде толкова непреодолим, че затвореното човешко съзнание да спре душевното раз­витие. Но Рей е изключително решителна душа, която, както видяхме, не желае да прекъсне поредицата тежки животи, за да си почине. Става все по-силен с всеки тру­ден живот.

Случай 47 показва, че някои души в поредица прераждания искат тела с един и същ темперамент, който е предизвикателство за слабостите на душевния им характер. И Рей, и Карл лесно се поддават на лоши навици при определен тип телесна химия. А защо продължават да молят за този тип тела? За да добият опит. Всяка нова депресия води до поредната доза, но Рей е твърдо решен да се пребори с това, преди да продължи. Зная, че тази душа напредва. Рей ми каза, че след два несполуч­ливи брака най-сетне е срещнал жената на мечтите си, но трябвало да бъде чист от наркотици и алкохол, за да я оцени. Оказа се, че бъдещата му съпруга е душата на Мериън.

Ще завърша с няколко думи за синдрома „криеница", поради който е възможно отначало душата да не вижда ясно някого от членовете на групата си. Когато това се случи с някой клиент в кабинета ми, може би душата, която е скрита от съзнателното му полезрение, ще окаже огромно влияние по-нататък. Спомням си една млада вдовица, която дойде при мен, докато все още бе в тра­ур заради покойния си съпруг. В особено емоционална сцена той й каза да бъде силна и всичко ще се оправи. Тя спо­дели: „има и още някой. Тъмен силует, снишил се зад останалите. О... Това е душата на бъдещия ми съпруг. Сигурна съм... Но все още не се познаваме в този живот. Не бива да разбера кой е точно сега, за да не разваля спонтанността на срещата ни."
Взаимодействие между духовните групи

Както споменах, почти никоя млада душа не напуска своята учебна зона. Особено докато са в първо и второ ниво, пространствата, предназначени за тях, остават неприкосновени и никой не нарушава границите между класните стаи. Тези правила се основават на уважението на всички души към правото на другите общности да работят необезпокоявани. Духовните класни стаи не са като земния модел, при който трябва да търсим из­винение за отсъствията си. Душите са свободни да не участват във всички занимания на групите си. Ако някоя от тях се нуждае от уединение или иска да се заеме със самостоятелна работа, която й се струва полезна за развитието й, е свободна да се отдели от приятели­те си за толкова време, колкото желае, стига да не пречи на останалите групи.

Установих, че душите не са задължени да учат и някои прекарват доста време в почивка. Все пак пове­чето, с които съм разговарял, се чувстват неудовлет­ворени, когато не участват в общ проект на групата си. Мотивът, който ги движи, е стремежът им към развиване на определени способности. Поради подобна причина повечето души не желаят да се включват по средата на заниманията на други групи. Открих, че никои две общности, макар и съседни, не са на съвсем еднакво ниво във всички раздели на обучение. Така че, независимо от нивото на развитие, не винаги е лесно душата да посети чужда класна стая и да научи нещо от работата там.

Гостуването между членове на духовни общности е избирателно и има определена цел. Обикновено става по покана на някой учител и е по-скоро изключение, отколкото правило в духовния свят. Има групи, които общу­ват с гостите, но други - сякаш не ги забелязват, освен извън учебните зони. Когато душите стигнат до края на второто ниво на обучението си, започват да полагат големи усилия. Именно на този етап клиентите ми най-често разказват за посещения при други общностни гру­пи. Ето какво сподели за такова гостуване говорещият в следващия случай:

• случай четиридесет и осми •

Д-р Н. Защо пожела да посетиш тази съседна общност?

К. Принадлежа към по-несериозна група в сравнение с дру­ги. Искам да присъствам на занимание на тази общ­ност, защото е малко по-напреднала от моята. Тренировките с по-добри играчи винаги помагат за добиване на опит. Повечето от душите тук скоро ще преми­нат към самостоятелно обучение и са много упорити. Разказвам няколко смешни случки със своята група, за да ги развеселя, а те ми дават полезни съвети.

