К. Да, всяка частица от характера ми като син на Карл през отминалия живот преминава в него, докато той проектира в мен всички свои спомени като мой баща. Преживяването е много лично... и полезно. В групата ми го наричаме „предаване на чашата на страданието".
Д-р Н. Пълна откровеност ли постигате така?
К. Тук не може да има заблуда.
Д-р Н. Дълго ли продължава този обмен?
К. Не, кратък е, но пълен. След него всеки от двама ни познава изпитанията и тревогите, болката и гнева и породените от тях реакции от гледна точка на другия, защото сякаш наистина влиза в тялото му от последния живот. Разменяме ролите си.
