Следите на душите



страница123/216
Дата17.12.2023
Размер1.81 Mb.
#119672
ТипКнига
1   ...   119   120   121   122   123   124   125   126   ...   216
Спомени от отвъдното-Следите на душите - Майкъл Нютън (1)
    Навигация на страницата:
  • Д-р Н.
случай тридесет и осми
Д-р Н. Виждаш ли в съвета си нови лица, които не са присъствали предишния път?
К. (внезапно затаява дъх; следва дълбока въздишка на радост.) Най-сетне! Рендър се върна. Толкова се рад­вам да го видя отново.
Д-р Н. Кой е Рендър?
Забележка: клиентът трепери и не отговаря.
Д-р Н. Сега отново поеми дълбоко дъх и се успокой, за да открием заедно какво става. Къде седи Рендър?
К. Вляво от средата на масата. (все още замислено.) Беше толкова отдавна...
Д-р Н. Колко земни години са изминали, откакто за пос­леден път се видя с Рендър?
К. (със сълзи на очи, след дълга пауза.) Около... 3000 годи­ни...
Д-р Н. Навярно си имал много прераждания за това вре­ме, защо Рендър е отсъствал толкова дълго?
К. (все още през сълзи, но по-спокойно.) Не разбирате колко много означава за мен завръщането му в съве­та. Рендър е стар, мъдър... и... спокоен беше с мен, преди земните ми цикли (минали прераждания) да ста­нат толкова много. Рендър ми казваше, че показвам голям потенциал и се разбивам бързо, получавах важни роли, а после... (замълчава и отново затреперва.)
Д-р Н. (внимателно.) Справяш се добре. Продължи, ако обичаш, и ми кажи какво ти се е случило.,
К. (след още една дълга пауза.) Аз... Се отклоних от пра­вия път. Попаднах в клопки, както много други тук. Замаях се от властта си. Беше ми забавно да управля­вам останалите. Независимо какво тяло обитавах. С всеки живот ставах все по-суетен и себичен. Рендър ме предупреди, че това ще забави развитието ми, и аз му дадох обещания, които не изпълних. Толкова... про­пилени животи... Пропуснах много възможности... И похабих знанията и силите си.
Д-р Н. Е, явно напоследък нещата са се променили, иначе Рендър не би се върнал.
К. През последните петстотин години положих големи усилия да поправя грешките си. Да се интересувам от другите, да им помагам, да изпитвам състрадание. И това е наградата ми. Рендър се върна! (клиентът започва неудържимо да трепери и не е в състояние да продължи.


Сподели с приятели:
1   ...   119   120   121   122   123   124   125   126   ...   216




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница