Веригата на духовно влияние

Според много от клиентите ми присъствието не е „някой", а съществуваща сила. За други е уравновесяваща същност, която хармонизира по-висшата съзнателност на старейшините с тази на заставащите пред тях ду­ши. Това влияние изпълва залата на съвета със синхро­низирана енергия. Няколко души от пето ниво, с които съм разговарял, наистина са имали шанса за кратко да бъдат сред членовете на съвета като част от обуче­нието си за водачи. Помолих един от тях да опише какво е почувствал и получих следния отговор:

„Когато седнах на катедрата, сякаш се слях с душата, коя­то стоеше пред мен. Чувството е много по-силно от разбира­не към някого, който току-що се е завърнал след земен живот. Наистина успяваш да се поставиш на негово място. Присъст­вието вдъхва сила и те кара да почувстваш всичко, което ду­шата изпитва в момента. Светлинната призма на присъстви­ето въздейства по този начин на всеки съветник."

Дали едно и също присъствие посещава всички съ­вети, или има повече такива същества? Или „то" е просто Бог, който е навсякъде? Естествено не мога да отговоря на тези въпроси. Въпреки застъпването между духовни групи, колко трябва да са съветите, носещи отговорност само за душите от Земята? Невъзможно е да отгатна и това, но навярно броят им е огромен. Ако е истина, че и други светове в нашата Вселена са обитавани от души, които се нуждаят от съвети, както и че има други вселени, които духовните магистри трябва да ръководят, отговорността им е невъобра­зима.

За разлика от много напредналите души като говоре­щата в случай 44 повечето от клиентите ми не могат да осъзнаят, че самите старейшини не са съвършени. Освен кратките мигове със силното и любящо присъс­твие, старейшините са най-висшите същества, с които душите общуват пряко в духовния свят. Тази представа за космоса не е нова философска система в човешката цивилизация.

В древни текстове от Индия, Египет, Персия и Китай се говори за „служителите на бога", олицетворява­ни като метафизически същества, някои от които са антропоморфни. В ранните гръцко-еврейски религиозни философии също е застъпена концепцията за стъпаловидното издигане на духовните учители. Много култури вярват, че докато Бог е създателят на всичко и е на­пълно съвършен, управлението на нашата Вселена се осъ­ществява от множество по-несъвършени духове, които са посредници на разума и преносители на божествената мъдрост от най-висшето същество към смъртния свят. Те се смятат за вестители на създателя, които не са съвсем съвършени. Може би това обяснява защо нашият свят има недостатъци, щом Бог е първоизточникът.

Според пантеистичните възгледи всички сили, дей­стващи във Вселената, са проявления на Бога. След дъ­лъг период на развитие духовната философия на някои култури е стигнала до концепцията, че божествените сили, които управляват живота ни, са по същността си мъдри слова, въздействащи върху мисловната сила на човешките същества. Християнската църква счита цялата идея за посредници между върховния източник и хората за неприемлива. Аргументът на християнст­вото е, че съвършеното същество не би поверило уп­равлението на Вселената на несъвършени, които допускат грешки.

В стария завет Бог говори чрез пророци. В новия - божието слово стига до хората чрез Исус, който за християните е човешки образ на Бога. Все пак пророци­те на всички главни религии са за последователите си въплъщения на Бога. Мисля, че приемането на пророци в много религии по света се корени в духовната ни памет за свещени посредници като водачите и старейшините между нас и създателя. В дългата история на човечеството е имало много култури с митологични фигури, които изпълняват космическата роля на пос­редници между непознаваемия Бог и враждебния свят: не мисля, че трябва да гледаме на митовете като на средство за обясняване на света, създадено от прими­тивното човешко мислене. Научното познание, което сме натрупали досега, все още не дава по-ясно обясне­ние за мистерията на сътворението от вярванията в миналото.

Що се отнася до първоизточника, открих един при­емлив начин за съчетаване на старите и новите концеп­ции. Душите са способни да създават живи същества чрез енергиен източник, с който разполагат. Следова­телно могат да направят нещо от нещо при различни обстоятелства. В религиозната философия духовното сътворение представлява създаване на нещо от нищо. Някои вярват, че божественият разум не създава физически същности, а само условията, които позволяват на високоразвити същества да осъществяват това.

Дали Земята е лаборатория, създадена от по-висши енергийни форми, в която по-низшите постигат напредък чрез множество етапи на развитие? Ако е така, тези висши същества са нашият източник, но не първоизточникът. В „Пътят на душите" изтъкнах веро­ятността да сме създадени от сила, стремяща се към съвършенство чрез утвърждаване на същността си. А може би от съвършена сила, чувстваща нужда от изява, философията за стъпаловидно духовно израстване потвърждава схващанията на много хора, че Вселената ни нямаше да бъде така хаотична, ако бе сътворена от съвършен създател. Според мен тази идея не отрича съществуването на най-висш източник, който органи­зира нещата така, че постепенно всички души да ста­нат съвършени. Преходът ни от пълно невежество към абсолютно познание е непрекъснат процес на просвет­ление чрез вяра, че можем да бъдем по-добри, отколкото сме.