К. (с хитра усмивка.) Дано и Рик смята така.
Д-р Н. Кой е Рик?
К. (малко е смутена и се изчервява.) Моят... приятел. Кавалерът ми за вечерта. Трябва да побързам с грима си. Скоро ще пристигне.
Д-р Н. Слушай, Сам, не искам да те забавя, но мисля, че можем да продължим разговора си, докато се гримираш. Кажи ми, сериозно ли гледаш на Рик?
К. (отново с поруменели бузи.) Аха... Но не искам да изглеждам твърде хлътнала. Държа се достойно. Рик мисли, че го разигравам, но зная, че истински ме харесва.
Д-р Н. Явно тържеството е важно за теб. Предполагам, че след малко ще изсвири с клаксона и ще хукнеш към колата му.
К. (с раздразнение.) Нищо подобно! Сигурно се изкушава да постъпи така, но ще позвъни на вратата, както подобава, и прислужницата ще го покани да ме почака на долния етаж.
Сподели с приятели: |
