Анализ на срещите със съвета

По време на хипнотичния сеанс идва момент, в който клиентът ми казва, че събеседването е приключило и е готов да напусне залата на съвета и да се върне при духовната си група. Това е миг на дълбок размисъл и заедно преценяваме получената информация. На първо място, заставането пред духовния съвет е свързано с отговорност за отминалия живот и искам да използ­вам част от тази оценка, за да помогна на клиента в сегашния.

Всяка душа чувства нишка на духовно опрощение в оценката на съвета. По време на събеседването старейшините проявяват съчувствие и желание да вдъхнат увереност на душата за бъдещите й стремежи. Една душа, напускаща залата, сподели следното:

„Когато събеседването ми със старейшините приключва, имам чувството, че съм получил повече похвали за постиженията си, отколкото упрек за грешките. Съветът знае, че съм имал критично обсъждане на живота си със своя водач. Не ме покровителстват, но мисля, че част от задачата им е да ме накарат да си поставя по-висша цел. Съветниците казват, че очакват големи постижения от мен. Последните думи на старейшините са да престана да разчитам на другите за себеутвърждаването си. Когато се разделям с тях, се чувствам осво­боден и пречистен от съмненията в способностите си."

Питат ме дали по време на срещите със съвета и след тях душите изпитват угризения, ако през живота са вършили жестокости. Разбира се, че изпитват, но се налага да напомням на онези, които задават въпроса, че отговорността за причиненото страдание често опре­деля избора на тяло за следващо прераждане, за да бъде изплатен кармичният дълг. Душите пряко участват в процеса на избор чрез своите съвети. Въпреки че кармата е свързана със справедливост, целта й не е наказание, а възстановяване на равновесието между постъпките ни във всички минали животи.

Друг въпрос, свързан с края на събеседванията със съвета, е: „А душите, които не са били жестоки в жи­вота си, само блаженство и светлина ли усещат, или някои си тръгват нещастни от общото настроение по време на срещата?" в отговор обяснявам, че съм попадал на клиенти, които напускат залата малко разочаро­вани. Това са души, чувстващи, че биха могли да се пред­ставят малко по-добре пред някого от старейшините. Имал съм и други нетипични случаи, особено с млади, неспокойни души, които, изглежда, се съпротивляват сре­щу това, което наричат „задължително разкаяние", ко­гато застават пред старейшините. Ще цитирам един пример:

„Малко съм разочарован от отношението на всезнаещите. Първо те примамват с похвали, а после искат да даваш обяс­нения за всичко. Не мога да отрека, че допуснах много грешки, но вината е тяхна, защото ми дадоха тяло, което ме въвлече в неприятности. Когато се оплаквам за земния си живот, те не ме разбират напълно. Разполагат с невероятно много ин­формация. Казвам им, че животът ни принуждава да поемаме рискове, а председателят ми говори за сдържаност! Възразя­вам: „Лесно е да го кажете, докато седите тук, на удобното си място, а аз долу се боря да оцелея на бойното поле."

Незрелите, души не разбират, че за да стигне до съ­вета, всеки старейшина е преминал през множество бой­ни полета. За да проличи разликата, следващият цитат е от стара, напреднала душа, наближаваща края на зем­ните си прераждания:

„Когато идва краят на събеседването ми със съвета, ста­рейшините стават и се събират около мен в кръг. После вди­гат ръце като криле на огромна птица и ме обгръщат с тях в знак на единение. Това е тяхната награда за добре свършена работа."

Мисля, че никога не съм имал клиент, който да не описва срещите със своите съветници със страхопочи­тание, търпение и желание да поправи грешките си. Ко­гато душите се върнат при групите си, тези чувства остават. Затова бях изненадан, когато за първи път чух за закона за мълчанието.

Ще цитирам един случай, в който става дума за пра­вото на лични тайни, което засяга не само духовните групи, а и моите разговори с хора в транс за събеседванията им със старейшините. Има аспекти на тези сре­щи, които нямат връзка с настоящата реалност за кли­ентите ми. Поради различни лични й духовни причини хората не помнят всички подробности от събеседванията. Понякога клиентът съзнателно издига такава пре­града. Говорещият в случай 45 очевидно знае нещо, ко­ето отказва да ми каже. Други клиенти не могат да обяснят защо не си спомнят всичко.

• случай четиридесет и пети •