Д-р Н. Какъв е най-ценният съвет, който даваш на учени­ците си, преди да се преродят на Земята? К

След като приключих работата си с този клиент, се замислих колко много психолози смятат, че човешката сетивна система е толкова силно развита вследствие на надрастването на примитивната ни природа. Агре­сивното и отричащо поведение е средство за оцеляване още от каменната ера. С течение на еволюцията мозъкът ни се развива, но все още не контролира напълно телесните реакции. При силен емоционален стрес често губим разсъдък. Юнг казва: „Рационалното и ирационалното съществуват рамо до рамо и здравите хора си дават сметка за действието и на двете сили в тях. Би трябвало да приемаме неврозите и психическите си раз­стройства като несъзнателни сблъсъци на ценности." Повечето от нас допускат глупави грешки в младост­та си и до края на живота помъдряват. Целта на многократното ни завръщане на Земята е да се научим още отначало да поемаме по правилен път и да водим пъл­ноценен живот. В този процес често се поддаваме на егото си и забравяме кое е добро за нас и за другите. За съжаление философът Кант е бил прав в твърдението си, че „Ако вярваме в безсмъртието на душата, създаде­на от божествен източник, това предполага съществу­ването на свободна воля, която не винаги избира морал­но поведение".

Необходимостта от души етици е голяма. Може да се каже, че причината за жестоките постъпки на някои хо­ра е съчетание на недоразвита душа с избухлив човешки темперамент. При тези обстоятелства пречките за пра­вилния избор на свободната ни воля могат да се окажат по-сериозни. Опитах се да покажа, че в духовния свят това не се използва като оправдание, че не сме постиг­нали контрол над емоциите на обитаваното тяло.

Пътят на всички ни към успех е да поддържаме про­цеса на развитие, за да станем по-добри. Преди да дос­тигнат до сегашното си положение, духовните ни вода­чи са били като самите нас. Получаваме по много тела, всяко от които е несъвършено. Вместо да се поддаваме на влиянията на тяло, което ще съществува само един живот, трябва да се съсредоточим върху еволюцията на душевната си същност и да разчитаме на духовната си сила. По този начин ще развием способността си да се свързваме с другите и накрая ще преодолеем морал­ната дилема, за която говори душата Андарадо.