Д-р Н. Често ли ги посещаваш?

К. Не, зная колко заети са всички и се съобразявам с това. Не искам да ги прекъсвам твърде много.

Д-р Н. Разкажи ми за последното си гостуване.

К. (пауза.) Водеха разгорещен спор. Една душа от група­та на име Орик разказваше поредица сънища от наскоро завършилия си живот. Орик мислеше, че случката би се сторила интересна на останалите.

Д-р Н. Случка, свързана с поредица сънища на Орик, кога­то за последен път е бил на Земята в човешко тяло?

К. Точно така. Безплътен член на групата изпратил на Орик информация, докато спял, която човешкото му съзнание изтълкувало погрешно.

Д-р Н. По вина на душата, изпратила информацията, или на Орик?

К. Трябва да разберете, че всички от общността, при която гостувам, са професионалисти в тази област. Не обичат грешките. Сериозен екип са.

Д-р Н. Продължи, ако обичаш. Какво научи от разказа на Орик за неговия сън?

К. Сподели, че на сутринта след съня медитирал и се опитал да разгадае посланието. Мисля, че човешкото му съзнание напълно е объркало смисъла. Орик на шега посъветва приятеля си да поработи върху умението си за предаване на съобщения чрез сънища.

Д-р Н. Какво каза другата душа?

К. Небрежно отвърна: „Не, ти просто не разбра правил­но съвета ми и не взе най-доброто решение.

Д-р Н. Какви бяха изводите на останалите от спора между Орик и приятеля му?

К. Мисля, че всички разбраха, че дори когато две души са много близки, несъвършенствата на приемащия човешки мозък могат да попречат на предаването на информация. Най-сигурно е останалият в духовния свят приятел да изпрати посланието няколко пъти и да не разчита на едно-единствено средство, като предава­нето чрез сън. Освен това съобщението трябва да бъде кратко и много ясно.

Д-р Н. Значи посещението беше от полза за теб? Успя да научиш нещо?

К. Винаги успявам. Почти през цялото време, докато съм с тази общност, оставам мълчалив слушател. Обсъждането за предаване на съобщения чрез сънища бе ползотворно и запомних усвоения урок, преди да продължа обучението си със своята група.

Има общности, които се смущават от присъствие­то на обикновен гост, но с радост приемат напреднали специалисти или души, отличаващи се с уникален опит. В пета глава, в раздела „Цветове на посетителите", представих един такъв пример. Но дори най-сплотените групи обичат да общуват и с други души извън учебните си зони. Вече стана дума за общностните пространст­ва, в които се събират голям брой групи, за да разгова­рят. За много души това преживяване е вид почивка.

Доста от членовете на групите понякога стават неспокойни по време на учебната си работа и затова учи­телите често организират беседи с гостуващи специа­листи в общностните центрове. Целта на тези събира­ния е душите да си починат от заниманията със своите водачи и да добият различна перспектива по въпроси, вълнуващи всички общности. Темите могат да бъдат различни: как да ценим останалите, каква е ползата от добротата, честността и почтеността или как щедро да използваме дарбите, които притежаваме. Зная, че това напомня по-скоро за лекция по морал, отколкото за развлечение, но говорителите привличат интереса на присъстващите със забавни анекдоти и множество але­гории, като правят паралел със земните си преживявания. Специалистите водят и особени разговори с души от аудиторията, които клиентите ми не могат да пре­ведат на човешки език. Ето един цитат, който дава представа за такова събиране:

„Лекциите на гостуващи специалисти подпомагат обучени­ето ни. Подходът и характерът им е различен от този на водача ми и това е полезно. Има една жена на име Шалакин, от която се възхищавам. Понякога посещава центъра ни и не пропускам нейна лекция. Притежава забележителна способност бър­зо да достига до същината на всеки проблем. Може така умело да ми разясни сложна идея, че после зная, че следващия път, когато се сблъскам с подобна трудност в живота, ще се справя по-добре. Съветва ни да се вслушваме и в хората, които не особено харесваме на Земята, защото можем да научим по не­що от всекиго."

