ново партньорство душа - тяло Процесът на сливане на душата с неродено дете е подходящ завършек на личните истории, които съм включил в тази книга. Душата вече е готова да поеме към ново приключение в прераждане с надежда и очаквания за свежа роля в живота. Партньорството между физическото и етеричното съзнание, които се съединяват в една човешка личност в света, може да бъде спокойно или бурно в ранните етапи на приспособяване в детството. Въпреки това от най-голямо значение е крайният резултат и как завършваме пътя си.
През живота характерите на душата и тялото така се преплитат, че двойствената изява може да обърка представите за истинската ни същност. Сложността на тази връзка между душа и тяло е плод на дълго еволюционно развитие, започнало може би в края на плейстоцена, когато душите са решили, че човекоподобните същества на тази планета са подходящи за духовна колонизация. Най-старите им характерни особености все още съществуват в съвременния ни мозък като механизми за самосъхранение. Някои хора, като душата на име Клидей в случай 36, признават, че се сблъскват с примитивните елементи на мозъка, когато се съединяват с плода. Това са зоните, контролиращи интуитивните физически реакции, които са по-скоро инстинктивни и емоционални, отколкото интелектуални. Някои от клиентите ми казват, че мозъкът на част от телата, които са обитавали, е бил по-примитивен, отколкото на останалите.
Егото се дефинира като „аз", представляващо духовна същност, върху която се надгражда опит. Според тази логика психика би означавало душа, но има и его, до известна степен свързано с мозъка, което възприема влиянията на околния свят чрез сетивата, управляващи действията и реакциите. С този функциониращ организъм, създаден, преди да пристигне душата, трябва да се слее съзнанието й в утробата на майката. В известен смисъл егото е двойствено и това е най-очевидно при регресия, когато отведа клиентите си в „пръстена" и по-късно - когато се съединят с плода. Истинското начало на партньорството тяло-душа е в ембрионалния стадий.
Изглежда, душата и мозъкът на, бебето започват свързването си като две отделни разграничими същности и образуват единно съзнание. Някои хора не споделят разбиранията ми за двата характера, или двойствеността на тялото и духа, и по-точно идеята, че докато безсмъртният характер на душата продължава да живее, временната човешка същност умира. Все пак душата в съчетание със съзнанието на тялото създава уникалната личност на единното „аз". Въпреки че физическият организъм умира, душата, обитавала това тяло, никога не забравя личността, чрез която е опознала Земята в определено време и място. Видяхме как душите запомнят и възпроизвеждат някогашния си телесен образ.
Всяко физическо тяло има уникални черти и представи. Идеите и мненията на човешкото съзнание са директно свързани с душевното. В трета и четвърта глава се опитах да покажа, че някои комбинации душа-тяло се оказват по-ефективни от други. Психолозите не знаят защо силните емоции могат да предизвикат нерационално поведение от страна на един човек и разумни действия за справяне с положението от страна на друг. Според мен отговорът се крие в душата. Когато партньорството душа-тяло възниква в ембрионалния стадий на сегашния живот на клиента, в много случаи чувам, че мозъчните елементи са добре настроени или малко объркани в тялото на бебето. Следващият разказ на душа от пето ниво за влизането й в ново тяло е показателен за процеса на съчетаване.
„Няма два мозъка с абсолютно еднакъв строеж. Когато вляза в утробата на майка си, леко докосвам мозъка. Вливам се в него... търся... изследвам... опознавам го. Като при осмоза. Веднага разбирам дали с този мозък ще имам спокойно или трудно плаване при взаимното ни общуване. По време на бременността ще долавям по-скоро емоциите на майка си, отколкото ясните й мисли. Така разбирам дали детето е желано, или не, от което зависи дали началото ще бъде добро, или лошо за него.
Когато се съчетавам с тяло на нежелано дете, мога да предизвикам положителна промяна чрез енергийното си сливане с него. Когато бях млада душа, страдах от безразличието на родителя и както аз, така и бебето се чувствахме нещастни. Хиляди години съм работил с бебета и мога да се справя с всяко тяло, което ми бъде поверено, така че и за двама ни да има добър резултат. В живота трябва да свърша много работа и не бива да допусна да бъда забавен от несъвършено съчетаване с тялото."
