К. Нещо подобно... Но за нас от значение са енергийните резонанси, които не се чуват с човешко ухо.
Д-р Н. Да се върнем към най-добрата ти приятелка, Мегън. Спомена за нея, но не описа вибрационния й цвят.
К. (с топла усмивка.) Ефирната й бледожълта енергия е като трептяща слънчева светлина над житна нива... Равна, гладка и нежна.
Д-р Н. А душевният й характер?
К. Способна е на абсолютно, безусловно състрадание и Обич.
Преди да продължим с въпроса за звука и приликата в някои духовни имена, ще обясня кармичната връзка между клиентката си Леели и най-добрата й приятелка Мегън. Историята ми се струва дълбоко трогателна. Във встъпителния разговор на случай 34 Леели сподели, че е професионална певица и понякога гърлото и ларинксът й са особено чувствителни. Реших, че е нормално за човек с нейната професия, и не открих нищо необичайно, докато не стигнахме до момента на смъртта й в миналото прераждане. Тогава разбрах, че Леели трябва да преодолее отпечатък от предишно телесно страдание, пряко свързано с гърлото й.
В миналия й живот Мегън била по-малката й сестра. Като младо момиче Мегън била принудена от баща си да се омъжи за богат, жесток, по-възрастен мъж на име Хогър, който я биел и изнасилвал. След известно време Леели й помогнала да избяга от съпруга си и да замине с младия си любим (Роджър). Същата нощ вбесеният Хогър открил Леели в скривалището й и няколко часа се гаврил с нея, за да я принуди да му каже къде е сестра й.
Леели не разкрила нищо и Хогър започнал да притиска гърлото й, за да изкопчи информация. Тогава тя помогнала на сестра си да спечели време, като го пратила в погрешна посока. Хогър удушил Леели и побягнал навън, но не успял да намери Мегън. По-нататък в сеанса ни Леели каза: „Пеенето в този живот е израз на любов, защото в миналия гласът ми бе заглушен заради обичта ми."
Звукове и духовни имена Видяхме, че цветът, формата, движението и звукът са индивидуални белези на душите в техните групи. Изглежда, тези четири елемента са свързани, въпреки че светлинната енергия, вибрационните форми и движението на вълните, както и звуковите резонанси на душите в една група не са еднакви. Все пак има известна прилика между тези елементи на някои души и най-очевидно за спиритуалния регресионист е звуковото сходство.
В духовния свят съществува звуков език, който не се вмества в систематизацията на говоримите езици. Чувал съм, че там има смях, тананикане, рецитиране и пеене, както и шум на вятър и дъждовен ромон, но са неописуеми. Някои клиенти произнасят имената на душите в групите си така, сякаш настройват струни на музикален инструмент, за да звучат в хармония. Случай 34 е пример за афинитет към звука „с" в имената на тесния кръг приятели. В случай 26 двама учители носеха имената Бион и Релон. Изглежда, това представлява ритмичен синхрон на душевни енергии в общностна група.
Някои клиенти в състояние на хипноза срещат трудности при произнасянето на духовните имена. Твърдят, че те се състоят от неизречими вибрационни резонанси. Има и по-сложни случаи. Един клиент каза: „Истинските ни духовни имена са нещо подобно на емоции, но не представляват познати човешки чувства; така че не мога да ги назова със звуци." В имената има и вокална символика със скрит смисъл, който не може да се дешифрира с човешки изразни средства.
Все пак много клиенти, които се стремят да запомнят някое духовно име, успяват да го предадат чрез звук и ритъм. Някои използват гласни звукове, за да характеризират членовете на общностните си групи. Веднъж разговарях с душа, която нарече трима свои приятели Ки, Ло и Су. Случаи, в които се набляга на една буква от азбуката, както в последния, не са нещо необичайно за мен. Поради някаква причина имената на доста водачи завършват на „а".
