К. Уолт беше с три години по-голям, но като деца често играехме заедно. Това се промени, когато стана на тринадесет. Братската ни близост не изчезна, но той просто започна да дружи с момчета на своята възраст и аз бях изключен от компанията. Един ден Уолт и приятелите му се люлееха на въже, вързано за клоните на голямо дърво над езерото до фермата ни. Аз бях наблизо и ги наблюдавах. Другите момчета започнаха първи, а после се сборичкаха във водата. Уолт се залюля твърде силно, удари главата си и когато падна в езерото, беше почти в несвяст. Те не го забелязаха. Аз се гмурнах във водата, вдигнах главата му над повърхността и започнах да викам за помощ. По-късно, когато лежеше на брега, Уолт се обърна към мен с премрежен поглед и каза: „Благодаря ти, че ме спаси, Бъди." мислех, че с тази постъпка съм си спечелил място в техния клуб, но след няколко седмици Уолт и приятелите му не ми позволиха да поиграя софтбол с тях. Почувствах се предаден, защото Уолт не се застъпи за мен. По време на играта топката падна в някакви храсти и не можаха да я открият. Вечерта аз я намерих и я скрих до плевнята ни. Бяхме бедни деца и после те не можеха да играят софтбол, докато едно от момчетата не получи друга топка за рождения си ден.