Щом стигнат до трето ниво, повечето души вече умеят бързо да се приспособяващ при влизането в плода. Един клиент откровено ми каза: „Когато сложна, високоразвита душа се слее с ленив мозък, се чувства като състезателен кон, впрегнат да оре." Обикновено клиентите ми изразяват същото отношение към някои тела по-сдържано. Има кармични причини за всяко съчетание на душа и тяло. Освен това високият коефициент на интелигентност не е безспорен признак за напреднала душа. По-малко напредналите срещат трудности не ако коефициентът на интелигентност на тялото е нисък, а когато попаднат на тревожно, противоречиво съзнание.
Що се отнася до предложените тела, между които избираме, възможностите за нас са внимателно планирани с добри намерения. Телата, които наблюдаваме в „пръстена", не ни се представят с цел да бъдем принудени да живеем с нещо неподходящо за нашето развитие. Сферата за избор на живот не е универсален магазин, обявил разпродажба. Планиращите експерти нямат интерес да натрапят на неподозиращата душа „некачествено тяло". Във всяко съединяване на човешко и душевно его се крие дълбок смисъл. Тялото предоставя на душата начини за физическа и духовна изява и същевременно може да й донесе голяма болка. Чрез сливането се добива способност за хармонично единение на двете същности така, че да функционират като едно цяло. Предлагам две гледни точки за това съчетаване:
„Аз съм неспокойна душа със склонност към прибързани постъпки и предпочитам агресивни тела с темперамент, който съответства на собствения ми характер. Наричаме тази комбинация двоен огледален образ. Никога не мога да забавя темпото. Трябва да призная, че сдържаните тела с кротко съзнание ме успокояват, но с тях често ставам твърде мързелив и самодоволен."
„Чувствам се добре в емоционално студени тела. Предпочитам да са с аналитичен ум, за да мога добре да обмислям нещата, преди да сторя нещо. С тялото на Джейн сякаш се возя на влакче в лунапарк. Тя е толкова безразсъдна, втурва се слепешком и въпреки че се опитвам да я възпирам, загубва контрол над нещата и причинява болка и на двете ни. Все пак ми носи и много радост. Трудно е, но и вълнуващо!"
Резултатът от някои съчетания е живот, изпълнен с разочарования и трудни предизвикателства. Но само два пъти в цялата си практика съм попадал на душа, помолила да бъде сменена преди раждането, чувствайки, че е невъзможно да се приспособи по какъвто и да е начин. И в двата случая мястото бе заето от друга душа преди осмия месец. Пренаталната смяна поради несъвместимост е изключително рядък случай, защото именно това е смисълът на предварителния избор в залата.
В трета глава, в която стана дума за хора, причинявали страдание, обясних как понякога вътрешната душевна същност не е в хармония с тялото. Освен това подчертах, че никоя душа не е изначално зла, когато се съедини с плода. Все пак душата не влиза, без да носи в себе си известни качества. Безсмъртният душевен характер се влияе от всички особености на темперамента и мозъка, което е предизвикателство за зрелостта й. Обясних, че някои са по-податливи на отрицателните влияния в живота, отколкото други. Повечето от случаите в тази книга са на души, които се борят или работят в хармония с телата си. Опитващите се да преодолеят потребността да властват над околните понякога не се съчетават добре с тела, склонни към избухливост. От друга страна, предпазлива душа с ниска енергия може да избере тяло с доста пасивен интровертен темперамент, за да се пребори със своята плахост, като работи в хармония с човешката същност.
Почти съм убеден, че когато душата се съединява с ново бебе, целта на партньорството е едновременно преодоляване на слабостите й и въздействие върху човешкото съзнание, което се нуждае точно от този тип душа. Експертите избират за нас определени тела с цел да съчетаят недостатъците на характера ни с различни темпераменти, за да се получат специфични комбинации. От клиенти, които са лекари или психолози, получавам кратки анатомични сведения за влизането на душата в развиващия се мозък на плода. Случай 66 е такъв пример. С постхипнотичните си внушения помагам на тези професионалисти да съставят опростени диаграми, за да илюстрират какво са се опитвали да кажат за връзката по време на сеанса, което ми дава възможност да ги разбера по-добре.
• Случай шестдесет и шести •