Имал съм и клиенти, за които е по-лесно да диктуват духовните имена буква по буква, вместо да се опитват да ги произнесат, но същевременно твърдят, че изписването няма толкова голямо значение за тях, колкото звученето. Попадал съм и на съкратени версии на истинските имена. Един клиент каза: „В моята духовна група наричаме водача Нед." настоях да узная цялото име и накрая успях да го запиша на хартия. Резултатът беше: Неедааззбаариан. Разбрах предпочитанието му. Продължихме сеанса с краткото Нед.
Правото на личен избор също е важен фактор, когато някои смята, че ако ми каже името на водача си, с това би помрачил по някакъв начин връзката помежду им. Трябва да уважавам желанията на душите и да бъда търпелив. Може би по-нататък в сеанса смущението ще изчезне. Една клиентка например каза, че водачката й се казва Мери. После добави: „позволява ми да я наричам така пред вас." Приех това и продължихме и в един миг името на водачката стана Мазукия. По време на регресия има моменти, в които не бива твърде настойчиво да се изисква информация.
Накрая трябва да отбележа, че духовните ни имена могат леко да се изменят с развитието ни. Работих с доста напреднала душа, която по-рано се е казвала Вина, а сега името й се е променило на Кабина. Попитах защо и Кабина отговори, че вече е ученичка на старши водач на име Кафарина. Когато се поинтересувах от значението на тази прилика между имената в духовния свят, тя отвърна, че това не ме засяга. Има клиенти, които откровено отказват да отговарят на някои въпроси, ако чувстват, че съм засегнал правото им на личен избор.
Духовни групи за обучение
В първата си книга посветих отделни глави на начинаещите, средно напредналите и напредналите групи души и техните водачи. Дадох и примери за групови енергийни упражнения, чрез които душите се учат да създават и оформят физически образи, като камъни, почва, растения и по-низши форми на живот. Нямам намерение да се повтарям с тези теми, а само да разширя знанията на читателя за други аспекти на живота в духовните общности.
В този раздел ще разгледам връзките между обучаващите се души в духовната група и значението на структурните аспекти на училищата и класните стаи, за които вече стана дума в тази глава. Духовните учебни центрове не винаги се визуализират като сгради с класни стаи и библиотеки. Често клиентите ми ги описват просто като „пространството, което е наш дом". Но образът на мястото за духовно обучение може внезапно да се промени в съзнанието на говорещия.
Когато проучванията ми за живота след смъртта бяха публикувани, някои хора критикуваха аналогиите ми с човешки училища и класни стаи при съставянето на модели на духовните центрове за обучение. Една двойка от Колорадо ми писа: „Според нас, да говорите за училища в отвъдния свят, е проява на лош вкус, която може би се дължи на някогашната ви работа като преподавател." Други са ми казвали, че за тях училището е дълга поредица от сблъсъци с бюрокрация, авторитарно отношение и унижения от съучениците им. Не желаят да виждат в отвъдния живот нищо наподобяващо човешки класни стаи.
Зная, че много читатели имат лоши спомени от времето, прекарано в училище. За съжаление земните училища, както и всички други институции имат недостатъци, които са резултат от човешки грешки. Някои учители и ученици могат да бъдат обвинени в арогантност, деспотично отношение и безразличие към чувствата на другите. Във всяко учебно заведение има неща, заслужаващи критика. Все пак много от нас си спомнят, че са имали добър учител, който винаги се е стремял да им даде полезна информация, или са завързали приятелства за цял живот със съученици.
Функционалните аспекти на добиването на духовно познание извикват в човешкото съзнание представата за учебни центрове и съм сигурен, че водачите ни имат пръст в създаването на визуализации на земни сгради за душите, идващи от нашата планета. Хората в състояние на хипноза говорят за прилики със земни форми и структури в някои отношения, но в други аспекти от разказите им има съществени различия. Клиентите ми твърдят, че всички в ефирните учебни зони се отнасят към тях с изключително разбиране, доброта и безгранично търпение. Дори при анализирането на постиженията на всяка душа останалите от духовната й група показват искрена обич, уважение и готовност взаимно да си помагат, за да постигнат по-съществен напредък в следващите прераждания.