Този раздел е за всички, които се боят, че в духовния свят има само работа и никакви забавления. Отдихът и развлеченията съществуват и съм слушал разкази на стотици клиенти за това, което правят извън учебни­те си зони. След физическата смърт духът ни отнася всички приятни спомени от земния живот. Представи­те за вкуса на храната, питиетата, допира на човешки тела, уханията, гледките и звуците при разходка в пус­тинята, екскурзия в планината или плуване в морето на Земята остават с душите. Вечното съзнание може да пресъздаде движенията и сетивните удоволствия на човешкото тяло и чувствата, които пораждат. Естествено е душите да желаят да съхранят тези земни спомени, като пресъздадат човешките си тела в духов­ния свят. Все пак именно тук са създадени концептуал­ните образи и енергийните модели на физическите ор­ганизми.

Ще се спра и на пътешествията на душите между земни прераждалия като вид отдих и развлечение: в ос­ма глава ще стане дума за души, които посещават други светове освен земния. Тези духовни екскурзии могат да бъдат „работни ваканции" за изследване и обучение или изцяло развлекателни. Разграничаването между учебни и забавни пътувания до физически и духовни светове далеч от дома на душата зависи от главната цел и настрое­нието на пътешественика. Тъй като разделът е посветен на отдиха, цитатите ми за пътувания до Земята и други занимания в духовния свят ще бъдат свързани са­мо с развлечения.

Почивка

Клиентите ми правят разлика между кратки почивки от учебната работа и по-продължителни периоди за отдих. Ето един пример от клиент за типично междучасие:

„В групата ми има десет души и по време на кратките междучасия се разделяме. Обичам да се разхождам далеч от учебно­то ни помещение. Понякога тръгвам по коридора към открита площ, където се събират безброй души от други групи. Това, което ми харесва най-много в моментите за отдих, е спонтан­ността. Лесно можем да срещнем някого, с когото бихме искали да бъдем свързани по някакъв начин в бъдещия си живот. Разговорите, които водим, не са толкова важни, колкото възможността да се срещнем и опознаем с различни души. Естес­твено винаги е забавно, когато се натъкнем на свой познат от минало прераждане, с когото не сме се виждали скоро, и споде­лим преживяванията си." Друга клиентка каза следното за начина, по който прекарва почивките си със свои приятелки от групата, предпочитащи да се прераждат в женски тела:

„Отиваме в пространство, заобиколено от градина, пълна с цветя. Има прекрасен басейн с вибрираща, освежаваща течна енергия. Плитък е и става по-скоро за газене, отколкото за плуване. Носим се из него като русалки и си разказваме смешни случки от животите си."

В групите, където душите все още не са се разделили напълно с представата си за пол, чувам за мъжки и женски занимания по време на почивките. Това не ме изне­надва. Както вече споменах, по-младите души имат пред­почитания да се прераждат в единия от двата пола. Една клиентка сподели: „Когато сме на пикник през почивките, с приятелките ми флиртуваме с няколко мъжко ориентирани души от съседни групи. На шега ги заплаш­ваме, че ако не се държат прилично, ще станем техни съпруги в следващия живот."

Тихо уединение за отдих

Работата на духовните общности изисква доста усилия и затова някои души избират да прекарват почивките си в уединение. Всички познаваме хора, които предпочи­тат да бъдат сами, отколкото в общество. В случай 22 в четвърта глава отделих внимание на душите са­мотници, нуждаещи се от дълъг период на приспособява­не в усамотение след особено тежък живот. Това обикновено не са същества с монашеска ориентация, прекарващи голяма част от съществуването си в самота. По­вечето души се завръщат ободрени след известно време в уединение. И все пак съм попадал на някои, които чес­то се нуждаят от периоди на усамотение за почивка от общите занимания на групата. Този тип души приличат на аскети. Струва ми се, че ги привлича тишината и възможността за духовно съзерцание като в земна монашеска обител, защото така могат да се съсредото­чат върху духовни принципи. Една клиентка направи след­ното показателно изказване,

„В групата ми ме наричат плетачната на венци. Обичам да бъда сама, за да опозная себе си. В тихото си уединение създа­вам енергийни кръгове от преплетени ниши, които представ­ляват пъстротата на моите животи и тези на шестимата ми приятели. Показвам разнообразието от преживявания чрез втъкаване на различни материали, енергийни модели, отразяващи преплитанията на съдби и събития. За да постигна това, е необходимо пълно съсредоточаване."

