К. Да, да. Той е в първата редица и ме приветства най-възторжено. Не е същият, какъвто беше в ирландското си тяло.
Д-р Н. Добре, какво прави Канарис по-нататък?
К, (смее се.) Донася зеленикавата стъклена урна от нишата. Цялата сияе, но той я потърква с ръце, за да засвети още по-ярко, и се радва на доволните ни изражения. После се приближава и спуска облака от енергия върху мен като великолепна мантия. Помага ми да я приема със своите силни вибрации.
Д-р Н. Как се чувстваш сега, в мига на единението с енергийния си резерв?
К.(тихо.) Единението със самата мен прилича на сливане на две живачни топчета върху стъклена чиния. Естествено се смесват и веднага стават хомогенна същност. Чувствам прилив на сила и равновесие. Топлината на възвърнатата част от мен ме изпълва с усещане за бодрост и спокойствие Осъзнавам своето... Безсмъртие.
Д-р Н.(риторично, за да предизвикам отговор.) Не е ли жалко, че не вземаме на Земята сто процента от енергията си?
К.(веднага реагира.) Сериозно ли говорите? Никой човешки ум не би могъл да оцелее при тези обстоятелства, но имах нужда от голяма част за ирландския си живот.
Д-р Н. Какъв процент си взела в сегашното си тяло?
К. Около... Шестдесет, и е предостатъчно.
Д-р Н. Чувал съм за физически планети, където бихме могли да вземем цялата си енергия и напълно да запазим паметта си.
К. Да, и много от тези форми на живот позволяват телепатия. Физически светове като земния, с типа тела, които обитаваме, са достигнали определен етап на умствено развитие. Точно сега еволюцията ни поставя условия, с които сами трябва да се справим. Ограниченията са от полза за нас.
Д-р Н. Апалон, обясни как разбираш колко енергия ще ти бъде необходима преди всяко прераждане?
К. Канарис следи енергийното ми ниво и съветът, който получавам за всяко тяло, зависи от неговите физически и умствени характеристики. Някои тела изискват повече духовна енергия, отколкото други и се знае какви условия съществуват, преди да започнем нов живот.
