Душите приемат отговорността си много сериозно, дори до такава степен, че остават в нефункциониращи тела. Те не са в плен на материята. Например една душа може да не напусне тяло, изпаднало в кома с години, до смъртта. Такива души са способни да странстват свободно из света и да се срещат с други по време на кратките им пътувания в нормално състояние на сън. Често това се случва и с душите в тела на бебета. Дори отегчени, душите се отнасят с голямо уважение към поверените си тела. Оставят в тях малка част от енергията си, за да могат бързо да се върнат, ако се наложи. Дължината на вълните им е като на самонасочващи се прожектори, които разпознават своите физически партньори.
Когато енергията на една душа напусне тялото, тя не дава възможност на някакви демонични същества бързо да влязат в него и да завладеят освободения ум. Това е друго суеверие. Първо, такива сили не съществуват, но освен това умът никога не е напълно освободен от енергията на пътуващата душа. Никой зъл демон не би могъл да я „изцеди".
Явно обитателите на духовния свят са добре запознати с нашите страхове от тъмни и нечестиви сили, които представляват заплаха за душите. Разбрах това от един необикновен и показателен случай. Ироничното използване на демоничен образ в случай. 16 от учителя на клиента ми, за да поучи сгрешилия си ученик, е фрапиращо и неконвенционално, но ефективно. Ще видим как в духовния свят чрез почти жесток хумор могат да бъдат представени земните ни слабости.
В случай 18 говори душата на евангелистки свещеник от двадесетте години. Този човек цял живот е търсил дявола във всяко кътче на своя град в отдалечените райони на юга. Докато с клиента ми обсьждахме спомените му за това прераждане, той каза: „Енориашите ми бяха потресени до мозъка на костите от разпалените ми проповеди за ада, който очаква всички грешници." ще започна от момента, в който душата на клиента ми стига до дверите на духовния свят.
• случай осемнадесети • Д-р Н. Казваш, че не всичко ти е напълно ясно, но се носиш сред ярка светлина и някой се движи към теб?
