Д-р Н. Ънтър, каква поука извлече от всичко? К

По-нататък в сеанса ни открихме, че Ънтър се нуждае от самодисциплина и повече загриженост за други­те. Поведението му е било подобно в много прераждания. Когато го попитах дали е възможно да се разглеждат и бъдещи животи в библиотеката, получих следния отговор: „Да, можем да проследим много възможности по линиите на времето, но бъдещите събития са неясни, а и тук не е мястото, където се вземат решения за това, което предстои."

Когато чуя подобно твърдение, се замислям дали на­истина няма паралелни вселени, където можем да преглеждаме всички възможности и вероятности. При такъв сценарий едно и също събитие би могло да протече леко или радикално изменено в един и същ отрязък вре­ме, но в различни пространства и да съществуваме едновременно в много вселени. Все пак може би източникът на всяко пространство и време използва алтерна­тивни реалности, без паралелни вселени. В следващите глави ще цитирам разкази за множество вселени около нашата, които не са нейни копия. Изглежда, в духовния свят душите, които наблюдават режисираните сцени на екраните, се движат от минало към настояще и бъ­деще и същевременно в обратната посока. В едно и съ­що пространство.

Чувал съм от клиентите си, че последователности­те от събития в бъдещето по някои времеви линии са неясни и почти се губят. От друга страна, на по-големите екрани в класните стаи и особено на мястото за избор на следващо прераждане, в което екраните са ог­ромни, линиите се открояват по-ясно. Това позволява душата лесно да ги проследи и влезе, за да се запознае с бъдещия си живот. Новите души трябва да добият та­зи способност, като се научат да сливат светлинните си вълни с линиите на екраните. Като концентрират същността си по този начин, фокусират важните за тях образи. Времевите линии на екрана се движат напред-назад и се пресичат като резониращи вълни на ве­роятности и възможности от вечното настояще на ду­ховния свят, където миналото и бъдещето се съединя­ват и всичко е познаваемо.

Случаи 29 и 30, както и всички други поставят въп­роса, коя е истинската действителност. Дали класните стаи и библиотеката с екрани за наблюдение на миналото и бъдещето са реални? Всичко, което зная за живота след смъртта, е резултат от наблюдения на хора. Ду­шевното съзнание на клиента в транс общува с мен чрез мозъка. Самият наблюдател описва свойствата на ма­териалните и ефирните същности и на Земята, и в ду­ховния свят.

Нека помислим върху последния случай. Ънтър ми ка­за, че не би могъл да промени миналото си, като го преживее отново. Въпреки това след смъртта се върна на игралната площадка от детството си като активен участник. Отново беше момче, което играеше с остана­лите, и всички гледки, звукове, миризми и чувства, свър­зани със случката, се повториха. Някои клиенти казват, че това са симулативни събития, но дали е така? Ън­тър стана част от сцената, в която бе измъчвал малките момчета и после бе нападнат от тях. Усети болката и се сгърчи на стола в кабинета ми, а в сегашното си детство не беше я изпитвал. Кой би могъл да каже, че не съществува алтернативна реалност за всички съ­бития, в която причините и следствията са взаимно заменими? Наблюдаващата душа може да работи еднов­ременно с много реалности, докато се обучава в духов­ния свят. Всички те са поставени пред нея, за да се учи.

Въпросът е дали нашата Вселена е илюзия. Щом веч­ната мисъл на душата представлява интелигентна свет­линна енергия, за която не съществува време и форма, тя не се ограничава в материята на нашата Вселена.

Ако космическо съзнание контролира това, което наблюдаващата душа вижда на Земята, значи цялата кон­цепция за причина и следствие в даден интервал от вре­ме е манипулативна илюзия, предназначена да се учим. Дори ако повярваме, че всичко, което смятаме за дейс­твително, е илюзия, животът не е безсмислен. Знаем, че когато държим в ръката си камък, той е истински за нас като наблюдатели и участници във физически свят. Трябва да помним, че висш духовен интелект ни е изпра­тил в тази обстановка, за да се учим и развиваме в добра посока. Присъствието ни тук не е случайно, както и всички събития, които оказват влияние върху нас в нашата реалност, в този момент от времето.