В духовните групи индивидуалността се цени. Очаква се всеки да се отличи с нещо и да даде свой принос. Има буйни и кротки души, но никой не доминира и не засенчва другите. Индивидуалността се уважава, защото всяка душа е силна със своите качества и слабости, които допълват тези на останалите в групата. Образуването на групи се основава както на приликите, така и на разликите. Различията в характера са особено важни, защото душите, които прекарват животите си заедно, споделят събраната мъдрост и опит от всяко прераждане.
Душите обичат да се закачат и шегуват помежду си, но винаги изпитват уважение едни към други, дори към онези, които са ги карали да страдат в живота. По-скоро проявяват толерантност, отколкото прощават. Знаят, че повечето отрицателни черти, свързани с човешкото его, които са им причинявали мъка, са погребани след смъртта на тялото. На първо място в списъка на отрицателните емоции са гневът и страхът. Душите сами изявяват желание да покажат или научат някои уроци и кармичният план не винаги се осъществява според очакванията им поради влиянията на земното обкръжение.
Помня как след една от лекциите ми психиатър афро-американец вдигна ръка и каза: „Теориите ви за групите ми напомнят за племенни отношения." Отговорих, че с искрената лоялност и взаимна подкрепа между душите духовните групи наистина напомнят племена. Но връзките им с другите групи съвсем не приличат на отношения между племена. Земните общества имат ужасния навик да се отнасят в най-добрия случай с недоверие едни към други, а в най-лошия - с жестокост. Душите в общностите в духовния свят са склонни да проявяват строгост, сдържаност или снизходителност помежду си, но не виждам нищо, което да подсказва дискриминация или отчуждение във или между духовни групи. За разлика от хората всички духовни същества са сплотени. Същевременно душите дълбоко уважават неприкосновеността на другите групи.
Когато бях лектор във вечерен колеж, открих, че някои от студентите ми, включително и възрастните колежани, смесват фактите със собствената си ценностна система. Докато работеха по концептуални проблеми, понякога започваха спорове, основани на погрешни съждения, и дори си противоречаха. Все пак това е нормално за студенти. Накрая се научиха да съпоставят и синтезират идеите по-ефективно. След като натрупах този опит, започнах да се занимавам с проучвания за духовния свят.
В ранните години на хипнотичните си изследвания бях изумен от пълната липса на самозаблуди при духовното обучение. Видях, че водачите учители могат едновременно да присъстват навсякъде, макар и не винаги видимо. Учителите ни се появяват и изчезват при духовните учебни занимания, но никога не пречат на себепознанието ни. Въпреки че самите души все още не са всезнаещи, натрупаният опит им помага без колебание да разбират кармичните уроци и ролята, която са изиграли в събитията от миналия си живот. Аксиома в духовния свят е, че душите са най-строги в преценката на собствените си постижения.
В духовните групи за обучение има удивителна яснота на рационалната мисъл. Самозаблудата не съществува, но трябва да изтъкна, че мотивацията за полагане на усилия във всеки живот не е еднаква за всички души. Някои клиенти са ми казвали: „Ще си поиграя известно време." Това означава, че ще се прераждат по-рядко, ще избират по-лесни животи или и двете. Въпреки че подобни решения не радват учителите, те ги уважават. Дори в духовния свят някои ученици не винаги влагат голямо старание. Мисля, че това са малцинството души, твърде свързани със Земята.
