Следите на душите

Един от основните начини, които отпътуващата душа използва, за да достигне до обичаните хора, е чрез съня. Скръбта, завладяла съзнанието, временно остава на за­ден план в мислите ни, когато спим. Дори ако сънят ни е неспокоен, подсъзнанието ни е по-отворено за възпри­емане, за съжаление скърбящият твърде често се буди от сън, който би могъл да съдържа послание, и така то се изплъзва от паметта, без да бъде усвоено. Или в момента символите и образите, които виждаме, не ни говорят нищо, или приемаме последователността от съновидения като желателно мислене, например, когато в съня виждаме себе си с човека, за когото скърбим.

Преди да продължа нататък, бих искал да предложа теория за същността на сънищата. Професионалният ми опит е натрупан чрез разкази на клиенти в състоя­ние на хипноза, които обясняват как като безплътни същества използват съня, за да се свързват с живите. Душите внимателно избират последователността от съновидения, която да използват. Стигнал съм до изво­да, че повечето сънища не са дълбоко смислени. При преглеждането на различни текстове за съня установих, че дори специалисти в тази област смятат, че много от сънищата през нощта са просто абсурдни смесици, при­чинени от претоварване на сетивата ни през деня. Ако съзнанието преминава през определени сънни цикли, нер­вните трансмисии през синаптичните ни пролуки освобождават мозъка ни от напрежение.

Класифицирам сънищата в три типа, единият от ко­ито е пречистващ. Понякога през нощта се смесват множество несвързани мисли от деня, които съзнанието из­хвърля като излишно бреме. В такива сънища не може да се открие смисъл, защото няма такъв. От друга страна, всички знаем, че има по-познавателна страна на съня. Разделям този тип на два подвида: разрешаване на проб­леми и духовни сънища, със съвсем тънка граница помежду им. Има хора, които притежават дарбата да гадаят за предстоящи събития по съновиденията. Състоянието на нашето съзнание може да бъде променено от съня.

Един от най-потискащите периоди от живота ни е мъката от отнетата ни близост на скъп човек, която мислим, че сме загубили завинаги. Почти единственото облекчение от дълбоката скръб, което получаваме, е до-като сме в състояние на сън. Заспиваме с мъката и когато се събудим, тя не ни е напуснала, но се е появила и известна загадъчност. Понякога на сутринта имаме по-ясна представа за стъпките, които трябва да изми­нем, за да превъзмогнем загубата. Разрешаването на проб­леми чрез поредица от съновидения е процес на духовна инкубация, който се нарича процедурен, защото се появя­ват образи, които ни учат как да продължим напред. Да­ли това прозрение идва от някъде извън самите нас? Ако сънят постепенно премине към духовния вид, навярно „тъкачите на сънища" са ни посетили, за да ни помогнат в преодоляването на емоционалното страдание.

В духовните сънища участват нашите водачи, учи­тели и сродни души, изпълняващи ролята на пратеници, които ни подкрепят във вземането на решения. Не само когато скърбим, получаваме помощ по такъв начин. Та­зи духовна последователност от съновидения съдържа и спомени за преживяванията ни в други физически и без­плътни светове, включително и духовния. Колко от вас са сънували, че могат да летят или лесно да плуват под вода? С някои клиенти съм установил, че в тези митич­ни спомени има информация за живота, който са водили като интелигентни летящи или водни същества на други планети. Често този вид поредици от съновидения по метафоричен начин ни разкриват тайни, които отключват вратата на сравненията между предишни животи и сегашния. Безсмъртният ни душевен характер не се про­меня много в различните тела, така че тези сравнения съвсем не са странни. Някои от най-важните ни открития са резултат от епизодични сънища за събития, мес­та и модели на поведение, идващи от преживяванията ни, преди да добием сегашното си тяло.

В първа глава бегло споменах за подготвителния клас, който посещаваме в духовния свят, преди да се завърнем за нов живот. Тези тренировки на душите са по-подробно описани в първата ми книга, но ги споменавам и тук, защото преживяването е свързано с нашите сънища. Цел­та на класа е в бъдеще да можем да разпознаваме хора и събития. Докато се подготвяме за прераждане, учите­лят изтъква важните аспекти на новия ни живот, сре­щите и общуването с души от нашата група и от други общности, които ще споделят част от този живот с нас. Превръщаме се в интегрирана част от класа.

Спомените за подготвителния клас могат да ни бъ­дат внушени в съня, за да внесат светлина в мрака на отчаянието ни, особено когато сме загубили вечния си партньор. Юнг казва: „Сънищата въплъщават потисна­ти желания и страхове, но могат и да дадат израз на неизбежни истини, които не са илюзии или налудничави фантазии." Понякога тези истини са закодирани в мета­форични загадки и представени чрез образи в сънищата ни. Символите от съня са културно генерализирани, но истинността на съновниците не е гарантирана. Всеки трябва да използва собствената си интуиция, за да раз­гадае смисъла на един сън.

Австралийските аборигени, култура с над десет хи­ляди годишна непрекъсната история, вярват, че всъщ­ност времето на съня е действителното. Често съновните възприятия са така реални, както при преживяванията ни наяве. За душите в духовния свят съществува само настояще време, така че, независимо колко дълго е отсъствал физически от живота ви, човекът, когото обичате, иска да знаете, че все още съществува в сегаш­ната реалност. Какво прави любящата душа, за да ви помогне да стигнете до прозрение и приемане на тези неща в съня си?

• случай пети •