Клиентите ми твърдят, че желанието за продължително време насаме в духовния свят е породено от силна нужда от вглъбяване в свещените предели на чистата мисъл и стремеж за достигане до източника, създал душите. Мнозина споделят, че са имали вълнуващи моменти на успех, но е необходима упорита работа. Установих, че някои от тези аскети срещат затруднения при участието си в групови занимания и прекарват времето за почивка в съзерцание. Въпреки че странят от другите при обучението си, те могат да допринесат значително със способностите си в оп­ределена област.

Някои души идват на Земята като невидими същест­ва, за да посетят отново обстановката, в която са прекарали минал физически живот. Единственият про­блем е, че трябва да се върнат към хронологическото време, което означава, че се сблъскват с промените, настъпили, след като за последен път са били тук. В трета глава душата от случай 17 описа завръщането си на Земята за ваканционна екскурзия и срещите си с други безплътни същества, някои от които бяха пакостници. Този факт, както и опасенията, че промените биха могли да помрачат старите спомени, понякога ка­рат душите да стоят далеч от Земята между преражданията си. Някои смятат, че подобно носталгично за­връщане без физическо тяло би донесло само тъга и разочарование. Това не се отнася за душите, идващи да утешат и подкрепят любимите си близки, а не да тър­сят развлечения.

Доколкото разбирам, промените имат най-голямо въз­действие върху пътуващата душа. Мнозина не желаят да се завръщат на Земята поради непрестанната модернизация на селищата, които някога са обитавали. Из­меренията далеч от земното нулево ниво, образите на места и хора, живели някога тук, са застинали във вечен вакуум, който никога не ще изчезне. Моделите от енер­гийни частици, представляващи моменти от история­та на човечеството, могат да бъдат възстановени по желание на душите, които съществуват извън абсолютното физическо време.

Все пак има души, които обичат да посещават плане­тата въпреки отрицателните емоции. В следващия слу­чай говори душа, обожаваща да скита из някогашния си роден край на Земята. От многобройните подобни разкази избрах именно този поради лична причина. В него е описано мястото, където съм отраснал. С клиента от случай 49, чийто минал живот е завършил през 1946-а, сме имали еднакво хоби, при това почти по едно и също време. Когато се сетя за този случай, се питам дали в двадесет и първи век и аз ще предприема такова развлекателно пътуване.

• случай четиридесет и девети •

Д-р Н. Кое е любимото ти развлечение между прераждания?

К. Обичам да се връщам на Земята.

Д-р Н. Къде ходиш?

К. В последния си живот обожавах плажовете на южна Калифорния. Затова се връщам да поседя на пясъка на слънце, да се разходя по брега сред чайките и да покарам сърф. Вълните са моята страст... Чувството за непрестанно движение и плискащата се пяна.

Д-р Н. Как можеш да преживееш всичко това на плажа без физическо тяло?

К. Взел съм достатъчно енергия, за да го преживея, но не и толкова, че да бъда видян.

Д-р Н. Чувал съм, че на много забавни пътешествия душата може да вземе цялата си енергия. Какво пра­виш ти?

К. Не постъпваме така на Земята, защото не би било честно да плашим хората. Вземам не повече от 5 процента, обикновено малко по-малко.

Д-р Н. Можеш ли да яздиш по гребена на вълната?

К.'(смее се.) Разбира се, защо мислите, че съм дошъл? Мога и да се рея с птиците, и да играя с делфините.

