Д-р Н. Ако обичаш, опиши ми, доколкото можеш, каква беше реакцията на Кийт, Когато проследи предложената съдба.
К.(Сериозно.) Видя най-страшното - тялото преди и след развитието на болестта. Как ще загуби свободата си и ще стане изцяло зависим от нас. Не скриха нищо от него. Кийт разбра, че в началото на боледуването си ще изпитва самосъжаление и угризения, после - силен гняв, но ако се пребори с тези чувства, ще усвои урока.
Д-р Н.(Пренасям Сенди ту в настоящето, ту в духовния свят.) Справили се?
К. О, да. Към края Кийт стана по-спокоен, примири се и започна да цени това, което правехме за него.
Д-р Н.Има ли нещо, което би искала да споделиш за подготовката на Кийт за този живот с теб?
К.(След дълга пауза изражението на клиентката издава съгласие.) Ще ви кажа. Чувствам нужда да поговорим за това... Не съм го споделяла с никого. (Заплаква и й помагам да се съсредоточи.) Д-р Н. Не си длъжна, ако е твърде болезнено.
К. Не, искам да поговорим. (Дълбоко си поема дъх.) Докато се подготвяхме за този живот, стана ясно, че аз ще бъда първородното дете в семейството. Малко преди да пристигна, имахме дълъг разговор. Кийт каза, че е готов да понесе страданието, но ме помоли, когато стане напълно безпомощен и няма смисъл да търпи повече... Да изключа животоподдържащата му система и да го освободя.
Д-р Н. Трябвало е да го направиш в болницата?
К. Такъв бе планът, който съставихме в духовния свят, но слаба богу беше изпратен у дома за последните седем седмици и това ни улесни.
Д-р Н. Заради болката ли беше всичко? Сигурно Кийт е поемал обезболяващи?
К. Морфинът помагаше. Но онези последни седмици бяха ужасни, дори с респиратор и обезболяващи. Дробовете му бяха толкова увредени, че към края бе напълно обездвижен и не можеше да говори.
Д-р Н. Разбирам. Кажи ми как съставихте плана си с Кийт в духовния свят, преди да започне животът ти.
К.(Въздъхва.) Упражнявахме се, като пресъздадохме леглото и животоподдържащата система, които Кийт видя в зрителната зала. Всички подробности бяха в съзнанието му. Порепетирахме, защото мислех, че ще се наложи да издебна лекарите и сестрите. Внимателно опознах машината и предупредителните симптоми на болестта му. После се уговорихме за сигнала, Който Кийт трябваше да ми даде, за да разбера, че еготов да бъде освободен от страданието си. Накрая ме накара да обещая, че ще бъда силна и нищо няма да ме разколебае в последния момент. Уверих го, че ще изпълня обещанието.
След като Сенди отново бе в пълно съзнание, обсъдихме нейната роля при смъртта на брат й. Каза, че когато се появила особена миризма, която нарече „мирис на смъртта", от областта на гърлото на Кийт, разбрала, че е време да се подготви. Трябва да добавя, че появата на този мирис не означавала непременно, че Кийт ще умре веднага. Почти без да мисли, Сенди пришепнала в ухото му: „Кийт, готов ли си за отпътуване?" След миг брат й премигнал три пъти, което било знакът за „да". Спокойно изключила системата му. По-късно, когато лекарят пристигнал в дома им, апаратът, отново бил включен и Кийт бил обявен за мъртъв.
През останалата част от деня тя не изпитвала чувство за вина. Но вечерта, когато си легнала, в съзнанието й се прокраднали съмнения за машиналната й реакция. Известно време неспокойно се мятала в леглото и накрая заспала. След малко Кийт се явил в съня й и с усмивка на благодарност й казал, че се е справила блестящо и че я обича, няколко седмици по-късно Сенди медитирала и във видение зърнала брат си. Седял на скамейка и разговарял с „двама монаси в тоги". Обърнал се към нея, засмял се и казал: „Дръж се, сестричке!" Всеки дълбоко религиозен човек би решил, че животът на този млад мъж не е принадлежал на него, а на Бог. Вярно е, че получаваме телата си от висша духовна сила, но животът ни принадлежи изцяло на самите нас. Правото да се избере смъртта в подобен случай е широко дискутирана тема в юридическите среди напоследък, особено когато става дума за лекар, помогнал на неизлечимо болен пациент да прекрати живота си. Изтъква се аргументът, че щом смъртта е заключителното действие от драмата на живота и желаем това действие да отразява собствените ни убеждения, трябва да имаме такова право, независимо от религиозните и моралните възгледи на мнозинството. Противоположното мнение е, че животът е дар, който трябва да пазим, и имаме известен морален дълг въпреки собствените си чувства. След всичко, което съм научил за избора на душите на следващ живот и свободната им воля да правят промени в него, вярвам, че имаме право да изберем смъртта, когато е напълно невъзможно да се възстановим и животът ни отново, да стане пълноценен. Не е необходимо да се протака деградацията на човешката същност. Следващият случай предлага по-конвенционално представяне на свободната воля и се отнася за смисъла на живота.
• Случай шестдесет и пети • Емили беше близо петдесетгодишна жена, която пожела да се срещне с мен, защото се тревожеше за целта на живота си. В годините, докато възпитавала децата си, била секретарка на половин работен ден. Неудовлетворена от тази роля, продължила образованието си и получила квалификация на медицинска сестра с интерес към гериатрията. По време на обучението си установила, че предпочита да обслужва възрастни хора, защото обичали да й разказват съдбите си. През целия си живот Емили се е интересувала от духовността. Сподели, че възпитанието й от строг, деспотичен и твърде религиозен баща я подтикнало да търси по-нетрадиционни пътища към духовно познание.
Въпреки че две години преди срещата ни Емили бе станала правоспособна медицинска сестра, не бе практикувала новата си професия поради съмнения в своята компетентност. Понеже имала щастлив брак и съпругът й се грижел за издръжката на семейството, било лесно от време на време да започва работа, без да се тревожи за заплащането и без напрежение или отговорност.
Когато направихме бърз преглед на последния минал живот на Емили, в началните етапи от сеанса открихме, че се е казвала сестра Грейс и е била монахиня от ордена „Сестри на милосърдието" в Нова Англия. Била предложена за игуменка, но отказала, защото се бояла да поеме пост на ръководител и чувствала, че няма да се справи. По-нататък проследихме от духовния свят другите предишни прераждания на Емили и се оказа, че е имала поредица животи на свещеници и монахини в затворени общности. Както сподели: „Умеех да служа на Бога, без твърде много да се занимавам с грешките на външния свят."
Често ми задават въпроса, дали планиращите експерти настояват да приемем определен живот поради някаква причина. Този случай е подходящ пример колко благосклонни са водачите, докато най-сетне се почувстваме готови за по-големи предизвикателства. Всеки живот на Емили през последните петстотин години е преминал в религиозен орден под една или друга форма. Това поведение в миналото е главната причина за неувереността й в днешния живот.
Диалогът в този случай започва от втората среща на Емили със съвета след смъртта на сестра Грейс, Което означава, че е в подготовка за сегашния си живот. Когато разбера, че ще има втора среща на душата със съвета, която обикновено се състои непосредствено преди прегледа в „пръстена", очаквам предстоящият живот да съдържа възможност за значителна промяна. Специалността и броят на старейшините, които участват в тази среща, зависи от типа съдба и тяло, които ще бъдат представени.