За древните гърци думата „персона" е била синоним на маска. Определението е подходящо за ролята на обитаваното тяло във всеки живот. Когато се прераждаме, характерът на душата се съчетава с темперамента на тялото и се формира нова личност. Тялото е външният образ на душата, но не е пълно въплъщение на същността й. Душите, идващи на Земята, възприемат себе си като маскирани актьори в един свят сцена. В шекспировия „Макбет", подготвяйки се да срещне смъртта, кралят казва: „Животът е ходеща сянка, слаб актьор, който се мъчи на сцената, а после навеки замлъква." Тази известна реплика донякъде описва отношението на душите към земния им живот, с разликата, че щом започне пиесата, повечето от нас не знаят, че изпълняват роля, и го разбират едва след края на представлението поради амнезията, блокираща спомените ни.
Тази аналогия с пиеса, както й предишните, с училище и класни стаи, представят образно това, което виждат клиентите ми в дълбок хипнотичен транс. Някои споделят, че когато се завръщат при групите си след особено тежък живот, приятелите им ги посрещат с бурни ръкопляскания и възгласи. Аплодисментите са за добре изиграна роля в току-що завършилото представление. Един клиент каза: „Главните участници в последната ни пиеса ще се оттеглят в ъгъла, за да обсъдят отделни сцени от нея, преди да започнем подготовката за следващата." Клиентите ми често се шегуват относно предлаганата им нова роля, която изпълняват в сегашния си живот, и разискванията, преди да бъдат взети окончателните решения кой какъв ще играе в бъдеще.
Водачите ни се явяват режисьори, които преглеждат сцените от миналите ни прераждания кадър по кадър и преценяват постиженията и пропуските ни. Припомнят грешките ни. Разглеждат се всички възможни развръзки и се съставят нови сценарии с различни възможности за избор при подобни обстоятелства. Подробно се анализират моделите на поведение на всеки актьор, след което започва преглед на всички роли в сценария. Понякога душите решават да разменят ролите си и да разиграят многократно ключовите сцени, за да преценят резултатите с различни изпълнители от своята или от някоя съседна група. Настоявам клиентите да ми разказват за тази размяна. Тя дава възможност на душата да прецени миналите си постъпки от гледна точка на свидетел, докато друг актьор изпълнява нейната роля.
Преразглеждането на алтернативи от предишния живот представлява психологическа драма, която намирам за полезно терапевтично средство в сегашния живот на душата. Сценичните аналогии в духовните групи не преповтарят преживяванията й на Земята като обикновена интерпретация, а предлагат обективно разбиране и стимулират желанието й за развитие. Системата е интересна. Душите никога не се отегчават от тези образователни упражнения, които разбиват творческо мислене, оригиналност и желание за триумф над злощастията чрез добиване на мъдрост от връзките с хора. Винаги имат желание следващия път да се справят по-добре. Както и да изглеждат, учебните пространства представляват шахматна дъска за душите, върху която могат да изпробват всеки възможен ход и да стигнат до най-доброто решение. Всъщност някои от клиентите ми наричат целия процес на прераждане „играта".
Резултатът от участието ни в пиесата може да бъде добър, приемлив или незадоволителен. Зная, че критиците ми ще направят извода, че това подозрително напомня системата за оценяване в земните училища. Идеята не е измислена от мен. Казвали са ми, че оценката на приятелите в духовните групи не е страшна, а стимулира мотивацията ни. Струва ми се, че повечето души изявяват желание да повторят играта от миналия си живот, за да бъдат по-добре подготвени за следващата. Като атлети шампиони искат непрекъснато да подобряват постиженията си. Знаят, че ще достигнат до определено ниво на развитие и познание, когато играта най-сетне ще свърши със спускането на завесата след представлението и края на преражданията им. Това е целта на душите, които идват на Земята.
Както изтъкнах в началото на този раздел, упражненията в учебните центрове не се ограничават с прегледа на минали животи. Сред всички занимания основно място заема боравенето с енергия. Уменията се развиват с разнообразни техники в класните стаи. Както вече споменах, хуморът е неизменна част от живота в духовния свят. Ученичката от следващия случай дава известна представа за шегите в групите с разказа си как по бреме на един от творческите часове с приятелите й са се поувлекли.
• случай тридесет и пети •