Д-р Н. Кажи ми, Апалон, след приветствията на духовната ти група скоро ли настъпва моментът да се слееш с енергийния си резерв?
К.(усмихва се.) Водачът ми Канарис обича да превръща единението в тържествена церемония.
Д-р Н.Сливането с енергията, която си оставила?
К. Да, Канарис отива до една нища в помещението ни, където енергията ми се съхранява в стъклена урна, и ме очаква. Той се грижи за нея.
Д-р Н. Значи не е била много активна в твое отсъствие. Какъв процент беше оставила?
К. Само петнадесет, имах нужда от доста за живота си в Ирландия. Запазената в резерв част можеше да се включва в заниманията на групата ми и да се движи из нашата зона, но не участвах в забавни развлечения.
Д-р Н. Разбирам, но тези слаби петнадесет процента цялостно копие на душата ти ли представляват?
К.(пламенно.) Абсолютно, само че в умален вариант.
Д-р Н. И петнадесетте процента от теб можеха да участват в груповите ви занимания и да общуват с приятелите ти, докато останалите осемдесет и пет бяха на Земята?
К. Ммм... До известна степен... Да. Продължих да трупам знания и на двете места (Земята и духовния свят). Д-р Н.(импулсивно.) Любопитен съм да разбера нещо. Щом твоите петнадесет процента все още са жизнеспособни, защо не ги вземеш сама? За какво ти е Канарис?
К.(обидено.) Бих развалила тържеството. Канарис е пазител на пламъка ми, така да се каже, докато ме няма. Това, което предлагате, е посегателство върху правото му да ми помогне при съединяването с енергията ми. Той държи да превърне събитието в церемония.
Д-р Н. Извинявай за нетактичния въпрос, Апалон. Би ли описала визуално тази церемония?
К. (радостно.) Канарис отива в нишата и с жест на бащинска гордост взема съда, а приятелите ми се събират и ме поздравяват за добре свършената работа в Ирландия.
Д-р Н. А ирландският ти съпруг в компанията ли е?
