К. Като дете не получих никакво възпитание. Майка ми почина. Самотните деца или оцеляват, или се пречупват. Проблемът беше... че колкото по-силен и самоуверен ставах, толкова по-малко ме беше грижа за другите. Свикнах да вземам, без да давам почти нищо в замяна. Мислех, че всички хора са ми длъжници.
Д-р Н. Слушай, Рей, нима е било нужно да стигаш до такава крайност? Защо не си предпочел живот с любящ баща вместо с Карл, за да компенсираш страданията си на сираче?
К.(свива рамене.) Би било твърде лесно. След живота ми като сираче Икс-акс ме попита: „Навярно сега си готов да се преродиш в глезено дете с ласкави родители?" Аз отговорих: „Всъщност не звучи никак зле." после водачът ми добави: „Искаш ли да уредим да бъдеш единствено дете в заможно семейство?" позабавлявахме се с този сценарий и Карл се включи в обсъждането с няколко реплики, че искал да влезе в ролята на богатия ми баща и да харчи парите си за коне. Обожава конете.
Д-р Н. И как стигнахте до идеята за живот в напрежение и вражда?
Д-р Н. Не беше ли вредно за теб да прекараш два поредни живота в самота и отчуждение? Питам се дали двамата с Карл наистина сте научили нещо от тези толкова лоши отношения помежду си като баща и син.
К.(кратка пауза, докато замислено потрива длани.) И да, и не. Вярно е, че се опитах да използвам отчуждението си и в двата живота като извинение за липсата на значителен напредък, но в последния поне имах баща, който не ме изостави. По-добре се справих с жестокостта на Карл, отколкото с пълната самота в предишния живот, когато бях сираче.
Д-р Н. Не звучи много убедително. Душата на Карл ли е била баща ти в предпоследния живот?