Взаимодействие между духовните групи

Както споменах, почти никоя млада душа не напуска своята учебна зона. Особено докато са в първо и второ ниво, пространствата, предназначени за тях, остават неприкосновени и никой не нарушава границите между класните стаи. Тези правила се основават на уважението на всички души към правото на другите общности да работят необезпокоявани. Духовните класни стаи не са като земния модел, при който трябва да търсим из­винение за отсъствията си. Душите са свободни да не участват във всички занимания на групите си. Ако някоя от тях се нуждае от уединение или иска да се заеме със самостоятелна работа, която й се струва полезна за развитието й, е свободна да се отдели от приятели­те си за толкова време, колкото желае, стига да не пречи на останалите групи.

Установих, че душите не са задължени да учат и някои прекарват доста време в почивка. Все пак пове­чето, с които съм разговарял, се чувстват неудовлет­ворени, когато не участват в общ проект на групата си. Мотивът, който ги движи, е стремежът им към развиване на определени способности. Поради подобна причина повечето души не желаят да се включват по средата на заниманията на други групи. Открих, че никои две общности, макар и съседни, не са на съвсем еднакво ниво във всички раздели на обучение. Така че, независимо от нивото на развитие, не винаги е лесно душата да посети чужда класна стая и да научи нещо от работата там.

Гостуването между членове на духовни общности е избирателно и има определена цел. Обикновено става по покана на някой учител и е по-скоро изключение, отколкото правило в духовния свят. Има групи, които общу­ват с гостите, но други - сякаш не ги забелязват, освен извън учебните зони. Когато душите стигнат до края на второто ниво на обучението си, започват да полагат големи усилия. Именно на този етап клиентите ми най-често разказват за посещения при други общностни гру­пи. Ето какво сподели за такова гостуване говорещият в следващия случай:

• случай четиридесет и осми •