К. (усмихва се.) Не се предавате, а? Д-р Н

Дълбокият смисъл на това, което разбрах от този случай за правото на душите от една група да имат тайни, бе доизяснен от други клиенти. Струва ми се много странно, че душите не желаят да сравняват впе­чатленията от срещите със съветите си. Може би то­ва е една от причините почти никога души партньори да не се явяват пред един и същ съвет. Ето друг пример за лични тайни:

„Не обсъждам събеседванията си с никого освен с двама от приятелите си. Но дори ние тримата внимаваме доколко можем да се доверим един на друг за посланията, които сме по­лучили. Споделяме общи неща, например: „Зная, че трябва да направя това и това, защото един старейшина каза за мен еди-какво си."

Имайки предвид, че между преражданията си живеем в телепатичен свят, в началото на изследванията си се питах как душите успяват да скрият част от мислите си едни от други. Установих, че младите души срещат големи трудности при запазването на тайни от по-опит­ните, особено от водачите си. До трето ниво телепа­тията се превръща в изкуство и душите добиват спо­собността да издигат прегради за запазване на тайни. Без емоционалните ограничения на човешкото тяло, ка­то срам, вина и завист, няма нищо, което би ни накарало да нарушим нечие право на лична свобода. В телепатичния свят най-важното в общуването между душите е уважението към това право на всеки. Душите живеят в общности и при обучението непрекъснато са в контакт помежду си. Отварят съзнанието си едни за други до такава степен, че изглежда невъзможно да прикрият стремежите си. Това подтиква към пълна откровеност по кармичните въпроси, засягащи онези души, които ще бъдат свързани на Земята.

Щом душите са телепати, как успяват избирателно да прикриват мислите си? Това е процес, за който не зная много, но открих някои подробности. Доколкото разбирам, всяка душа има отличителен вибрационен об­раз, като отпечатък. Той прилича на кошница от енер­гийни нишки, плътно преплетени около ядрото на харак­тера й. Тези нишки наподобяват филми, отразяващи ми­сълта, които душата контролира. Те въплъщават идеи, представи, значения, символи и уникални черти на характера. С добиването на опит душата развива умението си бързо да замаскира всеки кадър. Следователно, въпреки че на пръв поглед нищо не остава скрито, никоя нишка не се разтваря, за да разкрие характера на душата, ако самата душа не го пожелае.

След като изясних всичко това, ми се струва естес­твено водачите и старейшините да се опитват да прекрачат някакъв праг в съзнанието на по-младите души. Това е в тяхна полза. Зная, че звучи страховито. Би било така, ако се случваше на Земята. Учителите ни също избирателно издигат прегради за онези, които се стре­мят да проникнат в мислите им. Така е, защото вода­чите не желаят да обременяват младите души с кон­цепции, за които все още не са готови, особено свърза­ните с бъдещето.

Всеки уважава светостта и мъдростта на съветни­ците си. Получаваните от тях послания се смятат за строго лични. При завръщането си в духовните групи душите не желаят партньорите им да се изкушават да отгатват нещо научено от старейшините. Един кли­ент ми каза: „Да го споделя с приятелите си, би било като да поискам да ми подскажат на устен изпит. Не биха се сдържали да ми помогнат със свои тълкувания на срещата." От другата страна на катедрата ста­рейшините настояват за мълчание, защото правото на лични тайни се цени и това вдъхва увереност на души­те, заставащи пред съвета, благодарение на която по своя воля са по-откровени. Нежелателната намеса на партньорите им, макар и добронамерена, би могла да изопачи смисъла на посланията. Единственото изключение, което забелязвам в закона за мълчанието, е свърза­но с напредналите души, обучаващи се в групи за специ­ализация. На тях, изглежда, им доставя удоволствие да обменят „професионална информация" от срещите със своите съвети.

Благодарение на това, че в духовния свят не същест­вува време, използвам срещите със съвета като терапевтичен трамплин за бърз кармичен преглед на векове прераждания. Задържам всичко в залата на стопкадър и връщам клиента си към ключовите моменти от мина­лите му животи, в които е трябвало да направи съдбо­носен избор. Насочвам го към събития, свързани с тема­та на разговора със старейшините. Много от възгледи­те и бариерите на егото ни идват от минали прераждания и когато клиентът ги види в различен контекст, получава нова перспектива за настоящето. Често усе­щам помощта на своя и неговия водач.

Чрез тази форма на терапевтична интервенция с кли­ентите ми търсим обяснения за сегашното им поведе­ние. Това разкрива път към здравословно преосмисляне. Лечението чрез връщане към минали прераждания води не само до разбиране. Хората изпитват нужда да се уверят, че обратите на съдбата им имат смисъл и цел. Понякога ги отвеждам и в пространството за избор на тяло за следващ живот, за да обсъдим защо старейши­ните са решили да им предложат именно тези тела. Ако душата все още не бива да знае някои аспекти от бъде­щето си в този живот, спомените й за предварително­то разглеждане ще бъдат блокирани. Когато приключим с това, се връщаме в залата на съвета и подробно проследяваме срещата.

Никога не забравям, че съм само временен посредник в динамиката между клиента си, водача му и старейши­ните. Зная, че те ми помагат, защото иначе клиентът в транс не би могъл да визуализира срещата със съвета. Като спиритуален регресионист, използвайки дълбока хипноза, имам предимството да работя едновременно с душевното съзнание и сегашното човешко его, свръхсъзнанието действа във вечността, която подсъзнани­ето свързва с настоящата реалност.

Познанието за нашата истинска същност има огром­но значение за пълноценния ни живот. Не твърдя, че с един тричасов регресионен сеанс предлагам бързо разре­шение на всички проблеми. Все пак възстановените спо­мени за душевната ни същност, миналите ни преражда­ния и вечния живот в духовния свят създават солидна основа за по-конвенционално лечение. Могат да сторят чудеса и с хора, желаещи да надникнат в духовния свят просто от любопитство.
7.