Д-р Н. Шона, кое е най-важното ти преживяване между преражданията?
К.(без колебание.) Отивам в... Инкубатора, където се излюпват душите. Аз съм майка, нещо като акушерка.
Д-р Н. Искаш да кажеш, че работиш в духовната люпилня?
К.(развълнувано.) Да, помагаме на новите да излязат на бял свят. Улесняваме ранното им развитие... С топлота, нежност и грижи. Посрещаме ги.
Д-р Н.Ако обичаш, опиши ми обстановката на това място.
К. Прилича на... газообразна... пчелна пита, над която се вият струи енергия. Много е светло.
Д-р Н.Като говориш за пчелна пита, нима искаш да кажеш, че люпилнята има структура на кошер?
К. Хм, да... Въпреки че самият инкубатор представлява огромен център, който не изглежда ограничен от външни измерения. Новите души имат свои килийки, в които остават, докато пораснат достатъчно, за да бъдат изведени.
Д-р Н. Като майка в инкубатора кога за първи път виждаш новите души?
К. Намираме се в приемното помещение, което е част от инкубатора, в единия край на центъра. Новородените са малки късове бяла енергия в златиста обвивка. Бавно и тържествено се придвижват към нас в колона.
Д-р Н. Откъде?
К. В нашия край на голямото хале цялата стена е запълнена с разтопена маса от интензивна енергия и... жизненост. Като че ли не се зарежда от обикновен източник на топлина, а от някаква изумителна любяща сила. Тази маса пулсира и се вълнува в красиво плавно движение. Цветът й е като вътрешността на клепачите ви, когато погледнете към слънцето със затворени очи в ясен ден.
Д-р Н. И виждате как душите излизат от тази маса?
К. Тя започва да се издува, никога два пъти на едно и също място. Издутината се увеличава и се превръща в безформена буца. Разтварянето й е вълнуващ момент. Ражда се нова душа. Тя е напълно жива и притежава неповторим характер.
Забележки: Друга клиентка от пето ниво описа инкубацията по следния начин: „Виждам яйцевидна маса с пулсираща навън и навътре енергия. Когато нарасне, излъчва нови частици душевна енергия. Когато се свие, мисля, че всмуква обратно неуспелите да се отделят." Поради някаква причина тези души не са могли да направят първата стъпка към своята индивидуалност.