Д-р Н. Да, разбирам. Какво правиш след това с Хелън ? К

Бих посъветвал всеки, който изпитва дълбока скръб от загубата на любим човек, да стори това, което пра­вят надарените ясновидци, за да открият изчезнали хо­ра. Вземете някакво бижу, дреха или друга вещ, принадлежала на починалия, подръжте я в позната и за двама­та обстановка, спокойно отворете съзнанието си и се освободете от всички странични мисли.

Преди да завърша този раздел, искам да разкажа любимата си история за енергиен контакт с безплътно същество чрез предмети.

Съпругата ми Пеги е медицинска сестра в онкология с квалификация на консултант и много често общува със скърбящи болни от рак и роднините им. Докато ръководи химиотерапията в болницата, често е във връзка с отговарящите за настаняването на семействата. Няколко от тези жени са нейни близки приятелки, с ко­ито се срещат често като група за взаимно подпомага­не. Една от посещаващите тези сбирки отскоро е вдовица, чийто съпруг Клей почина от рак. Клей обичаше шумните увеселения с музика на живо и танци и с жена му често пътуваха до местата, където свирят най-добрите състави.

Една нощ след смъртта на Клей вдовицата му, съп­ругата ми и останалите от групата седели в кръг в хола на тази жена и разговаряли за моите теории за завръщането на душите да утешат хората, които оби­чат. Вдовицата отчаяно въздъхнала: „Защо Клей не ми показва присъствието си по такъв начин, за да ме утеши?" последвал миг мълчание и внезапно музикалната кутия на етажерката с книги засвирила мелодията на „В настроение" на Глен Милър. Всички били поразени и смутено се засмели. Домакинята могла да каже само: „Тази музикална кутия не е докосвана от две години!" Все едно, мисля, че е разбрала посланието на Клей.

Ефирната енергия притежава някои свойства на електромагнитните сили и благодарение на тях може да въздейства по мистериозен начин върху предметите, Джоан и Джим са двама бивши клиенти, чийто брак е много щастлив. След сеансите им поговорихме за изпол­зването на енергийни лъчи от живите. Стори ми се на­ивно, когато казаха, че съчетавали енергията си по калифорнийските магистрали, за да накарат колите пред тях да им сторят път, ако бързат. Попитах ги дали се шегуват, но отговорът им бе: „Не, наистина насочваме общ лъч към главата на шофьора, а после го отклоняваме вдясно (към средното платно) и обратно." Твърдят, че петдесет процента от опитите им са успешни. Полу на сериозно им казах, че това е злоупотреба със силата и е по-добре да престанат. Мисля, че и двамата осъзна­ват, че ако използват дарбата си по-конструктивно, ще бъдат по-високо оценени горе, макар и да е трудно да се откажат от навика си.