Д-р Н. Ако си дух, седнал на брега да се наслади на слънце­то, и аз мина покрай теб, какво ще видя?

К. Нищо, невидим съм.

Д-р Н. Това означава ли, че ако се разходя по плажа, мога да мина през теб, без да усетя присъствието ти?

К. Е... някои хора биха почувствали нещо, но навярно биха решили, че е плод на въображението им.

Д-р Н. Би ли могъл да преживееш това, което описа, и в други физически светове?

К. Да, но обичам този край и съм бил тук в не едно прераждане. Затова се връщам. За мен морето е част от душата ми. Мога да отида и в други водни светове или да пресъздам всичко в духовния свят, но няма да бъде съвсем същото.

Д-р Н. Къде са другите ти любими места на Земята?

К. Около средиземноморието и Егейско море.

Създаване на земна обстановка в духовния свят

Апахите са вярвали, че „всяко място крие своя мъдрост”. Щом е възможно да се създаде всякаква реалност в духовния свят, не е необичайно, че някои души желаят да прекарват свободното си време в къщите, в които са живели на Земята. Често предпочитат да задържат ли­нията на времето там, където е преминал животът им, вместо да се сблъскват с постоянното нарастване на населението и промените около някогашните си до­мове. Душите притежават способността да замразя­ват моменти от миналото, когато искат да прекарват почивката си в любима обстановка.

Ако имат желание, могат мислено да създадат точ­но копие на познатата панорама около дома, в който са живели, например обширни ливади или паркове, улици и сгради, които да им напомнят за родните им градове. Достатъчно е да извлекат спомените за тези места от паметта си и с насочени енергийни лъчи да проектират образите. За да се осъществят напълно тези проекции от чиста енергия, понякога е нужна помощта на други души. След като бъдат завършени, ще съществуват, докато душата загуби интерес.

Телата, обитавани от душите на определени места, също се пресъздават от тях, когато пребивават в енер­гийните им проекции. Душата би могла да пожелае да добави към обстановката и земните си домашни любимци, което ще обясня по-подробно в раздела за жи­вотните. Трябва да изтъкна, че много души, предпочи­тащи такава атмосфера за почивката си, са любители на забавленията, с чувство за хумор. Обичат да канят партньорите си от предишни животи и да общуват с тях в пресъздадена географска обстановка, харесвана от всички. Членовете на духовната група винаги са на пър­во място, както личи от следващия цитат:

„Със съпругата ми Ерика обичахме малката си къща, която построихме в баварските Алпи. Пожелахме да се завърнем в нея след смъртта и изградихме нейно енергийно копие с помощ­та на учителя си. Той реши, че упражнението ще бъде от полза за нас. Моделът беше в съзнанието ми и водачът го видя съв­сем ясно, преди да започнем енергийната трансмисия. Прияте­лите ни Ханс и Елфи, които бяха наши съседи в Германия и сега ще гостуват, също помогнаха за екстериора. С Ерика сами се справихме с обзавеждането. Пресъздадох библиотеката си, а Ерика - кухнята, точно такава, каквато беше. Чудесно е от­ново да живеем заедно в същата обстановка."

Хората са любопитни дали душите могат да имат интимни физически отношения с пресъздадените си те­ла. Ако сексуалното удоволствие произтича от съзнани­ето, чистата душа може да го изпита без сетивата на човешкото тяло. В духовния свят не е възможна самозаблуда. Естествено без физическо тяло и нервната му система осезанието се губи. Но при духовното възста­новяване на телата липсата на сетивни усещания на­пълно се компенсира от еротичната сила на две напълно сливащи се съзнания.

Любовта е желание за пълно единение с обекта на чувствата. Душите притежават способност за още по-интимен израз на обич, отколкото на Земята. Въпреки това някои духовни партньори пожелават да пресъзда­дат сцени от предишни прераждания, в които любовта им е процъфтявала. Възпроизвеждането на тези случки е важно за тях. Все пак едно от нещата, които карат душите да се прераждат, е насладата от физическия израз в биологическа форма.