Следите на душите

Скоро след завръщането на душите в духовните им групи идва моментът да застанат пред събра­нието на мъдри същества. Крачка-две пред водачите ни, тези висши магистри са най-напредналите създа­ния, които все още прераждащите се души виждат в духовния свят. Дават им различни имена, между ко­ито: старите, светите магистри, почитаемите, и по-обикновени названия като изпитната комисия или комитета. Двете имена, които най-често чувам за тези издигнати магистри, са съветът и старейшините, така че ги използвам в комбинация, за да назо­ва тази комисия.

Понеже съветът на старейшините наистина предс­тавлява някакъв вид власт в духовния свят, по време на лекциите ми някои хора веднага стават подозрителни, когато заговоря за същества в тоги, които разпитват душите за постъпките им в минали животи. Един човек в Торонто не можа да се сдържи и на висок глас заяви пред цялата аудитория: „Аха, знаех си! Съдебна зала, съдии, наказание...!" откъде идва този страх и цинизъм за живота в отвъдния свят в съзнанието на толкова хора?

Религиозните институции, гражданските съдилища и военните трибунали защитават морални и правни нор­ми, които оказват влияние върху поведението на милиони хора. Още от времето на родовообщинния строй престъпленията се наказват и съществуват традиции, осъждащи строго човешките прегрешения. Нормите за поведение и етическите кодове, свързани с всички рели­гии в историята на човечеството, са имали огромно положително значение. Често се твърди, че именно благодарение на страха от духовно възмездие голяма част от хората потискат отрицателните си наклонности, които иначе биха се проявили. Все пак не мисля, че е правилно която и да е религиозна доктрина да всява мъчителен страх от срещата със сурова висша власт и безмилостни духове съдници след смъртта.

Организираните религии съществуват едва от пет хиляди години. Антрополозите твърдят, че в по-ранни­те хилядолетия първобитните хора са били натуристи, които вярвали, че във всички живи и неживи предмети има добри или зли духове. В това отношение обичаите на древните племена не са били толкова различни от идолопоклонничеството в познатите от историята ре­лигии. Много стари богове са били смятани за жестоки и безпощадни, а други - за благосклонни и услужливи Човешките същества винаги са се страхували от сили, неподвластни на волята им, особено от божества, кои­то управляват живота им след смъртта.

Страхът за оцеляването винаги е бил част от живо­та ни, което доказва, че за хората смъртта е най-голя­мата опасност. В цялата си дълга история сме вярвали, че след края на живота ни чака съд, наказание и нови страдания. Много култури по света са натрапвали тези идеи за свои собствени цели. Внушавало се е, че всички души - добри или лоши - веднага след смъртта ще по­паднат в тъмен подземен свят, пълен с опасности и изпитания.

На запад чистилището отдавна се описва като са­мотна гара за души, озовали се на кръстопът между рая и ада. През последните десетилетия неевангелистките църкви имат по-либерално определение за чистилището като за изолирана зона за пречистване от грехове и не­съвършенства, след което душата може да влезе в рая. В източните философии, особено хиндуизма и махаяма будистките секти, има дълга традиция на вярвания в духовни затвори, намиращи се на по-низши нива на съ­ществуване, която също се либерализира. Тази концеп­ция е още една причина да съм против използването на карти с концентрични кръгове, представляващи астралните слоеве, за да се отрази пътуването на душата след смъртта. В миналото е бил съставен подобен мо­дел за клетките на чистилището и подземния свят, в който дебнат строги съдии и демони.

Търсачите на истината, които проявяват интерес към дребните метафизически традиции на изтока, се сблъскват с озадачаваща смесица от суеверия точно както в западната теология. Идеята за прераждането от­давна е прегърната от изтока, но се е запазила доктрината за трансмиграция. Мисля, че трансмиграцията е заплашителна концепция, използвана да контролира по­ведението на хората. Според това вярване голям брой грехове се наказват с връщане на душата в по-низша форма на живот в следващия й цикъл на съществуване. При изследванията си не съм открил никакви сведения за трансмиграция. Клиентите ми твърдят, че душите на различни форми на живот от Земята не смесват енергията си в духовния свят. Според мен заплахите за трансмиграция са изопачаване на кармичната справед­ливост.

Установих, че човешките души, които по-рано са се прераждали в други светове, са обитавали форми на жи­вот с почти същото ниво на интелигентност като на­шия вид. Никога не съм попадал на клиент, живял във форма, която да не е доминиращият интелект на пла­нетата.

Това, което ни очаква, не е наказание, а по-скоро про­светление. Все още голяма част от човешкото общест­во не може да се отърси от натрапчивото чувство, насаждано с хиляди години от земните култури, че в отвъд­ния свят съществува някаква форма на съд и наказание, както на Земята. Може би не е ад, в който ще ни измъч­ват силите на мрака, но във всеки случай е нещо непри­ятно. Надявам се с това, което ще споделя в тази глава, да донеса утеха на хората, склонни да изпитват страх от наказание след смъртта. На някои заставането пред съвета на старейшините няма да се стори особено при­ятно изживяване. Може би тази глава няма да се хареса и на епикурейците, отдали се единствено на удоволстви­ята в живота, без да се интересуват от страданията на другите. Както и на иконоборците, които са противници на всяка власт - морална или каквато и да е.

В духовния свят съществува съвършен ред и съветът на старейшините е олицетворение на справедливостта. Това не означава върховна власт, но, изглежда, те са най-висшите създания, отговорни за душите, които все още се прераждат на Земята. Тези мъдри същества проявяват дълбоко съчувствие към човешките слабости и приемат грешките ни с безкрайно търпение. Получаваме мно­го нови шансове в бъдещите си животи. В тях няма лесни кармични избори, иначе не бихме научили нищо от време­то, прекарано на Земята. Но рисковете за живота и здра­вия ни разум на тази планета не са създадени, за да ни донесат нови страдания след смъртта.